редседателят на Международния съд на ООН Науаф Салам е новият премиер на Ливан и заменя смятания за близък до оформялата дневния ред на страната „Хизбула“ Наджиб Микати – милиардера, който „временно“ заемаше поста две години след оставката на правителството. Докато Науаф се връща от чужбина днес, го дебнат много спънки, но една изглежда най-голяма: той още няма правителство.
Краят на двойния властови вакуум, започнал с избирането на предпочитания от САЩ и Саудитска Арабия (но не и от проиранската групировка) за президент Жозеф Аун, отвори възможност за назначаването на редовен министър-председател, но пътят до избиране на правителство остава дълъг, а групировката може да намери начин да го препречи. И все пак „Хизбула“ за втори път този месец не успява да наложи „своя“ кандидат и поражението дава възможност Ливан да продължи по пътя на освобождаване от хватката ѝ, отворил се след тежкия удар от войната с Израел и краха на „Оста на съпротивата“ на Иран. Да се разбере колко осъществима е задачата, е въпрос на седмици.
Балансът на силите в Израел изглежда променен – какъвто изглеждаше и когато Аун стана президент от 12-ия опит за гласуване на президент в парламента, този път без „Хизбула“ да пречи – но съставянето на кабинет може да отнеме седмици или месеци. Сега Науаф, на когото се налага днес да се върне спешно в страната, трябва да опита да състави кабинет. И макар изборът му да се оказа с внушително мнозинство – 85 от 128 депутати на базата на консултации на президент с партиите, включително с подкрепа на християнски и друзки фракции (в Ливан се избира премиер сунит, парламента оглавява шиит, а президентът е маронит), съставянето на кабинет може да отнеме седмици или месеци.

„Хизбула“ чака следващата възможност

Усилието може да завърши и с провал, просто защото такива прецеденти има. През 2021 г. Саад Харири се отказа от деветмесечни опити и остави страната в политическа безизходица след опустошителната експлозия на пристанището в Бейрут предходното лято, през август 2020 г. Впрочем Харири бе заемал поста премиер и към 2019-а, но тогава го свалиха масови протести. Негов наследник бе Хасан Диаб, който подаде оставка след взрива. Но Диаб бе станал премиер, след като „Хизбула“ и шиитският съюзник „Амал“ (от който е председателят на парламента Набих Берри) блокираха кандидатурата на… Науаф Салам.

В понеделник проиранската групировка сутринта опита да отложи среща с Аун, на която трябваше да се обсъди избирането на премиер, но впоследствие заяви, че би предпочела Наджиб Микати да остане на поста.
Решението на „Хизбула“ и „Амал“ да не се назове нов кандидат за премиер се разтълкува от „Ройтерс“ като знак, че те не смятат да участват в правителството и следователно – за разрив по конфесионална линия (ако някоя от основните групи, участвали в гражданската война от 1975-1990 г., остане извън властта).
Според близки до „Хизбула“ събеседници на агенцията тя се почувствала излъгана, след като се съгласила да не блокира избора на Аун в замяна на уверението, че премиер щял да остане Микати и че за това имало съгласие в парламента. А Науаф се оказа с нужното мнозинство. Нещо подобно каза пред Аун и ръководителят на фракцията на „Хизбула“ в парламента Мохаммед Раад: групата му протегнала ръка (с помощ за избора като президент), а открила, че ръката е „отрязана“.
Разликата с предишните пъти, когато „Хизбула“ блокира Салам успешно: други формации, преди съюзени с групировката, този път се обединиха около него.
„Хизбула“ и „Амал“ могат да продължат да блокират формирането на правителство и дори да наложат смяна наа премиера, предвид че са го правили, каза за „Дневник“ Бушра Джабер, изследовател в Белградския център за политика в сигурността. Дори той да успее да формира правителство, министерските позиции, които двете формации ще искат, може да са предизвикателство – особено ако „Хизбула“ задържи финансовото министерство и има думата за тези на вътрешните работи и отбраната. Зависи какви постове ще получи групировката. А и дали една специфична формула – „армия, народ, съпротива“ – ще фигурира в декларацията на кабинета след съставянето му.
„Вече имаме прозападен президент, а днес, изглежда, ще получим прозападен премиер“, коментира Джабер в понеделник следобед. По думите ѝ това са важни стъпки в победата над „Хизбула“, „но ако Хизбула запази контрола върху Министерството на финансите, има думата при назначенията за министър на отбраната и министъра на вътрешните работи и успее да въведе тройната формула (в изявлението на кабинета; защо е важно, четете тук – бел. ред.), това би означавало, че Ливан все още е под влиянието на „Хизбула““. И все пак би било изненадващо да се види „тройната формула“ предвид настоящата ситуация, смята тя.

Вярвам, че „Хизбула“ няма да отстъпи без битка, особено когато държавата изисква от нея да предаде оръжията си.

Бушра Джабер, изследовател

Предизвикателствата едва започват

По ирония на съдбата Науаф оглави Международния съд на ООН през февруари 2024 г. в момент, когато институцията започна изслушванията по дело, свързано с войната, довела до новия сблъсък с „Хизбула“ тази есен: обвинетията към Израел за геноцид в Газа. Науаф, на 71 години, е от известно политическо семейство: бащата е съосновател на ливанския национален авиопревозвач, майката – журналист и посланик на Ливаан в ЮНЕСКО. Дядо му представлява Бейрут в османския парламент; чичо му се бори за независимост от Франция, а след независимостта четири пъти става премиер.
Самият Науаф Самал учи в Париж и „Харвард“, има и адвокатски опит зад гърба си, бе постоянен представител на Ливан в ООН в продължение на 10 години, член на мисии на Съвета за сигурност от Судан и Етиопия до Афганистани и други. Автор е на академични статии за история, конституционно право, политика (включително една за споразумението от Таиф след гражданската война – всъщност още то постановява „Хизбула“ да предаде оръжията си). И все пак, дори в разгара на сегашната политическа криза, той успя да строи встрани от междусобиците. Вероятно отчасти поради факта, че „Хизбула“ преди успяваше да блокира кандидатурата му, когато тя биваше издигана.

Задачата пред него ще е незавидна, дори успешно да формира кабинет.
Южен Ливан, където някои селища бяха опустошени от войната с Израел, трябва да бъде възстановен. За това трябва да се осигури финансиране.
Партиите извън шиитския блок настояват „Хизбула“ да се откаже от мощния си арсенал, маргинализирал слабата ливанска армия през годините (на Аун се наложи в последните месеци да моли САЩ, основен бенефициент на въоръжените сили, за още средства). Това е и жизненоважно за прилагане на споразумението за примирие след войната с Израел, унищожила части от Южното предградие на Бейрут. Ако от Израел се изисква да се изтегли от Южен Ливан, трябва да го направи и „Хизбула“ и то съгласно резолюция отпреди две десетилетия, изискващи и разоръжаването ѝ.
За тази стъпка властта в Бейрут нямаше политическа подкрепа, докато „Хизбула“ бе по-силна. Тя изглежда трудна и сега. Аун същевременно заяви в речта пред парламента, след като бе избран в понеделник, че оръжия трябва да има само държавата.

А и „Хизбула“ не е единственият проблем на Ливан. Кабинетът трябва да приеме болезнени реформи след икономическия срив на последните пет години, унищожили средната класа на страната и обрекла още стотици хиляди в държавата с шест милиона души на бедност. В изявление Науаф нарече основна грижа „спасяването на Ливан от неговото изпитание“ и обясни, че това изисква промяна в подход акъм кризата, реформа във финансите и политиката, в клиентелисткия манталитет и културата на квотите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar