Темата накратко

  • Европейската комисия започва наказателна процедура заради Закона за електронно управление от 2019 г.
  • Проблемът е в директното възлагане на поръчки към „Информационно обслужване“, което се тълкува като незаконно държавно подпомагане.
  • Наказанието от ЕК е силно вероятно, защото пренаписване на закона изглежда невъзможно в настоящата обстановка.

Пет години след като третият кабинет на Бойко Борисов направи държавната „Информационно обслужване“ единствена обслужваща IT компания за голяма част от администрацията, Европейската комисия (ЕК) започва наказателна процедура срещу България именно по тази причина. На 15 декември ЕК излезе със съобщение, според което промените в Закона за електронното управление (ЗЕУ), чрез които „Информационно обслужване“ се вписва в него, са в разрез с европейското законодателство относно обществените поръчки. Съобщението на ЕК бе пакетирано с още шест наказателни процедури срешу България на ралзични етапи.

ЕК има проблем със същината на промените от 2019 г., а именно вписването на „Информационно обслужване“ като национален системен интегратор. Според Брюксел това е в разрез с директива 2014/14 относно обществените поръчки и по действащото законодателство директното възлагане към „Информационно обслужване“ е равнозначно на неправомерно държавно подпомагане. По-конкретно ЕК цитира член 18, според който „възлагащите органи третират икономическите оператори при условията на равнопоставеност и без да ги дискриминират, и действат по прозрачен и пропорционален начин“.

България има два месеца от съобщението, в които да промени законодателството си, т.е. до средата на февруари. Спазването на този срок изглежда невъзможно, а и темата не е сред приоритетите на която и да било от партиите в Народното събрание. След това ЕК ще издаде мотивирано становище. Третият етап е завеждане на дело в Съда на Европейския съюз.

Случаят с „Информационно обслужване“ е важен, защото чрез въпросните промени през 2019 г. беше пренаписан целият модел, по който се изгражда електронното управление в България. Казусът може да се окаже пречка и към присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която също е изпратила на българското правителство препоръки, свързани с корпоративното управление на държавните предприятия.

„Капитал“ изпрати въпроси към Министерството на електронното управление (МЕУ), принципал на „Информационно обслужване“, на които не получи отговор по същество. От министерството казват, че официалната позиция на държавата ще бъде представена пред Министерски съвет до 7 февруари, след което ще бъде изпратена към ЕК.

Софтуерни „Автомагистрали“

„Проблемът на ЕК е, че възлагането на поръчки на „Информационно обслужване“ по този начин е държавно подпомагане. То си е такова. Без значение каква е компанията, държавна или частна, тя е привилегирована пред всички останали“, казва Благовест Кирилов, който за кратко през 2022 г. е зам.-министър на електронното управление в служебния кабинет на Гълъб Донев. В момента Кирилов оглавява своя неправителствена организация – „Демократичен център“. В една от последните си публикации той отбелязва, че от общо 128 поръчки, превъзложени на подизпълнител от страна на „Информационно обслужване“ през 2024 г., 71 са завършили с един участник, понякога след отстраняване на конкурентни оферти, а 21 са прекратени.

Всичко се свежда до това, че възлагането се случва по непрозрачен начин. Законът казва, че всичко трябва да се възлага на една компания – „Информационно обслужване“, а тя, ако реши, ще преотдава на друга компания. Благовест Кирилов

бивш заместник-министър на електронното управление

Моделът на работа на „Информационно обслужване“ е сходен с този на държавната „Автомагистрали“ в строежа на пътища, където Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) възлага на компанията, на която е принципал, договори по пряка линия и без поръчка. Между двата случая има още една прилика – и двете компании нямат достатъчен капацитет, за да изпълняват всички дейности, затова често превъзлагат на подизпълнители.

По този начин между август 2020 г. и януари 2024 г. „Информационно обслужване“ е разпределила договори за над 214 млн. лв. От тях 77%, или 164 млн. лв., са отишли в десет компании, а ако чертата се измести до първите 20 компании – 92%, или 198 млн. лв.. При някои компании парите от „Информационно обслужване“ формират голяма част от приходите им.

Така например фирмата „Мениджмънт бизнес машин“ е получила в периода от август 2020 до януари 2024 г. 29.2 млн. лв. чрез 12 поръчки от „Информационно обслужване“, или 13.6% от всички превъзложени пари от държавната компания. В същия период общите приходи на „Мениджмънт бизнес машин“ са малко над 50 млн. лв., т.е. над 50% от приходите на компанията идват от превъзложени поръчки от „Информационно обслужване“.

В случая на „Информационно обслужване“ през последните години компанията има два основни аргумента да твърди, че върши работата си качествено. Единият е Националната здравноинформационна система (НЗИС), а другият е доставката на голямо количество хардуер оборудване за държавната администрация, което според фирмата в миналото се е случвало на огромни надценки, докато сега се постигат не само по-ниски пазарни цени, но и икономия от мащаба.

Министерство „Информационно обслужване“

Разширяването на обсега на дружеството чрез промените в ЗЕУ от 2019 г. водят до вече често срещаната теза, че компанията е по-силна от принципала си. Ролята на МЕУ в момента е да одобрява всеки проект, свързан с дигитализация на държавната администрация. Според Благовест Кирилов вследствие от това МЕУ насочва всички, не само задължените по закон институции, към „Информационно обслужване“.

„МЕУ казва така: ако го възложим на „Информационно обслужване“, те пишат характеристиките и накрая гарантирано отговарят на изискванията. Ако го възложим на друга компания, те няма да отговарят. Другите нямат опит или не знаят как да го правят. МЕУ в момента е рекламна агенция на „Информационно обслужване“, казва Кирилов.

Зад тази теза стои и аргументът, че голяма част от персоналния състав на МЕУ е от бивши служители на „Информационно обслужване“. Най-известният пример в това отношение е Александър Йоловски, министър в кабинета на Николай Денков, но без подкрепата на самия Денков. Заради обществено напрежение Йоловски бе сменен през април 2024 г. със заместника му Валентин Мундров, друг бивш служител на „Информационно обслужване“. Едно от първите решения на Мундров като министър беше да назначи Йоловски за свой заместник, т.е. двамата формално размениха местата си.

Самият Йоловски проведе чистка в министерството, като в рамките на няколкото си месеца начело премахна всички директори на дирекции. През 2024 г. бивши и настоящи служители във ведомството твърдяха, че гласно изразената цел на Йоловски е министерството, създадено през 2022 г. като наследник на Държавна агенция „Електронно управление“, e или да бъде закрито, или да остане куха обвивка. Тогава Йоловски отказа да отговори на въпроси на „Капитал“ по темата.

През декември служебният премиер Димитър Главчев назначи и нов национален координатор по киберсигурност, Симеон Кърцелянски, който работи като мениджър в „Информационно обслужване“. В тази роля Кърцелянски едновременно ще пише стратегията за киберсигурност на България, но и ще работи за компанията, която ще изпълнява голяма част от нея като отговаряща по закон за най-големите институции. Също през декември „Информационно обслужване“ стана национален оперативен център за киберсигурност на публичната администрация.

Плетеницата от имена, конфликти на интереси и концентрация на власт и средства е причина да не може да се очаква, че законът ще бъде променен, а заедно с него и специалният статут на „Информационно обслужване“. Съмнително е и дали за подобно действие има мнозинство в Народното събрание – за повечето партии това е фирмата, която обработва резултатите от изборите, докато работата по изграждане и поддържане на софтуер за държавната администрация остава на заден план.

Не на последно място, подобна промяна ще забави с години и без това бавното дигитализиране на администрацията, защото в момента цялата държавна стратегия се гради върху и около „Информационно обслужване“. Това, разбира се, е направено с цел – всякакво връщане назад да е по-болезнено, отколкото оставането със сегашния модел, дори ако цената е наказание от Европа.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar