Като орган на съдебната власт, главният прокурор е овластен да издава специални актове, които са задължителни за всички прокурори. С тях главният прокурор управлява ключови процеси в прокуратурата: от методическо ръководство за дължимите действия на прокурорите при разследване на престъпления с определени специфики и контрола върху тяхното дължимо професионално поведение, през разделянето, обединяването и разпределението на делата, до командироването, паричните поощрения и овластяването на административните ръководители и на самите прокурори.

Накратко: у главния прокурор са и тоягата (възможност за контрол), и морковът (поощрения, командироване, овластяващо тълкуване на закона).

Например, миналата година Борислав Сарафов назначи пълна ревизия на всички преписки на прокурор, който не поддържал пред съда налагане на по-високо наказание. В същото време за сигналите на съдия Владислава Цариградска, че престъпна мрежа заплашва съдии, а прокуратурата не прави нищо, Борислав Сарафов, вместо да назначи ревизия на замесените прокурори, изиска информация от МВР. За едни прокурори се размахва тоягата, а други са оставени да (не) разследват и да решават делата си, както намерят за добре.

Законът изрично предвижда, че тези актове се наричат указания и инструкции. След измененията в Закона за съдебната власт през 2022 г. главният прокурор е задължен да ги публикува на официалната страница на прокуратурата. Нещо, което обаче той не прави.

През годините актове на главния прокурор са обжалвани, дори успешно, пред Върховния административен съд (ВАС). Напоследък обаче едно дело даде повод върховните съдии да не приемат такива дела, със съмнителни аргументи.

Така всякакъв контрол върху актовете на главния прокурор може да се окаже химера.

Любопитната история на едно дело, засягащо правомощията на главния прокурор, което две съдилища четвърта година си подхвърлят като горещ картоф

От май 2021 г. досега 16 административни съдии, от които девет върховни съдии, не могат или не искат да определят правната природа на акт на главния прокурор, съдържащ регламент, който дава власт на всеки прокурор произволно да ограничава достъпа на адвокати и пострадали граждани до смачкани преписки в прокуратурата. А правната природа на един акт определя как той се обсъжда, приема, отменя, оттегля, обнародва. От правната природа на акта зависи кой съд, по какъв ред разглежда делото срещу акта, но и условията, при които съдът може да го отмени.

В дъното на историята е отказът на районен прокурор да разследва полицейско насилие по време на гражданските протести през 2020 г. Вместо да разследва данните в жалбата на пострадалия, той „смачква“ преписката по жалбата, като отказва да образува наказателно производство. Освен това прокурорът не позволява на адвоката на пострадалия да се запознае със събраните материали по преписката. А жертвата твърди, че е жестоко пребита след задържане от полицейски служители. На един по-късен етап, когато адвокатът се домогва да разгледа преписката, той ще установи, че прокурорът е възприел тезата на полицаите: жертвата според тях е получила нараняванията си, тъй като е била под въздействие на алкохол, и сама е паднала от стола си в единствената стая без видео наблюдение в районното управление.

Отказите на районния прокурор са обжалвани пред всички горестоящи прокуратури, включително пред Върховната прокуратура. Така пострадалият и адвокатът му научават, че получаването на достъп до една смачкана преписка е изцяло във властта на прокурора, който я е смачкал. Това положение е заковано в акт на главния прокурор, който е приет без обсъждане и не е публикуван никъде – Инструкция за деловодната дейност в Прокуратурата на Република България. За да се добере до тази инструкция, адвокатът води и печели отделно съдебно дело. Иван Гешев споделя текста на тази инструкция, едва след като е осъден от съда.

След всички описани приключения, през май 2021 г. адвокатът обжалва разпоредбите, ограничаващи достъпа до преписки, пред Върховния административен съд (ВАС). Адвокатът твърди пред съда, че главният прокурор не може да законотвори, още по-малко на тъмно и без да обсъжда с адвокатската гилдия и професионалната общност текстове с подобен предмет. Пред съда прокуратурата твърди, че тези разпоредби са си вътрешни, нормално е да са приети без обсъждане, и изобщо не засягат адвоката. ВАС гледа делото повече от девет месеца. Той изслушва страните в открито съдебно заседание, с участие на „независим“ прокурор. (Това е прокурор, който е подчинен на главния прокурор и в същото време участва и дава становища по дела пред съда. Този прокурор си има специална банка в съдебната зала, а също и кабинет в сградата на съда.)

„Изненадващо“ този прокурор изнася пледоарии изцяло в защита на своя шеф – главния прокурор и в ущърб на адвоката.

Въпреки възраженията на адвоката, върховните съдии не се свенят да дадат и други предимства на главния прокурор: като например своеобразна „последна дума “ по делото преди окончателното му решаване. И тогава, след деветмесечно мотаене на делото, ВАС с нескопосани мотиви праща делото за разглеждане отначало при редовите съдии – в Административен съд – София град (АССГ).

Първите трима върховни съдии намират, че акта на главния прокурор, макар да засяга права на адвокати и граждани, не е нормативен, което според тях налага жалбата, като горещият картоф, да бъде прехвърлена на АССГ. Трима опитни, мастити, висококвалифицирани съдии изобщо не се произнасят какъв е този толкова странен и екзотичен правен характер на акта, който им е убягвал толкова дълго време. Вместо това избират да твърдят, че единствено компетентни да се произнесат по този въпрос са редовите съдии от първоинстанционния съд – АССГ.

А там още трима съдии разглеждат казуса и решават да прекратят делото – според тях жалбата е просрочена.

От мотивите им излиза, че адвокатът е можел да обжалва акта на главния прокурор в срок, само ако беше подал жалба, преди да знае, че този именно и само този акт овластява прокурорите безогледно да укриват материалите по прекратени преписки за полицейско насилие.

По това време по делото вече се е присъединил и друг адвокат, засегнат от същия произвол в прокуратурата. Така двамата адвокати обжалват прекратяването и делото отново отива във ВАС. Там други трима върховни съдии гледат делото и го връщат в АССГ, където жалбата е отхвърлена отново. Отново с все същите мотиви, че разпоредбите за достъпа до преписки не са нормативни – това означава, че тези разпоредби не са общи и абстрактни, нямат действия спрямо всички, нямат повтаряемо действие, или са ограничени от някакъв срок.

Това абсурдно произнасяне не е подкрепено с никакви аргументи – нито е цитиран закон, нито съдебна практика, нито има препратка към правната теория. Ако може да се илюстрира какво казват съдиите след години разглеждане на жалбата, то е: не, не можем да отменим този акт на главния прокурор, защото той не е нещо, което познаваме.

През юни 2024 г. други трима върховни съдии гледат делото и го препращат за трети път в АССГ с мотиви, че „на първо място съдът следва да определи характера“ на акта – нещо, което изглежда все още не е сторено, въпреки че делото е минало три пъти през ВАС и два пъти през АССГ – все през тричленни съдебни състави.

До този момент 12 съдии не са се произнесли по правната природа на акта на главния прокурор. А това никак не е формален въпрос – от отговора му би се установило как този акт трябва да бъде обсъден, приет, обнародван и пред кой съд и в какъв срок да бъде обжалван. Като констатират този пропуск, поредните върховните съдии, вместо сами да определят правния характер на акта, пращат делото в АССГ.

Така още трима съдии разглеждат делото и намират, че те не са достатъчно компетентни да кажат засегнал ли е този акт на главния прокурор права и законни интереси или не. Според тях най-компетентен да се произнесе по въпроса за правния характер на акта е нов съдебен състав от един съдия.

И така горещият картоф е прехвърлен на 16-и по ред съдия.

Той сам трябва да рискува и да реши въпроси, които 15 негови колеги, повечето от които от почитаемия Върховен съд, са избегнали толкова „изящно“. Най-накрая се намира един съдия, всъщност жена съдия, която нарежда на главния прокурор да докаже кога и как е публикувана въпросната инструкция.

По това време обаче и. ф. главен прокурор вече е Борислав Сарафов, който решава въпроса кардинално: отменя инструкцията и я заменя с нов акт. Този нов акт вече не е инструкция, а „правила“. Тези „правила“ формално по закон не подлежат дори на публикуване.

Съдържателно, новите правила са същите като старата инструкция: достъпът на страни и адвокати до преписките са регламентирани по същия начин – той зависи изцяло от настроението на наблюдаващия прокурор. След представянето на правилата по делото АССГ за пореден път прекратява делото. Предстои седмо произнасяне на съда по казуса.

И без да е приключил окончателно, този случай добре илюстрира колко струва правото без етика:

От 16-те съдии, гледали делото досега, дори един не заяви, че „царят е гол“. Нито един не видя проблем в самоволното и еднолично налагане на правила от страна на главния прокурор, без обсъждане, без обнародване, по начин, даващ в ръцете на всеки прокурор средство лесно да прикрива грешките си от външен поглед.

Най-тъжното е, че всеки следващ пребит в районното, може да не разбере, че е „бил пиян“ и е „паднал сам от стола“.

Вместо (с ресурса на дългогодишен опит в разкриването на престъпления и изправянето на престъпници пред съда) управляващите прокуратурата, да окажат една мъдра методическа подкрепа на младите прокурори и легитимно да контролира прокурорската дейност, те опитват да установяват абсолютна диктатура и да превърнат независимостта и вътрешното убеждение на младите прокурори в непотребни клишета.

Прекомерното овластяване вътре в прокуратурата има потенциал да превърне всеки прокурор в брънка от система от зависимости, а всяко разследване – в заложник на нелегитимни интереси.

Ролята на съда да констатира това, поне засега остава неизяснена. Докато тя се изяснява, паяжината от зависимости и контрол се разраства и задушава, освен прокурорската независимост, също и независимостта на магистратите извън прокуратурата.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar