Преди десетина години България реши кардинално проблемите си с мръсния въздух – тихомълком започна да го мери там, където го няма. С този фокус замърсяването с фини прахови частици рязко намаля и всякакви кметове и екоминистри започнаха да претендират, че положението непрекъснато се подобрява. В някои отношения то обективно е по-добро, но не благодарение на някакви усилия, а поради по-топлите зими, края на големи замърсители като „Кремиковци“ и замяната на цели квартали от димящи къщи с кооперации. Редица български градове обаче остават в групата на дишащите най-мръсен въздух в ЕС, а институциите не просто свикнаха да бездействат по този въпрос, а и да крият истината от гражданите.

Тези дни „За Земята“ показа доклад на екоминистерството, в който работна група на министерството потвърждава съмненията, че някои станции за измерване на замърсяванията не са там, където изисква европейската директива. МОСВ първо отрече, че манипулира данните, и заяви, че системата ни отговаря на европейските изисквания, а после изведнъж започна да обяснява, че всъщност досега законът не разрешавал да се разместят станциите, но пътят към това вече бил отворен.

Официално замърсяването на въздуха у нас се измерва от 48 пункта на националната система за мониторинг на въздуха, която се управлява от Изпълнителната агенция по околна среда – структура към МОСВ. Тази система не покрива дори всички областни градове. Според европейската директива за качеството на атмосферния въздух, част от станциите трябва да са транспортно ориентирани, други – фонови, а трети да следят промишлените замърсители. Хитруването е основно с транспортно ориентираните станции, които трябва да осветляват за гражданите

отровите, които дишат на места с интензивен трафик

В София станциите са шест – в „Павлово“, „Надежда“, „Хиподрума“, „Младост“, „Дружба“ и Копитото. Транспортно са ориентирани две станции – в „Павлово“ и „Младост“. И двете не отговарят на нормативните изисквания да са на не повече от 10 метра от бордюра и на не по-малко от 25 м от големи кръстовища. Това не са твърдения на зелени организации, а доклад на работна група на МОСВ, която през 2022 г. прави оценка на системата. Именно за този доклад „За земята“ осъдиха МОСВ.

Докладът не предизвиква реакция у властите, когато е изготвен, защото и на новите места станциите показват замърсяване. Затова и препоръката е да не се местят. Не се коментира обаче колко по-голямо замърсяване би отчела апаратурата, ако станциите бяха на правилното място.

Станцията в „Павлово“ беше показана тази седмица като доказателство, че всичко е точно и прозрачно. Тя обаче е в двора на самата Изпълнителна агенция по околна среда, на около 400 м от кръстовището на „Цар Борис III“ и „Тодор Каблешков“ и на 11 метра от бордюра, при това 11-те метра са измерени от локалното платно, а не от основната лента на булеварда, където е същинският трафик.

Станцията в „Младост“ е в двора на НИМХ, в почти паркова среда, на 200 м от кръстовището на „Ал. Малинов“ и „Цариградско шосе“ и на 65 м от бордюра на „Ал. Малинов“. Тази станция, сложена така изобретателно, замени станцията, която допреди десетина години измерваше отровите на Орлов мост. Станцията на Орлов мост, както „Сега“ многократно е писал, беше махната под претекст, че пречи на строителството на метрото и така и не бе върната. Оня ден стана ясно, че няма да бъде върната.

Другата нашумяла тези дни станция е в Пловдив. И там през 2015 г. поради „инфраструктурни“ промени пунктът от Баня Старинна е преместен в „Тракия“. По думите на адвокат Димитър Площаков, който съди МОСВ,

новата локация е едно тихо място,

„на едно кръстовище, което спрямо натоварените пловдивски кръстовища може да бъде определено като едно абсолютно безлюдно кръстовище“.

За периода 2015-2020 г. са преместени общо 7 станции за мониторинг на въздуха, другите четири са в Смолян, Перник, Варна, Плевен. Въпреки това редица български градове са сред най-замърсените в ЕС. Според карта, оповестена преди два месеца от Европейската агенция по околна среда, сред градовете с лошо качество на въздуха са Стара Загора, Перник, Пловдив, Русе, Велико Търново.

Заобикалянето на най-мръсните кръстовища е само един от проблемите с мониторинга на въздуха. У нас например почти не се следи концентрацията на ФПЧ2.5 – фините прахови частици с по-малък размер, които са значително по-опасни за здравето от по-едрите (ФПЧ10). ФПЧ2.5 не участват в ежедневния бюлетин за състоянието на въздуха. В тримесечния бюлетин (най-новият е за второто тримесечие) има данни само за девет пункта, като за София са избрани два – Копитото и „Хиподрума“. Двете станции би следвало да дават много различни данни, а всъщност са почти равни. Защо Копитото и как в планината и в трафика показанията са едни същи – трудно може да се каже.

В ежедневния бюлетин се включват и данни за азотните оксиди, серния диоксид и озона, но превишения почти не съществуват. Азотният диоксид например е сред най-опасните съставки на коктейла, който дишаме. Основният му източник е транспортът и главно дизеловите двигатели. В цялата страна за три месеца

не е отчетено нито едно превишение,

според данните в бюлетина на агенцията по околна среда. В същото време „За Земята“ периодично правят мониторинг в София и неизменно откриват драстични превишения много пъти над нормите. Нездравословно високи нива на азотен диоксид има в много точки на град София, където има и висока концентрация на хора, твърдят от организацията. Случайно или не, нейните уреди не успяват да го открият точно в двата пункта, които официално трябва да го мерят – в „Павлово“ и в „Младост“.

Още по-голяма бутафория от меренето са усилията за подобряване на положението. ЕК с триста зора и няколко наказателни процедури принуди властите да напишат програми за намаляване на замърсяването. С малки изключения тези програми са напълно фантомни. В София например за пред Европа има безплатен билет за градския транспорт в дни с голямо замърсяване, но досега мярката е прилагана само два пъти, защото условията са неизпълними. Сложиха се допълнителни 22 станции за измерване на въздуха, но те стоят в „пилотна“ фаза и не служат за никаква официална цел, да не би случайно да покажат замърсяване. Чертаят се велоалеи, но те само задръстват още повече най-задръстените артерии, а да се минава по тях без противогаз е самоубийствено начинание.

Най-фантомната мярка безспорно е забраната на старите коли в центъра на София. ГЕРБ въведоха нескопосана нискоемисионна зона, след което просто започнаха да я отлагат, докато не я завещаха на новите управляващи. Те пък нямаха време да я отменят и на 1 декември зоната влезе в сила, но само за сведение – разбира се, нито една кола не беше спряна на път за центъра. Три месеца по-късно мярката отшумя в историята, но като нищо може да живее втори живот в някой отчет за Брюксел.

Няма положително развитие и по отношение на големите замърсители. Покрай общото усещане за безвластие там контролът изпадна под санитарния минимум. Преди няколко седмици зарязани отпадъци на площадка на ТЕЦ „Република“ покриха Перник с прашна пелена и замърсяването стигна чак до София. Години наред никой не може да установи кой трови Русе и Разград, нито пък може да овладее редовните обгазявания на Бобов дол, Гълъбово и др. Преди две години цял екоминистър не беше допуснат на проверка в ТЕЦ „Брикел“, та се наложи да се върне с премиера си (тогава Кирил Петков). ТЕЦ-ът бе временно затворен – чудо невиждано, но след това отворен с благоволението на ВАС, въпреки че не може да изпълнява комплексното си разрешително.

На целия този фон,

институциите стават все по-враждебни към гражданите

През февруари екоинспекцията в Русе – същата, която години наред не може да посочи замърсителите в Русе и Разград, си позволи да тормози чрез полицията протестиращите граждани. Сега от МОСВ отказват да изпълнят в цялост решението на съда и да предоставят целия доклад за нередностите със станциите на „За земята“, като вместо това са дали само справка по него. От министерството първо побързаха да отрекат изнесената от сдружението информация, въпреки че тя стъпва именно върху техни сведения. После потекоха всякакви оправдания. Нямало ток на бордюра, законът пречел да се върнат станциите на замърсените кръстовища, защото и на закътано имало превишения (забраната за преместване на станции, отчитащи превишения, цели да предотврати именно фокуси с данните, а не да пречи на истината). Най-накрая все пак настъпи катарзис и зам.-министърът Ренета Колева обяви, че „вече сме в хипотеза да бъдат разгледани местата и да се преместят станциите“.

Междувременно ЕС върви в съвсем друга посока. Разбиранията за вредите от мръсния въздух еволюират и преди дни Съветът на ЕС по околната среда окончателно прие новата директива отново за качеството на атмосферния въздух. С нея се определят по-строги граници за замърсителите и повече точки за вземане на проби за качеството на въздуха в градовете. У нас властите вероятно ще погледнат с радост на дългите срокове за въвеждане на новите правила и, както обикновено, ще си кажат: „Друг да се занимава с това“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar