Софийският градски съд (СГС) даде ход на делото срещу Национална агенция по приходите (НАП) заради изтичането на лични данни на милиони граждани през 2019 г., образувано по няколко заведени колективни иска, обединени в обща искова молба. Това съобщиха от адвокатската кантора Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков.

До развитието по казуса се стига след повече от три години на спиране и прекратяване на производството по един от малкото колективни искове в България. Очаква се съдът да даде срок поне до март 2025 за присъединяване на още лица, засегнати от теча на лични данни. Към колективния иск могат да се присъединят лица, чиито данни са били обработвани от НАП в периода май 2018 до 15 юли 2019 г.

„Това не е иск за защита на правото на личните данни, което е индивидуално право. Исковата молба цели да принуди държавата да предоставя качествени и сигурни електронни услуги чрез данъчната си агенция. Нещо, в което тя се провали през 2019 година – и никога не го призна и не разкри дали го е поправила,“ обяснява Жулиета Мандаджиева, един представителите в процеса на подателите на колективния иск.

По думите й смисълът на колективните искове е, че чрез тях група хора се борят срещу публична несправедливост, като например неработеща държава и институции, замърсяване на околната среда, порочни процеси и т.н. Принципът на колективните искове у нас е гражданите да се обединяват и да съдят виновните, а ако им бъде присъдено обезщетение, парите от неготрябва да се ползват за поправяне на обществената вреда – обучение на кадри, подобряване на публичен достъп и др., като на преден план е общественият, а не личният интерес. Така например в резултат на заведен колективен иск през 2021 г. Столична община е осъдена да предприеме мерки срещу мръсния въздух.

С колективния иск срещу НАП се настоява в съдебната зала да бъдат привикани бившият и настоящият директор на НАП, за да отговарят на въпроси за невъзможността приходната агенция да защити данните на гражданите и да предостави сигурна електронна услуга, за създаването и използването на списъци по професионален или политически признак и за предприетите мерки за ограничаване на тези практики за защитата на данните на потребителите.

На НАП е наложена глоба от 5 100 000 лв. от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), защото агенцията не е предприела необходимите действия за сигурността на обработването на лични данни и не е приложила технически и организационни мерки, които да са адекватни за обема и важността на данните, с които борави. „Давността на глобата изтече без НАП да заплати наложената й санкция, но констатациите от решението остават, включително над 20 задължителни предписания за предприемане на мерки с цел повишаване защитата при обработка на лични данни в приложения за електронни услуги към гражданите и въвеждане на рестриктивни мерки за достъп до базите данни и други“, изтъкват адвокатите на подателите на колективния иск.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar