Румен Радев е може би най-силната фигура, която в монета поне се мержелее на хоризонта и би могла да направи нов проект, който да има двуцифрено число на процента подкрепа със самото си излизане.

Това мнение изказа пред БНР деканът на Юридическия факултет в СУ „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев, вицепремиер и министър на образованието от НДСВ в правителството на Сергей Станишев (2005 – 2009 г.).

„Ако г-н Радев ще излиза на партийния терен за парламентарни избори, когато и да е това, той трябва да го направи лично. Нищо друго не би имало съизмерим ефект от този, който би имало неговото лично явяване“, уточни той.

Според проф. Вълчев това, с което Делян Пеевски надмогва другите, е, че „той се опитва да си представи играта няколко хода напред, а другите не показват тази възможност“:

„Нормален човек не бил ли се сетил, че в такава ситуация, каквато тя изглежда в момента, президентът да назначава правителство, което е по замисъл непартийно, това е по-скоро добра идея. Как може да ти дойде на ума да го махнеш, защото не харесваш конкретния президент. Нали след няколко години няма да е този президент, така ли се управлява държава? Затова казвам, че когато не можеш да предвидиш какво ще се случи в обществото и в политическата му част два-три хода напред, ти си осъден на ето такова лутане“.

По думите на Даниел Вълчев в годините, в които управлява, Бойко Борисов е създал „впечатление, че естествените йерархии в професиите, в моралните измерения на един човек нямат почти никакво значение, ако този човек трябва да заеме един пост“:

„Помните министри, назначени след среща на едно кръстовище. Показва демонстрацията, че властта ти дава възможност да правиш всичко, което искаш, без никакво значение какво е миналото на един човек, как той се е развивал и дали има някаква естествена тежест. Това нещо се възпроизведе в почти всички области на живота в страната и сме я докарали до това, че особено по-младите вече са убедени в това, че всеки – независимо дали има образование, някакъв интелектуален капацитет, морални ориентири и т.н. може да стане абсолютно всичко, което обезсмисля идеята на йерархиите и образованието. Това е голяма беля и не знам как ще я оправяме с годините“.

Няма съмнение, че Борисов иска да се еманципира от Пеевски, смята проф. Вълчев:

„Дали има шанс да го напри – не бих могъл да кажа. Той напътва към едно неестествено от политическа гледна точка сътрудничество – между първата и втората политическа сила – това е т.нар. голяма коалиция, което е много труден политически съюз, но той настоява тъкмо на това, защото му се вижда легитимиращо вероятно от определена гледна точка. Г-н Пеевски пък е във фактическа изолация, така че за него е ключово важно да бъде припознат. Какво ще излезе от това… Допускам, че партиите са свършили и парите и не им се ходи много на избори“.

Даниел Вълчев изказа мнение, че обявявайки себе си за бъдещ премиер, Борисов прилага двойна хитрост, като заявява на всички, които биха му били партньори, че е незаобиколим и никой няма да може да му вземе партията, т.е. „няма да има ГЕРБ-Ново начало“, а на ПП-ДБ им казва, че би могъл и да отстъпи, а те да си го припишат като голяма заслуга пред техните избиратели.

В предаването „Неделя 150“ коментира, че „възелът, в който България се е завързала в момента“, може да бъде развързан, ако в парламента се поставят няколко много ясно приоритета:

„Първият от тях е да бъде сменен Висшият съдебен съвет (ВСС). … Не мисля, че има президент, който би подписал Указ за назначаване на главен прокурор или председател на ВАС, избран от този ВСС, който е с изтекъл мандат“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar