Парламентарната правна комисия прие на второ четене изменения, с които Българската православна църква (БПЦ) се обявява за единствената, която да представлява православието в България.

Поправките са в Закона за вероизповеданията. Между двете четения имаше леки редакции в предложенията, като от ресорната комисия бяха приети идеите на ГЕРБ и БСП, но бяха отхвърлени предложения на проруската партия „Възраждане“.

Поправките предвиждат Българската православна църква (БПЦ) да стане единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие.
Според измененията само БПЦ може да използва думата православна в името си, като недопустимо става използването на „православие“, както и сходни или производни думи, които изразяват същия смисъл. от друго вероизповедание.

В правната комисия имаше кратък дебат към думата „православна“ да се запише и „българска“, но в крайна сметка подобни редакции не бяха приети. По време на дебатите се повдигна въпросът дали ако се включи „българска“, това ще създаде проблеми с част от регистрираните 237 вероизповедания. Според ГЕРБ обаче едва още две съдържат „православна“ в името си.

Измененията предвиждат да се прекратят производствата по регистрация на нови вероизповедания, които биха противоречали на сегашните предложения, а ако има несъответствие между вече регистрираните вероизповедания и поправките, то те ще се заличават от Софийски градски съд по искане на дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокуратурата.

Идеята е искането до съда трябва да се отправи до две седмици след влизането на промените в сила, а съдът трябва да се произнесе в рамките на месец.
В сряда правната комисия одобри текстове, според които измененията влизат в сила след обнародването им в държавен вестник. Първоначално хората на Борисов искаха промените да влязат в сила със задна дата от 2003 г. – т.е от влизането в сила на Закона за вероизповеданията.

Вкарва ли си ГЕРБ автогол?

По време на заседанието на комисията Атанас Славов от ПП-ДБ напомни, че е важно да се поискат становища от дирекцията на правосъдното министерство, отговаряща за българските дела в Европейския съд по правата на човека, защото с част от текстовете ще се влезе в колизия с разпоредбите на съда.

Според него ако се приеме, че ще се заличават вече регистрирани вероизповедания, това би накърнило не само свободата на вероизповедание по стандартите на Конституцията и ЕСПЧ, но и ще наруши принципа за разделение на властите и ще накърни независимостта на българския съд.

„Това навлиза и в колизия с принципите на правовата държава и директно превръща българският съд в орган, от който се изисква да наруши конституцията. Ако се приемат тези разпоредби, при отваряне на делата са възможни две хипотези – или съдилищата ще се обърнат към Конституционния съд, или отново ще се стигне до дела в ЕСПЧ“, каза Славов.

По думите му с подобен законопроект ГЕРБ „ще вкара голям автогол“ на правосъдния си министър Георги Георгиев, който ще трябва да дава обяснения пред комитета на министрите в Съвета на Европа, които следят подобни дела.

От дирекция „Вероизповедения“ обявиха, че материята е „много чувствителна и всякакви промени ще бъдат атакувани“. Според тях законът трябва да бъде не лозунг, а поле за работа на адвокати и съдии. За тях автоматичното заличаване на вече регистрирани вероизповедания ще бъде огромен проблем.

Казусът със старостилците

Повод са промените е регистрацията на българските старостилци, което Върховният касационен съд разреши на 16 декември. Тогава Българската православна старостилна църква (БПСЦ) беше вписана в Регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд.

Впоследствие се оказа, че на Българската православна старостилна църква (БПСЦ) е отказана регистрация в Агенцията по вписванията, въпреки решението на ВКС.

Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) обаче се е произнасял, че не може държавата да решава богословски по същество спорове и да определя законодателно, коя институция единствена може да „представлява и изразява“ определено вероизповедание. Това тълкование на европейския съд е задължително и за българските съдилища.

Решението на ВКС предизвика сериозна политическа и обществена реакция. Започна да се говори за „нов разкол“ и „потенциална заплаха“ за БПЦ, а голяма част от политическите сили се активизираха да внасят промени в закона за вероизповеданията.

Те бързо минаха на първо четене в комисия и пленарна зала, а единствено Атанас Славов от ПП-ДБ се опита да предупреди за евентуалните правни последствия от подобни промени.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar