Решенията на СЕС в действие – защо градският съд отказа принудителна полицейска регистрация
Относими разпоредби
По-малко от седмица след като Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови последното от серията си решения, свързани с полицейската регистрация в България, с което задължи МВР да доказва, че е налице абсолютна необходимост за снемане на биометрични данни във всеки конкретен случай, Софийският градски съд (СГС) отхвърли искане за принудителна регистрация под формата на фотографиране, дактилоскопиране и вземане на образци за ДНК профил (ч.н.д.№752/2011 г.).
Отказът е на съдия Иво Хинов – именно по отправени от него преюдициални запитвания СЕС постанови, че законово регламентираната практика в България, че всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер подлежи на полицейска регистрация и задължително му се прави снимка, вземат се образци от пръстовите му отпечатъци и от ДНК, не спазва изискванията на правото ЕС.
В първото от решенията съдът в Люксембург каза, че е недопустимо „национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели, и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице“ (повече за решението виж тук, а за неяснотите, които породи – тук).
А в последвалото го, заради поискани разяснения от Хинов, СЕС посочи, че е работа на МВР да докаже, че е налице абсолютна необходимост от събиране на биометрични данни, а съдът не може да осигури тази преценка, вместо полицията (повече за това решение на СЕС виж тук).
След двете решения на съда в Люксембург съдията от градския съд трябваше да се произнесе по искане на ГДБОП да даде разрешение за принудителна полицейска регистрация на жена, обвинена през 2011 г. за член на организирана престъпна група за извършване на престъпления с користна цел. Тогава тя е отказала да бъде дактилоскопирана, фотографирана и да бъдат иззети образци от нейната ДНК.
В определението, с което отказва да разреши принудителната регистрация на жената, съдия Хинов посочва, че приложимите правни норми в случая са чл. 68 ал.1-4 от Закона за МВР и чл.13 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация (какво предвиждат виж в карето) и заявява: „Налице е сигурност, че националният закон, както е формулиран, не съответства на правото на ЕС“.
И обяснява, че тази сигурност произтича от двете решения на Съда на ЕС по тълкуването на Директива 2016/680. Тя поставя серия от условия, за да бъде извършена регистрацията. СГС посочва всяко от тях и дали са изпълнени:
Да е предвидено в националния закон – чл.10 б.„а“ от Директивата. Предвид противоречието между чл.25, ал.3 и чл. 25а ЗМВР, които препращат към Регламент 2016/679, който поначало не регулира наказателна материя (чл.2 ал.2 б.“г“) и забранява обработката на генетични данни (чл.9 ал.1) от една страна и чл.68 ЗМВР, който изрично го допуска, не е ясно дали действително националният закон по ясен начин регулира въпроса.
Наличие на сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъпление – чл.6 б.“а“ от Директивата. В случая нито националният закон поставя такова изискване, нито такива твърдения са направени в искането.
Данните да са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели – чл.4 ал.1 б.“б“ и чл.8 ал.2 от Директивата. В случая не са наведени твърдения за конкретните цели на това събиране. Общите цели по чл.27 ЗМВР – противодействие на престъпността – не са достатъчни.
Събирането на тази данни да не надхвърля необходимото – чл.4 ал.1 б.“в“ и чл.8 ал.1 от Директивата. Нищо от текста на искането не сочи за измеренията на необходимостта от тази регистрация. Такова искане не е поставено и в чл.68 ЗМВР.
След това СГС анализира първото решение на СЕС. То изисква за принудителното събиране на биометрични и генетични данни да са налице достатъчно доказателства за виновност относно деянието, за което лицето е привлечено като обвиняем. Също така е нужен достъп до съд, пред който обвиняемият да може да предяви възраженията си както за това дали е имало достатъчно доказателства, така и дали са били налице останалите основания и предпоставки за принудителната му полицейска регистрация. Този достъп до съд е възможно да бъде осъществен и в последващ момент – след като съдът даде разрешението за принудителна регистрация, прие СЕС.
„Следователно в този аспект националният закон не отговоря на правото на ЕС, доколкото в съдебната фаза на наказателното производство предметът на делото не включва преценка дали правилно и законосъобразно е била осъществена полицейската регистрация; а също така липсва възможност да се обжалва даденото от наказателния съд разрешение пред административен съд, още по-малко са предвидени достатъчно ефективни гаранции, свързани с правомощията на този съд да извърши цялостна проверка на законосъобразността на регистрацията“, заявява съдия Иво Хинов.
Както стана ясно, в това решение СЕС отрече и системното събиране на ДНК и отпечатъци от всеки обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без задължение на полицията да докаже, че то е абсолютно необходимо за постигането на конкретни цели и те не могат да бъдат постигнати по друг начин, който засяга в по-малка степен правата и свободите му.
„В конкретния случай събирането на процесните биометрични и генетични данни е автоматична последица от привличането на лицето като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер; липсва каквото и да е задължение за преценка дали тези данни са абсолютно необходими и че е спазен принципът на пропорционалност“, пише съдия Хинов.
След това той се спира и на второто решение на СЕС, в което съдът посочи, че ако полицията не е изпълнила задължението си да извърши преценка за абсолютна необходимост, това не може да бъде направено за първи път от съда.
„В действителност съдът може само да прецени дали националното право може да се тълкува по такъв начин, че да позволи на полицейския орган да направи съответната преценка. Следователно националният закон страда от съществен порок, доколкото не предвижда задължение за полицейския орган да извърши каквато и да е преценка при взимане на решението си за криминалистична регистрация, в аспекта на снемане на биометрични данни – както относно достатъчното доказателства за привличането на лицето като обвиняем, така и относно абсолютната необходимост за това и спазване на принципа за пропорционалност. Обратното, тази полицейска регистрация е автоматична последица от привличането на лицето като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер“, заявява съдията от СГС.
Той посочва, че в случая на жената, чиято принудителна регистрация се иска да разреши, въпреки празнотата в закона, служителят на ГДБОП, който го е сезирал, не е извършил по своя инициатива преценка за абсолютна необходимост от събирането на данните ѝ.
„Тези два порока – в правната регулация и във фактическата липса на дължимите преценки – са от такова естество, че не позволяват на съда да извърши за първи път и самостоятелно тази преценка, вместо компетентният полицейски орган. Поради което и искането не е основателно“, заключава съдът.
28
Коментирайте
Щях да се притесня сериозно, ако седмицата беше минала без никаква вест за правораздавателната дейност на съдия Хинов.
До колкото разбрах от статията, Хинов е обсъждал бълг. законодателство, съобразно решенията на СЕС. Това със сигурност не е бил предмета на делото, тогава какво всъщност прави този съдия!
Не мога да разбера дали има желание за борба с престъпността или не. Не мога да разбера и правомощията на българския съд – да правораздава или да обявява закони за противоречиви на конституцията или международен договор?! Регистрацията на престъпниците я има в много държави, както на запад, така и на изток, на север и на юг. Не виждам къде е драмата и какви права се нарушават, когато става въпрос за гарантиране правата на спазващите закона, чрез борбата с престъпността. Според мен, на всеки човек следва да бъде взет ДНК профил и дактилоскопия, независимо дали е извършител на престъпление или не.… Покажи целия коментар »
На съда МУ Е работа да обявява закони за противоречиви на конституцията или на международен договор, защото по същата тази конституция при противоречие на вътрешен закон с външен договор се прилага втория. Друг е въпросът, че директивите и регламентите НЕ СА договори и НЕ СА част от ратифицираните текстове на договори. Договор, който се дописва в движение, не е договор, а хвърчащо листче. Всичките врътки около влизането в ЕС при заобикаляне на ВНС са противоконституционни, но нима на някого му стиска да го обяви в КС открито?!
Напълно разумно решение. След като няма аргументация за искането.
Математическа задача за четвърти клас-кой е верният отговор:
6:2(1+2)=
Възможни отговори 1 или 9, или може би трети вариант? Кой е отговорът и защо? Въпросът е с оглед на това,че учил в София, и учил някъде на изток в началното училище, днес дават различни отговори. Дори и математиката ни е различна…
Естествено, че е 1. Първо се умножава, а после се дели. За по- сигурно може да си разкриеш скобите първо.
Естествено, че не знаете математиката и не сте чували за липсата на дискриминация между събиране и изваждане, както и между умножение и деление.
6 – 2 + (1+2)
по Вашата логика също ще е равно на 1 ли?
Съдия Иво Хинов да направи преюдициално запитване до СЕС за верния отговор на задачата.
Искам съдия Хинов да отиде в Италия, Франция или Великобритания, да удари шамар на полицай или да го хванат как си взема нещо дребно без да го плати , не да е привлечен като обвиняем за участие в организирана престъпна група, както е в случая, и след това да им развие теорията защо не трябва да му извършват полицейска регистрация. Не само ще го регистрират, но и никой местен адвокат няма да си помисли да му развива теориите,залегнали в съдебното му решение. Ако може съдия Хинов да ми обясни, като как трябва и изобщо възможно ли е да се извършва… Покажи целия коментар »
Мисля , че сту субективен и настроен срещу Съдия Иво Хинов , некомпетентен по темата , предполагам -полицай или прокурор завършил Симеоново. Ако искащият регистрация не знае защо му е и не мотивира , защо Съдът да е само печат на хрумвания ?!
И съдия Хинов като откаже в Италия или там другаде да го регистрират – какво ще стане?
Ето това обясни, а не локуми някакви!
Изпратете когото искате в Калифорния – там може да си взема нещо дребно без да го плати („дребно“ е всичко под $1000). Демократично, нали? Също както помилването от президента на сина си.
Харесвам съдия Иво Хинов като юрист и активност, полезни за всички ни. Но откази е имало и преди , например от съдия Ники Василев от СРС. Мислещите са си мислещи.
Ники Василев и преди решенията на СЕС постановяваше само откази, но не защото исканията не са били мотивирани, а поради друга причина. Нали знаете приказката: “ Който го е страх от мечки, да не ходи в гората“.
Ние сме една дива пасмина
Успех на бъдещите ръководители на страната
Законите са сложно нещо
Не за всички. А и мното зависи КОЙ е нормотворецът?
Ужасно
Ама голяма реклама точно на този наказателен съдия, не стига, че ангажира СЕС през месец два, ами сега сме принудени да четем в общи линии преписаните мотиви от двете решения на европейската институция и накрая завърши дълбокомислено, че не може да извърши преценка, сякаш ти трябва специално тълкуване, за да се усетиш, че доказването по принцип е задължение на страните, а събирането на биометрични данни – дейност по целесъобразност и няма как да е в дискрецията на магистрата. От цялата сага стана ясно, че ако някой си постави за цел да изкара националното законодателство калпаво, ще го постигне, ако ще… Покажи целия коментар »
„….не позволяват на съда да извърши за първи път и самостоятелно тази преценка, вместо компетентнияТ (?!) полицейски орган.“
Алоу, пълен, кратък член нещо или важното е да питаме СЕС, бавим делото и самодоволно нашляпаме полуграмотно едни мотиви, щото надали някой ще тръгне да търси правописни грешки при вече свирен от ЕвропаТА мач.
Националното законодателство в тази част наистина е калпаво, но законодателите в момента са още по-калпави, че да чакаме подобрение.
Хинов е действал правилно, щом няма аргументация за искането.
Очаквам да се оформи практика, пък било тя и много противоречива. Това е пътят при тези смотани законотворци!
За първото питане до СЕС съм съгласен, обаче второто ми изглежда леко безпредметно, защото изводите могат да бъдат направени достатъчно прецизно и само на база предходното произнасяне, но айде, в контекста на предполагаемите зависимости в МВР и ползването на институцията като бухалка а събраните данни за потенциално изнудване е уместно да се следва максимата „бетър сейф, ден сори“, иначе, ако не се заям за нещо сутринта, няма ми тръгне денят, защото търсенето на недостатъци действа ободряващо 🙂 🙂
А може би питанията, изглеждащи безпредметни на пръв поглед, имат за цел защита при инстанционнен контрол и установяване на практика.
Бухале, отиди обясни на съдиите в СРС, които гледат дела на Топлофикация, че доказване е задължително. Ще се изненадаш как извадка от счетоводните книги и счетоводна експертиза са „доказателства“ за свързване към топлопреносна мрежа.
За съдиите на Топлофикация им трябват 100 италиански прокурора и автобуси. Сто да са, защото ще им се налижи да разследват и министерство на правосъдието за чадъра над ЧСИ. За 17 години (2006-2022 г) има образувани над 13 300 000 ИД. Не е грешка, милиони е. Който има информация какво се случва ще направи извод, че ЧСИ са събрали за себе си над 20 милиарда лева от такси. Това е над таксите, които са достатъчно да се събере задължението. Автобусите трябва да са двуетажни. Джуджета и нотариусчета са детска градина пред Топлофикация и ЧСИ. Не знам къде забягна Асад, но… Покажи целия коментар »
Трафикантите и незаконно преминаващите границата умират от кеф б з първа регистрация….