Ново тълкувателно дело
ВАС решава: Обществена информация ли са актовете и данните по разследвания и прокурорски проверки
Въпросите на и.ф. главния прокурор
1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?
2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства?
3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл.2, ал.1 от ЗДОИ?
4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ?
5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство?
Данните, събрани по разследвания и проверки, и актовете на прокурорите по тях обществена информация ли са? А задължена ли е прокуратурата a priori да преценява дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставянето ѝ? Тези и още три въпроса (точната им формулировка виж в карето) поставя и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов пред Върховния административен съд (ВАС) и ще им бъде отговорено в тълкувателно дело от двете колегии на съда (№6/2024 г.).
Сарафов сочи, че сезира ВАС, тъй като след 2019 г., откогато делата по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) станаха едноинстанционни, са възникнали противоречия в практиката на административните съдилища. В искането му за образуване на тълкувателно дело са цитирани десетки решения на Административен съд София-град (АССГ), в които не се възприемат вижданията, застъпвани от ВАС преди 5 години, когато и той се произнасяше по тези дела.
По-тясно или по-широко тълкуване за обществена информация в прокуратурата
По закон обществена информация е „всяка информация, свързана с обществения живот в България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените субекти“.
Преди години ВАС приемаше, че материалите по досъдебните производства и актовете на прокурора по предприемане на действия по разследването или по прекратяването и спирането му или внасяне на обвинителен акт не са обществена информация. А в приложното поле на ЗДОИ попадат само актовете на органите на съдебната власт, които представляват административноправна дейност.
През последните 5 години обаче АССГ нееднократно застъпи виждането, че е необходимо по-широко тълкуване по въпроса кое в дейността на прокуратурата представлява обществена информация, като отчете изключителното ѝ правомощие да привлича да повдига и да поддържа обвиненията за престъпления. „Подобна теза за „по-широко тълкуване“ на понятието за обществена информация създава за задължения субект по ЗДОИ задължения за предоставяне или обобщаване на информация, намираща се в прокурорски преписки или досъдебни производства, и която не е създадена при осъществяване на административна дейност, по критерии или показатели, определени в заявлението за достъп до обществена информация“, сочи и.ф. главният прокурор.
Информация, с която е недопустимо прокуратурата да не разполага
От искането на Борислав Сарафов става ясно, че е имало решения, в които АССГ е приемал за недопустимо прокуратурата да не разполага с дадена информация, търсена по ЗДОИ.
И.ф. главният прокурор изтъква, че по този закон може да се търси само информация, която вече е създадена и съществува, а ЗДОИ не е дал възможност „под формата на искане на достъп до обществена информация, гражданите и организациите да налагат на административните органи обработването, създаването и съхранението на статистическа и/или друга информация, която законът не изисква административният орган да обработва, събира и съхранява“.
Той вижда произнасяне в противоречие с това разбиране в решения на АССГ. И дава следния пример: „…при искане за информация за образувани и проведени наказателни производства срещу конкретно лице, както и за участието на същото лице в други качества в наказателни производства, съдът приема, че е недопустимо прокуратурата, и в частност главният прокурор, който съгласно чл. 126, ал. 2 от Конституцията осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, да не разполага с необходимата систематизирана и обобщена информация за съответното лице, или получаването на такива сведения да представлява трудност или да изисква усилия, по-големи от обичайните действия по служба“.
В този случай съдът е изтъкнал, че прокуратурата има централизирана информационна система и е отхвърлил твърденията ѝ, че не се събира, обработва и съхранява информация за дела и преписки срещу конкретни лица.
Информация от преписки и проверки може, от разследвания – не
„Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора“, предвижда чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Затова преобладаващата съдебна практика е, че е недопустимо по ЗДОИ да се търси информация, създадена в хода на наказателно производство.
Същевременно АССГ в серия от решения разграничи информацията по досъдебните производства от тази в прокурорските преписки, както и от тази в акта, с който се приключва разследването. Има решения, в които се приема, че редът по чл.198 от НПК се отнася само до образуваните досъдебни производства и не включва проверките. „По този начин се игнорира обстоятелството, че актовете, създадени по повод на проверките по чл.145 от ЗСВ, са постановени от прокурор, във връзка с осъществяването на правомощията на прокуратурата по спазване на закона и не са резултат от административна дейност“, пише Сарафов до ВАС.
Освен това има решения, в които се приема, че забраната за разгласяване на материалите по разследването не се отнася до постановленията на прокурора.
Съдът изтъква, че постановленията за прекратяване на досъдебното производство не са част от материалите по разследването и достъпът до тях не може да бъде ограничаван. А и информацията в мотивите им може да формира у гражданите мнение за дейността на прокуратурата и убеждение за начина по който тя упражнява правомощията си.
Трябва ли прокуратурата всеки път да се мотивира дали е налице надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, независимо дали е обществена, или не? Това е друг въпрос, по който са възникнали противоречия в практиката на административните съдилища, който поставя и.ф. главният прокурор.
Според част от съдиите първо се преценява дали информацията е обществена и след това се преценява наличието на „надделяващ обществен интерес“.
Според други обаче задълженият субект по ЗДОИ винаги следва да преценява и да излага мотиви в акта си затова дали е налице, или не „надделяващ обществен интерес“, независимо от вида на поисканата информация.
13
Коментирайте
Трябва много да се внимава да не се допускат течове на информация по текущи наказателни разследвания, защото дори по атрибутивните, помощни за производството, актове по чл.145 от ЗСВ, може някое политически обвързано НПО да започне да спекулира с потенциалното предстоящо повдигане на обвинения срещу хора споделящи възгледите на „добрите сили“ в държавата, а и както знаем, сериозните, особено чувствителни с реална практическа вероятност да достигнат до широката публика, искания по ЗДОИ не се подават от Данчо и Пена от Долно Нанагорнище, ами от организации с капацитет и функции на официозни рупори. П.С. То „простата“ администрация на изпълнителната власт не твърде… Покажи целия коментар »
СъдийчЕчо Василка Петров пак се „изказа“ компетентно. Няма статия, под която да не пише поне един комента. От всичко и от всички разбира, особено от административно право и то в СРС – ха-ха-ха.
И нищо не става ясно накрая
Интересен казус, наистина
Е не, ако е за политически ПР ще се дава информация. Иначе не
Бе във Варна без казус дали кмета може да следи какво се случва с държавни пари за стадиона, решиха да го отстранят от тази му възможност, та за разследвания ще дават информация
Как си представяте да дават подобна информация? В демократична държава да, но тук е мафиотска диктатура
Да се надяваме, че ще дават информация на обществото, но не вярвам
Слаба държава, слаби хора
Я да видим сега ГЕРБ дето се разбрали с ДБ, БСП и ИТН да управляват заедно как ще изчегъртат Пеевски и влиянието му.
ВАС е на Пеевски. НЕ им вярвам!
Е пък На ВКС на Прокопи ли да вярваш или на ССБ. То по избори всякакви се вижда колко им вярват и на ССБ и на ВКС дори и на вътрешнозадводските избори вътре в системата никой не вярва на ВКС и ССБ
Аминдайте им име ат на тези съдии, които постановяват, че всяка информация е достъпна и полза на обществото. Значи те по презумпция са съгласни да им бъдат публикувани имената и токсичните решения. Щом дават достъп до чужда деликатна информация и данни то и техните са още по достъпни. Къде се родиха такива чугунени комунистическо- троцкиски- джендърски глави че да пишат и творят глупости без да си дават сметка до какви последици ще доведе. Същите като онези във ВКС , коитомпостановиха да има две Православни църкви. Сега очакваме и две Мюфтийство и де Синагоги , абе Содом и Говори разделения и… Покажи целия коментар »