Ново тълкувателно решение
ВКС: Завещание заради положени и бъдещи грижи за завещателя не е нищожно
Завещание, направено заради положени и бъдещи грижи за завещателя до края на живота му, не е нищожно, прие в ново тълкувателно решение (пълния му текст виж тук) Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Правното основание, на което някои съдии прогласяваха подобни завещания за нищожни, е чл. 42, б. „в“ от Закона за наследството (ЗН) (Разпоредбата предвижда, че завещателното разпореждане е нищожно, когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави). Тези съдии приемаха, че очакванията на завещателя за полагане на грижи за в бъдеще – след съставяне на завещанието, водят до неговата нищожност, тъй като подобен мотив противоречи на безвъзмездния му характер.
Гражданската колегия обаче днес единодушно постанови:
„Завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед на бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му, не е нищожно на основание чл. 42, б.“в“ ЗН. В такъв случай при тълкуване волята на завещателя не може да се приеме, че е налице единствен мотив за съставяне на завещанието, който противоречи на закона поради нарушаване принципа за безвъзмездност на завещателното разпореждане“.
Преди да стигнат до този извод върховните съдии посочват, че в практиката на ВКС се приема, че завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на бенефициента да го гледа и издържа до края на живота му, тъй като се нарушава принципът за безвъзмездност. Но завещание, направено в знак на благодарност за полагани в момента или за положени до съставяне на завещанието грижи, не е нищожно, ако в него не са употребени думи и изрази, които да сочат, че с него са вменени материални задължения за в бъдеще.
Освен това в практиката се приема, че благодарността на завещателя не трябва да се възприема като осигуряване на материален еквивалент за този, който е полагал грижи за него, а следва да се преценява като мотив за изготвяне на завещанието.
След това върховните съдии се спират на принципните положения за завещанието като едностранна безадресна сделка. И допълват, че тя се приема и за безвъзмездна, защото не предполага авансиране на имуществена облага на завещателя. И подчертават, че тази сделка не обвързва бенефициента да приеме или да извърши нещо и не ограничава неговата свобода.
„Изложеното не изключва възможността завещанието да е направено с благодарствен мотив. При завещанието мотивът – причината, която е накарала завещателя да състави завещанието, е основанието на тези сделки. Мотивите, изразени в завещанието, разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди и могат да са различни – да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещият се, да се накаже безотговорният. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя“, сочи ВКС.
В тълкувателното решение се подчертава, че Законът за наследството (чл. 42, б. „в“, чл. 43, ал. 1, б.“б“) придава правно значение на мотива за действителността на завещанието.
„Мотивът има значение при тълкуване волята на завещателя, само ако е изразен в съдържанието на завещанието. За други мотиви, освен изразените в него, не може да се съди по предполагаема воля на завещателя“, заявяват върховните съдии.
И заключават: „Мотив, който противоречи на закона или на морала, но не е изразен в съдържанието му, не води до нищожност на завещанието“.
Според ВКС наличието на благодарствен мотив и на очакване за грижи и добро отношение в бъдеше, изразени в съдържанието на завещанието, не дава достатъчно основание да се приеме, че завещанието е добило възмезден характер.
„Поради това, че завещанието поражда действие след смъртта на завещателя, волята му следва да се тълкува преимуществено в полза на това завещанието да породи действие. Противното означава да се отрече последната воля на завещателя. Несъщественото съдържание, това което не е мотивирало завещателя да се разпореди за след смъртта си, не следва да води до недействителност на завещанието. Волята на законодателя е завещанието да породи действие, ако в него има няколко мотива, но поне един от тях не противоречи на закона и добрите нрави“, заявява ВКС.
И понеже питането до него е за завещание, в което са посочени и вече положени, и бъдещи грижи, стига до извода, че „поради наличие на благодарствен мотив, дори да е изразено очакване за бъдещи грижи, завещанието е действително, защото е обусловено от поне два мотива, които заедно предопределят волята на завещателя“.
В тълкувателното решение изрично се посочва, че очакването на завещателя този, на когото е завещал, да се грижи за него или да му помага, не е в противоречие със закона.
„Това очакване не създава право на завещателя да иска реално изпълнение. Неприложим е и редът за разваляне на договорите – при нереализиране на очакваното, завещателят може винаги да отмени завещанието, за което посоченото в завещанието лице може да не узнае.
Завещание с изразен мотив за очакване наред с полаганите грижи да се полагат такива и за в бъдеще, не противоречи и на добрите нрави, разглеждани като морално-етични възгледи и правила за поведение, които се споделят от по-голяма част от обществото“, посочват върховните съдии.
10
Коментирайте
Всичко хубаво, ама от ВКС кога ще се научат да правят разлика между бенефициент и бенефициер, че някак си не бива в тълкувателно решение да се използват термини толкова фриволно и по журналистически, а че завещанието е „безадресна“ сделка (май се има предвид безакцептна) при положение, че се конкретизира облагодетелстващото се от имуществото лице, идва в повечко. При положение, че преди това е изнесена пространна лекция за едностранния характер на завещанието, този умопомрачителен извод“: „Затова завещание с такъв мотив не е договор с неоткрито наследство.“ е просто черешката на тортата, с която на практика съдиите ни казват, че водата е… Покажи целия коментар »
Не виждаш ли, че цялото решение е запълнено от открития за колелото и топлата вода. Не възразявам ТР да имат ограмотяващи елементи, но все требе да има нещо друго, освен общоизвестни постулати.
В крайна сметка завещателят може винаги да отмени завещанието.
В практиката завещателното разпореждане е нищожно, когато единственият мотив на завещателя е да се вмени задължение на бенефициента да го гледа и издържа до края на живота му.
Разгеле! Две години го чакаме.
Напълно очаквано решение.
Доволен съм.
Оп, най-накрая излезе. Казуса е от СГС, а спора е относно един дядо завещател, който в завещанието си пише, че „…завещавам заради положените до момента грижи и всички гружи, които за в бъдеще ще полага за мен…“, реално съдията по делото поиска ТР, за да си върже гащите, тя иска да отсъди в полза на дядото, но без подобно ТР нямаше как това да е възможно, защото завещанието приличаше по-скоро на сделка по ЗЗД, а не на завещание, заради думите „…и всички бъдещи грижи…“, та заради това се стигна и до това ТР. Беше ясно още тогава какво ще реши… Покажи целия коментар »
Като цяло – безсмислена работа.
Както и да го гледа човек си е нищожно, защото ако целта не са бъдещите грижи, защо ще го вписваш. Хайде холан!