“Правата на собственост и правата на всеки съдружник на участие при формирането на волята на дружеството са концептуално обобщени в членството, което се установява чрез придобиване на дружествен дял и се изгубва чрез продажбата или изгубването на дружествения дял поради оттеглянето му…“[1]

V. Позитивноправно доказване на института на прекратяване на участието в ООД и на неговото различие с прекратяването на членството

27. Изложението в Част I на изследването поставя стабилната концептуална и теоретична основа, чрез която могат да бъдат открити и съответните позитивно-правни аргументи за доказването на вече формулираната в Раздел III теза и за съществуването на неразпознатия досега институт на прекратяване на участието в ООД, уреден в чл. 125 ТЗ. Без тази сигурна база на тълкуването тези аргументи изобщо не могат да бъдат забелязани, камо ли използвани – защото изходната перспектива би била изначално погрешна. Когато обаче препоръката за тълкуване на закона в рамките на концептуален и задълбочен изходен модел бъде спазена (а аз спазвам този отправен не само към читателите, но и към самия мен съвет), тълкувателната перспектива спонтанно се прояснява и концентрира в правилната посока – позволявайки съответната коректна аргументация да бъде изведена относително лесно. По-долу излагам тази, до която съм достигнал – без претенции за нейната изчерпателност. Тази аргументация доказва, че прекият предмет на уредения в чл. 125 ТЗ институт не е „автоматичното прекратяване на членството“, а прекратяването на участието в ООД. Импликациите на това изцяло ново за съвремието осмисляне на чл. 125 ТЗ са фундаментални – по линия на фактическите състави на прекратяване на членството, вида на оценката по чл. 125, ал. 3 ТЗ (балансова или пазарна) и правната закрила на имуществения интерес на съдружника от монетизиране на дружествения му дял.

28. Аргумент от липсата на предмет на оценката по чл. 125, ал. 3 ТЗ (в контекста на критикуваното тук разбиране)

28.1. Първият ми аргумент срещу господстващото осмисляне на чл. 125 ТЗ е семпъл и очевиден –  релевантната съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ оценка (било тя балансова или пазарна) несъмнено трябва да има годен предмет. Тази оценка се извършва „към края на месеца, през който е настъпило прекратяването“ и следователно, към дата, към която – според утвърденото тълкуване – вече липсват както членство, така и дружествен дял.

Въпросът, който поставям – без да крия удовлетворението си от откриването му – е, какво всъщност се „оценява“ към релевантната съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ дата?

28.2. Съгласно критикуваното тук разбиране, предмет на оценката е вече „бившият“ (погасен или изгубен) дружествен дял на „прекратилия членството си съдружник“, а нейната цел – определянето на балансовата му равностойност към определена дата. Но защо тогава тази оценка се извършва към дата, към която нейният предмет вече не съществува – или най-малкото, не е в патримониума на вече „бившия“ съдружник? След като оценката по чл. 125, ал. 3 ТЗ има за цел да оцени имуществения интерес от участието в ООД, то тази оценка би следвало да се извърши към момента, в който този интерес е бил за последно „активен“ и съответното правно благо е съществувало в патримониума на съдружника. Не съм оценител (макар да имам предостатъчно горчив опит с оценителни експертизи и с цяла плеяда от откровено подкупни вещи лица), но юристът в мен не би могъл да се примири с подобна абсурдна „оценка“ – имаща за предмет стопанско благо, което съдружникът вече не притежава. Тя противоречи както на оценителските стандарти, така и на здравия разум. В т. 34 по-долу ще бъдат изложени допълнителни доводи, които доказват, че именно темпоралното разминаване между твърдяната от утвърдената доктрина и съдебна практика „дата на прекратяване на членството“, от една страна, и релевантната съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ балансова дата, пряко опровергава критикуваната тук теза.

29. Аргументи от буквата на чл. 125 ТЗ

Ако чл. 125 ТЗ действително имаше за свой предмет прякото прекратяване на членството, е логично да се очаква, че тази разпоредба ще използва съответната адекватна и позната и на чл. 97 ТЗ терминология. В привидно необясним контраст с тази логика обаче Глава тринадесета на ТЗ никъде да не използва терминологията на членството, нито такава, свързана с неговото прекратяване[2]. При липсата дори на минимална езикова опора в съответната разпоредба, тълкувателят следва да бъде особено сдържан и да не бърза да „дописва“ закона със собствените си прибързани идеи. Най-малкото, той следва внимателно да провери дали съответната особеност в буквата на закона е плод на законодателна грешка, или е преднамерена. И в двата случая той трябва да обоснове изводите си – за да съхрани изобщо ролята си на „тълкувател“. Подобна обосновка критикуваното от мен разбиране никога не е предлагало – изхождайки (както и цитираният в т. 12 на Част I мой читател) от необоснования постулат, че „нещата са ясни“. А че редакцията на чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ не е случайна става очевидно както от вече изложените дотук доводи, така и от нейното сравнение с коренно различната („членствена“) терминология, последователно използвана от законодателя при събирателното дружество.

30. Сравнителен анализ на чл. 125 ТЗ с легалната терминология по чл. 97, ал. 2 ТЗ

30.1. Глава единадесета на ТЗ е озаглавена „Прекратяване на дружеството и членството“. В синхрон с това заглавие, чл. 97 ТЗ използва общо четири пъти терминологията на „прекратяване на членството“. Контрастът с чл. 125 ТЗ е повече от крещящ. Изглежда така, сякаш законодателят е бил обхванат от внезапна амнезия и, макар да урежда напълно аналогичен институт, не е успял да се „сети“ за термините, които е използвал последователно и системно само тридесетина разпоредби по-назад в творението си.

30.2. Но да не спираме дотук – защото в чл. 97 ТЗ, макар и само веднъж, все пак се използва и характерната за чл. 125 ТЗ различна терминология на „прекратяване на участието“ – „в този случай останалите съдружници изплащат дела от имуществото на прекратилия участието си съдружник“. Пак ли е „случайност“ тази рязка намеса на „прекратяването на участието“ – в разпоредба използваща общо четири пъти терминологията на „прекратяване на членството? Моят отговор на този въпрос е, че не е налице никаква случайност, а преднамереност, изразяваща концептуалните разграничения, защитени както в предходните ми публикации по темата, така и в настоящото изследване. Защото според тези разграничения „дела от имуществото“ винаги се изплаща в полза на актуален – прекратил само „участието“, но не и членството си съдружник („осребряване на дяловото участие“). Тази истина е видна и от почти идентичната терминология, използвана в чл. 97, ал. 1 ТЗ и чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК.

30.3. В контраст с горната терминология, пряко реферираща към осребряване на имущественото участие в дружеството, чл. 97, ал. 2 ТЗ предвижда, че „стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество и дела от годишната му печалба за времето до прекратяването на членството“ се изплащат в полза на наследник или на бивш съдружник. Следователно, до прекратяването на членството „делът“ от „дружественото имущество“ е бил собственост на наследодателя или на бившия съдружник, но наследникът, съответно, бившият съдружник – не притежавайки този дял – ще станат кредитори на дружеството – с вземането си за стойността на погасения дял.

30.4. Нека обобщя какво експлицитно ни „казва“ чл. 97 ТЗ: 1) „дела от имуществото“ винаги се изплаща на актуален (прекратил само участието, но не и членството си) съдружник; 2) „стойността на дела на наследодателя или на прекратилия членството си съдружник от дружественото имущество“ винаги се изплаща на лице, което вече не притежава качеството на съдружник. Легалният термин „прекратяване на участието“ е относим само към първата посочена хипотеза. Терминът „прекратяване на членството“ е коректен само за втората.

30.5. Изводът е, че в чл. 97 ТЗ законодателят е дал най-доброто от себе си, за да подчертае горните истини и да диференцира корпоративните хипотези на осребряване на дела на актуален персонален съдружник (уредени в ал. 1) от облигационните такива по ал. 2, почиващи на възникването на едно вземане и на вече прекратено членство. Тези ключови разграничения обаче са останали невидими за съвременните тълкуватели – както на персоналните дружества, така и на ООД.

31. Аргументи от същността на прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ

31.1. Самата същност на прекратителните основания по чл. 125 ТЗ се изразява в обективната нужда преди всичко от „ликвидиране“ на дяловото участие. Това е особено ярко видимо в случаите на ликвидация или несъстоятелност на съдружник – защото същността и на двата института изисква преди всичко осребряването на тяхното дялово участие в дружеството-емитент, а не пряко и необратимо прекратяване на членството.

31.2. Горната истина е ясно видима в разпоредбата на чл. 718, ал. 2 ТЗ, според която „дялове, които са собственост на длъжника в други дружества, се продават, след като бъдат предложени за изкупуване на останалите съдружници“. Цитираната разпоредба несъмнено обхваща и дружествените дялове от ООД. Тя обаче е логически несъвместима с господстващото тълкуване на чл. 125, ал. 1 ТЗ – защото ако членството на съдружника е „автоматично прекратено“ поради обявяването му в несъстоятелност, дружествен дял, който синдикът да продава, не би могъл да е налице[3].

31.3. Липсата на каквато и да било нужда от преждевременно прекратяване на членството е очевидна и в случая по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Същността на това прекратяващо участието основание и липсата на „недъг“ от рода на изброените в чл. 125, ал. 1 ТЗ са основание да извода, че съдружникът има повече от легитимен интерес да въздейства по позитивен за него начин върху релевантния бъдещ счетоводен баланс – включително в периода след изтичането на предизвестието.

32. Аргументи от функциите на института на прекратяване на участието по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ

32.1. В Раздел II (т. 14) и в Раздел III (т. 16) бе подчертано, че за разлика от института на прекратяване на членството (характеризиращ се ригидност и „окончателност“), този на прекратяването на участието по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ има за цел да регулира една преходна и динамична ситуация, чийто изход може да се развие в множество посоки. Тази динамична ситуация се създава от самото прекратително основание по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ, което поставя четири взаимосвързани проблема. Тези проблеми са следните:

1) конституиране на (несъществуващото дотогава) правно основание за осребряване на дружествения дял – цел, която е предмет на чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ;

2) закрилата на капиталовия интерес от осребряване на дружествения дял – цел, която се осигурява не само от чл. 125, ал. 3 ТЗ, но и от механизма по следващата подточка т. 3), както и от субсидиарната форма на „изход“ от дружеството, предоставена от чл. 155, т. 1 ТЗ (в случаите на капиталова пречка за изплащане на пълната релевантна стойност на дружествения дял);

3) адаптирането на членственото правоотношение както към горния водещ интерес, така и към особеностите на съответното прекратително основание – цел, която е предмет на целия чл. 125 ТЗ ;

4) закрилата на легитимните интереси на кредиторите на дружеството от защита на капитала.

32.2. Никоя от горните цели не налага „автоматичното“ и най-вече необратимо прекратяване на членството. Целите на ликвидацията и несъстоятелността не налагат по никакъв начин самоцелното „прекратяване на членството“, а напротив, само упражняването на неговата стопанско и съответстващо на тези цели ядро – на правото на дружествен дял. В този смисъл горните две прекратителни основания пораждат нуждата от осребряване на дружествения дял, а не от прекратяване на членството. Вярно е, че правно-технически това осребряване може да бъде конструирано и по модела на прекратяване на членството и възникването на „вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ“ (каквото е критикуваното тук разбиране), но подобна тълкувателна конструкция е не само обективно ненужна и несъответстваща на капиталовата същност на ООД и на дружествения дял, но и обективно вредна. Тя лишава съдружника с прекратено участие (а не „членство“) от корпоративни средства за защита на дружествения му дял, като в допълнение на това неоправдано „фиксира“ една динамична ситуация, чието развитие съзнателно е оставено от законодателя на гъвкавия инструмент на прекратяването на участието, а не на ригидния и необратим такъв на прекратяването на членството. Защото както ликвидацията, така и производството по несъстоятелност могат да бъдат прекратени и без заличаване на дружеството (чл. 274 и чл. 740 ТЗ), с което би отпаднало и прекратяването на участието по чл. 125, ал. 1 ТЗ и съответно, основанието за модифициране на членството чрез суспендиране на част от съдържанието му. Абсолютно същото важи и за хипотезата на пълно запрещение.

32.3. Проблемите и нуждите, адресирани от уредения в чл. 125 ТЗ специфичен, гъвкав и неразпознат доскоро институт, са особено ярко видими на плоскостта на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ. Тези аргументи излагам по-долу.

33. Аргументи от защитната функция на членството по отношение на дружествения дял

Както вече бе подчертано, членственото правоотношение има за своя главна цел да брани дружествения дял – защото той може да бъде адекватно защитен само в рамките на членството. Примерите в тази насока могат да бъдат много – ще се огранича да посоча само факта, че съдружникът, чийто дружествен дял все още не е осребрен, има дефинитивен и легитимен правен интерес да брани имуществото и платежоспособността на дружеството. Вярно е, че той може да прави това и в качеството си на кредитор, но членственото правоотношение му дава много по-интензивни и богати правни инструменти (виж и т. 8.9 – т. 8.11 от Част I на изследването).

34. Привидно нелогичното разминаване между „датата на прекратяване на членството“ и балансовата дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ

34.1. Ще си позволя отново да поставя въпроса, по силата на каква логика счетоводният баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ се изготвя към края на месеца, „през който е настъпило прекратяването“, а не към предхождащата го дата на самото прекратяване? От гледна точка на счетоводното законодателство и стандарти никога не е съществувала пречка междинен баланс да бъде изготвен към произволна дата, а счетоводство водят както персоналните дружества, така и ООД. Има ли достатъчно разумно основание вече бившият (според критикуваното тук разбиране) съдружник да търпи ефектите от бизнеса на дружеството, настъпили в периода след прекратяването на членството му? По силата на каква правна или стопанска логика прекратилият членството си съдружник ще има правото на ползи, акумулирани след това прекратяване или ще търпи загуби, настъпили след този момент? Не следва ли неговото право на имуществена ликвидация на отношенията да бъде окончателно фиксирано по обем към момента, в който участието или членството е било прекратено – така, както изрично предвижда и чл. 97, ал. 2 ТЗ за събирателното дружество и както е в целия цивилизован свят? Защото, едновременно с прекратяването на членството, бившият съдружник търпи една „загуба“ (на дружествения си дял) и настъпва съответна трансформация в актива на имуществото му. Не следва ли тази „загуба“ да бъде оценена към момента на нейното настъпване? Същото важи и по линия на прекратяването на участието – след като именно то конституира основанието за осребряване на дружествения дял, то е и логично оценката на този дял да се формира към момента на прекратяването на участието, а не към последваща дата.

34.2. Моля читателят да ми прости искреното недоумение, но аз не съм в състояние да видя с какво ООД се различава от персоналните дружества по ключовия, принципен и имащ само един коректен отговор въпрос към кой момент се оценява дяловото участие на прекратилия членството си съдружник, нито да приема, че разумен законодател би постановил този момент да следва релевантната дата на прекратяване на членството, без да уточни, че оценката обхваща и някакви „остатъчни“ ефекти от съдействието, което съдружникът е оказал за бизнеса на дружеството. Това е така още повече предвид на факта, че дори при събирателното дружество, в което съдружниците са тясно и лично ангажирани с бизнеса и имат представителна власт, релевантната дата на оценката по чл. 97, ал. 2 ТЗ е тази на прекратяването на членството. Следователно, не би могло да се допусне, че чл. 125, ал. 3 ТЗ е имал за цел да ангажира съдружника с някакви „остатъчни“ ползи или загуби, свързани с неговия „принос“ към бизнеса. Горният ключов аргумент, макар и от различна перспектива, бе вече изложен и в т. 28 по-горе.

34.3. Очевидно несъстоятелните резултати, до които води критикуваното тук осмисляне на чл. 125 ТЗ, както и изложените по-горе доводи показват, че имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ се уреждат към дата, която следва прекратяването на участието (а не на членството) по една единствена причина – защото към тази дата членството и дружественият дял все още съществуват и за да се даде време на самия засегнат от прекратяването съдружник, както и на останалите съдружници и на самото дружество да се адаптират към новосъздадената ситуация и да реагират на нея по адекватен на интересите си начин – включително чрез бизнес действия, рефлектиращи върху бъдещия релевантен счетоводен баланс.

34.4. Горната истина е видна по най-несъмнен начин в случаите по чл. 125, ал. 2 ТЗ, в които правата на отправилия предизвестие съдружник съществуват в пълен обем до изтичането на предизвестието и в почти пълен такъв в периода след това (виж Раздел VII). Има ли този съдружник легитимен интерес да влияе – чрез гласа си в общото събрание на съдружниците – на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ и съответно, на бизнеса на дружеството в периода от датата на прекратяване на участието до релевантната балансова дата? Има ли той такъв интерес и по линия на правото си по чл. 74 ТЗ (виж примера в т. 8.11 на Част I)? Има ли най-сетне този съдружник легитимен интерес да гласува за намаляване на капитала по чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ – ако това е единствената възможност изплащането на дружествения му дял да не влезе в колизия с правилата за закрила на капитала на ООД? Горните въпроси не могат да бъдат подминати с мълчание и с тълкувателни клишета, защото адресират теми, пряко свързани както с правната същност на ООД, така и с правовата държава.

35. Аргументи, следващи от липсата на легитимен интерес и на правнологическа необходимост от прекратяването на членството

35.1. Няма разумни основания препятстващите по отношение на възникването на членството юридически факти по чл. 125, ал. 1 ТЗ (с изключение на смъртта) да бъдат и прекрятяващи по отношение на вече възникналото членство. Те могат да прекратят само някакво проявление на „членствения“ сегмент от неразривно свързаната диада членство — дружествен дял, но не и да погасят тази диада.

35.2. Дори смъртта и заличаването на съдружник без ликвидация не налагат безусловното и окончателно трансформиране на дружествения дял във „вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ“. Защото наследникът може да бъде приет за съдружник, а ликвидацията – възобновена, дори и след заличаване на дружеството (чл. 273, ал. 2 ТЗ)[4].  В допълнение, всяко от останалите прекратителни основания по чл. 125, ал. 1 може да отпадне – поради вдигане на запрещението, продължаване на прекратен съдружник (чл. 274 ТЗ) или прекратяване на производството по несъстоятелност (чл. 740 ТЗ) или отмяна на изключването на съдружник.

35.3. Доколкото нуждата от преждевременно осребряване на дружествения дял е била породена от основанията по чл. 125, т. 1 ТЗ, то с тяхното последващо отпадане би следвало да се възстанови не само пълният обем на членствените права и задължения на съдружника, но и горната нужда да отпадне. Този ефект е ярко видим в хипотезата на приемане на наследника за съдружник, в която потенциалната нужда от осребряване на дружествения дял на наследодателя бива терминирана – в резултат на своеобразното „отпадане“ на причината, която я е породила.

35.4. Горното изложение показва, че няма основателна и разумна регулативна причина отношенията по чл. 125 ТЗ да бъдат регулирани чрез ригидния и необратим инструмент на прекратяването на членството. Напротив, нуждите и вътрешната логика на отношенията и целите на закона налагат една много по-гъвкава и обратима регулация. Именно тази регулация се осигурява от института на прекратяване на участието – в противовес на този на прекратяването на членството. В допълнение на аргументацията в настоящата т. 35, препращам и към изложението в Раздел II от Част I (т. 14) и към Раздели VI и VII по-долу.

36. Аргументи от потенциалната връзка между прекратяването на участието по чл. 125 ТЗ и института на намаляване на капитала

36.1. Веднъж дефинирана (по съгласие на страните или по исков ред), паричната сума по чл. 125, ал. 3 ТЗ поставя въпроса за закрилата на капитала на ООД[5].  До постигането на яснота относно следващата се на съдружника сума по чл. 125, ал. 3 ТЗ и нещо повече, на конкретния момент, в който се планира тя да бъде платена, не би могло да има яснота дали нейното изплащане не би накърнило капитала на ООД. А след като ООД е капиталово дружество, то следва и да се подчини на ограниченията за защита на капитала си. Ако плащането към съдружника не може да бъде извършено при спазването на тези ограничения, включително чрез намаляване на капитала, легалният път е само един – прекратяване на дружеството поради важни причини (по реда на чл. 155, т. 1 ТЗ) или придобиването на дружествения дял от номинирано от  ООД трето лице. Извън тези две хипотези и поради правилата за закрила на капитала, прекратяването на участието по чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ не може да бъде финализирано[6], защото не може да бъде извършено плащането, завършващо фактическия състав на института.

36.2. Следователно, съдружникът с прекратено участие може да има легитимен интерес от намаляване на капитала на дружеството. Защото има случаи, в които това намаляване ще бъде единствената възможност да се осигури осребряване на цялата му инвестиция. Трябва ли да лишим прекратилия участието си съдружник от възможността да упражни членственото си право на глас в общото събрание на съдружниците и съответно, от разглежданото средство за удовлетворяване на капиталовия му интерес?

36.3. На следващо място, при намаляване на капитала по чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ трябва да има „съдружник“, на когото да бъде „върнат“ делът. А това предполага наличието на актуално членство. Би ли вписал ТРРЮЛНЦ намаляване на капитала чрез „връщане на дела“ на лице, което вече не е съдружник? Подобна хипотеза на намаляване на капитала е възможна, но тя не би била такава на ефективно намаляване по чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ. Та нали самата легална дефиниция на този способ е „връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник“! Случайно ли е също така, че чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ използва характерната и за чл. 125 ТЗ терминология (сочеща на актуален съдружник), а не приписваната му такава на прекратяване на членството?

37. Аргументи от потенциалната връзка между прекратяването на участието по чл. 125 ТЗ, ал. 2 ТЗ с института на принудителната ликвидация по чл. 155, т. 1 ТЗ

37.1. Исторически и уреденият в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ институт, и т. нар. „право на напускане“ на съдружник са възникнали на базата на или в концептуална връзка с института на принудителната ликвидация на дружеството – като една разумна, по-икономична и стопански оправдана алтернатива на тази ликвидация[7]. В тази връзка не е случайно, че преди да „открие“ правото на напускане поради важни причини, германската съдебна практика в продължение на десетилетия е поддържала, че „законът познава единствено института на прекратяване на дружеството“, но не и този на напускането на съдружници[8]. Не е случаен и фактът, че концептуализирането на правото на напускане в Германия е изградено върху доктрината за наличието на „важни причини“ – а това е същият критерий, с който чл. 61, ал. 1 от GmbH и чл. 155, т. 1 ТЗ свързват принудителната ликвидация на ООД. До идентични изводи бихме стигнали и на плоскостта на българското право. Защото, като форма на „изход“ от дружеството, персоналните дружества познават само института на принудителната ликвидация, но при ООД е императивно наложително този тесен изход да бъде надграден и разширен – чрез уредения в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ специален институт.

37.2. Налице е обаче и огледалната връзка между принудителната ликвидация, от една страна, и уредения в чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ институт, от друга. Ако целите на този институт не могат да бъдат реализирани –  било защото сумата по чл. 125, ал. 3 ТЗ не е доброволно платена, било защото поради съображения за закрила на капитала, процедурата по оттегляне от дружеството не може да бъде финализирана, отношенията се връщат към „първоизточника“ на института – към принудителната ликвидация[9]. Именно тази опция, видна както от чл. 517, ал. 3 ГПК, така и утвърдена сравнителноправно[10], показва – за пореден път – че предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ няма за пряка последица прекратяване на членството. Защото както взискателят по чл. 517, ал. 3 ГПК не би могъл да ликвидира дружество, в което неговият длъжник вече не е съдружник, така и бившият съдружник не би могъл успешно да проведе иска по чл. 155, т. 1 ТЗ.

37.3. Горните аргументи показват, че когато съдружникът не може да упражни правото си по чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ поради липсата на плащане, той следва да има възможност да предяви иск по чл. 155, т. 1 ТЗ дори и да не притежава над 1/5 от капитала – така, както в случаите по чл. 517, ал. 3 ГПК може да го направи и взискателят[11]. Няма основания правото на взискателя по чл. 517, ал. 3 ГПК да не зависи от дяловото участие на длъжника, но това на последния, в случаите на неуспешно упражнено право на оттегляне, да е ригидно подчинено на изискването по чл. 155, т. 1 ТЗ за минимално дялово участие. В крайна сметка, и взискателят, и оттеглящият се от дружеството съдружник се стремят да монетизират едно и също благо чрез едно и също правно средство – принудителната ликвидация.

Горната алтернативна възможност е широко призната сравнителноправно, а в Германия е и безспорна – въпреки че чл. чл. 61, ал. 2 от GmbHG също изисква съдружникът-ищец да има квалифицирано дялово участие, въпреки че това участие следва да е само 1/10 от капитала и въпреки липсата на експлицитна законова уредба на правото на напускане. Това е така, защото мисленето на германските юристи не би могло да допусне, че при доказани важни причини за оттеглянето на съдружник (които не изискват доказването на капиталова квота от 1/10), това оттегляне може да бъде толкова лесно бламирано от съображения за закрила на капитала или от злата воля на дружеството, без неуспешно оттеглилият се да има алтернативен изход чрез принудителната ликвидация.

37.4. Длъжни сме да забележим също така, че горната поредност и взаимна връзка между два института на „изход“ от дружеството е заложена и в чл. 517, ал. 3 ГПК. От тази процесуална разпоредба обаче може да бъде изведен и приложимият на плоскостта на чл. 125, ал. 2 и 3 ТЗ по-общ модел за случаите на оттегляне на съдружник поради важни причини. Когато този съдружникът не може да получи следващата му се съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ сума (било, защото дружеството не му я заплаща доброволно, било защото не може да я плати поради капиталови ограничения), той би трябвало да разполага с иска по чл. 155, т. 1 ТЗ независимо от размера на дяловото си участие – който иск в случая ще се яви и единствената правно гарантирана справедлива опция за „изход“ от дружеството, обоснована при това със същото основание („важни причини“), стоящо в основата и на иска по чл. 155, т. 1 ТЗ, и на правото на оттегляне. За да можем обаче изобщо да видим горната тълкувателна опция, първо трябва да извървим трудния, но необходим път към тълкувателното извеждане (de lege lata, а не de lege ferenda) на правото на оттегляне поради важни причини и да видим, че това право е тацитно уредено и от действащия ТЗ и представлява правилото, от което чл. 125, ал. 2 ТЗ е само едно изключение.

37.5. Не виждам основателна причина горният принципен модел – защитаващ в максимална степен стопанското благо на дружествения дял и обективираната в него капиталова инвестиция – да не бъде приложен и при останалите прекратителни основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ. Тясната генетична и функционална връзка на правото на оттегляне с института на принудителната ликвидация и фактът, че искът по чл. 155, т. 1 ТЗ принадлежи единствено на съдружниците е причината чл. 517, ал. 3, изр. трето ГПК да нарича прекратилия участието си в дружеството „съдружник“ – защото той наистина е именно такъв, а не бивш член на ООД.

38. Аргументи от търговската несъстоятелност

Последният позитивноправен аргумент, който ще изложа, е основан на ясната разпоредба на чл. 614, ал. 1 ТЗ, според която масата на несъстоятелността включва „имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност“. Следва ли да приемем, че с откриването на производството по несъстоятелност дружественият дял на длъжника се включва в масата на несъстоятелността (с очевидната цел впоследствие да бъде осребрен по реда на Глава 46 ТЗ), но впоследствие – при обявяването в несъстоятелност – „излиза“ от нея и се трансформира във вземане? Не виждам никаква причина за подобна трансформация, още повече предвид вече релевирания аргумент от разпоредбата на чл. 718, ал. 2 ТЗ, която е и по-нова от тази на чл. 125 ТЗ[12]. Подобна трансформация влиза в колизия и с модела на чл. 517, ал. 3 ГПК, който – бидейки такъв на принудително изпълнение – би следвало да е сходен с този на несъстоятелността.

 VI. Извеждане на понятието за „прекратяване на участието“ по смисъла на чл. 125, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и на функциите на института

39. Видно от трудно оборимите позитивноправни аргументи, изложени в предходния раздел, както и от концептуалната основа, защитена в Раздел III, не би могло обосновано да се приеме, че основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ (с изключение на смъртта на съдружник и заличаването му без ликвидация) погасяват членството. Какво тогава „прекратяват“ те? Изходната база на тълкуването следва да бъде същността на ООД и елементите, въз основа на които тя е изградена – дружественият дял и членството (виж Раздел IV от Част I). Тъй като съдружникът „участва“ в дружеството както имуществено (чрез поемането на основен дял и титулярството на съответен дружествен дял), така и чрез упражняването/изпълнението на своите имуществени и неимуществени права и задължения, то е и логично да се предположи, че под „участие“ законът ще има предвид именно тези две групи явления. На тази изходна основа, под общия термин „прекратяване на участието“ би следвало да се разбира определена трансформация и в двете явления, а под частния термин „прекратяване на участието в дружеството“ (чл. 125, ал. 2 ТЗ) – само в имуществените права и задължения на съдружника.

39.1. В Раздел II (т. 14) на Част I на изследването бе подчертано, че прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ конституират една динамична ситуация, в центъра на която стоят фундаментални промени, засягащи както имущественото ядро на дружествения дял, така и обгръщащото го членство. Поради погасяването на членството (смърт), прекратяването на дейността на съдружник (ликвидация и несъстоятелност), снемане на доверието (изключване), обективна невъзможност за изпълнение на предмета на членственото правоотношение (запрещение) или нежеланието на съдружника (оттегляне по чл. 125, ал. 2 ТЗ)  членството не може да функционира нормално – изцяло или в значителна степен.

39.2. Горната невъзможност поражда едновременно две групи проблеми. От гледище на съдружника, неговият дружествен дял е изложен на риск, защото не може да бъде ефективно охраняван със средствата на членството. Засягането на членствените права от прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ е и основание върху съдружника повече да не бъде възлаган рискът от бъдещи загуби на дружеството – след като той вече не може да влияе върху бизнеса, е справедливо и да не носи подобен риск. В допълнение, в случаите на ликвидация и несъстоятелност, техните преки цели налагат нуждата от осребряване на дружествения дял. Такава най-често е и целта на отправилия предизвестие съдружник в случаите по чл. 125, ал. 2 ТЗ. От друга страна, от гледище на дружеството и останалите съдружници, е неоправдано дружественият дял да продължи да акумулира стойност, при положение, че неговият титуляр вече няма да полага грижи за дружествените дела. Следователно, по самата си същност и факта, че засягат упражняването на членствените права и изпълнението на членствените задължения, прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ обективно налагат дружественият дял да бъде преждевременно осребрен. Тази нужда не е плод на „автоматичното прекратяване на членството“, както вече повече от тридесет години ни убеждават, а на една неизбежна и рестриктивна промяна в съдържанието на членственото правоотношение.

39.3. Съчетаният ефект от горните фактори поражда обективната и справедлива необходимост и дружественият дял, и съдържанието на членството да се адаптират към новата ситуация, като: 1) дружественият дял премине в състояние на осребряемост и се фиксира датата на неговата релевантна оценка; 2) на дружеството се даде достатъчно време да адаптира бизнес операциите си като по този начин подготви и основата на релевантния счетоводен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ; 3) имущественото право на осребряване на дружествения дял се гарантира – в степен, която не влиза в колизия с капиталовата същност на ООД и 4) съдържанието на членственото правоотношение се адаптира както към горните промени, засягащи дружествения дял, така и към особеностите на съответните прекратителни основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ.

40. Според тезата на настоящата статия, гъвкавият инструмент, чрез който чл. 125 ТЗ решава горното сложно регулативно уравнение е институтът на прекратяване на участието в ООД. Именно този институт позволява и членството, и дружественият дял да се нагодят към една качествено нова ситуация – без обаче да „умират“ преждевременно и безвъзвратно. Защото дружественият дял не може да бъде изгубен преди да бъде осребрен или прехвърлен, а членството не може да бъде прекратено, докато съществува дружествен дял (изключение е случаят на смърт на съдружник)[13]. Именно това иска да ни каже специфичната терминология на чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ – че не се прекратява членството, а нещо друго („участието“ на съдружника). И тъй като самото членство се съхранява, това „участие“ не би могло да има друг предмет, освен упражняването на правата и изпълнението на задълженията, чрез които се въплъщава двустранната правна връзка с дружеството. Последицата следователно е суспендиране (прекратяване на упражняването на правата и изпълнението на задълженията), а не погасяване на членството.

41. Следователно, самата същност на прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ и генерираната от тях динамична и преходна ситуация налагат както съхраняването на инварианта на подлежащия на осребряване дружествен дял и на неразривно свързаното с него членство, така и привличането на „активния агент“ на института на прекратяването на участието. Първите два елемента осигуряват нужния континуитет и стабилност на отношенията, „удържащи“ ги в гравитационното поле на ООД и на неговите базисни институти. Третият елемент – „активният агент“ на института на прекратяването на участието – изнася „на раменете“ си цялостния процес на една корпоративна и имуществена трансформация.

41.1. В последната ми книга защитих тезата, че пряк предмет на прекратителното основание по чл. 125, ал. 2 ТЗ е дружественият дял, а не членството и че неговите последици се изразяват в създаването на състояние на „осребряемост“ на този дял, както и че самото осребряване се извършва в рамките на едно съхранено членствено правоотношение. Цялостното изложение дотук доказва, че същият модел е принципно приложим и за прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ – с изключение единствено на смъртта на съдружник и заличаването на съдружник-юридическо лице без ликвидация.

41.2. Това, което съм пропуснал да забележа и което е ключово за изследвания тук институт е, че прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ (които не са пряк предмет на книгата ми) имат и втори ред правни последици – на плоскостта вече не на дружествения дял, а на членството. Тези правни последици, както вече посочих, имат за цел да адаптират членственото правоотношение към една нова ситуация, създадена както от особеностите на самото прекратително основание, така и от една „актуализирана“ и вече непосредствена цел на членството – осребряването на дружествения дял. Горният адаптационен модел се постига от закона чрез две групи правни последици, имащи за предмет съответно дружествения дял и членството.

42. На плоскостта на дружествения дял те се изразяват в имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ и в запазването на нужните гаранции за реализирането им – т.е. на определени („защитни“) елементи от членствените права – най-вече, на правото на информация, на правото на глас по определени точки от дневния ред на общото събрание и на исковете по чл. 71 и чл. 74 ТЗ, доколкото чрез тях се брани имущественият интерес от осребряване на дружествения дял.

На плоскостта на членството промяната се изразява в суспендирането на онези членствени права и задължения, чието упражняване и изпълнение или се явява несъвместимо със съответното прекратително основание, или неотносимо към легитимния интерес на съдружника от закрилата на дружествения дял и неговото осребряване. Вторият посочен критерий се формулира в коментарната литература по GmbH по следния начин: „За периода между волеизявлението за напускане и възмездното оттегляне или прехвърляне на дружествения дял напускащият съхранява качеството си на съдружник, но следва в максимална степен да ограничи правото си на глас в общото събрание по всички въпроси, които не засягат финансовите му интереси; той може да упражнява своето право на глас само в степента, в която това е нужно за упражняването на неговото право на обезщетение за стойността на дружествения му дял“[14] (подч. мое).

42.1. Цитираното утвърдено разбиране на германската доктрина е формулирано за хипотезите на напускане на съдружник поради важни причини. Аз считам, че то следва да бъде приложено и за всички прекратителни основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ, в които членството не е прекратено. А това са хипотезите на пълно запрещение, изключване, ликвидация или несъстоятелност за съдружник. Идентичното разрешение е обосновано от вече доказания факт, че основанията по чл. 125, ал. 1 ТЗ принципно не прекратяват членството, от нуждата то да бъде съхранено, за да продължи да охранява актуалния интерес на съдружника от справедливо и легитимно осребряване на дружествения му дял и от непреодолимия факт, че извън случаите на смърт на съдружник, членството не може да бъде погасено без „трансакция“ имаща за предмет дружествения дял – т.е. без неговото осребряване или прехвърляне. В допълнение на тези доводи, и четирите посочени по-горе прекратителни основания могат да бъдат квалифицирани и като „важни причини“ за ликвидацията на дружествения дял. Както в общото производство по ликвидация съдружникът упражнява членствените си права, така би следвало да бъде и при „частната“ ликвидация, уредена от института на прекратяване на участието в дружеството. Разликата е само в това, че в случаите по чл. 125, ал. 1 ТЗ тези членствени права ще бъдат принципно суспендирани – поради ефектите на съответното прекратително основание.

42.2. От горната изходна позиция, пълно запретеният или обявен в несъстоятелност или ликвидация съдружник няма да дължи персонално „участие“ в бизнеса на дружеството, нито ще има право на глас в общото събрание по въпроси, които не засягат осребряването на дружествения му дял – например, за промяна на фирмата или седалището на дружеството. И обратно, ако дружеството реши да увеличи номинално капитала си, този съдружник ще има легитимен интерес и съответно, право на глас в общото събрание – защото подобно увеличение би могло да блокира удовлетворяването на вземането му по чл. 125, ал. 3 ТЗ (виж т. 36 по-горе). По идентични съображения същият съдружник ще може и да гласува за ефективно намаляване на капитала, имащо за цел осребряване на дружествения му дял по реда на чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ. Съответно, членствените права и задължения на изключения съдружник (след вписването по чл. 140, ал. 4 ТЗ) също ще бъдат суспендирани, с изключение на онези права, които са пряко нужни за закрилата на съхранения легитимен интерес от справедливо осребряване на дружествения дял (виж по тази не по-малко „гореща“ тема и т. 49 – т. 51 по-долу).

42.3. Следователно, базисните последици на прекратяването на „участието“ по смисъла на чл. 125, ал. 1 ТЗ, се изразяват в суспендирането на онези имуществени и неимуществените права и задължения на съдружника, чието упражняване влиза в колизия било с уреденото в чл. 125, ал. 3 ТЗ осребряване на дружествения дял, било със същността на самото прекратително основание. Неимуществените права и задължения ще бъдат частично суспендирани, защото ООД не може да бъде задължено да работи нито с недееспособен съдружник, нито с неговия законен представител, а последните от своя страна не биха могли или нямат за ангажимент да „работят“ като съдружници. Същото важи и за хипотезите на ликвидация и несъстоятелност – задача на ликвидатора и на синдика е да осребри дяловото участие, а не да полага лични усилия за бизнеса на емитента.

42.4. От друга страна, след настъпването на балансовата дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените права и задължения на прекратилия участието си съдружник също ще бъдат суспендирани, защото той е прекратил не друго, а именно „участието“ си и то е било редуцирано и концентрирано до целите на ликвидацията на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

43. Горните положения и институтът на „суспендиране“ на правата и задълженията от съдържанието на членственото правоотношение е утвърден в Германия – от доктрината и съдебната практика, а не от GmbH. Той изненадва съвременния български тълкувател по една единствена причина – защото безкритично е свикнал да приема, че чл. 125 ТЗ урежда „автоматично прекратяване на членството“. Ако обаче бъде съобразена както специфичната терминология на тази разпоредба, основана на прекратяване на „участието“, както и фактът, че това участие се проявява както на плоскостта на членството, така и на дружествения дял, лесно може да бъде открит и скритият, но дълбоко логичен смисъл на термина. Този термин адресира: 1) на ниво дружествен дял – прекратяването на дяловото участие в тесен смисъл и съответната нужда от осребряване на актуалния дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ и 2) на ниво членствено правоотношение – принципното суспендиране на правата и задълженията от съдържанието на членството. Казано с други думи, прекратилият участието си съдружник принципно престава да участва в корпоративния живот и бизнеса на дружеството (преустановявайки упражняването на правата и задълженията си), но съхранява своето членство – защото то продължава да е нужно за закрилата на правото на осребряване на дружествения дял и защото това право е елемент на самото членствено правоотношение. Като логична и неизбежна последица от горната трансформация, стойността на дружествения дял се фиксира, с цел да се определи релевантната му оценка и правото на съдружника да бъде остойностено.

44. Горният модел на института на прекратяване на участието не само е роден от идеята да регулира една динамична ситуация, но и е динамичен и адаптивен сам по себе си. Това негово качество е лесно видимо в хипотезата на наследяване, както и в случаите, в които бъде установено, че релевантната стойност на дружествения дял е нулева. Защото в тези хипотези отпада основанието за лимитиране на прекратителните ефекти (чрез инструмента на „суспендирането“) и те обхващат цялото членство – вече наистина прекратявайки го.

44.1. С изключение на хипотезата на смърт/прекратяване на съдружник без ликвидация обаче, това прекратяване по дефиниция няма да се случи „незабавно“ и „автоматично“ (с настъпването на съответното основание по чл. 125, ал. 1, т. 2-4 ТЗ), а едва след: 1) изготвянето на легитимен и верен баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ и 2) уреждането на имуществените последици от прекратяване на участието или 3) постигането на яснота, че пазарната оценка на дружеството въз основа на така „фиксираните“ активи и пасиви не дава положителна стойност на дружествения дял.

44.2. Поради горните важни, макар, и със сигурност изненадващи читателя (а и самия мен) съображения, в случаите по чл. 125 ТЗ (с изключение на случаите на смърт и прекратяване на съдружник без ликвидация) членството няма как да се прекрати преди горната яснота относно стойността на дружествения дял да бъде постигната, съответно, преди дружеството или номинирано от него трето лице да изплати на съдружника релевантната стойност на този дял – осребрявайки или придобивайки го[15].

45. В обобщение на важните изводи от настоящия раздел, би могло да се каже, че под „прекратяване на участието“ в ООД по смисъла на чл. 125 ТЗ можем да разбираме следните три явления:

45.1. В тесния си смисъл терминът покрива конкретните прекратителни основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ и техните преки правни последици на плоскостта на дружествения дял и на членството (разгледани по-горе). Към тези прекратителни основания, както вече посочих, следва да бъде добавено е оттеглянето на съдружник поради важни причини[16].

45.2. В по-широкия си смисъл „прекратяването на участието“ в ООД обхваща не само горните фактически състави и преки правни последици, но и уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ, респективно, постигането на яснота, че такива последици не са налице (поради нулева релевантна стойност на дружествения дял);

45.3. В най-широкия си мисъл, терминът „прекратяването на участието“ има за предмет реализираните крайни правни последици на целия институт, изразяващи се в „смъртта“ на дружествения дял и съответно, в прекратяването на членството[17].

VII. Значение на термина „прекратяване на участието в дружеството“ по смисъла на чл. 125, ал. 2 ТЗ

46. „Мостът“ между трите алинеи на чл. 125 ТЗ е тесен, коварен и нестабилен – няма тълкувател, който да не е падал от него в мътната и безправна река на „автоматичното прекратяване на членството“ и „вземането за равностойността на погасения дружествен дял“. Това важи и за мен. Поучен от досегашния си опит обаче, аз ще използвам по нов начин моя верен „Санчо Панса“ – характерната за чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК добавка „в дружеството“, за да изясня защо в хипотезите по чл. 125, ал. 1 ТЗ се прекратява „участието“ (по-общ термин), а в тези по чл. 125, ал. 2 ТЗ – само „участието в дружеството“ (по-тесен термин).

46.1. Отговорът на този въпрос е вече подготвен от предходното изложение и се свежда до това, че в случаите по чл. 125, ал. 2 ТЗ няма обективна пречка отправилият предизвестие съдружник да не упражнява пълния обем на неимуществените си членствени права, както и да изпълнява неимуществените си задължения. Този съдружник не е засегнат от „недъг“ по чл. 125, ал. 1 ТЗ. Нещо повече, самата същност на това прекратително основание налага горните права да бъдат съхранени, защото те обслужват дружествения дял и съответно, целеното от съдружника негово осребряване. Вярно е, че моделът на оценка на дружествения дял в случаите на оттегляне по чл. 125, ал. 2 ТЗ е балансов, а не пазарен, но това не променя факта, че съдружникът има легитимен интерес балансовата оценка да е оптимална за него и съответно, има и интерес да ѝ влияе чрез участието си в живота на дружеството не само до изтичането на предизвестието, но и след това – поне до релевантната съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ балансова дата.

46.2. Следователно, до релевантната балансова дата по чл. 125, ал. 3 ТЗ отправилият предизвестие съдружник може да упражнява не само своите неимуществени, но и всички свои имуществени права – защото тяхното упражняване ще бъде отчетено към посочената дата и съответно, нетирано от релевантната оценка на дружествения дял[18]. Въпреки, че този съдружник ще съхрани членството си до момента на реалното осребряване на дружествения му дял (респективно, до постигането на сигурност, че този дял няма положителна релевантна стойност), неговото право на дивидент ще бъде суспендирано за периода, следващ релевантната дата на оценката по чл. 125, ал. 3 ТЗ.

46.3. Същността на прекратителното основание по чл. 125, ал. 2 ТЗ, както и практическата алеаторност на волеизявлението на съдружника налагат и важния извод, че предизвестието може да бъде оттеглено не само до изтичането му, но и в разумен срок след изготвянето на счетоводния баланс по чл. 125, ал. 3 ТЗ. Това е единственото легитимно, справедливо и разумно тълкувателно решение на иначе нерешимия проблем, следващ от практическата алеаторност на предизвестието и от факта, че съдружникът няма как да знае каква ще бъде бъдещата балансова оценка на дружествения му дял – която е отдалечена на повече от три месеца от деня, в който той е взел решението си. Този извод е в съответствие не само със същността на уредения в чл. 125, ал. 2 ТЗ институт, но и с принципния факт, че повечето от прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ също могат да отпаднат след настъпването им, включително след релевантната балансова дата за уреждане на имуществените последици.

46.4. Изводът от горното изложение е, че законодателят от 1991 г. не е бил нито глупав, нито незрящ или разсеян. Защото той се е погрижил не само да въведе информативната и специална терминология на прекратяването на „участието“, не само да отдели под-института по чл. 125, ал. 2 ТЗ в самостоятелна алинея, не само да го диференцира чрез важното допълнение „прекратяване на участието в дружеството“, но и да заложи – в самата същност на привидно странната „алеаторност“ на предизвестието – възможността то да бъде оттеглено тогава, когато очакванията на съдружника за балансовата оценка на дружествения дял са се оказали било изначално неоправдани, било компрометирани впоследствие (вкл. в резултат на недобросъвестни действия на самото дружество). Защото в тези случаи няма никакво основание „сделката“, обективирана в специалния (балансов, а не пазарен) тест по чл. 125, ал. 2 във връзка с ал. 3 ТЗ да бъде изпълнена. В тази хипотеза съдружникът има легитимен интерес било да остане в дружеството, било да се оттегли от него поради важни причини – преследвайки във втория случай вече пазарната стойност на притежаваното от него стопанско благо, но срещу допълнителната „цена“ на доказването на тези причини. Както вече посочих, тази не по-малко фундаментална тема ще бъде изследвана в следваща публикация.

VIII. Импликации на предложения тълкувателен модел по отношение на фактическите състави на прекратяване на членството

47. Концептуално построената Част I на настоящото изследване завърши с извода, че предмет на прекратителните фактически състави по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ „е участието в ООД, а до прекратяване и на членството би могло да се стигне единствено в резултат на легитимна ликвидация на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ“. Въпреки че тази „легитимна ликвидация“ повдига не по-малко сложни тълкувателни въпроси и поради това ще да бъде предмет на самостоятелно изследване, тя следва да бъде предварително засегната и тук, тъй като без нея не могат да бъдат финализирани контурите на института на прекратяване на участието в ООД. Тези контури, както вече посочих в т. 45.3., се оформят окончателно едва с уреждането на имуществените последици по чл. 125, ал. 3 ТЗ, завършващо цялостния фактически състав на института.

47.1. Следователно, нужна е поне предварителна идея за базисната логика на горната разпоредба и за възможните и легитимни модели на имуществените последици. Тези последици се изразяват било в извършването на едно плащане в полза на съдружника[19], било в постигането на яснота, че такова плащане не е дължимо от дружеството – поради нулева релевантна стойност на дружествения дял.

47.2. Горната яснота обаче е все още недостатъчна, защото използваният от чл. 125, ал. 3 ТЗ специфичен израз е „се уреждат въз основа на счетоводен баланс“. Не се пояснява обаче нито как, нито между кои лица се уреждат тези последици. Не би могло да има съмнение, че длъжник по дефинираното от чл. 125, ал. 3 ТЗ плащане е самото дружество – то е несъмненият пасивен субект по правоотношението, в чийто център стои подлежащият на осребряване дружествен дял. Това обаче не означава, че релевантното плащане не може да бъде извършено от трето лице (настоящ или нов съдружник), стига това плащане да е в легитимния съгласно релевантния метод на оценка размер и третото лице да е „номинирано“ от дружеството. Основания съдружникът да откаже подобна транзакция са минимални, ако тя е легитимна и му предлага стойността, дължима и от самото дружество. Както вече посочих, в множество хипотези това ще бъде и единственият възможен легитимен изход от ситуацията – ако правилата за закрила на капитала не позволяват плащането да бъде извършено от самото дружество.

47.3. Следователно, доколкото дружественият дял е инструментът както за възникването, така и за изгубването на членството и доколкото, за разлика от силно капиталовия GmbH, ТЗ не познава нито изкупуването, нито оттеглянето, нито изоставянето на дружествени дялове, способите за изгубване на дружествения дял от прекратилия участието си съдружник са само три – този дял трябва да бъде: 1) осребрен от самото дружество по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ, включително (ако се налага) и чрез намаляване на капитала по реда на чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ; 2) възмездно придобит от посочено от дружеството трето лице[20]; 3) или най-сетне – да се окаже с нулева релевантна стойност.

48. Фактически състав и момент на прекратяване на членството в хипотезите по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ

Ако горното тълкуване е коректно, а аз съм убеден, че е, то членството при смърт на съдружник или заличаването на юридическо лице без ликвидация ще се прекрати в момента на изгубването на правосубектността на съдружника, а при всички останали основания по чл. 125, ал. 1 и 2 ТЗ – в някой от следните моменти:

1) с изплащането на сумата по чл. 125, ал. 3 ТЗ от самото дружество;

2)  с изплащането на сумата по чл. 125, ал. 3 ТЗ от номинирано от дружеството трето лице – приобретател на дружествения дял;

3) с постигането на яснота, че релевантната стойност на дружествения дял е нулева.

4) със заличаването на емитента като правен субект – включително в хипотезите, в които процедурата по прекратяване на участието не е била финализирана поради ограниченията за закрила на капитала и това е наложило принудителната ликвидация на дружеството (виж. т. 37 по-горе).

49. Особености в хипотезите на изключване на съдружници

49.1. Изложеният по-горе общ модел е приложим и за хипотезите на изключване на съдружници по чл. 126, ал. 3 ТЗ[21]. Той обаче налага едно важно и ключово допълнение. То първоначално вероятно ще бъде не по-малко шокиращо за читателите от вече изложените и защитени по-горе тези, но е неизбежно тъй като почива на същността на явленията и на тяхната правна уредба, а не на опити за оригиналничене.

49.2. Първият елемент на това допълнение е в поставянето на ключовия въпрос в кой момент настъпва самото прекратително основание по чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ. Правно неудържимата практика на ВКС, закрепена и мотивите към т. 2 и т. 7.1 на Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023 г. на ОСТК на ВКС, ме принуди да напиша близо сто страници по тази тема в последната ми книга[22]. Не зная дали тази изчерпателна критика на тезите на посоченото тълкувателно решение е осмислена и колко от членовете на ОСТК на ВКС са направили това. Настоящото изследване обаче подчертава – за пореден път – че тълкувателното „бламиране“ на чл. 140, ал. 4 ТЗ от ВКС представлява не просто катастрофа, а бедствие с ужасяващи мащаби и последици.

49.3. Защото, ако тази легална разпоредба бъде приложена според действителния ѝ смисъл, то самото прекратително основание по чл. 125, ал. 1, т. 2 ТЗ ще възникне едва в момента на конститутивното вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ. Съответно, макар да е последната стъпка в процеса по изключване на съдружник, това вписване би било само първата стъпка в дългата процедура по прекратяване на участието в ООД, регламентирана в чл. 125, ал. 1 и ал. 3 ТЗ – имаща за своя крайна цел справедливото осребряване на дружествения дял.

49.4. Горното разграничение е ключово за осмислянето на явленията и за правилното прилагане на закона. Защото преките цели на институтите на изключването, на прекратяването на участието и на прекратяването на членството, макар и функционално свързани, са съществено различни. Пряката цел на изключването по чл. 126, ал. 3 ТЗ е съдружникът да не може повече да вреди на дружеството или да го саботира. Тази пряка цел обаче е постижима и чрез института на „суспендирането“ на членствените права – който защитавам и обосновавам тук. Пряката цел на прекратяването на участието обаче е различна и е концентрирана в справедливото осребряване на дружествения дял – тази цел обаче изисква съхраняването на предмета на това осребряване, а следователно и на неразривно свързаното с него членство. Целта на третия институт вече наистина е в прекратяването на членството, но тази цел може да бъде постигната само след осъществяването на целите на предходните два института.

50. Надявам се, че читателят разбира мащаба на бедствието, генерирано не само от досегашната „глухота“ на доктрината и практиката спрямо института, който настоящото изследване „ексхумира“ от тридесетгодишни тълкувателни злоупотреби, но и от поругаването на една ясна и императивна правна разпоредба, призвана да брани етичността и легитимността в корпоративния оборот (чл. 140, ал. 4 ТЗ).

50.1. Защото се оказва, че в нормалните държави, включително в тази „изобретила“ самото ООД и вероятно, осмисляща го най-добре, както и според нормалните закони[23] „…след като изключването влезе в сила – със или без съдебно решение – засегнатият съдружник преустановява упражняването на правата си по дружествения си дял…но въпреки това дружественият дял продължава да съществува и съдружникът продължава да е негов титуляр, докато не се реши въпросът за съдбата на този дял“[24] (подч. мое).

50.2. В непоносим контраст с горния легитимен и цивилизован модел обаче, в България – вече над тридесет години и с чиста съвест – безкритично се съгласяваме с дълбоко нелегитимната и подменяща смисъла както на чл. 125, така и на чл. 140, ал. 4 ТЗ теза на ОСТК на ВКС, според която „с приемане от общото събрание на решение за изключване на съдружник, последният се лишава от членство в дружеството и произтичащите от това права по чл. 123 ТЗ“. Значи, в нормалните държави първо чакат съдебен контрол върху изключването, за да може то изобщо да влезе в сила (по силата на чл. 140, ал. 4 ТЗ ние трябва да изчакваме поне регистърния такъв), а сетне – и справедливото уреждане на имуществените последици, свързани с монетизирането на дружествения дял. У нас тези две цивилизационни и изисквани от закона стъпки обаче „не са“ нужни – съдружникът може да бъде безпардонно изхвърлен от ООД „тук и сега“ и учтиво препратен към осъдителния исков процес, преследвайки при това не пазарната стойност на дружествения си дял, а нейния, най-често „безплътен“, балансов призрак.

51. ВКС няма оправдание за горното безправие. Защото съдружникът може и да е бил изключен правомерно, но неговата вина по чл. 126, ал. 3 ТЗ не е основание за „икономическа санкция“ и за преждевременното му лишаване от дружествен дял и тази истина е ясно видима от чл. 126, ал. 2 ТЗ. Тя е очевидна и в Германия, но не и в нашата „цивилизована“ и „правова“ Родина.

51.1. За да не бъда голословен, ще си позволя да се позова отново на Seibt, C. H. (Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, стр. 1858), чиито думи са просто „в десетката“ на ужасяващия проблем, който обсъждам тук: „Погрешно е също така незабавен ефект на изключването да се обосновава допълнително с факта, че причината за изключването лежи в самия изключван…Важната причина [за изключването] оправдава самото изключване, но не и незабавното изгубване на дружествения дял без получаването на компенсация“. Думи от различна правна цивилизация и вселена, които няма да открием в българско съдебно решение или доктринерно съчинение!

51.2. Ето защо корпоративна „трансакция“, при която дружеството не само „прескача“ конститутивното вписване по чл. 140, ал. 4 ТЗ, но и постига целта си (прекратяване на членството и „експроприация“ на справедливата пазарна стойност на инвестицията на съдружника), като същевременно не осигурява монетизиране на дружествения дял по някой от посочените по-горе три начина, е не само базисно нелегитимна, но и крещящо несправедлива. Изход в рамките на възприетото от ВКС тълкуване не може да бъде намерен, освен, ако не се приеме, по аналогия на заложения в чл. 130 ТЗ принцип, че безусловното изключване на съдружника (абстрахирано от уреждането на имуществените последици) ще бъде съчетано със съответна гаранционна отговорност от страна на останалите съдружници за изплащането на релевантната стойност на дружествения му дял[25]. Дори подобно тълкувателно разрешение обаче няма да реши генералния проблем с торпилирането на базисната защита, предоставена от чл. 140, ал. 4 ТЗ.

52. Що се касае до защитата на легитимния интерес на дружеството от изключването, не виждам пречка да се приложи принципното за целия чл. 125, ал. 1 ТЗ разрешение, защитено в Раздел VI по-горе, а именно – суспендирането на всички права на изключения, с изключение на онези, които пряко бранят правото му да получи релевантната стойност на дружествения си дял.

IХ. Заключение

53. Тълкувателната, а бих казал, и етична „реколта“ от настоящото изследване е обилна, неочаквана и трудна за събиране. Тя е плод на преобръщането из основи на застоялата и неплодородна почва, за която нито доктрината, нито съдебната практика успяха да се погрижат с достатъчно внимание и грижа през последните три десетилетия – на практика, от зората на съвременното ни дружествено право. Ето защо, ако първият импулс на читателя е да насочи „шоковата“ си реакция спрямо мен и да ме обвини, че нарушавам комфортното му съжителство с десетилетни и неподлагани на съмнение „знания“, бих отвърнал, че нямам вина за това познавателно сътресение и че реакцията трябва да бъде насочена спрямо тези, които – вече тридесет години и от високата катедра на своя авторитет – споделят с хилядите си читатели собствените си тълкувателни заблуди и прибързани „аксиоми“.

54. Изводите относно това дали чл. 125 ТЗ урежда института на „автоматичното прекратяване на членството“ и на ликвидация на имуществените последици от това прекратяване „по балансова стойност“ или друг и коренно различен институт, могат да бъдат направени самостоятелно от читателя. Няма да ги обобщавам или преповтарям тук. Бих искал обаче да обърна внимание как тезата на настоящото изследване и нейните консеквенции, внасят цялостна, спонтанна и хармонична светлина в множество посоки, позволявайки едновременно:

1) Да бъде зачетена, а не „изнасилвана“ и подменяна буквата на закона;

2) Тази буква да бъде обяснена по етически и правнологически издържан и хармоничен начин, съответстващ на правната същност на ООД и на дружествения дял и на обслужващите функции на членството по отношение на последния;

3) Да бъдат парирани поне най-наглите мошеничества в корпоративния оборот;

4) Да бъде осигурена адекватна защита на икономическия интерес на съдружника от справедливо осребряване на инвестицията му – без той да бъде преждевременно превръщан в „облигационен парий“, лишен от членство и дружествен дял, а вероятно, и от „балансово вземане“ и шансове за неговото събиране;

5) Да бъдат правилно осмислени и множество други легални разпоредби, пряко или косвено свързани с чл. 125 ТЗ (чл. 97, чл. 126, чл. 134, чл. 140, ал. 3 и 4, чл. 149, ал. 3, т. 2 ТЗ и чл. 517, ал. 3 ГПК);

6) Българското дружествено право да се „равни“ по модерните европейски законодателства, доктрина и съдебна практика и да се раздели със задушаващия образ на „изтърсак“ в търговското право и корпоративната цивилизация;

7) Да бъдат преодолени системните съмнения, свързани с правното положение на прекратилия участието си съдружник – свеждащи се до  въпроса дали той е „обикновен кредитор“, „съдружник“ или нещо трето[26].

55. Надявам се, че читателят също така ще може да оцени – чрез своето не само правно, но и етично и естетическо чувство – логичните, справедливи и хармонични тълкувателни резултати, които му предлагам. В сравнение с тези, които критикуваното тук утвърдено тълкуване на чл. 125 ТЗ неоснователно постулира, защитеният тук институт на прекратяване на участието в ООД изглежда като роден от физичните закони на друга и непозната „правна Вселена“. Тази Вселена обаче трябва да бъде опозната и овладяна – защото е Вселената на Правото, в която живеем и според законите на която законодателят е създал както чл. 125, така и чл. 140, ал. 3 и 4 ТЗ, а и самото ООД. Дали тя ще бъде осмисляна и пазена или унищожавана и поругавана, винаги е било единствено наш избор – от който зависи не само оцеляването на Правото, но и на нашите умове.

56. В тази връзка, бих поставил и въпроса защо българската доктрина и съдебна практика се смущават да теглят тълкувателни консеквенции от същността на ООД и на неговите институти – не е ли именно тази същност един от най-сигурните тълкувателни инструменти? Педантичните германци не са се поколебали да „допишат“ своята „светиня“ GmbН с цяла система от институти, за които буквата на този закон не съдържа дори намек – изключването и оттеглянето на съдружници поради важни причини, суспендирането на правата на изключения или оттеглящ се съдружник до финализирането на имуществените последици, основанията за нищожност на решенията на общото събрание на ООД и др. Защо ние нямаме тази тълкувателна и гражданска смелост и правна креативност, а предпочитаме да затваряме очи пред очевидно несправедливи и правно непоносими „легални решения“ и явни мошеничества – оправдавайки се със „законодателя“?

57. Надявам се, че скоро и други „заселници“ ще се присъединят към пионерското начинание, с което съм се заел и ще допринесат с идеите и усилията си за облагородяването и цивилизоването на „Дивия Запад“, който настоящото изследване изглежда е открило. Без приобщаването на тази изцяло нова и все още неизследвана територия към правната цивилизация и правоприлагането, в „губернията“ на ООД ще продължат да властват мошениците и корпоративните деребеи – подигравайки се не само на миноритарните съдружници, но и на всички нас, юристите. Защото нашата мисия е да защитаваме Правото, а не да коленичим пред неправдата.

58. В началото на дългия път, който завършвам с тези редове, бе една касационна жалба, писана преди повече от година, и интуитивното ми усещане, че в случаите по чл. 517, ал. 3, изр. четвърто ТЗ взискателят се удовлетворява от ликвидационния дял на своя длъжник. От това първо спонтанно мисловно движение до почти цялостната теория, изложена в настоящото изследване, има много дълъг път, който ще остане като незаменима опитност в мен през целия ми живот. „Затваряйки кръга“ и връщайки се на задочната полемика с моя читател от т. 12 на Част I на този текст, се връщам на базисния въпрос – колко да е „простичък“ чл. 125 ТЗ и изобщо, Правото? След повече от година постоянно мислене и „сънуване“, изчитането на няколко хиляди страници, написването на една книга и четири статии, вероятно съм успял да „откопая“ само контурите на един дълбоко погребан и неизследван правен институт – който ние, българските юристи, тепърва трябва да осмислим и пригодим за цивилизовано и разумно прилагане.

59. В горния контекст, моето послание към читателя е следното: да си позволи да превърне цялостния и богат на идеи, връзки и неизбежни грешки текст на настоящото изследване в своя собствена мисъл и да си позволи да я „сънува“ – допускайки я в несъзнаваното си – толкова дълго, колкото е нужно. Само по този начин той може и да използва изложените тук идеи като материал за своята креативност, познание и вдъхновение – като зрънце реалност, около което да съгради перлата на своята собствена истина, с достойнството на мислещ юрист, гражданин и човек[27].

[1] Това второ (правно) мото на изследването заемам от първото изречение, чрез което, още в предговора към Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, се въвежда понятието за членство в ООД – виж Wicke, H., Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2018), с. 6. Съветвам читателя да държи горните думи в ума си по време на четенето и осмислянето на настоящото изследване.

[2] Единственото изключение е чл. 137, ал. 1, т. 2 in fine ТЗ („дава съгласие за прехвърляне на дружествен дял на нов член“).  Това изключение обаче пряко подкрепя тезата на настоящата статия – защото подчертава „транспортната“ функция на дружествения дял и качеството му на основа за придобиването на членство. В допълнение на това контрастът между доктринерното осмисляне на чл. 125 ТЗ (основано на терминологията на членството) и последователното бягство на закона от тази терминология е очевиден, а вероятно, и информативен за всеки внимателен тълкувател.

[3] Привидното противоречие между чл. 125, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 718, ал. 2 ТЗ е забелязано отдавна от Марков, М., Имуществени последици при прекратяване на членство в ООД, Пазар и право, бр. 11/2002, с. 10. Посоченият автор не го решава в полза на тълкувателно „бламиране“ на нито една от двете разпоредби, а изказва предпочитание към модела на прекратяване на членството, а не на осребряването на дружествения дял. По силата на всички многобройни доводи, изложени в настоящата статия, аз поддържам противното мнение – основано не само на тези доводи, но и на факта, че разпоредбата на чл. 718, ал. 2 ТЗ е по-нова от чл. 125 ТЗ. Поддържаното от мен разбиране е утвърдено и в германската коментарна литература, в която, по аргумент от чл. 35 InsO (съответстващ на смисъла на чл. 614, ал. 1 ТЗ) се подчертава, че „в случай на несъстоятелност на съдружник, дружественият дял e част от масата на несъстоятелността“ – виж. в този смисъл Bayer, W., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, Двадесет и първо издание (2023), С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG, с. 575.

[4] Виж Калайджиев, А., цит. съч., с. 263.

[5] Виж по тази важна тема Герджиков, О., цит. съч., с. 409 – 412. Виж също така Марков, М., Имуществени последици при прекратяване на членство в ООД, Пазар и право, бр. 11/2002, с. 7-8. Още по-категорично е становището на Григоров, Г., цит. съч., с. 286-287. Виж и Стефанов, С., цит. съч., с. 344 – 363. Относно доктрината и практиката по GmbH по въпроса за съотношението между имуществените последици при напускане и изключване на съдружник и закрилата на капитала виж Koh, A. K., цит. съч., с. 116 – 119. Моделът в Германия е следният: 1) първо се определя справедливата пазарна стойност на цялата компания; 2) след това се изчислява квотата на напусналия съдружник; 3) капиталовите ограничения за плащането на тази квота не водят до намаляване на оценката на дела на напусналия съдружник, а само откриват други опции за уреждане на отношенията – било чрез номинирането от дружеството-длъжник на трето лице, което да изкупи дела, било чрез принудителна ликвидация, преодоляваща правилата за закрила на капитала или най-сетне, чрез намаляване на капитала.

[6] Въпреки полемиката ми с проф. Григор Григоров в последната ми книга (Стефанов, С., цит. съч., с. 344 – 363) съм принуден – поне засега – да отстъпя от тезата, че закрилата на капитала на ООД в контекста на уредения в чл. 125 ТЗ институт може да бъде осигурена само на базата на гаранционната отговорност на останалите съдружници по чл. 121, ал. 2 ТЗ. Същевременно, продължавам да не споделям тезата на проф. Григоров за „автоматично“ намаляване на капитала на ООД. Горното (окончателно или само временно отстъпление от предишната ми теза) се налага поради изцяло новата перспектива към целия чл. 125 ТЗ, която настоящото изследване открива и от нуждата от време тази перспектива да бъде цялостно осмислена.

[7] Koh, A. K., Shareholder Protection in Close Corporations. Theory, Operation, and Application of Shareholder Withdrawal, C.: Cambridge University Press (2022), с. 119.

[8] Scogin, Jr, Hugh T., цит. съч., с. 137.

[9] Тази истина е забелязана от Марков, М., цит. съч., с. 8 преди повече от двадесет години.

[10] Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2022), с. 1840. В същия смисъл – Kleindiek, D., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2023), с. 898, както и Koh, A. K., цит. съч., с. 119.

[11] Калайджиев, А., цит. съч., с. 434, излага сходна идея, предлагайки de lege ferenda „миноритарния съдружник при нарушение на членствените задължения на мажоритарния съдружник да иска прекратяване на дружеството по исков път независимо от размера на поетия от него дял“ (подч. мое). Доколкото изключването и напускането поради важни причини са двете страни на една и съща монета, идеята е близка до предложената от мен, с тази разлика, че моето мнение е de lege lata, а не de lege ferenda. В Германия не съществува спор, че в горните хипотези на „неуспешно“ оттегляне, съдружникът може да предяви иск за принудителна ликвидация на дружеството – дори и да не притежава над 1/10 от капитала – вж. в този смисъл изрично Kleindiek, D., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2023), с. 898.

[12] В германската доктрина се сочи, че „в случай на несъстоятелност на съдружник, дружественият дял е част от масата на несъстоятелността…синдикът упражнява всички членствени права, въпреки, че длъжникът остава негов собственик, докато делът се продаде…“ (подч. мое) – вж. Bayer, W., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, Двадесет и първо издание (2023), С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG, с. 575.

[13] Това правило важи дори в случаите на заличаване на съдружник с ликвидация, защото наличието на дружествен дял в патримониума му е основание за активиране на разпоредбата на чл. 273, ал. 2 ТЗ, а оттук – и за съхраняване на правосубектността на преждевременно заличения съдружник – виж в този смисъл Калайджиев, А., цит. съч., с. 263. Споделям и мнението на Григоров, Г., цит. съч., с. 302, според което „на смъртта на съдружник-физическо лице следва да се приравни прекратяването на съдружник-юридическо лице чрез преобразуване“, тъй като „с преобразуването на съдружника той се прекратява като правен субект без ликвидация и настъпва неговата правна смърт“.

[14] Цитатът е от Kleindiek, D., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2023), с. 896, а преводът е мой.

[15] И двата случая, ако е налице спор между съдружника и дружеството относно съществуването на членственото правоотношение и размера на сумата по чл. 125, ал. 3 ТЗ, той ще се реши от съда, като с това ще бъде създадена и нужната правна сигурност. Съответно, регистърното производство ще може да бъде спряно по реда на чл. 19, ал. 7 от ЗТРРЮЛНЦ. В крайна сметка, правната несигурност е характерна за всеки спор и по линия на тази несигурност хипотезата не е по-различна от познатите и в досегашната практика.

[16] Това е институт, в чието съществуване de lege lata вярвам дълбоко – макар в предходната ми статия в Lex.bg да прибързах да го обоснова само de lege ferenda. Този пропуск ще бъде поправен съвсем скоро, защото именно тълкувателното извеждане на оттеглянето от ООД поради важни причини се оказва златният тълкувателен ключ, позволяващ правилното осмисляне на цялата система на чл. 125 ТЗ – вкл. на темата за вида на оценката по чл. 125, ал. 3 ТЗ (балансова или пазарна) и на привидната аномалия на напускането по свободната дискреция на съдружника, уредено в чл. 125, ал. 2 ТЗ.

[17] Горният модел принципно съвпада с изложения в последната ми книга – вж. Стефанов, С., цит. съч., с. 292 – 293.

[18] До горния аргумент достигнах самостоятелно. Въпреки това се радвам, че впоследствие намерих почти буквално негово потвърждение у Westermann, H. P./Seibt, C. H., в Scholz Kommentar zum GmbH-Gesetz, I. Band, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2022), с. 1808. Добавям това не от нескромност, а за да подчертая отново, че когато същността и вътрешната логика на дадено явление бъде правилно осмислена, то и нейните консеквенции и тълкувателните резултати не биха могли да са същностно различни.

[19] Тук се абстрахирам от ключовата тема за модела на оценка по чл. 125, ал. 3 ТЗ – балансов или пазарен.

[20] Тези способи за изгубване на дружествения дял и членството се сочат и от Марков, М., цит. съч., с. 8, макар и само в контекста на чл. 125, ал. 2 ТЗ. Възможните модели на раздяла на съдружника с дружествения му дял и с членството не биха могли да бъдат различни и при прекратителните основания по чл. 125, ал. 1 ТЗ (с изключение на смъртта). Опцията за ликвидация на отношенията с оттеглящ се съдружник чрез прехвърляне на дружествения му дял на номинирано от дружеството трето лице е безспорна в Германия – вж. Muler, K. J., The GmbH, A Guide to the German Limited Liability Company, C.: C. H. Beck (2016), с. 119 (за хипотезите на изключване) и 121 (за тези на оттегляне на съдружник). Посоченият автор подчертава, че процедурата по оттегляне на съдружника и изгубването на дружествения му дял (и съответно – на членството) се финализира едва в момента на завършването на фактическия състав на съответния транслативен способ, избран от дружеството за уреждане на дълга му към съдружника.

[21] По разбираеми причини, следващото изложение е принципно неотносимо към случаите на изключване по чл. 126, ал. 1 ТЗ, освен, ако изключването няма за последица само частичното кадуциране на основния дял – ако съдружникът не е изплатил само дяловата си вноска за увеличаване на капитала. Виж по тази тема Герджиков, О., цит. съч., с. 468. В същия смисъл – Калайджиев, А., цит. съч., с. 426 и Марков, М., цит. съч., с. 8.

[22] Стефанов, С., Прекратяване на дяловото участие в ООД и принудително изпълнение върху дружествени дялове, С.: Ентусиаст (2024), с. 412 – 501.

[23]Именно такъв – нормален и „правов“ – закон са и чл. 140, ал. 4 и чл. 125 ТЗ. Защото първата разпоредба има не само своите исторически корени още в ЗДОО (отм.), но и преследва като своя цел парирането на корпоративния произвол и осигуряването на възможност за защита срещу него. А целта и дълбокият правен и етичен смисъл на втората, надявам се, стават ясни от настоящото изследване.

[24] Цитатът е от Muler, K. J., цит. съч., с. 119. По смисъла на горния цитат хипотезата на изключване „без съдебно решение“ е единствено тази, в която засегнатият съдружник не е предявил иск за отмяна на изключването си.

[25] Виж по тази важна и интересна тема Kleindiek, D., в Lutter/Hommelhoff GmbH-Gesetz Kommentar, С.: Verlag Dr. Otto Schmidt KG (2023), с. 888 – 889. Условният и „висящ“ характер на изключването на съдружник поради важни причини е бил безспорен в Германия цели седемдесет години – от „откриването“ на института на изключването през 1942г. до 2012г., когато съдебната практика „сменя курса“ и приема, че изключването посредством оттегляне на дружествени дялове (чл. 34 GmbH) влиза в сила в момента, в който е потвърдено с влязло в сила съдебно решение и независимо от това, дали имуществените последици са уредени или не. Същевременно, тази съдебна практика балансира горното ново разрешение със солидарна отговорност на останалите съдружници за равностойността на дружествения дял на изключения. Въпросът, дали същото разрешение следва да е приложимо и за общия случай на изключване поради важни причини (извън изключването чрез оттегляне на дружествения дял по чл. 34 GmbH) все още не е изяснен еднозначно в Германия, но в коментарната литература се поддържа, че разрешението следва да е същото като посоченото по-горе.

[26] Според тезата и логиката на настоящото изследване се оказва, че прекратилият участието си съдружник е и двете. От перспективата на необвързаната от капитала част от имуществото на дружеството той е обикновен кредитор на ООД.  От гледище на обвързаната от капитала част от имуществото обаче, той си остава съдружник, който не може да получи плащане преди да бъдат удовлетворени кредиторите или да бъде намален капиталът.  Моделът е напълно аналогичен на този при ликвидация и е пряко следствие от капиталовата същност на ООД – за да получи съдружникът ликвидационния си дял, първо трябва да бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството. Ето как една коректна дефиниция – в случая, на самото ООД (вж. т. 19.3. от Част I на изследването) – се превръща не само в право, но и в адекватна теория (за разлика от дефинициите за ООД, с които си позволих да не се съглася).

[27] Тези последни редове са моят начин не само да „поверя“ собствените ми идеи на ума и несъзнаваното на читателя и на групата на правната общност, но и да изразя благодарността си към хората, които захраниха собствения ми ум и креативност и направиха възможен пътя до истината, която това изследване осветлява. Защото и четенето, и писането, и мисленето трябва да бъдат сами по себе си креативни и критични актове, а не пасивно „индоктриниране“ с чужди идеи. Тази креативност се случва не само в психичното на четящия или пишещия, но най-вече, в творческата среща между техните умове.

19

Коментирайте

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

Не е задължително поле

Не се показва на сайта. Не е задължително поле

нови хронологично най-добре оценени

Проскубания бухал

11 ноември 2024 12:55

Гост

Статията отново е на ниво главно заради подробната аргументация, чието цялостно детайлно оборване е невъзможно без отделянето на значителен период от време специално за тази цел и въпреки че удоволствието от четенето на анализа е безспорно налице, някак си е все още трудно да се приеме, че „прекратяването на участието“ (не участването, каквото предполагам по-скоро се визира с лимитирането на позволените действия на съдружника) като израз не е по-универсален от прекратяване на членството, а се явява специален случай на суспендиране на права – имуществени или не, защото по мое мнение в чисто нормативен аспект по-удачен е вариантът да се придържаме… Покажи целия коментар »

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор

Авторът

11 ноември 2024 13:33

Гост

Здравейте. Аз също познавам тезата Ви и съм мислил по нея. Поставям обаче следния въпрос: какви са съображенията Ви „сделката“, инкорпорирана в учредяването на ООД и/или в придобиването на капиталово участие в него (записване на основен дял – извършване на вноска в капитала – придобиване на дружествен дял) да се „разпада“ (прекратяване на членството) без същевременно съдружникът да получи „обратно“ това, на което има право? В допълнение, чл. 517, ал. 3 ГПК ясно показва, че правото по чл. 125, ал. 2 ТЗ е по своята същност една антиципирана и частна „ликвидация“ (на дружествения дял). Защо „общата“ ликвидация (на дружеството) да… Покажи целия коментар »

Съгласен съм2

-2Не съм съгласен

Отговор

Проскубания бухал

12 ноември 2024 10:01

Гост

С уточнението, че в никакъв случай не мога да претендирам за познаване на материята в нейните две измерения на теория и практика, в степента, необходима за воденето на наистина равностоен дебат, все пак ще си позволя да изложа своите собствени мисли по въпроса. 1. На първо място изхождам от позицията, че основополагащо за учредяването (и съответстващото му прекратяване) на ООД е постигането на съгласие (нечия воля – лично или потестативно), или в първата хипотеза това е подписването на дружествен договор, като водещ задължителен елемент наред естествено с останалите по чл.119 от ТЗ, в т.ч. капитала, който обаче логично има второстепенна… Покажи целия коментар »

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Авторът

12 ноември 2024 17:48

Гост

Колега, пиша отново само за да не останете с впечатлението, че съм игнорирал или пропуснал коментара Ви. В никакъв случай не бих си позволил нито оценка, нито снизхождение към написаното от Вас. Тезите могат да бъдат различни и дори диаметрално противоположни, но чрез тяхната диалектика, може би по-бавно, но и по-сигурно, се открива хоризонтът към истината. За мен най-важно е отношението, а Вашето поражда единствено уважение у мен.

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Питър

11 ноември 2024 12:06

Гост

Браво!

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Фики

11 ноември 2024 12:03

Гост

Интересен е казусът с осребряването на дяловото участие на съдружника.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Петров

11 ноември 2024 12:05

Гост

Ако не се разбереш с другият съдружник, получаваш крупната сума от част от 5000 лева.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Стоимен

11 ноември 2024 11:45

Гост

Не съм сигурен, че законодателят е дал най-доброто от себе си.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Aнонимен

11 ноември 2024 8:58

Гост

А добре е

Съгласен съм1

0Не съм съгласен

Отговор

Дичо

11 ноември 2024 11:46

Гост

И най вече полезно.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

Анонимен

11 ноември 2024 8:37

Гост

В началото на 2025 г. предстои едно дългоочаквано пенсиониране. Захарова ще трябва да посочи нов ръководител на Търговската колегия на ВКС и се надявам да е човек без зависимости с крадци на бизнес. Само това ще кажа.

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор

салвадор

11 ноември 2024 8:38

Гост

Сред колегите се говори за Камелия Ефремова. Дали?

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор

Aнонимен

11 ноември 2024 8:59

Гост

И аз така чух

Съгласен съм2

-1Не съм съгласен

Отговор

Филип

11 ноември 2024 11:52

Гост

Няма лошо.

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор

Стоимен

11 ноември 2024 11:51

Гост

Би било добре.

Съгласен съм1

-1Не съм съгласен

Отговор

Aнонимен

11 ноември 2024 8:58

Гост

Е тибпредставяш ли си?

Съгласен съм1

-2Не съм съгласен

Отговор

Стоил

11 ноември 2024 11:49

Гост

Да се надяваме, че ще изберат стойностен магистрат.

Съгласен съм0

0Не съм съгласен

Отговор

само така

11 ноември 2024 8:35

Гост

Следя статиите на колегата от самото начало. Не го познавам, но отдавна не съм чел нещо ново на толкова високо ниво – като задълбоченост, правна аргументация и стил и го поздравявам.

Съгласен съм3

0Не съм съгласен

Отговор

Ставрев

11 ноември 2024 8:59

Гост

Ще се запознаете бе. Колко му е.

Съгласен съм2

0Не съм съгласен

Отговор