„Достъпът до информация, свързана с разследването на престъпления в наказателно производство, се осъществява по реда и начина, предвидени в НПК. Актовете на прокурора, съставени и съхранявани по повод извършването на процесуални действия по разследването по конкретни дела, не попадат в приложното поле на ЗДОИ.“

Този отговор беше получен от „Дневник“ в отговор на искане до и.д. главния прокурор Борислав Сарафов по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) да бъде предоставено постановление, с което през 2007 г. е прекратено досъдебно производство. Става дума за разследването срещу Делян Пеевски, водено за длъжностно престъпление по времето, когато беше зам.-министър, отговарящ за държавната политика при бедствия и аварии в правителството на т. нар. Тройна коалиция: НДСВ, БСП и ДПС. Делото беше водено от прокурор Иванка Трифонова от Софийската градска прокуратура.

Осветяването на делото е важно, защото може да разкрие механизми в работата на прокуратурата и за да бъде проверена информацията, публикувана нееднократно в медиите през годините и неотречена до момента от никого – че свидетелят по него е бившият следовател Петьо Петров – Еврото. Вместо Сарафов на искането отговаря заместникът му Елена Каракашева, която обичайно отговаря на всички искания за информация, включително на тези до специалния прокурор Даниела Талева, назначена да разследва сигнали срещу Сарафов и заместниците му.

Отговорът на Каракашева се разминава както със закона за достъп до информация, така и със съдебната практика, която приема по множество дела, че „изводът на прокуратурата, че достъпът до информация, съдържаща се постановлението за прекратяване на производството по прокурорска преписка е ограничен от чл.198, ал.1 НПК, е незаконосъобразен и противоречив на смисъла и на целта на закона.“

Делото срещу Пеевски от 2007 г. и общественият интерес

През 2007 г. тогавашният шеф на държавната фирма „Булгартабак“ Христо Лачев обвини зам.-министър Пеевски, който е и член на междуведомствената комисия, която контролира сделките с оръжие, както и директора на следствието Ангел Александров, в натиск. Сергей Станишев (по това време премиер) уволни Пеевски и прокуратурата образува досъдебно производство за длъжностно престъпление на зам.-министъра. Прокурорът Иванка Трифонова заяви пред журналисти, че очевидец е потвърдил думите на Лачев, че е бил изнудван от Пеевски. След три месеца Софийската градска прокуратура прекрати разследването поради липса на доказателства, а Пеевски беше върнат в управлението на държавата.

„Единственият независим свидетел не е потвърдил по никакъв начин казаното от Лачев“, обясни тогава главният прокурор Борис Велчев. Не съвпаднали времето и мястото на твърдените престъпления, добави той. Според медийни публикации въпросният свидетел е бил Петьо Петров, посочен от Лачев като очевидец на натиска, упражнен от Пеевски.

През 2005 г. Петров е пряк началник на младия следовател Пеевски в икономическия отдел на столичното следствие, където той е назначен, без да притежава необходимия двегодишен стаж. През есента на 2013 г. сайтът „Пик“ нарича Петров и Пеевски „взривоопасен дует в следствието“. Бившият банкер от КТБ Цветан Василев цитира в интервю през 2016 г., което дава на Сашо Диков, думи на Пеевски за Петьо Петров: „В моменти на откровеност Делян Пеевски ми е казвал: Дадеш му една бутилка уиски, изпие я и може да спретне каквото поискаш обвинение на когото кажеш.“

Тази машина за компромати беше осветена през 2024 г. след убийството на Мартин Божанов – Нотариуса, но прокуратурата не разследва нищо.Информацията за свидетеля Петров до ден днешен не е опровергана публично, макар да няма продължение. Затова пък името на Петьо Петров – Еврото излезе по не едно дело като прокурорски свидетел, а последният път, когато изпълни тази роля, съдът го уличи в провокация към подкуп. Въпреки че това е престъпление по Наказателния кодекс, прокуратурата не му повдигна обвинение, а по предложение на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров Петров напусна съдебната система с огромно обезщетение за прослужените в нея години.

Отказът на прокуратурата – в разрез с правото и съдебната практика

В краткия отказ на зам.-главния прокурор се казва, че:
1. Обществена е всяка информация, която отговаря на два признака едновременно: да е свързана с обществения живот в България и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение по отношение на дейността на задължените субекти.
2. В приложното поле на ЗДОИ попадат актовете на органите на съдебната власт, които са част от извършваната от тях административноправна дейност и са издадени в изпълнение на административните им функции като част от държавния апарат.
Отговорът на прокурор Каракашева звучи и като в изпълнение на амбицията на и.д. главния прокурор да спре всякакво осветяване върху работата на прокуратурата, за което сигнализира Програма „Достъп до информация“.

В един от предпоследните работни дни от 2024г. Сарафов поиска от Върховния административен съд (ВАС) да извади съществена част от дейността на прокуратурата от обхвата на ЗДОИ. В искане до ВАС и.ф. главният прокурор и поискал произнасяне по въпроса, като твърди, че е налице противоречие в практиката на съдилищата. Според него, постановленията на прокурорите за прекратяване на досъдебно производство, както и свързаните с тях т.нар. проверки не представляват „обществена информация“. Той твърди, че съществува практика на ВАС и че административните съдилища са се отклонили от тази практика. Делото по искането му е образувано веднага във ВАС.

Искането на Сарафов само по себе си е признание, че данъкоплатците, които плащат щедро на прокуратурата, за да охранява обществения интерес, имат право да знаят какво са отказали да разследват прокурорите и с какви аргументи. Фактът, че и.д. главният прокурор очаква от ВАС да укаже на административните съдилища да отсъждат в полза на прокуратурата по делата за достъп до информация, показва, че има административни съдии, които спазват закона за достъп до информация. Според закона и според съдебната практика общественият интерес надделява.

Същото се казва и в съдебни решения, които отменят подобни откази на прокуратурата: „Съдът приема, че информацията дали е образувано досъдебно производство и произтичащите от това последващи правни действия, е от естество да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина по който тя упражнява правомощията си.“

В този контекст информацията как и защо е прекратено делото срещу Пеевски през 2007 г. може да даде прозрачност за генезиса на разкритите, включително и от други магистрати през изминалата година зависимости в прокуратурата и сред част от съдиите и функциониращото „семейство“, осветено именно от софийски прокурор на ръководна длъжност.

Най-безотчетната от началото на прехода до момента институция

„Дневник“ потърси мнението и на адвокат Александър Кашъмов, директор на Програма „Достъп до информация“ по отказа от прокуратурата. Той коментира:

„Приетото от прокуратурата тълкуване на закона е в разрез с волята на законодателя и със съдебната практика. То е продиктувано от нежеланието на институцията да бъде прозрачна пред обществото, в момент, в който непоносимостта от нейната нереформираност се увеличава. Войната на прокуратурата срещу гарантираното с Конституцията право на достъп до информация се разраства.

Тя достигна до ниво, което никой не е достигал до момента – искане за тълкуване на и.ф. главен прокурор (което не е ясно дали има право да отправя въобще) на разпоредби от ЗДОИ с цел да извади цялата й дейност по разследване и проверки от обхвата на достъпната информация.

ВАС побърза да образува тълкувателно дело 6/2024 г. и вече в АССГ започват да спират делата по ЗДОИ по жалби срещу подобни откази на ВКП. Отказът вече се печата на бланка, която се връчва на всеки журналист или гражданин, поискал информация от тази институция. Това е най-сериозният опит за подкопаване на демокрацията чрез париране на основното право на достъп до обществена информация от най-безотчетната от началото на прехода до момента институция.“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar