(Не)възможното касиране на изборите – внесено е първото искане в КС
Първото оспорване на изборите е факт
„Има такъв народ“ внесе искане за частично касиране на парламентарните избори в Конституционния съд. Под него са се подписали 67 народни представители от 50-ото Народно събрание и освен от ИТН е подкрепено от депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Величие“, БСП и фракцията в ДПС около Джевдет Чакъров.
В искането са посочени нарушения в 52 секции в цялата страна. В него се иска ново преброяване и се изтъкват няколко основни нарушения: надписване на резултати в протоколите на СИК, пренасяне на гласове на една партия на друга и липса на видеонаблюдение .
От ИТН обясниха, че са поискали експертиза да установи какви са реалните гласове в тези секции. „Позоваваме се на ясни доказателства“, каза зам.-председателят на партията Тошко Йорданов.
КС образува по искането дело №33/2024 г. и за докладчик по него е определен Янаки Стоилов.
Оспорването на законността на последните парламентарни избори скоро след обявяване на резултатите от тях засенчи дори най-важната тема след всеки вот за Народно събрание – сформирането на правителство. За първи път от повече от 10 години почти всички спечелили поставят под въпрос честността на изборите и обявиха, че подготвят искания до Конституционния съд (КС) за касиране на резултатите – като някои дори говорят за пълната им отмяна, а не за оспорване на вота в отделни секции и райони.
Днес беше внесено първото искане – на 67 депутати, инициирано от ИТН. Право да сезират КС имат една пета от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор. А дали и някой друг ще сезира КС, ще стане ясно до 14 ноември 2024 г., когато изтича 15-дневният срок за оспорване на законността на изборите.
Какво означава оспорването на законността на парламентарни избори? Какви са нарушенията, които я опорочават? Как се доказват? Какво може да направи Конституционният съд, за да ги установи? Какви могат да са последиците? Това са част от въпросите, които се поставят при обявените намерения за оспорване на изборите и отговорите на специалистите по част от тях не са еднозначни. Причината за това е оскъдната уредба в Конституцията, Изборния кодекс, Закона за КС и Правилника за дейността на КС.
За да получи отговори и да изясни какво може да се очаква при оспорване на вота, „Лекс“ направи преглед на практиката на КС и се допита до специалисти по конституционно право и бивши конституционни съдии, участвали при разглеждането на изборни дела.
Делото пред КС – искане, страни и доказване
Какво се оспорва? Според някои юристи трябва да се иска противоконституционност на решенията на ЦИК, с които се обявяват резултатите от изборите и избраните депутати. Такъв е подходът в искането на кандидати за депутати от „Синя България“ и „Продължаваме промяната“ (повече за него виж тук). Други обаче изтъкват, че делото не е за конституционосъобразност на акт, а за оспорване на законността на изборите, както е посочено в чл. 66 от Конституцията. Именно това виждане намира опора и в досегашната практика на КС.
В искането на „Синя България“ се застъпва и виждането, че би следвало по тези дела по аналогия КС да прилага правилата на АПК.
Според конституционалисти и административисти това не е така и законодателят, който е направил специален закон за дейността на КС, ако е желаел да се прилагат АПК или ГПК, е щял да препрати към тях за неуредените случаи.
Нещо повече, както се посочи, предмет на делото пред КС е „законността на изборите“, а тя се определя не само от законосъобразността на действията на ЦИК. Комисията може да е извършила всичко точно и законосъобразно, но тя не може да брои бюлетините. За разлика от нея КС може да провери законосъобразността в действията на всички изборни комисии. Възможно е даже ЦИК след финалното ѝ решение, с което обявява избраните за депутати, да установи незаконосъобразност напр. в действията на секционни комисии, които опорочават избора на народни представители. И като резултат да даде становище пред КС в полза на частична или пълна незаконосъобразност на изборите.
Т.е. изводът е, че правилата на процеса в голямата си част се определят от самия КС въз основа на основни принципи, а не следват изискванията нито на ГПК, нито на АПК.
Искането до КС трябва да съдържа твърдения за конкретни нарушения на изборния процес и доказателства за тях.
КС не може да се произнася по въпроси, по които не е надлежно сезиран (решение по к.д № 10/2009 г.). Досега КС е отхвърлял общи твърдения за нарушения и показателно в това отношение е решението му, свързано с т. нар. Костинбродска афера (по к.д. №13/2013 г., пълния му текст виж тук). Тогава бяха отхвърлени твърденията за повлияване на резултата от забранена агитация в изборния ден.
Нарушенията трябва да са такива, че да оказват влияние на резултата. В практиката си КС следва принципа на т.нар. „мандатна релевантност“ на нарушението. Т.е. изборният резултат се обявява за незаконосъобразен само тогава, когато нарушението е от такова естество, че повлиява изборния резултат – той става различен от този, който би бил, ако не е допуснато съответното нарушение.
Пример за такъв тип нарушения може да бъде намерен в решението на КС от 2010 г. (по к.д. № 10/2009 г., пълния му текст виж тук), с което бяха касирани частично изборите относно секциите в Турция. Тогава се установи, че не са подписани списъците на допълнително вписаните в изборния ден гласоподаватели и съдът разпореди техните гласове да бъдат „извадени“.
В някои секции беше установено, че са гласували над 1000 души и експертиза, назначена от КС, показа, че това е невъзможно, тъй като за гласуване са необходими поне 50 секунди и за един ден в една секция може да бъдат подадени най-много 936 гласа. Съдът обаче не касира вота в тези секции, като посочи, че при липса на конкретни констатации за извършени изборни нарушения, гласуването на над 1000 души не доказва, че в тези секции не са подадени валидни гласове. „Дори да се приеме, че подадените гласове над 936 в секциите, където избирателната активност е надвишавала 1000 подадени гласа, са невалидни, тази констатация не е достатъчна, за да обуслови касиране на оспорените мандати на избраните народни представители“, прие КС.
Какви може да са доказателствата?
Както стана ясно, КС не е обвързан от доказателствата и доказателствените средства, уредени в АПК и ГПК. И на практика може да използва всички доказателства и доказателствени средства, които не са забранени от закона.
Правилникът на КС в чл. 29, ал. 1 предвижда, че в производството пред него „са допустими само писмени доказателства“. Същевременно точно в следващата алинея на разпоредбата се посочва: „Никой не може да откаже предаването на поискана информация, писмени или веществени доказателства независимо от това, дали съставляват държавна или служебна тайна“.
От тази уредба следва, че не може да се събират гласни доказателства, т.е. да се разпитват свидетели. Според някои от конституционалистите обаче няма пречка пред КС да бъдат представени обективирани в писмена форма сведения, например с нотариална заверка. Други обаче изтъкват, че това си остават гласни, а не писмени доказателства и следователно не са допустими.
Очевидните писмени доказателства са писмените документи – списъците с избиратели и изборните протоколи. От тези формулировки в правилника обаче следва, че може да се представят и други доказателства, като например записи от видеонаблюдението на отчитането на вота или данни от паметта на машините.
Както става ясно от вече цитираните решения, КС може по своя преценка да назначава експерти, които да установяват различни факти и обстоятелства. Нещо повече – те може да провеждат и експерименти – именно така е установено колко души могат да гласуват за един ден в една секция по делото от 2010 г. Според ЗКС „Съдът може да разпореди личното явяване и изслушване на експерти.“
Няма никакво ограничение, освен може би бюджетно, колко вещи лица да ангажира съдът, за да извършат например повторно броене на бюлетини и да съпоставят данните с отразените в протокола на СИК.
Специалистите, до които „Лекс“ се допита, обаче подчертават, че КС няма как да провери резултатите от секции, за които не са посочени и констатирани с документи нарушения.
Следва ли обаче да се абсолютизира изискването към вносителите на исканията да представят доказателства за всякакъв вид нарушения, които сочат? Ако всички имат достъп до протоколите и видеозаписите, които са качени на портала на ЦИК, то има нарушения, които няма как да докаже сам нито един участник в изборите или орган, който може да сезира съда, в краткия 15-дневен срок за това.
Пример за това са съмненията за покойници в избирателните списъци. Индиция за това може да е изтичането на валидността на личните им документи – проверка, която може да направи само ГРАО по искане на КС, но не е и който и да е вносител на искане.
Подобна проверка е правена по делото за вота в Турция. Тогава КС приема, че констатация за невалидност на личните документи не може да бъде основание за касиране на изборите, „тъй като по този начин не може да се установи промяната в разпределението на действителните гласове, подадени за парламентарно представените партии и коалиции“. КС в настоящия си състав не е длъжен да сподели подобен аргумент, още повече, че три години след това решение с това по Костинбродската афера от 2013 г. приема, че една от предпоставките за пълно касиране на вота е невъзможността да се установи действителната воля на избирателите (по-подробно виж по-долу).
В някои свои решения КС е коментирал възможностите си за различни проверки, като е посочвал, че няма как да ги извърши заради изискването на Закона за КС да се произнесе в двумесечен срок от внасяне на искането, с което се оспорва законността на изборите.
Конституционалисти обаче напомнят, че КС има двумесечен срок за произнасяне и по другите си дела. Разпоредбата на чл.21, ал.4 от ЗКС, че съдът следва да се произнесе в двумесечен срок от момента, в който прецени, че събраните доказателства са достатъчни, е обща за всички производства пред КС. А тази на чл.21, ал.5 от ЗКС за произнасяне в двумесечен срок от постъпването на искането е специална, защото се отнася само за изборите на народни представители и членове на Европейския парламент. И поради това именно тя е приложима. Когато има няколко искания за частична или пълна отмяна на изборите, срокът се брои от внасянето на последното.
Срокът е инструктивен, т.е. той не трябва да пречи за установяване на обективните факти и действителната воля на избирателите. Но и не бива да бъде превишаван с повече от десетина дни, защото на практика решението на съда в съществена степен би се обезсмислило при насрочване на нови избори.
Интересен момент ще е каква ще е позицията на КС по отношение на файловете от машините за гласуване и на записите от видеонаблюдението на броенето на бюлетините. Досега пред него не са оспорвани избори с машинно гласуване – което е показателно за гаранциите за честността на вота, които осигурява машинният вот. Не е имало и дела след въвеждането на видеонаблюдението.
Именно с данните от паметта на машините може да се установи дали има неотчетени гласове с машинна бюлетина, т.е. които не са вписани в протоколите или пък такива записани в протокола за друга партия. И ако има, следва чрез експертиза да се преброят гласовете поне в секциите, в които има осезателно разминаване.
Липсата на видеонаблюдение е сериозно нарушение на изборния процес, защото води до липса на контрол върху действията на секционната комисия. Премахването на тази изключително важна гаранция за честността на изборите, която направи възможно да се видят наглите нарушения, не би трябвало да бъде оставяно без съществена санкция. Глобата от 20 до 200 лв. за незадействане на видеонаблюдението на практика е нищо пред сумите, които се раздават за фалшификации на бюлетините и протоколите. Ето защо и бюлетините в секциите без видеонаблюдение задължително следва да бъдат преброени и проверени.
Друго нарушение, което влияе на резултатите от изборите, е отчитането на валидни бюлетини като невалидни.
Вече бяха посочени случаи, при които гласове за една партия са вписани за друга.
Дали нарушенията водят до промяна на резултата се преценява от съда за всеки конкретен случай. През 2009 г. КС (по к.д. №9/2009 г.) обяви за незаконен избора на двама депутати заради 24 гласа (неправилно отбелязани в протокола не за партията, за която са подадени). Актуален е примерът с „Величие“, които получиха 97 438 гласа, но не им достигнаха 21, за да преминат така определена четирипроцентна бариера за влизане в Народното събрание. А разследване на БНТ показа прехвърляне на гласове към друга партия.
Мащабът на твърдените нарушения зависи от мащаба на проверката, която са извършили вносителите на исканията до КС. От „Величие“ например съобщиха, че са проверили резултатите в 4800 секции (от общо 12 879 секции в страната) и са намерили около 500 неотчетени гласа за партията.
Пълното касиране на изборите – теоретично възможно, но практически невероятно
По Конституция и закон КС може да отмени изцяло резултатите от изборите. Досега това не се е случвало. Отправяно е такова искане след т. нар. Костинбродска афера.
В решението по него КС ясно е посочил при какви обстоятелства може да се стигне до пълно касиране на парламентарни избори: „Незаконността на изборите може да бъде обусловена само от нарушения с особено съществен характер, когато Конституционният съд констатира, че изборният процес е протекъл в нарушение на основополагащите демократични конституционни принципи, относими към избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване – чл. 10 от Конституцията), които са в такава степен тежки и повсеместни, че опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от изборите, поради което съдът може да обяви изцяло избора на народни представители за незаконен. …За да бъдат изцяло обявени за незаконни изборите за народни представители следва да са налице две предпоставки – съществени нарушения на изборния процес, относими към конституционните принципи, залегнали в чл. 10 от Конституцията и тежестта на нарушенията да е от такова естество, което да води до невъзможност да се установи действителната воля на избирателите“.
Като дава и примери кога би обявил за незаконни изборите – когато не са разкрити избирателни секции, когато достъпът на избирателите до секциите е бил ограничаван, когато не са били взети мерки за запазване на тайната на вота, когато бъде извършена подмяна на бюлетини или на избирателните списъци в деня на изборите, ограничаваща избирателите в правото им да гласуват, когато е упражнена тежка форма на принуда, която да застави избирателите да не гласуват или да гласуват против волята им.
Т.е. нарушения, които никой не твърди в настоящата ситуация.
Какви са последиците? Ако последиците от малко вероятното решение за пълно касиране на изборите са ясни – нови избори, то тези при частична отмяна на резултатите зависят от новото преброяване в тези секции и от изчисленията на ЦИК.
Всяко решение на КС, с което е обявявал за незаконосъобразен избора на народни представители, съдържа разпореждане към ЦИК да преизчисли изборния резултат. А това може да не означава просто изваждане и добавяне на гласове, а може да доведе и до промени в базата за изчисляване на четирипроцентната бариера, например. Като илюстрация за непредвидимостта на ефекта от подобно решение може да послужи решението за изборите в Турция, което беше постановено по инициатива на РЗС (КС формално беше сезиран от главния прокурор), но накрая КС обяви за незаконен избора не само на депутати от ДПС, но и от РЗС.
19
Коментирайте
Няма нужда, идват нови избори!
Бае Тръмпи нахъса бая народ 🙂
Веднъж, един индиански вожд – Винету, но не онзи от книгите на Карл Май, хванал един жълтопаветник – член на едно племе, имащо се за най-умно и красиво в прерията, и му казал: Сега ще те таковам… Как искаш – с Вазалин или без Вазалин. Почесъл се жълтопаветникът по умната и красива глава, помислил си – така и така, няма къде да бягам, с вазелин ще е по-добре, и му отговорил – С вазелин. Тогава вождът се провикнал – Вазалине, Вазалине, идвай, че имаме работа… Та този виц напомня на сегашната ситуация – вика си Бибитко Кирчо и му казва… Покажи целия коментар »
След победата на Тръмп, посолството, вече не само няма да се меси във вътрешните ни дела,но у няма да плаща на жълто – паветния планктон. И сега рев. КС прати изменението на конституцията в коша. Пеевски има реален шанс да влезе във властта с Борисов. ББ може да говори, каквото иска,но за тези, които лично го познаваме,е ясно че го е много повече страх от Шиши, отколкото от Продължаваме Позора и Демоничните бобри…. Няма овладяване на службите, няма ССБ във ВСС,няма пари към кантората на Лена,а Село -градска не е глав. Прок. Това е смазващо,за планктона и всичкото русофил,вкл. и… Покажи целия коментар »
„В искането на „Синя България“ се застъпва и виждането, че би следвало по тези дела по аналогия КС да прилага правилата на АПК.“
Това е доста странно „предложение“, сякаш от тази партия не са наясно, че според чл.1, ал. 2 от Закона за Конституционния съд:
„Конституционният съд е независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт и се ръководи само от разпоредбите на Конституцията и този закон. “
Уж се представят за автентична градска десница, ама май не оправдават очакванията хората за столични интелектуалци от подвид репресиран от комунистите дисидент-бохем.
Да закриваме тая държава. Чиста работа
Пеевски, БСП, Изражданени Борисов не си купуват гласове за първи път
А па ние колко напазарихме.. отде иначе тез 14 процента.
Поредните циркове в държавата
Подготвят почвата за партията на резидента Радев
Радев дане ги събира и готово
Вчера се извърши вандалска проява пред Народния, а ГЕРБ не обелват и дума. Така е, избирателите им не ходят на театър.
Вандалската проява се извърши В народния театър.
А това, което стана пред него, бе в отговор на гнусната гавра с датата и повода да си я спомним.
А може ли да ни обясните в какво се е изразила гаврата, която е извършена в Народния театър. Кое в пиесата на Шоу е „гавра с датата“. Бива заблуден народ, бива глупаци, ама чак такава „мърша“ (по дядо Славейков) и такива „идиоти“ (по Ботев) не бива.
Единствената полза от ходене ня избори през 2 месеца е на Пеевски да му свършат парите за купуване на вот
Не бой се, няма да свършат….
Пеевски ще свърши… или в Дубай, или в затвора. А парите ще му ги вземат. След него ще е ред на Борисов.
Каква ще е ползата? Следващите избори ще са същите
Да ги касират.
„И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб“
Джон Дън