„Много безсънни часове“ – така експерт обобщи лаконично пред „Дневник“ очакванията на екипа, който ще брои повторно бюлетините от над 1700 секции от изборите на 27 октомври. Специалистите, посочени от Конституционния съд (КС), разполагат с около месец, за да приключат с доклад със заключения, като в този срок влизат и празничните дни около Коледа и Нова година. Резултатът от работата им може да има пряко отражение върху разпределението на силите в Народното събрание и процедурата по съставяне на правителство, а по всички изглежда, че каквито и да са заключенията, те ще бъдат обект на спорове заради ограниченията при проверките, наложени от съда. Това е първото толкова мащабно повторно преброяване на гласове от избори, а 18-те вещи лица започнаха работа преди по-малко от две седмици. Доскоро по информация на „Дневник“ бяха отворени само 1-2 чувала. Детайли около работата им засега не са известни, тъй като технологията на броенето се пази в тайна, а експертите отказват коментари.

Повторното преброяване беше наредено от КС след образуването на дела по исканията за оспорване на резултатите от поредните предсрочни парламентарни избори. Първото е от „Има такъв народ“ – да се обяви незаконност на избора на народни представители в 52 секции, със съдия докладчик Янаки Стоилов. Второто е от партия „Величие“ за цялостно касиране на резултатите, като съдия-докладчик е Соня Янкулова. В искането на „Величие“ има и алтернативен вариант – за частично касиране на избора. И двете искания са подписани от депутати от всички парламентарни партии с изключение на „Възраждане“. Технология на преброяването „Доста сложна организация“, така конституционният съдия Янаки Стоилов определи наскоро процеса по повторното преброяване в интервю за „Нова телевизия“. За да може да започне той, най-напред всички чували с бюлетини трябваше да бъдат изпратени в Конституционния съд, където да се пазят в специални помещения. Те трябваше да бъдат преместени в София от районните администрации, в които се съхраняват по закон до произвеждането на следващи избори. Броят на чувалите отговаря на броя секции, тъй като според методическите указания на Централната избирателна комисия изборните книжа от всяка секция се поставят в чувал и се запечатват с хартиена лента.

Първите торби започнаха да пристигат в началото на декември, а самото броене по неофициална информация е започнало около 5-6 декември. Всеки чувал се брои от двама души едновременно, научи „Дневник“. Според определението на КС експертите трябва да преброят гласовете в 1777 избирателни секции, а в още 442 избирателни секции да се проверят протоколите, за да се установи дали броят на недействителните бюлетини в тях съвпада с реално подадените. Механичният им сбор прави 2219 секции, или малко над 16% от всичките над 13 хил. секции в страната и в чужбина. Проверка на „Дневник“ показа обаче, че числото от прессъобщението на съда, не отговаря на сбора на посочените секции, освен това в поне два от посочените райони се повтарят номерата на секциите, а някои от номерата дори не излизат при търсене в сайта на Централната избирателна комисия (ЦИК).

Повторно изчисление на „Дневник“ показа, че реалният брой на секциите, които ще бъдат проверявани е 2120 – в 1722 ще се броят бюлетините, а в 436 – протоколите. В 38 ще има проверка и на бюлетини, и протоколи. Какво проверяват експертите Съдът детайлно е описал какво трябва да проверяват експертите по време на повторното преброяване на гласовете:

  • подадените действителни гласове по кандидатски листи и съответстват ли те на вписаните в протокола на съответната секционна избирателна комисия;
  • подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи и съответстват ли те на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване;
  • протоколите на секционните избирателни комисии и съставени ли са те в съответствие с изискванията на Изборния кодекс;
  • броя на вписаните в протокола недействителни бюлетини и съответства ли той на броя на наличните в изборните книжа недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии.

Общественият съвет на Централната избирателна комисия разкритикува съда за „частичния му подход“ към назначената експертиза и излезе с препоръки за разширяването на обхвата ѝ. Това обаче няма как да се случи, без съдът да излезе с ново определение, а до момента индикации за промяна в позицията на съда няма. Кой ще проверява гласовете Съдът разпространи списък с имената на 18-те експерти, на които възлага повторното преброяване. Проверка на „Дневник“ според публичната информация, която може да бъде открита за тях, показа, че са подбрани специалисти с професионални познания в сферата на математиката, информационните технологии и изборния процес. Над една трета от тях са бивши членове на Централната избирателна комисия (ЦИК) през годините:

  • Александър Андреев – бивш председател и бивш говорител на ЦИК, издиган от БСП и от ГЕРБ;
  • Владимир Димитров – професор по компютърна информатика в Софийския университет
  • Владимир Пенев – бивш член на ЦИК („Атака“);
  • Георги Бояджиев – професор по мехатроника в Софийския университет
  • Златогор Минчев – ръководител на секция „Информационни технологии в сигурността“ в Института по информационни и комуникационни технологии – БАН;
  • Ивилина Алексиева-Робинсън – бивш председател на ЦИК (БСП);
  • Камен Иванов – професор в Института по математика и информатика към БАН;
  • Красимир Калинов – професор по информатика в НБУ;
  • Маргарита Златарева – бивш зам.-председател на ЦИК (ГЕРБ), бивш конституционен съдия;
  • Мария Тодорова;
  • Милен Петров – професор по софтуерни технологии в Софийския университет
  • Милка Ламбева-Стефанова – асистент по административно право във ВТУ;
  • Никола Янев – ИТ експерт;
  • Николай Киров – доцент по информатика в НБУ;
  • Пенчо Маринов – научен сътрудник към БАН;
  • Румяна Стоева-Сидерова – юрист; бивш член на ЦИК (БСП)
  • Светла Димитрова – бивш председател на ЦИК (БСП);
  • Стефка Стоева – бивш председател на ЦИК (ГЕРБ), бивш конституционен съдия, един от 6-ата, които решиха, че Делян Пеевски може да се върне като депутат в парламента след оставката от ДАНС.

Притиснати от крайния срок Крайният срок 18-те да приключат с броенето и да изготвят доклад, който да бъде разгледан впоследствие от Конституционния съд, е 10 януари. Това е 4 дни преди изтичане на срока за произнасяне на съда. Двумесечният срок за произнасяне е записан в закона за КС. Особеност при прилагането му е, че когато има няколко искания за частична или пълна отмяна на изборите, срокът се брои от внасянето на последното, посочват юристи пред newslex.bg.

В случая последното искане за частична отмяна на резултатите от изборите на 27 октомври е внесено на 14 ноември от група народни представители от БСП, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Има такъв народ“. (Не)възможните заключения Проверката, която експертите правят, няма да обхваща нарушенията, установени чрез видеонаблюдението над избирателните секции при броенето на гласовете в нощта на изборите. Това е една от причините работата им да предизвиква спорове. Конституционният съдия Янаки Стоилов изрично уточни, че проверката засяга само нарушения, които могат да бъдат хванати в протоколите от секциите и бюлетините.

„Ако са дописани избиратели и някой се е подписал за тях, това несъответствие няма как да бъде установено, няма как да се разбере и какъв е процентът на купения и корпоративния вот, невъзможно е да се установи и как са извършвани промени в съставите на вече назначените секционни комисии, обясни Стоилов пред „Нова телевизия“.

В интервю за БНР членът на експертната група проф. Красимир Калинов развива тезата, че много от нарушенията, които показа видеонаблюдението, няма как да бъдат отчетени, тъй като експертите не могат да различават фалшифицираните бюлетини. Има свръхочаквания от тези хора, които са назначени да правят експертизата. Няма как да ги различим, освен ако няма полицейско дирене с отпечатъци, за да се търси кой е пипал. Не е възможно да стане. Горчилката остава. Конституционният съд вече разпореди, че данните от видеонаблюдението в секциите няма да бъде предмет на изследване от вещите лица в обсега на експертизата, а ще се търси отговор от ЦИК защо в някои секции не е осъществено видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяването на гласовете и съставянето на протокола. Според съдиите и експертите видеорепортажите могат да се използват само като повод да се направи проверка в тези секции. От Обществения съвет на ЦИК обаче се притесняват, че без да се вземат предвид данните от видеонаблюдението, КС ще валидира очевидни фалшификации. Без проверка на видеонаблюдението съдът ще валидира фалшификациите на изборитеОт съвета са критични и към решението на Конституционния съд да провери този обем от секции. Според тях в поне още 700 секции има разминаване с два или повече гласа между флашпаметите на устройствата за машинно гласуване и протоколите. Тъкмо „несъответствия от два или повече гласа“ е критерият, зададен от съда, но според Обществения съвет той не е спазен и от проверката са изключени стотици секции, които попадат в това определение. По този начин има риск да не бъдат констатирани и поправени редица грешки в изборния резултат, е заключението на съвета.

Изборният експерт Стоил Стоилов пък препоръчва да се провери балансът между получени, използвани и неизползвани бюлетини в съответната секции, както и да се сравнят триъгълните отрязъци от използваните хартиени бюлетини, които са в непрозрачната кутия, с номерата на получените и използвани бюлетини по кочаните и по приемно-предавателния протокол. Според него, ако се открият разминавания, значи е имало внос или износ на бюлетини или ползване на неизползваните бюлетини.

Пред „Дневник“ едно от вещите лица коментира неофициално, че разширяването на задачите на експертите няма да как да стане, без да има ново определение на съда, а то би забавило изготвянето на експертизата. За обхвата на проверката експертът посочи, че съдът е обвързан с броя секции, посочени в петте жалби, с които е сезиран, и няма как да се произнесе извън тези секции. Какво следва от проверката Най-съществената промяна, до която може да доведе новото преброяване, би била влизането на още една партия в парламента – „Величие“. На формацията на Ивелин Михайлов не ѝ достигнаха 21 гласа, за да стане част от 51-ото Народно събрание. Напълно е възможно тези гласове да бъдат открити, смята проф. Калинов, и това да доведе до преизчисляване на мандатите. Такъв сценарий може да промени баланса на групите, тъй като десетте мандата на „Величие“ ще бъдат взети от останалите парламентарни групи. Най-малко значение това изглежда да има за ГЕРБ, която е първа сила с 69 депутати. При „БСП-Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи – ДПС“ и „Има такъв народ“ разликата може да се окаже съществена, тъй като числеността на групите се различава по един мандат – социалистите са с 20 народни представители, фракцията на Доган – с 19, а партията на Слави Трифонов – с 18.

От решаващо значение би било преразпределението на мандатите при втората и третата по численост групи – „Продължаваме промяната – Демократична България“ и „Възраждане“. Разликата помежду им е само 2 депутати, а коя е втората сила е ключово, тъй като тя ще получи втория мандат за съставяне на правителство, ако ГЕРБ върне първия неизпълнен.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar