Васил Божков и седем печеливши от Националната лотария, са завели искове за над 1 млрд. и 200 млн. лв. срещу Народното събрание за пропуснати ползи. Исковете са от „Националната лотария“ и „Ню Геймс“, както и от печелившите, които не са получили наградите си заради промените в Закона за хазарта от 2020 г., с които бяха забранени частните лотарийни игри. В следствие на това „Ню Геймс“ обяви несъстоятелност и невъзможност да изплати стойността на печелившите билети. Двете искови молби са внесени в Софийския градски съд (СГС). Те са разпределени на съдебен състав и по тях вече е започнала размяната на книжа, потвърдиха за „Дневник“ от съда.

„Дневник“ разполага с исковете, всеки от които е около 200 страници и описва подробно фактите, заради които се стига до това двете хазартни компании и няколко физически лица да се обърнат към съда по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Този закон е вариант всеки ощетен от държавата гражданин или юридическо лице да потърси правата си по съдебен път и най-често е първа (или паралелна) стъпка преди завеждане на дело срещу държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. По този съдебен ред държавните такси са по 25 лв. за юридическо и 10 лв. за физическо лице.

През 2021 г. „Ню Геймс“ обяви, че ще съди България в съда в Страсбург. Исковете идват пет години след като Народното събрание прие промени в Закона за хазарта (на 7 февруари 2020 г. и обнародвани на 18 февруари 2020 г.) С промените депутатите национализираха всички лотарийни игри и според новия закон, действащ и в момента, лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности, може да бъде издаден само на държавата. С промените „Националната лотария“ приключи дейност, а в началото на 2021 г. със съдебно решение „Ню геймс“ бе обявена в несъстоятелност и трайна неплатежоспособност.

Законът е променен с „паралегални“ цели – да се елиминира Божков

Искът на „Националната лотария“ е за 620 млн. лв., представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, претърпени в периода 6 февруари 2020 г. – 06 февруари 2025 г. В иска се претендира и за 600 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди за „Националната лотария“ за същия период от време. Заедно с това 7 физически лица претендират за общо 14 375 000 лв., представляващи имуществени вреди, още общо 70 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди за същия период. Ако делото бъде спечелено към всички тези суми трябва да бъдат прибавени и законните лихви за периода. „Ню Геймс“, през което Васил Божков организираше лотарията си, бе обявено в несъстоятелност на 6 януари 2021 г. Тогава състав на Софийския градски съд (СГС) подчерта в решението си, че законодателят е „нанесъл непоправима вреда и на лицата, спечелили печалба, както и на всички контрагенти“, тъй като прави невъзможно плащането на печалби. Магистратите обявиха в решението си тогава, че за подобен извод не са необходими някакви специални знания и е достатъчна нормалната житейска икономическа и правна култура, за да може да се предвиди настъпването на подобни „последици, които нанасят допълнителни вреди на стопанския живот в държавата“.

Сега дружеството претендира с иска си за 560 млн. лв., представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи за периода 6 февруари 2020 г. – 6 февруари 2025 г., както и 600 хил. лв. обезщетение за неимуществени вреди за същия период заедно с лихвата за целия период.

И двата иска са за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз, както и заради нарушения на Договора за Европейския съюз (ДЕС), Хартата за основните права на Европейския съюз и Договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с принципа за правна сигурност и на свързания с него принцип на легитимните очаквания, както и Конвенцията за правата на човека и основните свободи и Конституцията на Република България. Според дружествата, те са пряко увредени, за да бъде елиминиран Васил Божков като фактор в икономическия и политически живот на България чрез привидно легитимни действия, които обаче не преследват допустими от закона и от Конвенцията цели. Тъй като с предприетите спрямо „Национална лотария“ и „Ню Геймс“ мерки са преследвани паралегални цели, исковете са предявени във връзка с чл. 18 от Конвенцията, според който: „Ограниченията, допустими в съответствие с тази Конвенция по отношение упражняването на определени права и свободи, не могат да се прилагат с цел, различна от тази, за чието осъществяване са предвидени.“

Предистория и политическа обстановка

През декември 2019 г. закритата вече Специализираната прокуратура обявява, че образувала досъдебно производство по сигнал, подаден срещу Васил Божков от негови бивши съдружници, а впоследствие основни конкуренти в хазартния бизнес (конкретно ангажирани с организирането на онлайн спортни залагания) – братята Цветомир и Боян Найденови и баща им Стефан Найденов. Те твърдят, че били изнудвани да прехвърлят на Божков фирмата си за залагания „Ефбет“, както и че хазартните дружества, контролирани от Божков, укривали дължими държавни такси, припомнят юристите на Божков в исковите молби.

По повод сигнала на Найденови тогавашният финансов министър Владислав Горанов, санкциониран по-късно по Глобалния закон „Магнитски“ на Съединените американски щати (САЩ), незабавно възлага на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) проверка на вече закритата Държавна комисия по хазарта (ДКХ). Разследването в спецпрокуратурата започва по сигнал на преките конкуренти на Божков в хазартния бизнес – братята Боян и Цветомир Найденови.

През януари 2020 г. АДФИ обявява, че от 2014 г. ДКХ е определяла размера на месечните държавни такси, дължими от дружествата, организиращи лотарийни игри (изключително дружества, свързани с Божков), сред които и „Национална лотария“ и „Ню Геймс“, по начин, водещ до финансовото облагодетелстване на тези дружества в нарушение на член 30, ал.3 от Закона за хазарта. В доклада на АДФИ от 28 януари 2020 г. е цитирано писмо на председателя на ДКХ Александър Георгиев, в което той застъпва тезата на дружествата, контролирани от Божков за начина, по който е следвало да се облагат с такси за извършваната хазартна дейност. По-късно Александър Георгиев стана обвиняем и подсъдим по т.нар. „хазартно дело“ срещу Божков и негови приближени, както и служители на ДКХ. Един ден след доклада на АДФИ, на 29 януари 2020 г. беше проведена полицейска операция в 14 обекта, при която са арестувани няколко десетки души. Сред тях е и Александър Георгиев. Две седмици по-късно становището на ДКХ, изразено от него коренно е променено от новоназначения председател на ДКХ – Георги Йорданов, който непосредствено преди това назначение е началник на кабинета на финансовия министър – Владислав Горанов, възложил проверките.

След 6 години държавата вижда проблем с таксите

Към онзи момент методът за определяне размера на месечните такси, дължими от „хазартните“ дружества, е уреден в чл. 30, ал. 3 от Закона за хазарта, в сила от 1 януари 2014 г. С него е въведена месечна държавна такса за „поддържане“ на издадения от ДКХ лиценз за организиране на някои хазартни игри. Размерът на таксата е различен в зависимост от това дали от участниците в играта се събират „такси и комисиони за участие“.

В исковите молби се посочва, че реално дружествата, които организират хазартни игри офлайн и не събират такси и комисионни за участие, се облагат с 15 % такса върху оборота (всички получени залози, без от тях да се вадят изплатените печалби), а дружествата, които организират хазартни игри онлайн и не събират такси и комисионни за участие, се облагат с 20 %, но само върху разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби. „Такси и комисионни“ всъщност са сумите, които най-общо остават за организатора на играта, за която се събират „такси и комисионни“ и по тази причина облагането с държавна такса върху тях се равнява на облагане на разликата между стойността на направените залози и изплатените печалби. И в двата случая, след облагането с държавна такса, от получената сума се покриват присъщите разходи на организатора на играта за извършване на дейността (разходи за персонал, за отпечатване на талони, за транспорт и дистрибуция на талони, за комисионни на дистрибуторите, за реклама, за информационни технологии, наеми на офиси и търговски обекти и др. Тъй като липсва законова дефиниция на понятието „игри, за които се събират такси и комисиони за участие“, а ДКХ сама утвърждава правилата на провежданите хазартни игри, тя, като специализиран държавен орган, е напълно наясно при какви условия и за кои игри се дължи едната или другата такса. В продължение на 6 години всички – ДКХ, включително и НАП, ДАНС, както и Министерството на финансите знаят кой оператор какви такси дължи и колко точно плаща, но няма проблем, а междувременно са извършвани и десетки проверки. Според становището на АДФИ от 28 януари 2020 г. обаче, от 2014 г. до 2020 г., контролираните от Божков дружества са внасяли неправомерно такса, тъй като не са организирали игри, за които се събират такси и комисионни.

„Въпреки непроменената в продължение на 6 години позиция на държавата, през 2020 г. главният прокурор Иван Гешев, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов и други представители на управляващата коалиция по това време („ГЕРБ“-„Обединени патриоти“), провеждат пропагандна кампания, внушаваща тезата, че държавният бюджет е ощетен в резултат от укрити от хазартните дружества на Васил Божков такси, въпреки че таксите, плащани от тези дружества след 2014 г., са в съответствие със закона, действащ към онзи момент“, посочват адвокатите в исковите молби.

„Нещо повече, в продължение на 6 години, ДКХ, НАП и министърът на финансите не виждат нищо нередно в подаваните от хазартните дружества декларации, одобрени от ДКХ и отразяващи метода за определяне на дължимите месечни такси съгласно утвърдените от ДКХ на дружеството Задължителни игрални условия и правила“, допълват още мотивите си юристите, които представляват „Национална лотария“ и „Ню Геймс“.

„Паралелно с публичното демонизиране на Божков от представители на различни власти, в близките до управляващите медии системно е тиражирана, неустановена с надеждни способи, информация за разрастване на зависимостта от хазарта сред населението и за нуждата от ограничаването му в интерес на общественото здраве и благосъстояние. В хода на тази кампанията не е проведено нито едно надеждно изследване, целящо да установи достоверни и проверими данни за тенденциите в броя на зависимите от лотарийните игри през последните години и за вредите от тях върху общественото здраве и благосъстояние“, пише в исковете.

Национализиране на лотарийните игри

Адвокатите посочва, че в „тази изкуствено нагнетена и враждебна медийна среда, манипулираща обществените настроения“, на 18 февруари 2020 г. са приети промени в Закона за хазарта, които влизат в сила няколко дни по-късно – на 21 февруари 2020 г., с които дейността на търговските дружества, организиращи частни лотарии, е преустановена и де факто е национализирана. „Новият начин за определяне на държавните такси по член 30, ал.3 от Закона за хазарта и законодателното елиминиране на дружествата на Божков, организиращи лотарийни игри, от пазара, води до бум на хазартните игри, предлагани онлайн, главно от неговите основни конкуренти Цветомир и Боян Найденови, по чийто сигнал започва институционалната атака срещу Божков“, смятат адвокатите. В съответствие с промените в закона лицензите на „Националната лотария“ и „Ню геймс“ са прекратени и така практически е установен държавен монопол върху лотарийните игри, без подготвителен период за пренасочване и преструктуриране на дейността и без никакви компенсации за дружествата, чийто бизнес, изграждан и развиван години наред, е одържавен за няколко часа, без ясна легитимна цел и кореспондиращ с нея обществен интерес, посочват юристите. Те подчертават, че в мотивите към законопроекта хазартната зависимост въобще не е спомената. В тях е посочено само, че национализацията на хазарта цели по-добро финансиране на спортните дейности от държавата.

Действителната цел на национализацията на хазартния бизнес на Васил Божков ясно е резюмирана в изказване на тогавашния министър-председател Бойко Борисов, направено в седмичното предаване на Българската национална телевизия „Панорама“ от 5 юни 2020 г.“, припомнят адвокатите на хазартния бизнесмен, който в момента е с 18 обвинения. На въпрос на водещия: „Анимациите на Васил Божков Ви рисуват как Вие и Ваши хора сте искали и получавали милиони като такса съпорт. Искали сте и част от бизнеса му. Това вярно ли е?“, премиерът отговаря: „Да, бизнесът му го взехме в полза на държавата.“ „Познавайки методите за институционална саморазправа с неудобни за властта бизнесмени, включващи унищожаване на бизнеса им, показни арести и продължително задържане под стража на тях и на техни близки, Божков, който през януари 2020 г. е на предварително планирано посещение в Обединените арабски емирства, е принуден от обстоятелствата да не се завърне в България до август 2023 г.“, твърдят адвокатите, които го представляват.

В края на януари 2020 г. срещу Божков задочно са повдигнати обвинения за ръководене на организирана престъпна група (ОПГ) за изнудване, принуда, данъчни престъпления, пране на пари и длъжностни престъпления, която в момента е в съдебна фаза и по делото се разпитват свидетели. В началото на май 2020 г. Васил Божков открива страница във фейсбук, в която публикува изявления, документи и кореспонденция с управляващи, с които твърди, че министър-председателят Бойко Борисов и тогавашния министър на финансите Владислав Горанов са го изнудили да им предава в брой 20 % от печалбата на лотарийните игри, срещу обещание за удължаване на действието на приетите през 2014 г. изменения в Закона за хазарта, създаващи облекчения за дружествата, които ги организират и за благосклонно отношение към тях от страна на ДКХ.

Според Божков той е бил принуден регулярно да откупва спокойствието си с подкупи, които предоставял на приближени на Бойко Борисов – финансовия министър Владислав Горанов, Севдалина Арнаудова (PR на Борисов) и нейния съпруг. В този контекст са наложените санкции по Глобалния закон „Магнитски“ както на Божков, така и на Горанов. Главният прокурор (тогава Иван Гешев) първоначално отказва разследване с единствения мотив, че данните за нарушения изхождат от обвиняем. Под обществен натиск, през юни 2020 г., разследване все пак започва. Въпреки заявената готовност на главния прокурор Гешев да информира обществеността за развитието на всички значими досъдебни производства, данни за показанията на премиера и на финансовия министър, разпитани във връзка със сигналите на Божков, не са публикувани и не са публично известни. За подкупите, за които става дума в санкциите, Божков, срещу когото има серия от над 18 обвинения по няколко различни дела и който също беше санкциониран по „Магнитски“, изпрати сигнали в прокуратурата. В тях той твърди, че е изнудван и че над Борисов е опънат „чадър“. С постановление от 12 декември 2023 г. Софийска градска прокуратура (СГП) отказва да образува наказателно производство по показанията на Божков.

Игнорирани показания за такса „спокойствие“

На 17 март 2020 г. Бойко Борисов, пиарката му Севделина Арнаудова и бившият финансов министър Владислав Горанов бяха задържани, а по-късно няколко съдебни инстанции определиха арестите им като незаконни. Интересно обаче е съдържанието на постановлението, посочват в исковите молби адвокатите. От него се разбира, че са разпитани 30 свидетели (един с тайна самоличност), които подкрепят показанията на Васил Божков, че често е ходил в Министерството на финансите. Четирима свидетели, включително свидетелят с тайна самоличност, свидетелстват, че той е носил пари със себе си, когато е напускал офиса и е отивал в министерството. Свидетелят с тайна самоличност дава показания, че на една от срещите през 2018 г. повдигнал пред Божков темата, че след акциите на властта срещу КТБ, Миню Стайков, Арабаджиеви и Баневи и след внасяне на законопроекта за ограничаване на хазартния бизнес и неговата реклама от Валери Симеонов, следващата цел би могла да бъде Божков и неговият бизнес.

Божков казал на свидетеля, че съзнавал това, но останалите били пострадали, защото не си плащали „данък-рекет“, известен също като „такса спокойствие“, но той се бил разбрал с Бойко Борисов и му плащал през Владислав Горанов. В същия разговор Божков обяснил, че се чувства в безопасност, поради това, че си плаща „данък-рекет“. На последваща среща Божков казал на свидетеля, че има среща с Горанов. Докато казвал това той извадил от чекмедже две пачки с банкноти от по 500 евро и ги прибрал в джоба на якето си. След това той извадил още две пачки. В допълнение, голям брой секретарки и охранители са разпитани като свидетели. Някои от тях си спомнят да са виждали Севдалина Арнаудова в офиса на Божков. Други са виждали и Владислав Горанов. Всеки месец Божков давал на секретарката си плик, който тя трябвало да остави при охраната. Секретарката знаела от охранителя, че пликът се взима от съпруга на Арнаудова. Някои охранители свидетелстват, че от вида на плика предполагали, че в него има пари. Друг обяснява, че Арнаудова и съпругът ѝ идвали в началото на месеца, а ако пропуснат, получавали два плика през следващия месец. Един от охранителите споделя, че пликовете за Арнаудова и съпругът ѝ били подаръчни пликове, запечатани отгоре с телбод и е могъл да види пачки вътре. Пликовете първоначално били с надпис „С. Арнаудова“, а в последствие „Севи“. Секретарката също твърди, че пликовете били запечатани, но е могла да усети, че има пари вътре.

„Освен чрез национализация на голяма част от хазартния бизнес на Божков, институционалната вендета срещу него се проявява и именно чрез брутално икономическо задушаване и довеждане до финансов фалит на контролираните от него дружества“, посочват още адвокатите.

Един от спечелилите загуби

През април 2023 г. след две години съдебна битка късметлия с печеливш билет от „Национална лотария“ загуби дело в Софийския градски съд, което заведе срещу Народното събрание. С иска той настояваше да получи неизплатената си печалба в размер на 760 хил. лв. от общо спечелени 1 млн. лв. Той твърди, че имуществените вреди за него са настъпили по същия начин, както се твърди в сегашните искови молби – след като парламентът забрани със закон частните лотарийни игри като продължение на действията на държавата в началото на 2020 г. срещу един от най-големите представители на хазартния бизнес – Васил Божков, чиито фирми бяха и в монополна позиция при частните лотарии. Станчо Тодоров, който спечели 1 млн. лв. от билет на „Националната лотария“ все още не е получил парите си, но загуби дело срещу Народното събрание. Станчо Тодоров си купува билет от „Национална лотария“ – „Околосветско пътешествие: 5 х 1 млн. лв., 10 х 250 хил. лв. Има късмет и се оказва, че печели 1 млн. лв. На 16 януари 2018 г. го представя пред „Ню геймс“ на Божков, които организират лотарийните игри. Според правилата на играта Станчо Тодоров трябвало да получи 200 хил. лв. веднага при показване на билета, а остатъкът от 800 хил. лв. да се изплаща в продължение на 20 години на 20 равни вноски по 40 хил. лв. Всичко това е документирано и по силата на договора на 16 януари 2018 г. късметлията получил първата сума от 200 хил. лв., а на 19 февруари 2019 г. му били преведени още 40 хил. лв. – първата от общо 20 вноски.

След промените в Закона за хазарта обаче „Националната лотария“ приключи дейност, а в началото на 2021 г. със съдебно решение „Ню геймс“ бе обявена в несъстоятелност и трайна неплатежоспособност. През януари 2021 г. Тодоров решава да потърси правата си по съдебен ред с иск, който внася в Софийския градски съд (СГС). Ответник по делото е Народното събрание, което оспорва иска с няколко възражения. Същото прави и прокуратурата, а през април 2023 г. съдът се произнася, че невъзможността Тодоров да получи печалбата си не е пряка и непосредствена последица от законодателната промяна на лицензионния режим на лотарийните игри и забраната на частните лотарии и в случая няма имуществена вреда.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar