Увод

Правната защита на морската среда е един от актуалните екологични проблеми на нашата съвременност, особено в контекста на изменението на климата, както и спецификата на този природен ресурс, включващ няколко компоненти – морските води, морската флора и фауна, морското дъно и природните богатства, намиращи се под морското дъно[1]. Европейският съюз (ЕС) обръща внимание на този проблем чрез приемането на редица правни актове със задължителен характер за държавите-членки (регламенти, директиви, решения). С настоящото научно изследване се цели подпомагане на учени, практикуващи специалисти-еколози и обучавани лица в изучаването и анализа на вторичното европейско екологично право в разглежданата област.

От систематична гледна точка, екологичното право на ЕС може да бъде обособено в 2 части: обща и специална. Тъй като специалната част на европейското екологично право, за разлика от общата му част, е посветена на опазването на отделните природни ресурси, в случая на морската среда, както и на дейности, оказващи значително въздействие върху околната среда, то в контекста на тази систематика, настоящото научно изследване може да се окачестви като отделен том (подразделение) на специалната част на европейското екологично право.

По-нататък е необходимо да бъдат направени и някои уточнения. В настоящото изследване ще бъде разгледани предимно правните актове със задължителен характер за държавите-членки, приети от неговите институции, а именно регламенти, директиви и решения. Разглеждането им ще става във връзка със съответната тематика и в хронологична последователност.

Комисията на ЕС (по-долу за краткост „Комисията” – бел. авт.) включва както в поддържаната от нея Интернет-страница за законодателството на ЕС[2], така и в издавани от нея сборници с правни актове на ЕС в областта на водното му законодателство[3], голямо количество правни актове, които фактически са свързани както с опазването на повърхностните и подземните води, от една страна, така и с опазването на морската среда, от друга страна. Смятам че този подход е твърде дискусионен, тъй като не отчита спецификата на морската среда като интегриран обект на правна защита, която изисква самостоятелно обособяване като компонент на екологичното законодателство на ЕС. Поради това, по-уместно е разглеждането на опазването на морската среда, от една страна, и, от друга страна, повърхностните и подземните води да се извършва в самостоятелно. В настоящото изследване ще бъдат разгледани само правните актове на ЕС по опазване на морската среда.

Допълнителна информация за провежданите дейности в ЕС по опазване на околната среда и за прилагането на екологичното му законодателство може да бъде получена съответно на следните Интернет-страници на Комисията: www.ec.europa.eu/environment и www.ec.europa.eu/environment/impel. Практиката на Съда на ЕС се публикува на неговата Интернет-страница: www.curia.europa.eu.

За улеснение на учените, практикуващите специалисти и обучаваните лица са съставени приложения с избрани правни актове, съдебна практика и международни договори с участието на ЕС, където са подредени: а) действащите правни актове и документи на ЕС със задължителен характер за държавите-членки – по вид и в хронологична последователност; б) отменените и загубили значение правни актове на ЕС – по материя и в хронологична последователност, отчитаща и правните актове по прилагане на други правни актове на ЕС; в) съдебната практика – по материя и в хронологична последователност по номера и годината на съдебното дело; г) международните договори – с оглед на предметната им насоченост. Спрямо редица правни актове, посочени в основния текст или приложенията, не са отбелязани неколкократните им изменения и допълнения, като само се изтъква обстоятелството, че те са изменяни и допълвани чрез съкращението “изм. и доп.”.

Настоящото изследване е съобразено със законодателството в сила към 15.10.2024 г.

І. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

            І.1. Правни актове със задължителен характер за държавите-членки

Общи бележки

            Първоначално, в контекста на историческото развитие на правната уредба в разглежданата насока следва да се отбележи накратко един регламент, който беше временен правен акт и понастоящем не е в сила. Става дума за Регламент (ЕС) № 911/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция за морска безопасност в областта на реагирането на замърсяване на морето, причинено от кораби и от нефтени и газови инсталации (OB L 257, 28.08.2014 г.). Той се прилагаше в периода 01.01.2014 – 31.12.2020 г. (чл. 8). С него се определяха условията и размера на предоставяне на финансови средства от бюджета на ЕС на Европейската агенция за морска безопасност[4] с оглед на изпълнението на нейните функции (чл. 3 и 4).

            По-нататък вниманието ще бъде насочено към действащата правна уредба в разглежданата насока.

• Решение 80/686/ЕИО на Комисията от 25.06.1980 г. за учредяване на Консултативен комитет за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърлянето на нефт и други вредни вещества в морето (OВ L 188, 22.07.1980 г., изм.)[5]

С чл. 1 от това решение към Комисията е създаден т. нар. “Консултативен комитет за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърлянето на нефт и други вредни вещества в морето”. Видно от наименованието му, той има съвещателни функции спрямо нея. Основните му задачи са две: а) да дава становище на Комисията, по нейно искане или по собствена инициатива, по всички проблеми, свързани с прилагането на мерките на равнище ЕО (тогава – ЕИО – бел. авт.) в разглежданата насока; б) да събира информация и обобщава опита, натрупан в държавите-членки относно предприеманите мерки в тази насока за улесняване на координацията на тези мерки на национално и международно равнище, както и на равнище ЕО (чл. 2).

В състава на този комитет се включват по двама[6] правителствени експерти от отделните държави-членки (чл. 3, ал. 1), като той се председателства от представител на Комисията (чл. 6). Като органи на комитета са създадени бюро (чл. 7) и секретариат (чл. 8). В заседанията му могат да участват и други експерти, поканени от Комисията[7] (чл. 9). Комитетът е оправомощен да приеме свой процедурен правилник (чл. 10), а членовете му са длъжни да не разгласяват сведения от поверителен характер, смятани за такива от Комисията (чл. 11)[8].

• Решение 86/479/ЕИО на Комисията от 18.09.1986 г. за учредяване на Консултативен комитет за опазване на околната среда в сериозно застрашени райони (Средиземноморски басейн) (OВ L 282, 3.10.1986 г.)

С чл. 1 от това решение към Комисията е създаден т.нар. “Консултативен комитет за опазване на околната среда в сериозно застрашени райони (Средиземноморски басейн)”. Видно от наименованието му, той има съвещателни функции спрямо нея. Основните му задачи, свързани с опазването на Средиземно море са изброени изчерпателно в чл. 2, а именно: а) събиране на информация, свързана с планирани и реализирани мерки в тази насока; б) даване на становища относно проекти в разглежданата насока, за реализацията на които се предлага от Комисията финансиране от фондовете на ЕО (тогава – ЕИО); в) извършване на изследвания на проблеми в тази насока, изискващи по-големи разходи, и за които се очакват по-дългосрочни резултати; г) разработване на стратегия и план за действие за опазване на околната среда (в смисъл на морската среда – бел. авт.) на Средиземно море. Този комитет се състои от 16 членове – експерти в областите, посочени в чл. 2 (чл. 3), които се определят от Комисията по предложение на държавите – членки (чл. 4). За всеки член на комитета се определя един заместник съгласно процедурата по чл. 4 (чл. 5), а мандатът на тези членове е 2 години (чл. 6). Този комитет се председателства от представител на Комисията (чл. 8), който е оправомощен да покани (ad hoc) на заседанията му и други експерти в съответната област (чл. 9). По изключение (“при необходимост”), Комисията може да привлече като допълнителни членове на комитета, лица с конкретен опит в дадена област на познанието (чл. 10). Организационно-техническото осигуряване на дейността на комитета се извършва от Комисията (чл. 11). Същевременно този комитет е оправомощен да приеме свой процедурен правилник (чл. 12), а членовете му са длъжни да не разгласяват сведения от поверителен характер, смятани за такива от Комисията (чл. 13)[9].

•  Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5.11.2002 г. за учредяване на Комитет по морска безопасност[10] и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК), и за изменение на правни актове по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (OВ L 324, 29.11.2002 г., изм.)[11]

С чл. 3, § 1 от този регламент към Комисията е създаден “Комитет по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби”. Той има съвещателни функции спрямо Комисията (по арг. от чл. 7), свързани както с морския транспорт (техническата безопасност на корабоплаването), така и с опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби. Той е оправомощен да приеме свой процедурен правилник (чл. 3, § 2). В чл. 4 от регламента е предвидена правна възможност за интегриране на измененията и допълненията на международните договори в областта на морския транспорт и опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби, към които се присъединява ЕС, с изключение на тези от тях, които се посочват за изключени от обхвата на европейското право съгласно т.нар. “процедура за установяване на съответствието” (има се предвид установяване на съответствието между предвижданите изменения или допълнения на международния договор, от една страна, и европейското право, от друга страна – бел. авт.). Същевременно уредената в чл. 5 такава процедура може да се изтъкне като своеобразен “крайъгълен камък” на разглеждания регламент. Тя включва следните изисквания: а) задължение за страните-членки да си сътрудничат чрез срещи за координиране на действията си или по друг начин, за постигането на обща позиция по време на провеждането на международен форум (напр. конференция на държави-участнички в международен многостранен договор в областта на морския транспорт, вкл. опазване на морската среда от замърсяване, причинено от кораби – бел. авт.), посветен на изменения и допълнения в определен международен договор в тази област, с цел намаляване на риска от противоречие между европейското морско (респ. екологично) право и международното публично морско (респ. екологично) право; б) задължение (за институциите на ЕС – бел. авт.) да се изключат от обхвата на европейското право, чрез т.нар. “процедура за установяване на съответствието”, измененията и допълненията на определен международен многостранен договор в посочената област, ако въз основа на оценка на Комисията се установи, че тези изменения и допълнения създават “явен риск” от понижаване на “стандартите” (т.е. либерализиране на правилата – бел. авт.) за морска безопасност, вкл. условията за живот и работа на кораба, и за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от кораби, уредени в правните актове на ЕС, изброени в чл. 2, § 2, или са несъвместими с правото на ЕС (§ 2); в) задължение за Комисията да възбуди тази процедура по своя инициатива или по инициатива на страна-членка, при наличието на обстоятелствата по § 2, като след приемането на съответните изменения или допълнения на международния договор тя е длъжна да предостави на КМБПЗК предложение за въвеждането на мерки за изключване на тези изменения и допълнения от обхвата на европейското право, които трябва да бъдат предприети до влизането им в сила (фактически – предложение за изменения и допълнения в съответните правни актове на ЕС, в които да бъде уредено това изключване, напр. предложение за разпоредба, указваща, че регламента или директивата не се прилага спрямо приетите изменения и допълнения на международния договор – бел. авт.) – § 3; г) задължение за държавите-членки, в случаите на “явен риск” по § 2, да се въздържат от действия по присъединяване към измененията и допълненията на съответния международен договор и по въвеждането им в националното право до приключването на “процедурата по установяване на съответствие” (§ 4). В чл. 6 от регламента е установена правната възможност за публикуване (обнародване) в „Oфициален вестник на Европейския съюз“ (ОВ) на измененията и допълненията на международните договори, въведени в европейското право в светлината на членове 4 и 5. В членове 8–11 от този правен акт са предвидени изменения съответно на Регламенти (ЕИО) № 613/91[12], (ЕО) № 2978/94[13], (ЕО) № 3051/95[14] и (ЕО) № 417/2002[15].

• Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно установяване на рамката за действие на Общността в областта на политиката за морската среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OВ L 164, 25.06.2008 г., изм. и доп.)

Обща характеристика на Директива 2008/56/ЕО

Тази директива има основополагащо значение за опазването на морската среда на ЕС. Основната ѝ цел е установяването на “рамка” за предприемането на мерки, вкл. чрез приемането на “морски стратегии”, от страните-членки за постигането и поддържането на “добро състояние на морската среда” най-късно до 2020 г. (чл. 1). Тя се прилага спрямо морските води на ЕС по чл. 3, § 1, но от приложното ѝ поле са изключени дейностите, свързани с отбраната или националната сигурност на тези държави (чл. 2). В чл. 3 от директивата фигурират дефиниции на някои често употребявани в нея правни понятия, сред които е необходимо да бъдат цитирани две от тях, а именно: “морски води“ означава: а) водите, морското дъно и геоложката основа откъм страната на откритото море спрямо контролната линия, по която се измерва протежението на териториалните води, до най-крайната зона, в която дадена държава-членка има и/или упражнява права на юрисдикция в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право, с изключение на водите, съседни на страните и териториите, посочени в приложение II към Договора (за създаване на ЕО от 1957 г. – бел. авт.), и френските отвъдморски департаменти и територии; и б) крайбрежните води, както са определени в Директива 2000/60/ЕО[16], тяхното морско дъно и геоложка основа, доколкото определени аспекти от състоянието на морската среда вече не са разгледани в посочената директива или в други правни актове на Общността” (т. 1); “замърсяване (на морската среда – бел. авт.)“ означава пряко или непряко въвеждане в морската среда, като резултат от човешки дейности, на вещества или енергия, в това число предизвикан от човека морски подводен шум, което причинява или може да причини вредни последствия, като увреждане на живите ресурси и морските екосистеми, включително загуба на биологично разнообразие, опасност за здравето на човека, пречки за извършване на морски дейности, в това число риболов, туризъм и отдих, както и други правомерни начини за използване на морето, влошаване на качествата на морската вода и ограничаване на свързаните с това възможности за отдих, или общо казано, влошаване на възможностите за устойчиво използване на морските продукти и услуги” (т. 8).

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда по тази директива:

1) определяне на морските региони (сред които е посочено Черно море – бел. авт.) и морските подрегиони на ЕС (чл. 4);

2) установяване на задължение за страните-членки да разработят “морска стратегия” за националните си морски води (чл. 5);

3) установяване на задължение за тези държави да участват активно в регионалното сътрудничество по опазване на морската среда (чл. 6);

4) установяване на задължение за тези държави да определят компетентния си орган за прилагане на директивата по отношение на морските региони и подрегиони на ЕС (чл. 7);

5) установяване на специални правила, свързани с подготовката за разработване на морските стратегии на страните-членки (Глава ІІ, чл. 8–12).

Те са: а) задължение за тези държави да извършат първоначална оценка и анализ на състоянието на националните си морски води (чл. 8); б) задължение за тези държави да утвърдят за всеки морски регион или подрегион в рамките на националната си юрисдикция характеристиките за определяне на “доброто състояние” на морската среда и да уведомят за това Комисията (чл. 9); в) задължение за тези държави да определят за всеки морски регион или подрегион в рамките на националната си юрисдикция конкретните екологични цели за постигане на доброто състояние на морската среда и да уведомят за това Комисията (чл. 10)[17]; г) задължение за тези държави да приемат програми, вкл. координирани, за мониторинг на морските си води и да уведомят за това Комисията (чл. 11); д) задължение за Комисията да извърши оценка на уведомленията по чл. 9–11 с оглед на съответствието им с изискванията на директивата (чл. 12);

6) установяване на специални правила относно разработването и приемането на “програми от мерки” като елемент на морските стратегии на държавите-членки (Глава ІІІ, чл. 13–16).

Те са: а) задължение за тези държави да приемат за всеки морски регион или подрегион в рамките на националната си юрисдикция “програми от мерки” за постигането и поддържането на “добро състояние” на морските води и да уведомят за това Комисията (чл. 13); б) предвиждане на изключения по отношение на постигането и поддържането на добро състояние на морските води на съответната държава, като за това е необходимо да бъде уведомена Комисията (чл. 14); в) правомощие за тези държави да отправят препоръки за действие на Общностно равнище до Комисията и Съвета в случаите на невъзможност за разрешаването с национални усилия на проблем, свързан със състоянието на морската им среда (чл. 15); г) задължение за Комисията да извърши оценка на уведомленията по чл. 13 с оглед на съответствието им с изискванията на директивата (чл. 16);

7) установяване на специални правила, свързани с актуализирането на информацията, докладването и информирането на обществеността (Глава ІV, чл. 17–23).

Те са: а) задължение за страните-членки да актуализират морските си стратегии веднъж на 6 години (чл. 17); б) задължение за тези държави да предоставят на Комисията “междинни доклади” относно напредъка в изпълнението на националните “програми от мерки” (чл. 18); в) задължение за тези държави да осигурят на обществеността достъп до информация относно обобщени елементи на морските си стратегии при разработването и след приемането им (чл. 19); г) задължение за Комисията да разработва и предоставя на Европейския парламент и на Съвета доклади, свързани с прилагането на тази директива (чл. 20); д) задължение за Комисията да разработи доклад относно постигнатия напредък в създаването на защитени морски територии и да го предостави на Европейския парламент и на Съвета (чл. 21); е) правна възможност за финансиране от ЕС на разработването на националните морски стратегии на тези държави (чл. 22); ж) задължение за Комисията да извърши преглед на прилагането на директивата до 15.07.2023 г. и по нейна преценка да предложи евентуални изменения и допълнения в нея (чл. 23);

8) установяване на правна възможност за извършването на изменения и допълнения на приложенията към директивата в зависимост от развитието на научно-техническия прогрес (чл. 24);

9) учредяване на „регулаторен комитет“ с консултативни функции спрямо Комисията (чл. 25);

10) установяване на задължение за държавите-членки да уведомят Комисията относно приетите “основни мерки” (т.е. разпоредбите – бел. авт.) по националното си законодателство, свързани с въвеждане на изискванията на директивата (чл. 26, § 2).

Към разглежданата директива фигурират 6 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Качествени показатели за определяне на добро състояние на морската среда (съгласно чл. 3, § 5, чл. 9, §§ 1 и 3 и чл. 24); Приложение ІІ. Компетентни органи (съгласно чл. 7, § 1); Приложение ІІІ. Примерни списъци на характеристики, видове натиск и въздействия (съгласно чл. 8, § 1, чл. 9, §§ 1 и 3, чл. 10, § 1, чл. 11, § 1 и чл. 24); Приложение ІV. Примерен списък на характеристики, които трябва да бъдат взети предвид при определяне на екологичните цели (съгласно чл. 10, § 1 и чл. 24); Приложение V. Програми за мониторинг (съгласно чл. 11, § 1 и чл. 24); Приложение VІ. Програми от мерки (съгласно чл. 13, § 1 и чл. 24)[18].

Българско законодателство, въвеждащо Директива 2008/56/ЕО

В тази насока може да се посочи Наредба за опазване на околната среда в морските води, приета с ПМС № 273 от 30.11.2010 г. (ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 30.11.2010 г.).

Селективна съдебна практика по прилагането на Директива 2008/56/ЕО

В тази насока може да се посочи един пример.

            Дело С-510/20 Европейската комисия срещу Република България, Решение на Съда на ЕС (по-долу за краткост „Съдът” – бел. авт.) от 28.04.2022 г., ECLI:EU:C:2022:324

Дело С-510/20 е образувано пред Съда по иск на Комисията на ЕС (наричана по-долу за краткост „Комисията” – бел. авт.) срещу България за установяване на нарушение на разпоредбите на чл. 5 и чл. 17, § 2, букви „а” и „б” и § 3 от Директива 2008/56/ЕО[19].

В т. 1 от диспозитива на решението Съдът е постановил следното:

„Като не е извършила в установените срокове, от една страна, преразглеждане по координирания начин, посочен в член 5 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия), на първоначалната оценка, на определянето на доброто състояние на околната среда и на определянето на екологичните цели и, от друга страна, представяне на Европейската комисия на подробностите по всяко актуализиране, проведено след тези преразглеждания, Република България не е изпълнила задълженията си по член 17, параграф 2, букви „а” и „б” и по член 17, параграф 3 от тази директива.”

Правни актове по прилагането на Директива 2008/56/ЕО

В тази насока може да бъде отбелязано едно решение, а именно Решение 2017/848/ЕС на Комисията от 17.05.2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (OB L 125, 18.05.2017 г.).

С чл. 7 от това решение е отменено Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1.09.2010 г. относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (OВ L 232, 2.09.2010 г.). Фактически то е свързано с прилагането на Директива 2008/56/ЕО. Предметният му обхват е очертан в чл. 1 и включва установяването на: а) критерии и методологични стандарти, които да бъдат използвани от държавите членки при определянето на набор от характеристики за добро екологично състояние в съответствие с член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на базата на приложения I и III и като се основават на първоначалната оценка, извършена съгласно чл. 8, § 1 от същата директива, за да направят оценка на степента, в която е постигнато добро екологично състояние, в съответствие с чл. 9, § 3 от нея; б) спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, които да бъдат използвани от държавите членки, когато разработват координирани програми за мониторинг съгласно чл. 11 от Директива 2008/56/ЕО, в съответствие с чл. 11, § 4 от нея; в) график за определяне на праговите стойности, списъци на елементи на критериите и методологичните стандарти посредством сътрудничество на равнището на ЕС и на регионално или подрегионално равнище; и г) изискване за нотифициране на елементите на критериите, праговите стойности и методологичните стандарти.

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда по това решение:

1) установяване на задължения за държавите-членки, свързани с използването на критерии, методологични стандарти, спецификации и стандартизирани методи съгласно приложението (чл. 3);

2) установяване на задължение за тези държави да определят „прагови стойности” (става дума за пределно допустими норми за качество на морските води – бел. авт.) чрез сътрудничество на равнище ЕС и на регионално или подрегионално равнище (чл. 4);

3) задължение за тези държави да определят график за въвеждането на „праговите стойности” по чл. 4 от решението в съответствие с чл. 17, § 2, б. „а” от Директива 2008/56/ЕО (чл. 5);

4) установяване на задължение за тези държави да уведомяват Комисията относно въведените критерии, прагови стойности и методологични стандарти, установени посредством сътрудничество на равнище ЕС и на регионално или подрегионално равнище в съответствие с това решение, които решат да използват като част от своя набор от характеристики за определяне на добро екологично състояние съгласно чл. 9, § 1 от Директива 2008/56/ЕО (чл. 6).

Към разглежданото решение фигурира едно приложение с организационно-технически характер, наименовано „Критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, свързани с качествените дескриптори в приложение I към Директива 2008/56/ЕО и с примерните списъци, включени в приложение III към същата директива, както и спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка”[20].

• Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране (OB L 257, 28.08.2014 г.)

            Обща характеристика на Директива 2014/89/ЕС

С тази директива се цели установяването на „рамка за морско пространствено планиране, целяща насърчаване на устойчивия растеж на морските икономики, устойчивото развитие на морските райони и устойчивото използване на морските ресурси” (чл. 1, ал. 1). Тя се прилага към морските води на държаните-членки на ЕС (чл. 2, § 1), но от приложното ѝ поле са изключени дейности, свързани единствено с националната отбрана и сигурност, както и с териториалноустройственото планиране (чл. 2, §§ 2 и 3). Правното понятие „морско пространствено планиране“ е дефинирано в чл. 3, т. 2, където е указано, че това е „процес, чрез който съответните органи на държавите членки анализират и организират човешките дейности в морските райони за постигане на екологичните, икономическите и социалните цели”. Могат да бъдат посочени следните правни мерки за опазване на морската среда по тази директива:

1) установяване на специални правила, свързани с въвеждането и прилагането на морско пространствено планиране (чл. 4).

Сред тях могат да бъдат споменати: а) задължение за страните-членки да уредят в законодателството си организиране и изпълнение на пространственото морско планиранe (т. 1); б) задължение за тези държави да вземат под внимание в тази насока взаимодействията „суша-море” (т. 2); задължение за същите държави при провеждането на морското пространствено планиране да отделят нужното внимание на особеностите на морските региони, съответните съществуващи и бъдещи дейности и начини на използване и техните въздействия върху околната среда, както и на природните ресурси, като също така вземат предвид взаимодействията суша – море (т. 5).

2) посочване на целите на морско пространствено планиране (чл. 5), сред които: а) подпомагане на устойчивото развитие и растеж в морския сектор чрез прилагане на екосистемен подход и насърчаване на съвместното съществуване на съответните дейности и начини на използване (т. 1); б) допринесане за устойчивото развитие на морския енергиен сектор, морския транспорт и на секторите на рибарството и аквакултурите, както и за опазването, защитата и подобряването на околната среда, включително устойчивостта към последиците от изменението на климата, както и насърчаване на устойчив туризъм и устойчивия добив на суровини (т. 2).

3) установяване на специални правила относно минималните изисквания за морското пространствено планиране (чл. 6).

Тези изисквания са изброени изчерпателно в § 2 и включват: а) вземане предвид взаимодействията суша – море; б) вземане предвид екологичните, икономическите и социалните аспекти, както и аспектите, свързани с безопасността; в) насърчаване на съгласуваност между морското пространствено планиране и изготвения във връзка с това план или планове, както и други процеси, като например интегрираното крайбрежно управление или еквивалентните формални или неформални практики; г) осигуряване на участието на заинтересованите страни в съответствие с член 9; д) организиране на използването на най-добрите налични данни в съответствие с член 10; е) осигуряване на трансгранично сътрудничество между държавите членки в съответствие с член 11; и ж) насърчаване на сътрудничеството с трети държави в съответствие с член 12. Същевременно държавите-членки са задължение да преразглеждат морските си пространствени планове най-малко веднъж на 10 години (§ 3).

4) установяване на специални правила свързани с отчитането на взаимодействията суша-море (чл. 7);

5) установяване на специални правила относно разработването на морските пространствени планове (чл. 8).

В тази насока е уредено задължение за държавите-членки при разработването на тези планове да отчитат следните дейности, начини на ползване и интереси, свързани с морсике им води, изброени в § 2, а именно: райони с аквакултури; риболовни зони, инсталации и инфраструктура за проучване, експлоатация и добив на нефт, на газ и други енергийни ресурси, на полезни изкопаеми и инертни материали и за производството на енергия от възобновяеми източници; морски транспортни маршрути и трафик потоци; зони за военни учения; защитени природни обекти, обекти за опазване на видовете и защитени територии; зони за добив на суровини; научноизследователска дейност; трасета на подводни кабели и тръбопроводи; трасета на подводни кабели и тръбопроводи; туризъм; подводно културно наследство.

6) установяване на задължение за държавите-членки да уредят в законодателството си участие на обществеността в разработването на морските пространствени планове, както и достъп на обществеността до одобрените такива планове (чл. 9);

7) установяване на задължение за държавите-членки да използват и обменят помежду си „най-добрите налични данни” в процеса на морското пространствено планиране (чл. 10);

8) установяване на специални правила, свързани със сътрудничеството между държавите-членки, както и между тях и трети държави (чл. 11 и 12);

9) установяване на специални правила относно определянето на компетентните национални органи и информирането на Комисията (чл. 13);

10) установяване на специални правила, свързани с мониторинга и докладването за морските пространствени планове (чл. 14).

11) установяване на задължение за страните-членки да информират Комисията за приетите национални нормативни актове, свързани с прилагането на директивата (чл. 15, § 1).

Към разглежданата директива фигурира едно приложение, озаглавено „Компетентни органи”[21].

Българско законодателство, въвеждащо Директива 2014/89/ЕС

В тази насока е необходимо да се посочат: Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ – ДВ, бр. 12 от 2000 г., изм. и доп.)[22] и Морски пространствен план на Република България 2021-2035 г., одобрен с Решение № 386 от 23.05.2023 г. на Министерския съвет (ДВ, бр. 46 от 2023 г.)[23].

І.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки

В тази насока могат да се изтъкнат: Резолюция на Съвета от 26.06.1978 г. относно разработване на Програма за действие на Европейските общности за контрол и ограничаване на замърсяването с въглеводороди, изхвърляни в морето (OВ C 162, 08.07.1978 г.)[24] и Препоръка на Комисията от 16.09.2011 г. относно инициативата за съвместно планиране на научноизследователската дейност на тема “Здрави и продуктивни морета и океани” (OВ C 276, 21.09.2011 г.).

I.3. Някои документи на институциите на ЕС с незадължинтелен характер за страните-членки

В тази насока може да се посочи Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Стратегия на ЕС за използване на потенциала на енергията от възобновяеми източници в морето за неутрално по отношение на климата бъдеще. Брюксел, 19.11.2020 г. COM(2020) 741 final[25].

ІІ. ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ КОРАБИ

            ІІ.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки

Първоначално, в контекста на историческото развитие на правната уредба в разглежданата насока само ще бъдат посочени някои правни актове на ЕС, които понастоящем не са в сила. Става дума за: Решение 81/971/ЕИО на Съвета от 3.12.1981 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърляне на въглеводороди в морето (OВ L 355, 10.12.1981 г. – отм. с чл. 6 от Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6.03.1986 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърляне на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в по-големите вътрешни води – OВ L 77, 1986 г., изм. и доп., отм.)[26] и Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6.03.1986 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърляне на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в по-големите вътрешни води (OВ L 77, 22.03.1986 г., изм. и доп. – отм. с чл. 6 от Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2000 г. за установяване на рамката на Общността за сътрудничество в областта на инцидентното или умишленото замърсяване на морската среда – OВ L 332, 28.12.2000 г. – временен правен акт)[27].

• Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2002 г. относно учредяване на Европейска агенция за морска безопасност (OВ L 208, 5.08.2002 г., изм. и доп.).

Този регламент има по-комплексен характер, защото е относим както към морския транспорт в аспекта му на техническата безопасност на корабите (т.е. безопасността при корабоплаването), така и към опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби. Могат да бъдат отбелязани следните правни мерки за осигуряване на морската безопасност и опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по регламента:

1) учредяване на Европейската агенция за морска безопасност (ЕАМБ) с цел постигането на “високо, уеднаквено и ефективно равнище на морска безопасност и предотвратяване на замърсяване (на морската среда – бел. авт.), причинено от кораби в рамките на Общността” (чл. 1, § 1). Следователно в обсега на основните дейности на тази агенция е както техническата безопасност на корабите, така и предотвратяването на замърсяването на морската среда, причинено от тях.

2) определяне на основната функция на ЕАМБ, а именно осигуряване на техническа и научна помощ както на държаните-членки и на Комисията с високо равнище на експертиза в прилагането на законодателството на ЕС в областта на морската безопасност и опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби, в наблюдението за неговото прилагане и в оценката на ефективността на предприетите мерки в тази област (чл. 1, § 2).

3) изчерпателно изброяване на основните задачи на ЕАМБ, а именно: а) съдействане на Комисията в съставянето на правни актове в посочената област и в прилагането им; б) извършване, съвместно с държавите-членки на организирането на обучение за дейности от интерес на държавата на пристанището и държавата на знамето, както и в намирането на техническо решение на проблеми в разглежданата област; в) насърчаване на сътрудничеството между тези държави и Комисията в прилагането на Директива 2002/59/ЕО[28], както и в разработването на обща методология на проучването на морските инциденти, за да се съставят международни принципи в тази област; г) събиране и предоставяне на тези държави и на Комисията на информация в разглежданата област; д) техническо подпомагане на държавите-кандидатки за присъединяване към ЕС, на базата на преговори, в подоготовката за прилагане на законодателството на ЕС в тази област (чл. 2);

4) установяване на правомощие за представителите (служителите) на ЕАМБ да посещават страните-членки в изпълнение на основните задачи на тази агенция, като тези държави трябва да бъдат уведомени предварително за това посещение, а след завършването му е необходимо да бъде предоставен доклад на Комисията относно неговите резултати (чл. 3);

5) установяване на специални правила относно поверителността на информацията (чл. 4);

6) установяване на специални правила, свързани със структурата и функциите на ЕАМБ (чл. 5–17).

Те се отнасят до: а) окачествяване на ЕАМБ като юридическо лице със свои управленски органи – Управителен съвет (“Administrative Board”) и Изпълнителен директор, както и със свои регионални поделения (“центрове”) – чл. 5; б) служителите ѝ (чл. 6); в) нейните привилегии и имунитети (чл. 7); г) договорната и деликтната ѝ отговорност (чл. 8); д) работните езици (чл. 9); е) функциите на Управителния съвет (чл. 10); ж) състава на Управителния съвет (чл. 11); з) председателството на Управителния съвет (чл. 12); и) провеждането на съвещанията на Управителния съвет (чл. 13); й) гласуването в Управителния съвет (чл. 14); к) правата и задълженията на Изпълнителния директор (чл. 15); л) назначаването на Изпълнителния директор (чл. 16); м) участието на трети държави (нечленки на ЕС – бел. авт.) в ЕАМБ въз основа на двустранно споразумение с ЕО (чл. 17);

7) установяване на специални правила относно финансирането на дейността на ЕАМБ (чл. 18–21).

Те се отнасят до: а) съставянето на бюджета на ЕАМБ (чл. 18); б) контрола върху приходите и разходите по бюджета ѝ (чл. 19); в) борбата срещу измамите, корупцията и другите неправомерни деяния (чл. 20); г) правомощието на ЕАМБ да приеме свой финансов правилник (чл. 21);

8) установяване на заключителни разпоредби (чл. 22–24).

Те се отнасят до: а) изготвянето на независима оценка от Управителния съвет на ЕАМБ за прилагането на този регламент след изтичането на 5-годишен срок от започването на функционирането на ЕАМБ (чл. 22); б) началната дата на функционирането на ЕАМБ – 1 година след влизането в сила на регламента (т. е. 25.08.2003 г. – бел. авт.) (чл. 23); в) влизането в сила на разглеждания регламент (т. е. 25.08.2002 г. – бел. авт.) (чл. 24)[29].

По-нататък вниманието ще бъде насочено само към действащата правна уредба с по-тясно значение в разглежданата насока.

• Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14.04.2003 г. относно забрана за използване на органотични съединения на корабите (OВ L 115, 9.05.2003 г.)

          Обща характеристика на Регламент (ЕО) № 782/2003

Този регламент е причислен от Комисията към екологичното законодателство на ЕС, и по-специално към неговия подотрасъл “води”[30]. Той е свързан с фактическото въвеждане в европейското право на изискванията на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.), към която ЕС не се е присъединил изрично (т.е. с нарочен правен акт), но Република България е участник в нея[31]. Органотичните съединения се използват в противообрастващите системи на корабите (напр. трибултин противообрастващи корабни покрития[32] – бел. авт.) и могат да окажат вредно въздействие върху човешкото здраве и морската фауна. ЕС реагира бързо на този екологичен проблем като прие разглеждания регламент още преди влизането в сила на тази конвенция. Основната цел на регламента е ограничаване или премахване на вредните последици за морската фауна и човешкото здраве, причинени от органотични съединения, които действат като активни биоциди[33] в противообрастващите системи на корабите, плаващи под флага на страните-членки или на други държави, влизащи, отплаващи и престояващи в пристанищата на държавите-членки (чл. 1). Правното понятие “противообрастваща система” е дефинирано в чл. 2, т. 1, където е указано, че това е “покритие, боя, обработка на повърхността, повърхност или устройство които се използват в кораб, за да се контролира или предотврати полепването на нежелани организми”. Приложното поле на този правен акт включва: а) корабите на страните-членки; б) корабите, които не плават под флага на тези държави, но се експлоатират под тяхно ръководство; в) кораби, различни от посочените две разновидности, които влизат в пристанища на тези държавите-членки (чл. 3, § 1). Той обаче, не се прилага спрямо военни кораби, помощни плавателни съдове или други правителствени кораби, използвани с нетърговска цел (чл. 3, § 2).

Могат да се посочат следните правни мерки за опазване на морската среда по този регламент:

1) установяване на забрана за използването на органотични съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи на корабите, считано от 1.07.2003 г. (чл. 4, § 1);

2) установяване на забрана за включване на органотични съединения, действащи като биоциди в състава на противообрастващите системи на корабите, освен ако тези системи имат покритие, което представлява бариера за тези съединения и им пречи да проникнат във вътрешната противообрастваща система, считано от 1.07.2003 г. (чл. 5, § 1);

3) установяване на забрана за корабите по чл. 3, § 1 да съдържат органотични съединения, които действат като биоциди в противообрастващите системи върху техните корпуси, външни части и повърхности и да имат покритие, което представлява бариера за тези съединения да проникнат във вътрешността на противообрастващата система, считано от 1.01.2008 г. (чл. 5, § 2).

Забраните по §§ 1 и 2 на чл. 5 обаче, не се прилагат спрямо плаващи платформи, построени преди 1.07.2003 г., които не се намират на сух док на тази дата или след нея (чл. 5, § 3);

4) установяване на специални правила, свързани с проверката и сертифицирането на корабите, плаващи под флага на страните-членки (чл. 6).

Те имат организационно-технически характер и са свързани с изискванията на приложение І към регламента;

5) установяване на специални правила относно държавния пристанищен контрол върху корабите (чл. 7)[34].

6) установяване на правна възможност за изменение и/или допълнение на приложенията към регламента в светлината на развитието на международното сътрудничество в тази област (чл. 8);

7) установяване на правна възможност за Комисията да се подпомага в дейността ѝ по прилагане на регламента от КМБПЗК, създаден с Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (чл. 9);

8) установяване на задължение за Комисията, до 10.05.2004 г., да предостави доклад на Европейския парламент и Съвета относно: а) статуса на ратифициране на Международната конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите; б) степента, до която органотичните съединения, действащи като биоциди в противообрастващите системи на корабите се използват в кораби, които не плават под флага на страните-членки, но влизат в техните пристанища, съчетано с правна възможност за нея да предложи изменения в законодателството на ЕС с цел ограничаване на количеството на тези кораби при отчитане на състоянието на морските води на държавите-членки, свързано с наличието на органотични съединения в тях (чл. 10).

Към разглеждания регламент фигурират 3 приложения, озаглавени както следва: Приложение І. Изисквания по отношение на проверките и сертифицирането на противообрастващите системи на корабите, плаващи под флага на държава-членка; Приложение ІІ. Образци на сертификат и описание на противообрастващите системи; Приложение ІІІ. Декларация за противообрастващата система на кораби с дължина 24 метра или повече и с брутен тонаж по-малко от 400 тона[35].

Правни актове на ЕС, свързани с прилагането на Регламент (ЕО) № 782/2003

В тази насока може да се отбележи един регламент, а именно Регламент (ЕО) № 536/2008 на Комисията от 13.06.2008 г. относно привеждане в действие на чл. 6, ал. 3 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно забрана на органотичните съединения на корабите, и за изменение на този регламент
(OB L 156, 14.6.2008 г.). Поради организационно-техническият му характер той няма да бъде разгледан.

• Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (OВ L 255, 30.09.2005 г., попр., изм. и доп.)

          Обща характеристика на Директива 2005/35/ЕО

Тази директива е свързана с фактическото въвеждане в европейското право на някои от изискванията на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г. и Протокола за изменението ѝ от 1978 г. (известни още със съкращението “МАРПОЛ[36] 73/78” – бел. авт.), към които ЕС не се е присъединил изрично с нарочен правен акт. Република България обаче, е участник както в конвенцията, така и в този протокол[37]. Необходимо е да се отбележи обстоятелството, че през 2009 г. тя бе съществено изменена с Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяването от кораби и налагането на санкции при нарушения (OB L 280, 27.10.2009 г.). С чл. 1, ал. 1 от директивата от 2009 г. наименованието на разглежданата директива от 2005 г. беше променено[38] и придоби настоящата си редакция, а извършените изменения и допълнения са главно в две насоки, а именно: а) относно наказуемостта на деянията (чл. 4 и 5), и б) относно налагането на санкции спрямо правонарушителите (чл. 8 и новите чл. 8а–8в). Освен това в абз. втори от преамбюла на горепосочената директива от 2009 г. е изтъкнато, че тя се приема, за да се запълни правният вакуум по отношение на наказателноправната защита на морската среда в разглежданата насока след отмяната от Съда на ЕС (по-долу за краткост „Съдът” – бел. авт.) на Рамково решение 2005/667/ПВР[39] на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г.)[40].

Основната цел на разглежданата директива от 2005 г. е очертана в две насоки, а именно: а) въвеждане в европейското право на “международните стандарти” относно замърсяването (на морската среда, причинено от кораби – бел. авт.) от кораби, и б) налагане на санкции, вкл. наказателноправни, спрямо правонарушителите, изтъкнати като лицата, отговорни за изхвърлянето на замърсяващи вещества в морската среда от кораби (чл. 1, § 1)[41]. Приложното ѝ поле включва изхвърлянето на вредни вещества, при отчитане на изискванията на международното право, в следните морски пространства и обекти, свързани с тях: а) вътрешните води и пристанищата на страните-членки, към които е приложима конвенцията МАРПОЛ 73/78; б) териториалното море на тези държави; в) проливите, използвани за международно корабоплаване съгласно част ІІІ, раздел 2 от Конвенцията на ООН по морско право[42], спрямо които тези държави упражняват своята юрисдикция; г) изключителната икономическа зона или друга еквивалентна зона на тези държави, създадена съгласно международното право; и д) откритото море (чл. 3, § 1). Тя обаче, не се прилага спрямо военни кораби, помощни плавателни съдове или други правителствени кораби, използвани с нетърговска цел (чл. 3, § 2).

Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по тази директива:

1) установяване на задължение за страните-членки да уредят в законодателството си окачествяването на изхвърлянето на замърсяващи вещества от кораби в пространствата по чл. 3, § 1, вкл. при маловажни случаи, като нарушения, ако са причинени при умисъл, самонадеяност или “груба небрежност” (чл. 4).

По начина на редактирането на разпоредбите на чл. 4 от директивата е видно, че той се отнася не само до спецификата на изпълнителното деяние, но и до формата на вината;

2) установяване на изключения от разпоредбите на чл. 4 (т.е. изхвърлянето на замърсяващи вещества в пространствата по чл. 3, § 1 не се смята за нарушение), когато са удовлетворени определени изисквания по приложения І и ІІ към конвенцията МАРПОЛ 73/78 (чл. 5);

3) установяване на специални правила относно окачествяването на неправомерните деяния по чл. 4 като престъпления (чл. 5а);

4) установяване на специални правила, свързани с наказуемостта на подбудителството и помагачеството на деянията по чл. 4 (чл. 5б);

5) установяване на специални правила, свързани с определени действия спрямо кораби, намиращи се в пристанище на държава-членка (чл. 6)[43].

Те са: а) задължение за страните-членки да уредят в законодателството си извършването на проверка (“инспекция”) на кораби, намиращи се в техни пристанища или терминали, съгласно националното си законодателство и при отчитане на ръководните насоки, приети от Международната морска организация, когато поради неправомерни действия или получена информация е налице подозрение, че тези кораби “са били замесени или са замесени” в (т.е. са извършили или извършват – бел. авт.) изхвърлянето на замърсяващи вещества в пространствата по § 1 на чл. 3 (§ 1); б) задължение за тези държави да регламентират в законодателството си информиране на компетентните органи на съответната страна-членка и на държавата, под чийто флаг плава кораба за наличието на нарушение по смисъла на чл. 4, ако проверката по § 1 докаже факта на такова нарушение (§ 2);

6) установяване на специални правила относно определени действия (“мерки за прилагане”) на крайбрежните държави спрямо транзитно преминаващите кораби (чл. 7).

Те са: а) задължение за страните-членки, когато “съмнителното” изхвърляне на замърсяващи вещества в пространствата по чл. 3, § 1, б. “б”–“д” е извършено от кораб, който не престоява в пристанищата на тези държави, разполагащи с информация за това деяние: аа) да си взаимодействат помежду си за провеждането на инспекции по чл. 6, § 1 и предприемането на други подходящи мерки, ако са засегнати от това вредоносно деяние и следващия престой на кораба ще бъде в пристанище на някоя държава-членка; бб) да информират следващото пристанище за престой на кораба относно “съмнителното” изхвърляне на замърсяващи вещества и да помолят държавата на това следващо пристанище, където ще престоява той, да предприеме подходящи мерки, свързани с това изхвърляне, ако следващият престой на кораба е в пристанище на държава, която не е членка на ЕС (§ 1); б) правомощие за тези държави[44], когато е налице “несъмнено и обективно” доказателство за това, че кораб, плаващ в пространствата по чл. 3, § 1, б. “б” или “г”, е извършил нарушение, състоящо се в изхвърляне на замърсяващи вещества в пространството по чл. 3, § 1, б. “г”, което е довело до значителна вреда или опасност от нанасянето на значителна вреда за крайбрежието или свързаните с него интереси на засегнатата страна-членка или за всякакви ресурси в пространствата по чл. 3, § 1, б. “б” и “г”, да осигурят възбуждането на съдебен процес спрямо правонарушителя, включително задържане на кораба, на базата на събраните доказателства от компетентните си органи съгласно националното законодателство на засегнатата държава и в контекста на част ХІІ, раздел 7 от Конвенцията на ООН по морско право[45] (§ 2); в) задължение за тези държави да информират компетентните органи на държавата на знамето на кораба (§ 3);

7) установяване на задължение за тези държави да уредят в законодателството си “ефективни, пропорционални и възпиращи” санкции за нарушенията по чл. 4 (чл. 8);

8) установяване на специални правила, относно санкционирането на физическите лица – правонарушители (чл. 8а);

9) установяване на специални правила, свързани с отговорността на юридическите лица-правонарушители (чл. 8б);

10) установяване на специални правила относно санкционирането на юридическите лица – правонарушители (чл. 8в);

11) установяване на задължение за тези държави да прилагат директивата без дискриминация (де юре и де факто) спрямо чуждестранните кораби и в съответствие с приложимото международно право, включително раздел 7 на част ХІІ от Конвенцията на ООН по морско право, като незабавно уведомяват държавата на знамето на кораба, както и всяка друга държава, засегната от предприетите мерки по тази директива (чл. 9);

12) установяване на специални правила, свързани със сътрудничеството между страните-членки и някои от институциите на ЕС (чл. 10)[46].

Те са: а) задължение за тези държави и Комисията, а когато е целесъобразно – и за ЕАМБ – да си сътрудничат в следните насоки: аа) развитие на информационната система, необходима за “ефективното” прилагане на директивата; бб) създаване на общи практики и насоки на базата на съществуващите такива на международно равнище за: ааа) мониторинг и ранно идентифициране (откриване) на корабите, изхвърлящи замърсяващи вещества в нарушение на директивата, включително, когато е необходимо, чрез мониторингово оборудване на борда на кораба; ббб) “надеждни” методи за проследяване на замърсяващите вещества, изхвърляни в морето от кораба; и ввв) ефективно прилагане на тази директива (§ 1); б) задължения за ЕАМБ: аа) да работи с държавите-членки в разработването на технически решения и да им оказва техническа помощ за прилагане на директивата в действия като например проследяване на изхвърлянето на замърсяващи вещества от кораб в морето чрез сателитен мониторинг и надзор; бб) да подпомага Комисията в прилагането на тази директива, ако е необходимо, чрез посещения в страните-членки съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1406/2002 (§ 2);

13) установяване на задължение за държавите-членки, на всеки 3 години, да изпращат доклад до Комисията относно прилагането на директивата, а на базата на тези национални доклади Комисията, от своя страна, е длъжна да предостави “Общностен доклад” (в смисъл на обобщен доклад – бел. авт.) в тази насока на Европейския парламент и на Съвета (чл. 12);

14) установяване на правомощие за Комисията да бъде подпомагана в дейността си по прилагане на тази директива от КМБПЗК, създаден с чл. 3 от Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета (чл. 13);

15) установяване на правомощие за КМБПЗК да изключи изменения и допълнения на конвенцията МАРПОЛ 73/78 от приложното поле (обхвата) на тази директива (чл. 15);

16) установяване на задължение за страните-членки да въведат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с предмета на директивата до 1.04.2007 г. и незабавно да информират за това Комисията (чл. 16, ал. 1).

Към разглежданата директива фигурира едно приложение, озаглавено “Резюме, за справочни цели, на разпоредбите на МАРПОЛ 73/78 относно изхвърлянията, отнасящи се до изпускането на нефт и вредни течни вещества по чл. 2.2”[47].

Българско законодателство, въвеждащо Директива 2005/35/ЕО

Българското законодателство в разглежданата насока е съсредоточено в ЗИД на ЗМПВВППРБ (ДВ, бр. 54 от 2007 г.)[48] и НК[49].

Селективна съдебна практика, свързана с Директива 2005/35/ЕО

В тази насока може да се изтъкне един пример.

           – Дело С-308/06 The Queen, по искане на International Association of Independent Tanker Owners (Intertanko) и други срещу Secretary of State for Transport, Решение на Съда от 03.06.2008 г., [2008] ECR I-04057, ECLI:EU:C:2008:312

            Дело С-308/06 е образувано по преюдициално запитване до Съда, отправено от Висшия съд (High Court of Justice) за Англия и Уелс и Queen’s Bench Division (Административно отделение на този съд) на Великобритания с искане за тълкуване на членове 4 и 5 от Директива 2005/35/ЕО[50] във връзка със спор между International Association of Independent Tanker Owners (Intertanko), International Association of Dry Cargo Shipowners (Intercargo), Greek Shipping Co-operation Committee, Lloyd’s Register и International Salvage Union, от една страна, и Secretary of State for Transport (министъра на транспорта) на Великобритания, от друга страна относно действителността на тази директива[51].

В диспозитива на решението по това дело Съдът е постановил следното:

„1) Действителността на Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения не може да бъде преценявана:

– нито с оглед на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, подписана в Лондон на 2 ноември 1973 година, допълнена с Протокол от 17 февруари 1978 година,

            – нито с оглед на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, подписана в Монтего Бей на 10 декември 1982 година.

2) Разглеждането на четвъртия въпрос не разкрива никакво обстоятелство от естество да засегне действителността на член 4 от Директива 2005/35 с оглед на общия принцип на правната сигурност.”

От това решение може да се направи констатацията, че съответствието на една директива с международен договор може да бъде преценявано от Съда с оглед на нейната валидност само, ако ЕС се е присъединил изрично към него с правен акт.

Селективна съдебна практика, свързана с Рамково решение 2005/667/ПВР на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г. – отм.), имаща значение за прилагането и на Директива 2005/35/ЕО

В тази насока следва да се посочи един пример.

           – Дело С-440/05 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз, Решение на Съда от 23.10.2007 г., [2007] ECR I-09097, ECLI:EU:C:2007:625

Дело С-440/05 е образувано в Съда по иск на Комисията срещу Съвета, в който тя  изтъква, че Рамково решение 2005/667/ПВР на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г.) неправилно е прието на основание чл. 31, § 1, б. „д” и чл. 34, § 2, буква „б” от ДЕС (понастоящем членове 82, 83 и 85 от ДФЕС – бел. авт.), с което е нарушен чл. 47 от ДЕС (понастоящем чл. 40 от ДЕС – бел. авт.)[52] и е поискала отмяна му от Съда. Тя е изтъкнала, че правното основание трябва да бъде чл. 80, § 2 от ДЕО (понастоящем чл. 100, § 2 от ДФЕС – бел. авт.)[53].

В мотивите на решението Съдът е отбелязал следното относно:

а) включването на изискванията за опазване на околната среда, вкл. морската среда, в другите видове политики на ЕС, вкл. морския транспорт:

„Следва да се добави, че доколкото съгласно член 6 [Д]ЕО (понастоящем чл. 11 от ДФЕС – бел. авт.) изискванията относно опазването на околната среда, която е една от основните цели на Общността (вж. по-специално Решение от 13 септември 2005 г. по дело Комисията срещу Съвета, [C‑176/03, ECR I‑7879], т. 41), „трябва да бъдат интегрирани в определянето и осъществяването на политиките и действията на Общността“, това опазване трябва да се приеме като цел, включена също и в общата транспортна политика. Следователно на основание член 80, параграф 2 от [Д]ЕО (понастоящем чл. 100 от ДФЕС – бел. авт.) и при упражняването на предоставените му от тази разпоредба правомощия общностният законодател може да реши да засили опазването на околната среда (вж. по аналогия Решение от 19 септември 2002 г. по дело Huber, C-336/00, ECR I-7699, т. 36).” (т. 60);

б) въвеждането на санкции за опазване на околната среда, вкл. морската среда, в разпоредбите на правен акт, приет на основание чл. 80, § 2 от ДЕО (понастоящем чл. 100, § 2 от ДФЕС) в областта на морския транспорт:

„Макар и да е вярно, че по принцип наказателното законодателство, както и нормите на наказателния процес, не са от компетентността на Общността (вж. в този смисъл Решение от 11 ноември 1981 г. по дело Casati, 203/80, ECR 2595, точка 27, Решение от 16 юни 1998 г. по дело Lemmens, C-226/97, ECR I-3711, точка 19 и Решение от 13 септември 2005 г. по дело Комисията срещу Съвета [C‑176/03, ECR I‑7879], т. 47), това не променя факта, че когато прилагането на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателни санкции от компетентните национални органи представлява задължително необходима мярка за борба срещу сериозното засягане на околната среда, общностният законодател може да задължи държавите-членки да въведат такива санкции, за да гарантират пълната ефективност на приеманите от него норми в тази област (вж. в този смисъл Решение от 13 септември 2005 г. по дело Комисията срещу Съвета [C‑176/03, ECR I‑7879], т. 48).” (т. 66);

в) правната възможност Рамково решение 2005/667/ПВР да бъде прието на основание чл. 80, § 2 от ДЕО (понастоящем чл. 100, § 2 от ДФЕС – бел. авт.):

„…доколкото членове 2, 3 и 5 от Рамково решение 2005/667 целят да гарантират ефективността на приетите в областта на морската безопасност норми, чието нарушение може да доведе до тежки последици за околната среда, като задължават държавите-членки да приложат наказателни санкции по отношение на определени действия, трябва да се приеме, че тези разпоредби имат за основна цел подобряването на морската безопасност, както и опазването на околната среда, и е можело валидно да бъдат приети на основание член 80, параграф 2 от [Д]ЕО.” (т. 69);

г) неправилният избор от Съвета на правно основание за приемането на Рамково решение 2005/667/ПВР, водещ до незаконосъобразност на този правен акт:

„…като нарушава компетентността, предоставена на Общността от член 80, параграф 2 от [Д]ЕО (понастоящем чл. 100, ал. 2 от ДФЕС – бел. авт.), Рамково решение 2005/667 нарушава член 47 от [Д]ЕС (понастоящем чл. 40 от ДЕС – бел. авт.) и с оглед на неделимия му характер трябва да бъде отменено в своята цялост.” (т. 74).

С т. 1 от диспозитива на решението по това дело Съдът е отменил Рамково решение 2005/667/ПВР.

От горепосоченото решение може да се направи констатацията, че Съдът обръща особено внимание на правилното определяне на правното основание за приемане на даден правен акт на ЕС, ето защо разглежданото рамково решение е могло да бъде прието на основание чл. 80, § 2 от ДЕО, за да не бъде отменено с т. 1 от диспозитива на това решение на Съда по горепосоченото дело.

ІІ.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки

В тази насока може да се отбележи Резолюция на Съвета от 19.06.1990 г. относно предотвратяване на инциденти, причиняващи замърсяване на морската среда (OВ C 206, 18.08.1990 г.).

ІІІ. ОПАЗВАНЕ НА МОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ В ОТКРИТОТО МОРЕ (ОБЩИ ПРОБЛЕМИ)

            Сред кръга на правни актове на ЕС със задължителен характер за всички страни-членки в разглежданата насока трябва да се изтъкне един регламент, а именно Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15.07.2008 г. относно опазване на уязвимите морски екосистеми в открито море от вредното въздействие на дънни риболовни съоръжения (OB L 201, 30.7.2008 г.).

Този регламент може да бъде причислен както към законодателството по опазване на морската среда като подотрасъл на екологичното законодателство, така и към законодателството, свързано с Общата рибностопанска политика на ЕС, защото в неговия текст е налице препращане към някои правни актове в областта на рибното стопанство. Той се разглежда обаче, в тази тема защото в абзац 4 от преамбюла му е изтъкнат факта, че използването на дънни риболовни съоръжения уврежда редица морски екосистеми като рифове, подводни възвишения, дъблоководни корали, хидротермални цепнатини и колонии от сюнгери, т. е. специфични компоненти на морската среда. Регламентът се прилага спрямо риболовните кораби на страните-членки, извършващи риболовни дейности с дънни съоръжения в открито море (чл. 1, ал. 1), но от приложното му поле са изключени риболовните кораби на тези държави, извършващи дейности в “зони“: а) които се управляват от регионални международни организации с компетентност за управление на такива дейности или са обект на международно споразумение за управление на рибното стопанство; б) за които е в процес на създаване регионална организация за управление на рибното стопанство, в рамките на който участниците му са се договорили за предприемане на временни мерки за защита на уязвимите морски екосистеми от увреждане, причинено от използването на дънни съоръжения (чл. 1, ал. 2). В чл. 2 фигурират дефиниции на редица правни понятия, сред които е необходимо да бъдат споменати: “уязвима морска екосистема” е всяка морска екосистема, чиято цялост (т. е. специфична структура или функция) според най-добрата съществуваща научна информация и принципа на предпазването е застрашена от значителни неблагоприятни въздействия, произтичащи от физическия контакт с дънни съоръжения в нормалния ход на риболовни дейности, включително inter alia рифове, подводни възвишения, хидротермални цепнатини, студеноводни корали или студеноводни колонии от сюнгери. Най-уязвимите екосистеми са тези, които се засягат лесно, но се възстановяват много бавно, или може никога да не се възстановят” (б. “б”); “дънни съоръжения” са съоръжения, разположени в нормалния ход на риболовни дейности в контакт с морското дъно, включително дънни тралове, драги, дънни хрилни мрежи, дънни парагади, винтери и капани” (б. ”г”). . Могат да бъдат изтъкнати следните правни мерки за опазване на морската среда по регламента:

1) установяване на задължение за (съответните лица в – бел. авт.) риболовните кораби на държавите-членки да притежават разрешително за извършването на дейностите по чл. 1, ал. 1, издадено по реда на Регламент (ЕО) № 1627/94[54] и при спазване на изискванията на разглеждания регламент (чл. 3);

2) установяване на специални правила, свързани със специалните условия за издаване на разрешително за риболов с дънни съоръжения в открито море (чл. 4).

Те се отнасят до: а) задължението за предоставяне на подробен риболовен план с посочване на неговите реквизити към заявлението за издаване на такова разрешително (§ 1), и б) задължението за компетентните органи, издаващи такова разрешително, да извършват оценка на потенциалното отрицателно въздействие върху морската среда на риболовните дейности по чл. 1, ал. 1 с цел предотвратяването на “значителни неблагоприятни въздействия” върху уязвимите морски екосистеми (§§ 2–6). При прилагането на тази правна мярка трябва да се има предвид дефиницията на правното понятие “значителни неблагоприятни въздействия”, фигурираща в чл. 2, б. “в”, където е указано, че това са “въздействия (оценени поотделно, в комбинация или кумулативно), които застрашават целостта на екосистемата по начин, който намалява способността на засегнатите популации да се възстановяват и който понижава дългосрочната естествена производителност на местообитанията или предизвиква повече от временна значителна загуба на богатството на видовете, местообитанията или видовете общности”;

3) установяване на специални правила относно условията за валидност на издадените разрешителни (чл. 5).

Те се отнасят до спазването на риболовните планове и извършването на промени в тях (§§ 1 и 2) и правната възможност за отнемане на тези разрешителни при неспазване на изискванията на риболовните планове (§ 3);

4) установяване на специални правила, свързани с неоценените зони (чл. 6).

Те се отнасят до: а) забраната за използване на дънни риболовни съоръжения в зони, за които не е била извършена съответната научна оценка или при липса на такава (§ 1), и б) правната възможност за използване на такива съоръжения, ако научната оценка заключава, че няма риск за уязвимите морски екосистеми (§ 2);

5) установяване на специални правила относно неочакваното откриване на уязвими морски екосистеми (чл. 7).

Те се отнасят до забраната за риболов с дънни съоръжения при откриването на уязвими морски екосистеми и докладването за открити такива екосистеми на компетентните органи;

6) установяване на специални правила, свързани със затварянето на зоните за риболов (чл. 8).

Те се отнасят до задължението за страните-членки да затворят зоните за риболов с дънни съоръжения, когато въз основа на “най-добрата научна информация” се установи наличието в тях на уязвими морски екосистеми;

7) установяване на специални правила относно системата за наблюдение на риболовните кораби, използващи дънни съоръжения (чл. 9).

Те се отнасят до задължението за капитана на кораба, при повреда на устройството за сателитното проследяване, инсталирано на борда на риболовния кораб, да докладва за местоположението на този кораб, когато се намира в морските пространства и да не напуска пристанището след извършения курс (т.е. корабоплаването – бел. авт.), докато това устройство не функционира нормално;

8) установяване на специални правила, свързани със т.нар. “сериозни нарушения” на разглеждания регламент (чл. 10).

Те се отнасят до: а) окачествяването като “риболов без разрешително” и “сериозно нарушаване на правилата на Общата рибностопанска политика” извършването на риболовни дейности при неспазване на риболовните планове (§ 1); б) окачествяването като “сериозно нарушаване на правилата на Общата рибностопанска политика” повторното неспазване на задълженията по чл. 6, 7 и 9;

9) установяване на специални правила относно наблюдателите, намиращи се на риболовните кораби с дънни съоръжения (чл. 11).

Те се отнасят до правата, задълженията и условията, на които трябва да отговарят тези лица;

10) установяване на задължение за държавите-членки да предоставят доклад на Комисията, на всеки 6 месеца в рамките на 3 месечен срок след изтичането им, относно: а) уловът, извършен с риболовните кораби по чл. 1, в допълнение на изискванията на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 2847/93[55]; б) спазването на риболовните планове и изискванията на чл. 6, 7 и 8 от риболовните кораби по чл. 1 и предприетите мерки за предотвратяване и санкциониране на нарушенията по чл. 10; в) начина на прилагане на чл. 8 (§ 1), придружен с оценка на въздействието по чл. 4, ал. 2 през отчетния 6-месечен период (§ 2), както и на задължение за Комисията да “направи обществено достояние” (напр. да публикува – бел. авт.) информацията по ал. 1 и 2, да я предостави на ФАО[56], а при поискване – и на научни организации и на страните-членки (§ 3);

11) установяване на задължение за Комисията да предостави на Европейския парламент и на Съвета доклад за прилагането на разглеждания регламент до 30.06.2010 г. с евентуални предложения за неговото изменение и допълнение (чл. 13).

IV. ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ПРИ ТЪРСЕНЕ И/ИЛИ ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ПРИРОДЕН ГАЗ В КРАЙБРЕЖНИТЕ МОРСКИ ВОДИ

Сред кръга на правни актове на ЕС със задължителен характер за всички страни-членки в разглежданата насока трябва да се изтъкне една директива, а именно Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води, и за изменение н Директива 2004/35/ЕО (OB L 178 от 28.06.2013 г.).

Обща характеристика на Директива 2013/30/ЕС

Основната цел на тази директива е да уреди „минималните изисквания за предотвратяване на големи аварии при свързани с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за ограничаване на последиците от такива аварии” (чл. 1, § 1). Могат да бъдат изброени следните правни мерки за опазване на морската среда по директивата:

1) установяване на специални правила, свързани с предотвратяването на големи аварии при свързаните с нефт и природен газ дейности в крайбрежните морски води на страните-членки (чл. 3-10);

2) установяване на специални правила относно подготовката и извършването на свързаните с нефт и природен газ дейности в крайбрежните морски води на тези държави (чл. 11-18);

3) установяване на специални правила, свързани с превантивните дейности на тези държави (чл. 19-22);

4) установяване на специални правила относно достъпа до- и обмена на информация в разглежданата област (чл. 23-26);

5) установяване на специални правила, свързани със сътрудничеството на държавите-членки (чл. 27);

6) установяване на специални правила относно аварийната готовност и аварийното реагиране (чл. 28-30);

7) установяване на специални правила, свързани с трансграничното въздействие на дейностите, свързани с нефт и природен газ (чл. 31-33);

8) установяване на задължение за държавите-членки да уредят в законодателствата си санкции за нарушаване на изискванията на директивата, които да бъдат „ефективни, пропорционални и възпиращи” и да уведомят за това Комисията (чл. 34);

9) оправомощаване на Комисията да приема „делегирани актове”, свързани с прилагането на тази зиректива (чл. 35 и 36);

10) установяване на правна възможност за Комисията да се подпомага в дейността си по прилагане на директивата от комитет с консултативни функции спрямо нея по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011[57] (чл. 37, § 1);

11) установяване на задължение за държавите-членки да информират Комисията относно „текстовете на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива” (чл. 41, ал. 2).

Към разглежданата директива фигурират 9 приложения, озаглавени както следва: Приложение I. Информация, която трябва да бъде включена в документите, които се подават до компетентния орган съгласно чл. 11; Приложение II. Доклади за сондажни дейности, които се подават съгласно член 15, ал. 4; Приложение III. Разпоредби относно определянето и работата на компетентния орган съгласно членове 8 и 9; Приложение IV. Мерки от страна на операторите и собствениците за предотвратяване на големи аварии съгласно чл. 19; Приложение V. Избор на независим проверител и структура на схемите за независима проверка съгласно чл. 17, § 3; Приложение VI. Информация относно приоритетите за сътрудничеството между операторите и собствениците и компетентните органи съгласно чл. 19, § 7; Приложение VII. Информация, която се предоставя във външните планове за аварийно реагиране съгласно чл. 29; Приложение VIII. Данни, които се включват при изготвянето на външните планове за аварийно реагиране съгласно чл. 29; Приложение IX. Обмен на информация и прозрачност.

Българско законодателство, въвеждащо Директива 2013/30/ЕС

В тази насока може да се посочи Наредба за изискванията за предотвратяване на аварии при търсене и проучване или проучване, или добив на подземни богатства – нефт и природен газ, в териториалното море, континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България в Черно море, приета с Постановление № 366 на МС от 21.12.2016 г. (ДВ, бр. 103 от 2016 г., в сила от 27.12.2016 г.).

V. УЧАСТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ В МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

            По-долу предимно ще бъдат отбелязани накратко правните актове на ЕС, с които той се е присъединил към международни договори с пряко или косвено значение за опазването на морската среда.

              V.1. ОПAЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ КОРАБИ

• Решение 2002/762/ЕО на Съвета от 19.09.2002 г. за оправомощаване на страните-членки, в интерес на Общността, да подпишат, ратифицират или се присъединят към Международната конвенция за гражданска отговорност за вреда от замърсяване с нефт от бункери (конвенция за бункерите) (OВ L 256, 25.09.2002 г.)

Конвенцията за бункерите е подписана в гр. Лондон, Великобритания на 23.03.2001 г. Република България не се е присъединила към нея.

• Решение 2002/971/ЕО на Съвета от 18.11.2002 г. за оправомощаване на страните-членки, в интерес на Общността, да ратифицират или се присъединят към Международната конвенция за отговорност и обезщетение на вреда, свързана с превоз на опасни и вредни вещества по море, 1996 г. (Конвенция за ОВВ) (OВ L 337, 13.12.2002 г.)

Конвенцията за ОВВ е подписана в гр. Лондон, Великобритания на 3.05.1996 г. Нашата страна не се е присъединила към нея.

• Решение 2004/246/ЕО на Съвета от 2.03.2004 г. за оправомощаване на страните-членки да подпишат, ратифицират или се присъединят, в интерес на Общността, към Протокола от 2003 г. към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., и за оправомощаване на Австрия и Люксембург, в интерес на Общността, да се присъединят към посочените споразумения (OВ L 78, 16.03.2004 г., изм. и доп.)

Този протокол е подписан в гр. Лондон, Великобритания на 16.05.2003 г. В това решение Съветът препоръча на държавите-членки да се присъединят към конвенцията в редакцията ѝ от 1992 г., защото съгласно нейните изисквания, страни-участнички в нея могат да бъдат само суверенни държави, а не международни организации. Република България не се е присъединила към този протокол.

V.2. ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ ИЗТОЧНИЦИ, РАЗПОЛОЖЕНИ НА СУШАТА

V.2.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки

• Решение 75/437/ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на морската среда от източници, разположени на сушата (OВ L 194, 25.07.1975 г.)

Тази конвенция е подписана в гр. Париж, Франция на 21.02.1974 г. Република България не се е присъединила към нея.

• Решение 75/438/ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г. относно участието на Общността във Временната комисия, учредена на основание Резолюция № ІІІ към Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 194, 25.07.1975 г.)
• Решение 85/613/ЕИО на Съвета от 20.12.1985 г. за утвърждаване от Общността на програми и мерки относно изхвърлянето на живак и кадмий, свързани с Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 375, 31.12.1985 г.)

С това решение на Съвета се въвеждат в европейското право изискванията на две решения на т. нар. “Парижка комисия” (ПАРКОМ) на страните-участнички в конвенцията, а именно: Решение ПАРКОМ 85/1 от 5.06.1985 г. [за приемане на] програми и мерки относно гранични стойности и качествени показатели при изхвърлянето на живак от производства, различни от тези, използващи хлоралкалната електролиза и Решение ПАРКОМ 85/2 от 5.06.1985 г. [за приемане на] програми и мерки относно граничните стойности и показателите за качество при изхвърлянето на кадмий. С тях се вменяват задължения за държавите-участнички в конвенцията да уредят в законодателството си специфични изисквания, свързани с разрешителния режим, пределно допустимите норми и мониторинга за качеството на морските води.

• Решение 87/57/ЕИО на Съвета от 28.12.1986 г. относно утвърждаване на Протокола за изменение на Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 24, 27.01.1987 г.)

Този протокол е подписан в гр. Париж, Франция на 26.03.1986 г. Република България не е участник в него.

• Решение 98/241/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за одобряване от Общността на Решение 96/1 на Парижката комисия относно поетапното прекратяване на използването на хексахлоретан в металната промишленост, неупотребяваща желязо[58] (OВ L 96, 28.03.1998 г.)

С това решение на Съвета се въвеждат в европейското право изискванията на Решение ПАРКОМ 96/1 от 21.06.1996 г. относно поетапното използване на хексахлоретан в металната промишленост, неупотребяваща желязо, което е прието в гр. Осло, Норвегия. В решението на ПАРКОМ от 1996 г. се вменяват задължения за държавите-участнички в Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата: а) да прекратят поетапно употребата на хексахлоретан в промишлеността, използваща метали, различни от желязо; и б) да информират за това ПАРКОМ по утвърден от нея образец, съгласно приложението към това решение.

V.2.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки

В тази насока може да се посочи Резолюция на Съвета от 3.03.1975 г. относно Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ C 168, 25.07.1975 г.).

            V.3. ОПАЗВАНЕ НА АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

• Решение 93/550/ЕИО на Съвета от 20.10.1993 г. за утвърждаване на Споразумението за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (OВ L 267, 28.10.1993 г.)

Това споразумение е подписано в гр. Лисабон, Португалия на 17.10.1990 г. Нашата страна не участва в него.

• Решение 98/249/ЕО на Съвета от 7.10.1997 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на морската среда на Североизточния Атлантик (OВ L 104, 3.04.1998 г.)

Тази конвенция е подписана в гр. Париж, Франция на 22.09.1992 г. Република България не е участник в нея.

• Решение 2000/340/ЕО на Съвета от 8.05.2000 г. за одобряване от Общността на новото приложение V към Конвенцията за опазване на морската среда на Североизточния Атлантик, относно опазването и защитата на екосистемите и биологичното разнообразие на морските пространства и свързаното с него подприложение 3 (OВ L 118, 8.05.2000 г.)
• Решение 2010/655/ЕС на Съвета от 19.10.2010 г. относно утвърждаване, от името на Европейския съюз, на Допълнителния протокол към Споразумението за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (OВ L 285, 30.10.2010 г.)

Този протокол е подписан в гр. Лисабон, Португалия на 20.05.2008 г. Нашата страна не участва в него.

V.4. ОПАЗВАНЕ НА БАЛТИЙСКО МОРЕ

• Решение 94/156/ЕО на Съвета от 21.02.1994 г. за присъединяване на Общността към Конвенцията за опазване на морската среда на района на Балтийско море, 1974 г. (Хелзинкска конвенция) (OВ L 73, 16.03.1994 г.)

Тази конвенция е подписана в гр. Хелзинки, Финландия на 22.03.1974 г. Нашата страна не е участник в нея.

• Решение 94/157/ЕО на Съвета от 21.02.1994 г. за утвърждаване на Общността на Конвенцията за опазване на морската среда на района на Балтийско море (Хелзинкска конвенция, в редакцията й от 1992 г.) (OВ L 73, 16.03.1994 г.)

Тази конвенция е подписана в гр. Хелзинки, Финландия на 9.04.1992 г. Република България не се е присъединила към нея.

V.5. ОПАЗВАНЕ НА СЕВЕРНО МОРЕ

• Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28.06.1984 г. за утвърждаване на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (OВ L 188, 16.07.1984 г.)

Това споразумение е подписано в гр. Бон, ГФР на 13.09.1983 г. Нашата страна не е участник в него.

• Решение 93/540/ЕИО на Съвета от 18.10.1993 г. за одобряване на някои изменения на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (Бонско споразумение) (OВ L 263, 22.10.1993 г.)

Тези изменения са приети в гр. Бон, ГФР на 22.09.1989 г.

• Решение (ЕС) 2021/176 на Съвета от 05.02.2021 г. относно одобряване на измененията на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (Бонско споразумение) по отношение на разширяването на обхвата на посоченото споразумение и присъединяването на Кралство Испания към същото споразумение (OВ L 54, 16.02.2021 г.)

Тези изменения са приети в гр. Бон, ГФР на 11.10.2019 г.

V.6. ОПАЗВАНЕ НА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

V.6.1. Правни актове със задължителен характер за всички страни-членки

• Решение 77/585/ЕИО на Съвета от 25.07.1977 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети (OВ L 240, 19.09.1977 г.)

Както конвенцията,така и този протокол към нея са подписани в гр. Барселона, Испания на 16.02.1976 г. Република България не е участник както в тази конвенция (наричана за краткост “Барселонска конвенция”), така и в протоколите към нея, които ще бъдат посочени по-нататък. В резултат на измененията й през 1995 г., тя промени наименованието си, както е посочено по-долу.

• Решение 81/420/ЕИО на Съвета от 19.05.1981 г. за утвърждаване на Протокола за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества в извънредни ситуации (OВ L 162, 19.06.1981 г.)

Този протокол към Барселонската конвенция е подписан също в гр. Барселона, Испания на 16.02.1976 г.

• Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28.02.1983 г. за утвърждаване на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 67, 12.03.1983 г.)

Този протокол към Барселонската конвенция е подписан в гр. Атина, Гърция на 17.05.1980 г.

• Решение 1999/800/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за утвърждаване на Протокола за особено защитените пространства и биологичното разнообразие в Средиземно море, и за приемане на приложенията към този протокол (Барселонска конвенция) (OВ L 322, 14.12.1999 г., в сила от 22.10.1999 г.)

Този протокол към Барселонската конвенция е подписан също в гр. Барселона, Испания, но на 10.06.1995 г. ЕО се присъедини към него с декларация по приложенията към протокола. Декларацията гласи: “Общността ще подпомага прилагането на разпоредбите на приложенията чрез създаването на мрежата “Натура 2000”.

• Решение 1999/801/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за приемане на измененията на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата (Барселонска конвенция) (OВ L 322, 14.12.1999 г.)

Тези изменения са приети в гр. Сиракуза, Италия на 8.03.1996 г. В резултат на това наименованието на протокола бе променено и придоби следната редакция: “Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности”.

             Селективна съдебна практика, свързана с прилагането на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности

В тази насока могат да бъдат посочени два примера.

            -Дело C-213/03 Cyndicat professionnel coordination des pêcheurs de l’étang de Berre et de la région срещу Électricité de France (EDF), Решение на Съда от 15.07.2004 г., [2004] ECR I-07357, ECLI:EU:C:2004:464

Дело С-213/03 е образувано по преюдициално запитване до Съда от Касационния съд на Франция с искане за тълкуване на чл. 6, § 3 от Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности (Атина, 17.05.1980 г.) с изменението му (Сиракуза, 8.03.1996 г.) (с първоначално наименование “Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата” – бел. авт.) към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (Барселона, 16.02.1976 г.) (с първоначално наименование “Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване” – бел. авт.). запитването е свързано със съдебен спор между една браншова френска организация – Професионален синдикат за координация на риболовците от езерото Бер и региона, от една страна, и от друга страна, Електрическата компания на Франция по повод на емисиите на вредни вещества, изпускани от водноелектрицеската централа Сен Шамас (Saint Chamas) в езерото Бер.

В диспозитива на това решение, Съдът е постановил следното по повод на тълкуването на чл. 6, § 3 от Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности:

„1. Чл. 6 (3) от Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г., утвърден с Решение на Съвета 83/101/ЕИО от 28 февруари 1983 г. и, последващото му влизане в сила, чл. 6 (1) от Протокола, както е изменен на Конферефнията на пълномощниците, проведена в Сиракуза на 7 и 8 март 1996 г., чийто изменения са утвърдени с Решение на Съвета 1999/801/ЕО от 22 октомври 1999 г., имат директен ефект, така че всяка заинтересована страна има право да се позовава на тези разпоредби пред националните съдилища.

2. Същите тези разпоредби трябва да се тълкуват като забраняващи, без разрешение, издадено от националните компетентни органи, да изхвърлят в соленоводни блата, свързани със Средиземно море на вещества, които макар и да не са токсични, оказват неблагорприятно въздействие върху кислородното съдържание на морската среда.”

          – Дело С-239/03 Комисията на Европейските общности срещу Френската република, Решение на Съда от 07.10.2004 г., [2004] ECR I-09325; ECLI:EU:C:2004:598

Дело С-239/03 е образувано по иск на Комисията срещу Франция за установяване на нарушение на Приложение III на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море.

В т. 1 от диспозитива на решението по това дело Съдът е постановил следното:

„1. Установява че:

– като не е предприела всички подходящи мерки за предотвратяване, намаляване и борба срещу силното и продължителното замърсяване на езерото Бер и

– като не е взела предвид изискванията на Приложение III на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г. и утвърден от името на Европейската икономическа общност с Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28 февруари 1983 г., чрез изменение на разрешението за изхвърляне на веществата по Приложение II към протокола след сключването на последния,

Френската република не е изпълнила задълженията си по членове 4, § 1 и 8 от Конвенция за опазване на морската среда на Средиземно море от замърсяване, подписана в Барселона на 16 февруари 1976 г. и утвърдена от името на Европейската икономическа общност с Решение 77/585/ЕИО на Съвета от 25 юли 1977 г., съгласно чл. 6, параграфи 1 и 3 от Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата, подписан в Атина на 17 май 1980 г. и утвърден от името на Европейската икономическа общност с Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28 февруари 1983 г., и съгласно чл. 300, § 7 от [Договора за] ЕО.”

• Решение 1999/802/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за приемане на измененията на Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и на Протокола за опазване от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети (OВ L 322, 14.12.1999 г.)

Тези изменения са приети в гр. Барселона, Испания на 10.06.1995 г. В резултат на това наименованието на конвенцията придоби следната редакция: “Конвенция за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море”, а наименованието на този протокол към нея придоби следната редакция: “Протокол за опазване и предотвратяване на замърсяването на Средиземно море чрез дъмпинг от кораби и самолети или чрез изгаряне в морето”.

• Решение 2009/89/ЕО на Съвета от 4.12.2008 г. относно подписване, от името на Европейската общност, на Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземно море към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (OВ L 34, 4.02.2009 г.)

Този протокол е подписан на 20.01.2008 г.

• Решение на Съвета 2013/5/ЕС от 17.12.2012 година за присъединяване на Европейския съюз към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (OВ L 4, 09.01.2013 г.)

Този протокол е подписан в Мадрид на 14.10.1994 г.

V.6.2. Правни актове с незадължителен характер за всички страни-членки

            В тази насока може да бъде изтъкната Препоръка 76/51/ЕИО на Комисията от 19.12.1975 г. към страните-членки, поканени да участват на междуправителствената среща в Барселона (OВ L 9, 16.01.1976 г.). Тя е свързана с подписването на Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване (Барселона, 1976 г.) с настоящо наименование “Конвенция за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море”.

V.7. НЯКОИ МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ С ПО-ОБЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА

• Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за утвърждаване от Европейската общност на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г. и на Споразумението по прилагане на нейната Част ХІ от 28.07.1994 г. (OВ L 179, 23.06.1998 г.)

            Тази конвенция е подписана в гр. Монтего Бей, Ямайка на 10.12.1982 г., а Споразумението по прилагане на Част ХІ от нея – в гр. Ню Йорк, САЩ на 28.07.1994 г. ЕО се присъедини към тях с декларация относно компетентността на ЕО по отношение на материята, регулирана от Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г. и на Споразумението от 28.07.1994 г. по прилагане на Част ХІ към конвенцията (Декларация по чл. 5, ал. 1 от приложение ІХ към конвенцията и по чл. 4, ал. 4 от споразумението). Декларацията гласи: “Член 5, ал. 1 от приложение ІХ към Конвенцията на ООН по морско право изисква документът за формалното утвърждаване от международна организация да съдържа декларация, определяща материята, регулирана от конвенцията, по отношение на която компетентността е прехвърлена на организацията от страните-членки, които са участнички в конвенцията[59]. Член 4, ал. 4 от Споразумението по прилагане на Част ХІ към Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г.[60] изисква формалното му утвърждаване от международна организация да бъде в съответствие с приложение ІХ към конвенцията. Европейските общности са създадени с договорите от Париж (ЕОВС) и от Рим (ЕИО и ЕОАЕ), подписани съответно на 18.04.1951 г. и 25.03.1957 г. След ратифицирането им от подписалите ги държави, договорите влязоха в сила на 25.07.1952 г. и на 1.01.1958 г. Те бяха изменени с Договора за Европейски съюз, подписан в Маастрихт на 7.02.1992 г. и влязъл в сила, след ратификацията му от подписалите го държави, на 1.11.1993 г., и неотдавна с Договора за присъединяване, подписан в Корфу на 24.06.1994 г., който влезе в сила на 1.01.1995 г.[61]. Настоящите членове на Общностите са Кралство Белгия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Гръцката република, Кралство Испания, Френската република, Ирландия, Италянската република, Великото херцогство Люксембург, Кралство Холландия, Република Австрия, Португалската република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Конвенцията на ООН по морско право и Споразумението по прилагане на Част ХІ към конвенцията ще се прилагат, съгласно компетентността прехвърлена на Европейската общност, в териториите, спрямо които е приложим Договорът за създаване на Европейска общност и съгласно условията, уредени в чл. 227 от този договор. Тази декларация е неприложима към териториите на страните-членки, спрямо които посочения договор не се прилага и [ако], без да се нарушават, съответните актове или позиции, които могат да бъдат приети на основание на конвенцията или споразумението от засегнатите страни-членки, са в името и в интерес на тези територии. Съгласно горепосочените разпоредби, тази декларация определя компетентността, която страните-членки са прехвърлили на Общността в съответствие с Договорите по материята, регулирана от конвенцията и споразумението. Обхватът и преценката на тази компетентност на Общността са, по тяхната природа, предмет на продължаващо развитие, и Общността ще допълни или измени тази декларация, ако е необходимо, в съответствие с чл. 5, ал. 4 от приложение ІХ към конвенцията. Общността има изключителна компетентност спрямо определена материя и споделена компетентност със страните-членки спрямо определена друга материя. 1. Материя спрямо която Общността притежава изключителна компетентност: (-) Общността подчертава, че нейните страни-членки са ѝ прехвърлили компетентност по отношение на защитата и управлението на морските рибни ресурси. От това следва, че в тази област Общността може да приема съответните правила и норми (които са прилагани от страните-членки) и, в рамките на своята компетентност, да ги въвежда спрямо смесени предприятия с трети държави или компетентна международна организация. Тази компетентност се прилага спрямо водите под националната риболовна юрисдикция и спрямо откритото море. Въпреки това, по отношение на мерките, свързани с упражняване на юрисдикция спрямо корабите, плаването под знаме и регистрацията на корабите и налагането на наказателни и административни санкции, компетентността остава за страните-членки, доколкото е съобразена с правото на Общността, (-) въз основа на нейната търговска и митническа политика, Общността е компетентна по отношение на тези разпоредби от части Х и ХІ на конвенцията и на споразумението от 28.07.1994 г., които са свързани с международната търговия. 2. Материя, спрямо която Общността споделя компетентността си със страните-членки: (-) по отношение на рибарството, за определена материя, която не е пряко свързана със защитата и управлението на морските рибни ресурси, напр. изследването и технологичното развитие и развитието на сътрудничеството, налице е споделена компетентност, (-) по отношение на разпоредбите за морския транспорт, безопасността на корабоплаването и опазването на морската среда, включени, inter alia, в части ІІ, ІІІ, V, VІІ и ХІІ на конвенцията, Общността притежава изключителна компетентност само спрямо обхвата на тези разпоредби на конвенцията или на приетите правни актове по прилагането ѝ, който засяга общите правила, приети от Общността. Когато действат правила на Общността, които не са засегнати, в частност в случаите на разпоредби на Общността, установяващи само минимални стандарти, страните-членки притежават компетентност, без да се засяга компетентността на Общността да действа в тази област. Списък на съответните актове на Общността се съдържа в притурката. Обхватът на компетентността на Общността, произтичаща от тези актове трябва да бъде преценяван чрез позоваването на ясни разпоредби за всяка мярка, и в частност, за обхвата спрямо която, тези разпоредби установяват общи правила, (-) по отношение на разпоредбите на части ХІІІ и ХІV от конвенцията, компетентността на Общността е свързана главно с насърчаване на сътрудничеството относно изследванията и технологичното развитие с държавите-нечленки и с международните организации. Дейностите, извършвани от Общността тук насърчават дейностите на страните-членки. Компетентността в това отношение се реализира чрез приемането на програмите, изброени в притурката. 3. Възможно въздействие на другите политики на Общността. Трябва да се отбележат също и политиките и дейностите на Общността в областта на контрола върху нелоялните икономически практики, правителствените поръчки и промишлената конкуренция, а също така и в областта на предоставянето на помощи. Тези политики също могат да имат някаква връзка с конвенцията и споразумението, в частност с някои разпоредби на части VІ и ХІ от конвенцията. Притурка “Актове на Общността, които се отнасят до материя, регулирана от конвенцията и споразумението”. (-) В областта на морската безопасност и на опазването на морската среда от замърсяване: Решение 92/143/ЕИО на Съвета от 25.02.1992 г. относно радионавигационните системи за Европа (OВ L 59, 4.03.1992 г., с. 17); Директива 79/115/ЕИО на Съвета от 21.12.1978 г. относно пилотажа на корабите от лоцмани за дълбоките води[62] в Северно море и Ламанша (OВ L 33, 8.02.1979 г., с. 32); Директива 93/75/ЕИО на Съвета от 13.09.1993 г. относно минималните изисквания към корабите, престояващи в- или напускащи пристанищата на Общността, превозващи опасни или замърсяващи товари (OВ L 247, 5.10.1993 г., с. 19); Директива 93/103/ЕО на Съвета от 23.11.1993 г. относно минималните изисквания за безопасност и здраве при работа на борда на риболовните кораби (13-та индивидуална директива по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 307, 13.12.1993 г., с. 1); Директива 94/57/ЕО на Съвета от 22.11.1994 г. относно общи правила и стандарти за корабни инспекции и признати организации и свързаните с това дейности на морските администрации (Директива за признатите организации) (OВ L 319, 12.12.1994 г., с. 20); Директива 94/58/ЕО на Съвета от 22.11.1994 г. относно минималното равнище на обучение на моряците (OВ L 319, 12.12.1994 г., с. 28); Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19.06.1995 г. относно прилагането, по отношение на корабоплаването, при използване на пристанищата на Общността и плаването във водите под юрисдикцията на страните-членки, на международните стандарти за безопасност на кораба, предотвратяване на замърсяването и условията за живот и работа на борда на кораба (държавен пристанищен контрол) (OВ L 157, 7.07.1995 г., с. 1); Директива 96/98/ЕО на Съвета от 20.12.1996 г. относно морското оборудване (OВ L 46, 17.02.1997 г., с. 25); Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета от 4.03.1991 г. относно прехвърлянето на кораби от един регистър в друг в рамките на Общността (OВ L 68, 15.03.1991 г., с. 1) и Регламент (ЕИО) № 2158/93 на Комисията от 28.07.1993 г. относно прилагане на измененията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море, 1974 г. и Международната конвенция за опазване от замърсяване от кораби, 1973 г., за целите на Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета (OВ L 194, 3.08.1993 г., с. 5); Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета от 21.11.1994 г. относно прилагане на Резолюция А.747(18) на ММО спрямо тонажното измерване на танкове за изолиран баласт в нефтени танкери (OВ L 319, 12.12.1994 г., с. 1); Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8.12.1995 г. относно управление на безопасната експлоатация на пътнически ро-ро фериботи (OВ L 320, 30.12.1995 г., с. 14); (-) В областта на опазването и защитата на морската среда по Част ХІІ от конвенцията: Решение 81/971/ЕИО на Съвета от 3.12.1981 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърляне на въглеводороди в морето (OВ L 355, 10.12.1981 г., с. 52); Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6.03.1986 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхварляне на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в по-големите вътрешни води (OВ L 77, 22.03.1986 г., с. 33); Директива 75/439/ЕИО на Съвета от 16.06.1975 г. относно изхвърлянето на отработени масла (OВ L 194, 25.07.1975 г., с. 39); Директива 76/160/ЕИО на Съвета от 8.12.1975 г. относно качеството на водите за къпане (OВ L 31, 5.02.1976 г., с. 1); Директива 76/464/ЕИО на Съвета от 4.05.1976 г. относно замърсяването, причинено с някои опасни вещества, изхвърляни във водната среда на Общността (OВ L 129, 18.05.1976 г., с. 23); Директива 78/176/ЕИО на Съвета от 20.02.1978 г. относно отпадъците от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 54, 25.02.1978 г., с. 19); Директива 79/923/ЕИО на Съвета от 30.10.1979 г. относно изискваното качество на водите за черупкови организми (OВ L 281, 10.11.1979 г., с. 47); Директива 80/779/ЕИО на Съвета от 15.07.1980 г. относно гранични стойности и ръководни стойности за качество на въздуха спрямо серен двуокис и суспендирани частици (OВ L 229, 30.08.1980 г., с. 30); Директива 82/176/ЕИО на Съвета от 22.03.1982 г. относно гранични стойности и качествени показатели за живак, изхвърлян от хлор-алкалната електролизна индустрия (OВ L 81, 27.03.1982 г., с. 29); Директива 82/501/ЕИО на Съвета от 24.06.1982 г. относно опасностите от големи аварии при някои промишлени дейности (ОВ L 230, 5.08.1982 г., с. 1); Директива 82/883/ЕИО на Съвета от 3.12.1982 г. относно процедурите за надзор и мониторинг на околната среда, засегната от отпадъци от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 378, 31.12.1982 г., с. 1); Директива 82/884/ЕИО на Съвета от 3.12.1982 г. относно гранична стойност за олово във въздуха (OВ L 378, 31.12.1982 г., с. 15); Директива 83/513/ЕИО на Съвета от 26.09.1983 г. относно гранични стойности и качествени показатели при изхвърляне на кадмий (OВ L 291, 24.10.1983 г., с. 1); Директива 84/156/ЕИО на Съвета от 8.03.1984 г. относно гранични стойности и качествени показатели за живак, изхвърлян от производства, различни от хлор-алкалната електролизна индустрия (OВ L 74, 17.03.1984 г., с. 49); Директива 84/491/ЕИО на Съвета от 9.10.1984 г. относно гранични стойности и качествени показатели при изхвърляне на хексахлорциклохексан (OВ L 274, 17.10.1984 г., с. 11); Директива 85/203/ЕИО на Съвета от 7.03.1985 г. относно стандарти за качество на въздуха за азотен двуокис (OВ L 86, 27.03.1985 г., с. 1); Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27.06.1985 г. относно оценка на въздействиeто на някои публични и частни проекти върху околната среда (OВ L 175, 5.07.1985 г., с. 40); Директива 86/280/ЕИО на Съвета от 12.06.1986 г. относно гранични стойности и качествени показатели при изхвърляне на някои опасни вещества, включени в списък І на приложението към Директива 76/464/ЕИО (OВ L 181, 4.07.1986 г., с. 16); Директива 88/609/ЕИО на Съвета от 24.11.1988 г. относно ограничаване на емисиите на някои замърсители във въздуха от големи заводи за изгаряне (OВ L 336, 7.12.1988 г., с. 1); Директива 89/369/ЕИО на Съвета от 8.06.1989 г. относно предотвратяване на замърсяването на въздуха от нови заводи за изгаряне на битови отпадъци (OВ L 163, 14.06.1989 г., с. 32); Директива 89/429/ЕИО на Съвета от 21.06.1989 г. относно намаляване на замърсяването на въздуха от съществуващи заводи за изгаряне на битови отпадъци (OВ L 203, 15.07.1989 г., с. 50); Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21.05.1991 г. относно пречистването на урбанизационни отпадъчни води (OВ L 135, 30.05.1991 г., с. 40); Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12.12.1991 г. относно опазване на водите от замърсяване с нитрати, причинено от селскостопански източници (OВ L 375, 31.12.1991 г., с. 1); Директива 91/689/ЕИО на Съвета от 12.12.1991 г. относно опасните отпадъци (OВ L 377, 31.12.1991 г., с. 20); Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21.05.1992 г. относно опазване на природните местообитания и на дивата фауна и флора (OВ L 206, 22.07.1992 г., с. 7); Директива 92/112/ЕИО на Съвета от 15.12.1992 г. относно процедурите за хармонизация на програмите за намаляване и евентуално елиминиране на замърсяването, причинено с отпадъци от индустрията, използваща титанов двуокис (OВ L 409, 31.12.1992 г., с. 11); Директива 94/67/ЕО на Съвета от 16.12.1994 г. относно изгарянето на опасни отпадъци (OВ L 365, 16.12.1994 г., с. 34); Регламент (ЕИО) № 259/93 на Съвета от 1.02.1993 г. относно надзора и контрола върху превоза на отпадъци в рамките на, към или извън Европейската общност (OВ L 30, 6.02.1993 г., с. 1); (-) В областта на морските екологични изследвания и научно-техническото сътрудничество: Морска научно-техническа програма; Програма за околната среда и климата; Сътрудничество с държавите-нечленки и международните организации: Програма за научно-техническо сътрудничество с развиващите се държави (INCO-DC); (-) Конвенции, в които Общността е страна: Конвенция за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата, Париж, 4.06.1974 г. (Решение 75/437/ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г., обнародвано в OВ L 194, 25.07.1975 г., с. 5); Протокол за изменение на Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата, Париж, 26.03.1986 г. (Решение 87/57/ЕИО на Съвета от 28.12.1986 г., обнародвано в OВ L 24, 27.01.1987 г., с. 47); Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата, Атина, 17.05.1980 г. (Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28.02.1983 г., обнародвано в OВ L 67, 12.03.1983 г., с. 1); Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване и Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети, Барселона, 16.02.1976 г. (Решение 77/585/ЕИО на Съвета от 25.07.1977 г., обнародвано в OВ L 240, 19.09.1977 г., с. 1); Протокол за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества в извънредни ситуации, Барселона, 16.02.1976 г. (Решение 81/420/ЕИО на Съвета от 19.05.1981 г., обнародвано в OВ L 162, 19.06.1981 г., с. 4); Конвенция за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния, Женева, 13.11.1979 г. (Решение 81/462/ЕИО на Съвета от 11.06.1981 г., обнародвано в OВ L 171, 27.06.1981 г., с. 11); Протокол от 2 и 3 април 1982 г. относно особено защитените пространства в Средиземно море, Женева, 3.04.1982 г. (Решение 84/132/ЕИО на Съвета от 1.03.1984 г., обнародвано в OВ L 68, 10.03.1984 г., с. 36); Споразумение за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества, Бон, 13.09.1983 г. (Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28.06.1984 г., обнародвано в OВ L 188, 16.07.1984 г., с. 7); Споразумение за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване, Лисабон, 17.10.1990 г. (Решение 93/550/ЕИО на Съвета от 20.10.1993 г., обнародвано в OВ L 267, 28.10.1993 г., с. 20); Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни отпадъци и тяхното обезвреждане, подписана в Базел на 22.03.1989 г. (Решение 93/98/ЕИО на Съвета от 1.02.1993 г., обнародвано в OВ L 39, 16.12.1993 г., с. 1).”

Република България е участник както в конвенцията, така и в споразумението по прилагане на Част ХІ от нея[63].

Заключение

Накрая, в резултат на разгледаната правна уредба могат да бъдат направени някои по-общи изводи.

1. Законодателство на ЕС в разглежданата област първоначално се разви фрагментарно. Едва в 2008 г. с приемането на Директива 2008/50/ЕО беше направен опит за по-цялостна и всеобхватна правна регламентация на опазването на морската среда. Поради това, тази директива се нарича съкратено „Рамкова директива за морска стратегия”.
2. Налице е сравнително добро равнище на въвеждане (транспониране) на директивите на ЕС по опазване на морската среда в българското законодателство.
3. Успешното развитие на законодателството по опазване на морската среда както на национално равнище, така и на равнище ЕС изисква ефективно сътрудничество между учени и специалисти от различни области на науката и социалната практика.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

            I. Кирилица

Божанов, С. Правна защита на българските морски пространства от замърсяване. София: Деметра, 2009. 203 с.

Колчева, К. Водна политика и управление на водните ресурси в света и България. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2020. 264 с.

Панайотов, П. Съобразяването на наказателноправните стандарти на ЕС в областта на околната среда по българския НК. – Правна мисъл. София, 2011, № 3, с. 59–78.

Панайотов, П. Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право. София: Сиби, 2012. 376 с.

Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите. Благоевград: ЕТ „Интелект – А”, 1997. 120 с.

Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2010, № 4, с. 10–27.

Пенчев, Г. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2011, № 1, с. 24–100.

Пенчев, Г. Правна защита на морската среда на Република България от замърсяване – история и съвременност. – В: 100 години от рождението на проф. Михаил Андреев. Сборник статии. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2011, с. 510–529.

Пенчев, Г. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми. – В: Енергийна и екологична сигурност в Черноморския регион. Кръгла маса, проведена в рамките на Лятната научна сесия на Юридическия факултет – 2012 във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” – 23 юни 2012 г. Варна: ВСУ “Черноризец Храбър, 2013, с. 46–65.

Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми. – В: Опазване на околната среда в българските черноморски пристанища и прилежащите им зони. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 42-61.

Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023. 580 с.

Речник по екология и опазване на околната среда. (съст. А. Кътов, З. Костова). София: Партиздат, 1984. 287 с.

Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: Издателство на БАН, 1970. 360 с.

1. II. Интернет-ресурси

https://curia.europa.eu – Интернет-страница на Съда на ЕС

https://eur-lex.europa.eu – Интерне-страница на Комисията на ЕС за законодателството на ЕС

ПРИЛОЖЕНИЯ

ПРИЛОЖЕНИЕ № 1

ДЕЙСТВАЩИ ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

І. РЕГЛАМЕНТИ

Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2002 г. относно учредяване на Европейска агенция за морска безопасност (OВ L 208, 5.08.2002 г., в сила от 25.08.2002 г., изм. и доп.)

Регламент (ЕО) № 2099/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 5.11.2002 г. за учредяване на Комитет по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (КМБПЗК), и за изменение на правни актове по морска безопасност и предотвратяване на замърсяването от кораби (OВ L 324, 29.11.2002 г., изм.)

Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 14.04.2003 г. относно забрана за използване на органотични съединения на корабите (OВ L 115, 9.05.2003 г.)

Регламент (ЕО) № 536/2008 на Комисията от 13.06.2008 г. относно привеждане в действие на чл. 6, ал. 3 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета относно забрана на органотичните съединения на корабите, и за изменение на този регламент (OB L 156, 14.6.2008 г., в сила от 4.07.2008 г.)

Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15.07.2008 г. относно опазване на уязвимите морски екосистеми в открито море от вредното въздействие на дънни риболовни съоръжения (OB L 201, 30.7.2008 г., в сила от 29. 08.2008 г.)

ІІ. ДИРЕКТИВИ

Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (OВ L 255, 30.09.2005 г., в сила от 30.09.2005 г., попр., изм. и доп.)[64]

Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно установяване на рамката за действие на Общността в областта на политиката за морската среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OВ L 164, 25.06.2008 г., в сила от 15.07.2008 г., изм. и доп.)

Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12.06.2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води и за изменение на Директива 2004/35/ЕО (OB L 178, 28.06.2013 г., в сила от 18.07.2013 г.)

Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 година за установяване на рамка за морско пространствено планиране (OB L 257, 28.08.2014 г., в сила от 17.09.2014 г.)

ІІІ. РЕШЕНИЯ

Решение 75/437/ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на морската среда от източници, разположени на сушата (OВ L 194, 25.07.1975 г.)

Решение 75/438/ЕИО на Съвета от 3.03.1975 г. относно участието на Общността във Временната комисия, учредена на основание Резолюция № ІІІ към Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 194, 25.07.1975 г.)

Решение 77/585/ЕИО на Съвета от 25.07.1977 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети (OВ L 240, 19.09.1977 г.)

Решение 80/686/ЕИО на Комисията от 25.06.1980 г. за учредяване на Консултативен комитет за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърлянето на нефт и други вредни вещества в морето (OВ L 188, 22.07.1980 г. – в сила от 25.06.1980 г., изм.)

Решение 81/420/ЕИО на Съвета от 19.05.1981 г. за утвърждаване на Протокола за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества в извънредни ситуации (OВ L 162, 19.06.1981 г.)

Решение 83/101/ЕИО на Съвета от 28.02.1983 г. за утвърждаване на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници на сушата (OВ L 67, 12.03.1983 г.)

Решение 84/358/ЕИО на Съвета от 28.06.1984 г. за утвърждаване на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (OВ L 188, 16.07.1984 г.)

Решение 85/613/ЕИО на Съвета от 20.12.1985 г. за утвърждаване от Общността на програми и мерки относно изхвърлянето на живак и кадмий, свързани с Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 375, 31.12.1985 г.)

Решение 86/479/ЕИО на Комисията от 18.09.1986 г. за учредяване на Консултативен комитет за опазване на околната среда в сериозно застрашени райони (Средиземноморски басейн) (OВ L 282, 3.10.1986 г., в сила от 18.09.1986 г.)

Решение 87/57/ЕИО на Съвета от 28.12.1986 г. относно утвърждаване на Протокола за изменение на Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ L 24, 27.01.1987 г.)

Решение 93/540/ЕИО на Съвета от 18.10.1993 г. за одобряване на някои изменения на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (Бонско споразумение) (OВ L 263, 22.10.1993 г.)

Решение 93/550/ЕИО на Съвета от 20.10.1993 г. за утвърждаване на Споразумението за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (OВ L 267, 28.10.1993 г.)

Решение 94/156/ЕО на Съвета от 21.02.1994 г. за присъединяване на Общността към Конвенцията за опазване на морската среда на района на Балтийско море, 1974 г. (Хелзинкска конвенция) (OВ L 73, 16.03.1994 г.)

Решение 94/157/ЕО на Съвета от 21.02.1994 г. за утвърждаване на Общността на Конвенцията за опазване на морската среда на района на Балтийско море (Хелзинкска конвенция, в редакцията ѝ от 1992 г.) (OВ L 73, 16.03.1994 г.)

Решение 98/241/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за одобряване от Общността на Решение 96/1 на Парижката комисия относно поетапното прекратяване на използването на хексахлоретан в металната индустрия, неупотребяваща желязо (OВ L 96, 28.03.1998 г.)

Решение 98/249/ЕО на Съвета от 7.10.1997 г. за утвърждаване на Конвенцията за опазване на морската среда на Североизточния Атлантик (OВ L 104, 3.04.1998 г.)

Решение 98/392/ЕО на Съвета от 23.03.1998 г. за утвърждаване от Европейската общност на Конвенцията на ООН по морско право от 10.12.1982 г. и на Споразумението по прилагане на нейната Част ХІ от 28.07.1994 г. (OВ L 179, 23.06.1998 г.)

Решение 1999/800/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за утвърждаване на Протокола за особено защитените пространства и биологичното разнообразие в Средиземно море, и за приемане на приложенията към този протокол (Барселонска конвенция) (OВ L 322, 14.12.1999 г., в сила от 22.10.1999 г.)

Решение 1999/801/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за приемане на измененията на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата (Барселонска конвенция) (OВ L 322, 14.12.1999 г.)

Решение 1999/802/ЕО на Съвета от 22.10.1999 г. за приемане на измененията на Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване и на Протокола за опазване от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети (OВ L 322, 14.12.1999 г.)

Решение 2000/340/ЕО на Съвета от 8.05.2000 г. за одобряване от Общността на новото приложение V към Конвенцията за опазване на морската среда на Североизточния Атлантик, относно опазването и защитата на екосистемите и биологичното разнообразие на морските пространства и свързаното с него подприложение 3 (OВ L 118, 8.05.2000 г.)

Решение 2002/762/ЕО на Съвета от 19.09.2002 г. за оправомощаване на страните-членки, в интерес на Общността, да подпишат, ратифицират или се присъединят към Международната конвенция за гражданска отговорност за вреда от замърсяване с нефт от бункери (конвенция за бункерите) (OВ L 256, 25.09.2002 г.)

Решение 2002/971/ЕО на Съвета от 18.11.2002 г. за оправомощаване на страните-членки, в интерес на Общността, да ратифицират или се присъединят към Международната конвенция за отговорност и обезщетение на вреда, свързана с превоз на опасни и вредни вещества по море, 1996 г. (конвенция за ОВВ) (OВ L 337, 13.12.2002 г.)

Решение 2004/246/ЕО на Съвета от 2.03.2004 г. за оправомощаване на страните-членки да подпишат, ратифицират или се присъединят, в интерес на Общността, към Протокола от 2003 г. към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г., и за оправомощаване на Австрия и Люксембург, в интерес на Общността, да се присъединят към посочените споразумения (OВ L 78, 16.03.2004 г.)

Решение 2009/89/ЕО на Съвета от 4.12.2008 г. относно подписване, от името на Европейската общност, на Протокола за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземно море към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (OВ L 34, 4.02.2009 г.)

Решение 2010/655/ЕС на Съвета от 19.10.2010 г. относно утвърждаване, от името на Европейския съюз, на Допълнителния протокол към Споразумението за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (OВ L 285, 30.10.2010 г.)

Решение 2013/5/ЕС на Съвета от 17.12.2012 г. за присъединяване на Европейския съюз към Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (OВ L 4, 09.01.2013 г., в сила от 17.12.2012 г.)

Решение 2017/769/ЕС на Съвета от 25.04.2017 г. относно ратифицирането и присъединяването на държавите-членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси (OB L 115, 04.05.2017 г.)

Решение 2017/770/ЕС на Съвета от 25.04.2017 г. относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море по отношение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси (OB L 115, 04.05.2017 г.)

Решение (ЕС) 2017/848 на Комисията от 17.05.2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС (OB L 125, 18.05.2017 г., в сила от 08.06.2017 г.)

Решение (ЕС) 2021/176 на Съвета от 05.02.2021 г. относно одобряване на измененията на Споразумението за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (Бонско споразумение) по отношение на разширяването на обхвата на посоченото споразумение и присъединяването на Кралство Испания към същото споразумение (OВ L 54, 16.02.2021 г.)

ІV. ПРЕПОРЪКИ

            Препоръка 76/51/ЕИО на Комисията от 19.12.1975 г. към страните-членки, поканени да участват на междуправителствената среща в Барселона (OВ L 9, 16.01.1976 г.)

Препоръка на Комисията от 16.09.2011 г. относно инициативата за съвместно планиране на научноизследователската дейност на тема “Здрави и продуктивни морета и океани” (OВ C 276, 21.09.2011 г.)

V. РЕЗОЛЮЦИИ

Резолюция на Съвета от 3.03.1975 г. относно Конвенцията за опазване на морската среда от замърсяване от източници, разположени на сушата (OВ C 168, 25.07.1975 г.)

Резолюция на Съвета от 26.06.1978 г. относно разработване на Програма за действие на Европейските общности за контрол и ограничаване на замърсяването с въглеводороди, изхвърляни в морето (OВ C 162, 8.07.1978 г.)

Резолюция на Съвета от 19.06.1990 г. относно предотвратяване на инциденти, причиняващи замърсяване на морската среда (OВ C 206, 18.08.1990 г.)

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

ПРАВНИ АКТОВЕ И ДОКУМЕНТИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА, КОИТО НЕ СА В СИЛА ИЛИ СА ИЗГУБИЛИ ЗНАЧЕНИЕ

            І. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИ С ПО-ОБЩО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ОПАЗВАНЕТО НА МОРСКАТА СРЕДА

Решение 81/971/ЕИО на Съвета от 3.12.1981 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърляне на въглеводороди в морето (OВ L 355, 10.12.1981 г. – отм. с чл. 6 от Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6.03.1986 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхварляне на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в по-големите вътрешни води – OВ L 77, 1986 г., изм. и доп., отм.)

Решение 86/85/ЕИО на Съвета от 6.03.1986 г. за установяване на информационна система на Общността за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхварляне на въглеводороди и други вредни вещества в морето или в по-големите вътрешни води (OВ L 77, 22.03.1986 г., изм. и доп. – отм. с чл. 6 от Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2000 г. за установяване на рамката на Общността за сътрудничество в областта на инцидентното или умишленото замърсяване на морската среда – OВ L 332, 28.12.2000 г. – временен правен акт)

Решение № 2850/2000/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2000 г. за установяване на рамката на Общността за сътрудничество в областта на инцидентното или преднамереното замърсяване на морската среда (OВ L 332, 28.12.2000 г., изм. – временен правен акт)[65]

Решение 2010/477/ЕС на Комисията от 1.09.2010 г. относно критериите и методологичните стандарти за добро екологично състояние на морските води (OВ L 232, 2.09.2010 г. – отм. с чл. 7 от Решение 2017/848/ЕС на Комисията от 17.05.2017 г. за определяне на критерии и методологични стандарти за добро екологично състояние на морските води, както и на спецификации и стандартизирани методи за мониторинг и оценка, и за отмяна на Решение 2010/477/ЕС – OB L 125, 18.05.2017 г.)

Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 30.11.2011 г. относно установяване на програма за подпомагане на по-нататъшното развитие на интегрираната морска политика (OB L 321, 05.12.2011 г. – в сила от 06.12.2011 г. – отм., считано от 01.01.2014 г. с чл. 128, ал.1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 година за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета – OB L 149, 20.05.2014 г.)

Регламент (ЕС) № 911/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно многогодишното финансиране на дейността на Европейската агенция за морска безопасност в областта на реагирането на замърсяване на морето, причинено от кораби и от нефтени и газови инсталации (OB L 257, 28.08.2014 г., в сила от 29.08.2014 г. – временен правен акт)

ІІ. ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, ПРИЧИНЕНО ОТ КОРАБИ

Рамково решение 2005/667/ПВР на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г. – отм. с т. 1 от Решение на Съда от 23.10.2007 г. по дело № С-440/05 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз, [2007] ECR I-09097, ECLI:EU:C:2007:625. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021]. Available from: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62005CJ0440&qid=1636656615373&from=EN)

ІІІ. УЧАСТИЕ НА ЕС В МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

Решение 84/132/ЕИО на Съвета от 1.03.1984 г. относно утвърждаване на Протокола за особено защитените пространства на Средиземно море (OВ L 68, 10.03.1984 г. – заг. знач.)[66]

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

СЕЛЕКТИВНА СЪДЕБНА ПРАКТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА

Дело C-213/03 Cyndicat professionnel coordination des pêcheurs de l’étang de Berre et de la région срещу Électricité de France (EDF), Решение на Съда от 15.07.2004 г., [2004] ECR I-07357; ECLI:EU:C:2004:464. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021] Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A62003CJ0213 [чл. 6, § 3 от Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности (Атина, 17.05.1980 г.) с изменението му (Сиракуза, 8.03.1996 г.) (с първоначално наименование “Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата” – бел. авт.) към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (Барселона, 16.02.1976 г.) (с първоначално наименование “Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване” – бел. авт.)]

Дело С-239/03 Комисията на Европейските общности срещу Френската република, Решение на Съда от 07.10.2004 г., [2004] ECR I-09325; ECLI:EU:C:2004:598. Същото В: Съд на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 05.11.2022]. Достъпно от: https://curia.europa.eu/juris/showPdf.jsf;jsessionid=E0F99DBB9153EF15B40712E5C76AB9CE?text=&docid=49170&pageIndex=0&doclang=EN&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=863708 [Приложение III на Протокола за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности (Атина, 17.05.1980 г.) с изменението му (Сиракуза, 8.03.1996 г.) (с първоначално наименование “Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата” – бел. авт.) към Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (Барселона, 16.02.1976 г.) (с първоначално наименование “Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване” – бел. авт.); чл. 300 от ДЕО]

Дело С-440/05 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз, Решение на Съда от 23.10.2007 г., [2007] ECR I-09097, ECLI:EU:C:2007:625. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021] Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62005CJ0440&qid=1636656615373&from=EN [Рамково решение 2005/667/ПВР на Съвета от 12.07.2005 г. относно укрепване на наказателноправната рамка за прилагане на законите срещу замърсяването от кораби (OВ L 255, 30.09.2005 г. – отм.)]

Дело С-308/06 The Queen, по искане на International Association of Independent Tanker Owners (Intertanko) и други срещу Secretary of State for Transport, Решение на Съда от 03.06.2008 г., [2008] ECR I-04057, ECLI:EU:C:2008:312. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021] Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/ALL/?uri=CELEX%3A62006CJ0308 [тълкуване на чл. 4 и 5 от Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно замърсяването от кораби и относно въвеждането на санкции, включително наказателноправни санкции, за нарушения, свързани със замърсяване (OВ L 255, 30.09.2005 г., попр., изм. и доп.)]

Дело С-510/20 Европейската комисия срещу Република България, Решение на Съда от 28.04.2022 г., ECLI:EU:C:2022:324. Същото В: Съд на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 05.03.2023]. Достъпно от: https://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=258487&pageIndex=0&doclang=bg&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=5736828 [чл. 5 и чл. 17, § 2, букви „а” и „б” и § 3 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008 г. относно установяване на рамката за действие на Общността в областта на политиката за морската среда (Рамкова директива за морска стратегия) (OВ L 164, 25.06.2008 г., изм. и доп.)]

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ ПО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА СРЕДА С УЧАСТИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

            І. МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ, КЪМ КОИТО ЕС СЕ Е ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗРИЧНО СЪС СПЕЦИАЛЕН ПРАВЕН АКТ

1. Конвенция за опазване на морската среда от източници на сушата (Париж, 21.02.1974 г.)
2. Конвенция за опазване на морската среда на района на Балтийско море (Хелзинки, 22.03.1974 г.)
3. Конвенция за опазване на морската среда и крайбрежието на Средиземно море (Барселона, 16.02.1976 г.) и изменението й (Барселона, 10.06.1995 г.) (с първоначално наименование “Конвенция за опазване на Средиземно море от замърсяване” – бел. авт.)

3.1. Протокол за опазване и предотвратяване на замърсяването на Средиземно море чрез дъмпинг от кораби и самолети или чрез изгаряне в морето (Барселона, 16.02.1976 г.) и изменението му (Барселона, 10.06.1995 г.) (с първоначално наименование “Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване чрез дъмпинг от кораби и самолети” – бел. авт.)

3.2. Протокол за сътрудничество в борбата срещу замърсяването на Средиземно море с нефт и други вредни вещества в извънредни ситуации (Барселона, 16.02.1976 г.)

3.3. Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници на сушата и дейности (Атина, 17.05.1980 г.) и изменението му (Сиракуза, 8.03.1996 г.) (с първоначално наименование “Протокол за опазване на Средиземно море от източници на сушата” – бел. авт.)

3.4. Протокол за особено защитените пространства и биологичното разнообразие в Средиземно море (Барселона, 10.06.1995 г.)

3.5. Протокол за комплексно управление на крайбрежните зони в Средиземно море (20.01.2008 г.)

3.6. Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване от източници, разположени на сушата и дейности (Атина, 17.05.1980 г.)

3.7. Протокол за опазване на Средиземно море от замърсяване в резултат на проучване и експлоатация на континенталния шелф и на морското дъно и неговите недра (Мадрид, 14.10.1994 г.)

4. Конвенция на ООН по морско право (Монтего Бей, 10.12.1982 г.)

4.1. Споразумение относно прилагането на част ХІ от Конвенцията на ООН по морско право (Ню Йорк, 28.07.1994 г.)

5. Споразумение за сътрудничество в областта на замърсяването на Северно море с нефт и други вредни вещества (Бон, 13.09.1983 г.) и измененията му (Бон, 22.09.1989 г.)
6. Споразумение за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (Лисабон, 17.10.1990 г.)

6.1. Допълнителен протокол към Споразумението за сътрудничество за опазване на крайбрежието и водите на Североизточния Атлантик от замърсяване (Лисабон, 20.05.2008 г.)

7. Конвенция за опазване на морската среда на Североизточния Атлантик (Париж, 22.09.1992 г.)
8. Конвенция за опазване на морската среда на района на Балтийско море (Хелзинки, 9.04.1992 г.)

ІІ. МЕЖДУНАРОДНИ СПОРАЗУМЕНИЯ, КЪМ КОИТО ЕС НЕ СЕ Е ПРИСЪЕДИНИЛ ИЗРИЧНО СЪС СПЕЦИАЛЕН ПРАВЕН АКТ, НО ФАКТИЧЕСКИ СА ВЪВЕДЕНИ В ЕВРОПЕЙСКОТО ПРАВО С ОТДЕЛНИ ПРАВНИ АКТОВЕ, КОИТО СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ЗА СТРАНИТЕ-ЧЛЕНКИ

1. Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Лондон, 2.11.1973 г.)

1.1. Протокол от 1978 г. към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Лондон, 17.02.1978 г.)

2. Международния кодекс за управление и безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) (Лондон, 4.11.1993 г.)
3. Международна конвенция за отговорност и обезщетение на вреда, свързана с превоз на опасни и вредни вещества по море (Лондон, 3.05.1996 г.)

3.1. Протокол от 2010 г. към Международната конвенция за отговорност и обезщетение на вреда, свързана с превоз на опасни и вредни вещества по море (Лондон, 30.04.2010 г.)

4. Международна конвенция за гражданска отговорност за вреда от замърсяване с нефт от бункери (Лондон, 23.03.2001 г.)

5. Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите (Лондон, 5.10.2001 г.)

6. Протокол към Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 (Лондон, 16.05.2003 г.)

[1] Вж. в тази насока, напр.: Божанов, С. Правна защита на българските морски пространства от замърсяване. София: Деметра, 2009, с. 19-21; Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми. – В: Опазване на околната среда в българските черноморски пристанища и прилежащите им зони. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2020, с. 42-43; от него. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд. София: Сиела, 2023, с. 105-109; Стайнов, П. Защита на природата (правни изследвания). София: Издателство на БАН, 1970, с. 277-281.

[2] Вж. Интернет-страницата на Комисията за законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu и по-специално раздел 15, посветен на екологичното законодателство на ЕС.

[3] Вж. Commission of the European Communities. European Community environment legislation. Vol. 7. Water. Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 1992. 465 p.; European Commission. European Community environment legislation. Vol. 7. Water. Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities, 1996. 189 p.

[4] Тази агенция е създадена с чл. 1, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27.06.2002 г. относно учредяване на Европейска агенция за морска безопасност (OВ L 208, 5.08.2002 г., в сила от 25.08.2002 г., изм. и доп.).

[5] Първоначалното наименование на това решение, до измененията му с Решение 85/208/ЕИО на Комисията от 25.03.1985 г. (OВ L 89, 29.03.1985 г.), беше “Решение 80/686/ЕИО на Комисията от 25.06.1980 г. за учредяване на Консултативен комитет за контрол и ограничаване на замърсяването, причинено от изхвърлянето на въглеводороди в морето”. Следователно думите “въглеводороди, изхвърляни в морето” са заменени с думите “нефт и други вредни вещества, изхвърляни в морето”.

[6] В първоначалната му редакция, до измененията на решението в 1987 г. с Решение 87/144/ЕИО на Комисията от 13.02.1987 г. (OВ L 57, 27.02.1987 г.), беше предвидено участието на трима такива представители от всяка страна-членка.

[7] В първоначалната редакция на решението, до измененията му с Решение 87/144/ЕИО на Комисията, беше предвидено тази покана да се отправя от председателя на създадения комитет към Комисията.

[8] Вж. за повече подробности относно Решение 80/686/ЕИО на Комисията, Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите. Благоевград: ЕТ „Интелект – А”, 1997, с. 77; от него. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми. – В: Енергийна и екологична сигурност в Черноморския регион. Кръгла маса, проведена в рамките на Лятната научна сесия на Юридическия факултет – 2012 във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър” – 23 юни 2012 г. Варна: ВСУ “Черноризец Храбър, 2013, с. 49–50; от него. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 47.

[9] Вж. за повече подробности относно Решение 86/479/ЕИО на Комисията, Пенчев, Г. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 50; от него. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 47-48.

[10] В буквален превод от английски език – “безопасни морета” (“safe seas”).

[11] В интернет-страницата на Комисията, посветена на законодателството на ЕС (EUR-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн], [прегледан 08.04.2018], Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?qid=1523049458781&uri=CELEX:32002R2099) неточно е посочено, че Регламент (ЕО) № 2099/2002 вече не е в сила, считано от 19.07.2012 г. и че е отменен мълчаливо от Регламент (ЕС) № 530/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 13.06.2012 г. относно ускорено въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции и за еднокорпусни нефтени танкери (OВ L 172, 30.06.2012 г., в сила от 19.07.2012 г.). Регламент (ЕО) № 2099/2002 все още е в сила поради следните обстоятелства: а) в приложение I към Регламент (ЕС) № 530/2012 изрично е посочено, че е отменен само чл. 11 от Регламент (ЕО) № 2099/2002; и б) Регламент (ЕО) № 2099/2002 е изменян досега 5 пъти, като последното изменение е от 2016 г. с Регламент (ЕС) № 103/2016 на Комисията от 27.01.2016 г. (OB L 21, 28.01.2016 г.) и следователно той е продължил да действа и след погрешно посочената дата на неговата цялостна, макар и мълчалива, отмяна – 19.07.2012 г. Предходните 4 изменения на Регламент (ЕО) № 2099/2002 са извършени, както следва, с: Регламент (ЕО) № 415/2004 на Комисията от 05.03.2004 г. (OB L 68, 06.03.2004 г.); Регламент (ЕО) № 93/2007 на Комисията от 30.01.2007 г. (OB L 22, 31.01.2007 г.); Регламент (ЕО) № 596/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18.06.2009 г. (OB L 188, 18.07.2009 г.); Регламент (ЕС) № 530/2012, посочен по-горе.

[12] Става дума за Регламент (ЕИО) № 613/91 на Съвета от 4.03.1991 г. относно прехвърлянето на кораби от един регистър в друг в рамките на Общността (OВ L 68, 15.03.1991 г., изм. и доп. – отм.).

[13] Става дума за Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета от 21.11.1994 г. относно прилагане на Резолюция А. 747 (18) на ММО спрямо измерване на тонажа на баластното пространство в танкерите за изолиран баластен нефт (OВ L 319, 12.12.1994 г., изм. и доп. – отм.).

[14] Става дума за Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета от 8.12.1995 г. относно управление на безопасната експлоатация на пътнически ро-ро фериботи (OВ L 320, 30.12.1995 г., изм. и доп. – отм., считано от 24.03.2006 г., с чл. 13, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 336/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.02.2006 г. относно прилагане на Международния кодекс за управление на безопасността в рамките на Общността, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 3051/95 на Съвета – OВ L 64, 4.03.2006 г.).

[15] Става дума за Регламент (ЕО) № 417/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 18.02.2002 г. относно ускореното поетапно въвеждане на изисквания за двукорпусни или еквивалентни конструкции спрямо еднокорпусни нефтени танкери, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2978/94 на Съвета (OВ L 64, 7.03.2002 г., изм. и доп.). Вж. за повече подробности относно Регламент (ЕО) № 2099/2002, напр. Пенчев, Г. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 50–52; от него. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 50-52.

[16] Става дума за Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2000 г. относно установяване на рамката за действие на Общността в областта на политиката за водите (OВ L 327, 22.12.2000 г., изм. и доп.).

[17] Във връзка с това задължение бе изменена Директива 2008/56/ЕО в 2017 г. с Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията от 17.05.2017 г. за изменение на Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на примерните списъци от елементи, които следва да се имат предвид при подготовката на морски стратегии (ОВ L 125, 18.05.2017 г.). Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията Директива (ЕС) 2017/845 на Комисията е въведена в българското законодателство с ПМС № 19 от 13.02.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за опазване на околната среда в морските води, приета с ПМС № 273 от 2010 г. (ДВ, бр. 14 от 2020 г.).

[18] Вж. за повече подробности относно Директива 2008/56/ЕО, напр.: Божанов, С. Цит. съч., с. 41–42, 45; Пенчев, Г. Правна защита на морската среда на Република България от замърсяване – история и съвременност. – В: 100 години от рождението на проф. Михаил Андреев. Сборник статии. София: Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, 2011, с. 522–525; от него. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 52–55; от него. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 53-56; Колчева, К. Водна политика и управление на водните ресурси в света и България. Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски”, 2020, с. 94-95.

[19] За повече подробности относно фактическата обстановка по случая, вж. т. 7-15, 23-34 от мотивите на решението.

[20] Вж. относно Решение 2017/848/ЕС, напр. Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 57-58.

[21] Вж. относно Директива 2014/89/ЕС, напр. Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 58-60.

[22] Вж. чл. 51а–51ж от ЗМПВВППРБ, въведени със Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗМПВВППРБ от 2018 г. (ДВ, бр. 28 от 2018 г.). Относно ЗМПММППРБ, вж. напр. Пенчев, Г. Екологично право. Специална част. 3. прераб. и доп. изд., с. 110-125.

[23] Текстът на плана в обем на 426 с. е публикуван В: Министерство на регионалното развитие и благоустройството [онлайн]. [прегледан 26.05.2023]. Достъпно от: https://www.mrrb.bg/bg/morski-prostranstven-plan-na-republika-bulgariya-2021-2035-g/.

[24] Вж. за повече подробности относно Резолюция на Съвета от 26.06.1978 г., Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите, с. 76–77.

[25] Вж. Eur-Lex. Достъп до правото на Европейския съюз [онлайн]. [прегледан 19.08.2021]. Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020DC0741&qid=1629404478552.

[26] Вж. за повече подробности относно Решение 81/971/ЕИО, напр. Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите, с. 77.

[27] Вж. за повече подробности относно Решение 86/85/ЕИО, напр. Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите, с. 77–79 и цитираната там литература.

[28] Става дума за Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 година за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и за отмяна на Директива 93/75/ЕИО на Съвета (OB L 208, 05.08.2002 г.).

[29] Вж. относно Регламент (ЕО) № 1406/2002, напр. Пенчев, Г. Управление на дейности по опазване на морската среда по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 48-50.

[30] Вж. Интернет-страницата на Комисията, посветена на законодателството на ЕС: www.eur-lex.europa.eu и по-специално раздел 15 “Околна среда, защита на потребителите и тяхното здраве”.

[31] Тази конвенция е ратифицирана от Република България със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г.), но все още не е в сила за нашата страна.

[32] Вж. абзац („съображение”) 1 от преамбюла на регламента.

[33] Биоцид е химично вещество, произвеждано за борба с вредителите, което е токсично за организмите – вж. Речник по екология и опазване на околната среда. София: Партиздат, 1984, с. 44.

[34] В тази насока е налице препращане към Директива 95/21/ЕО на Съвета от 19.06.1995 г. относно прилагането, по отношение на корабоплаването, при използване на пристанищата на Общността и плаването във водите под юрисдикцията на страните-членки, на международните стандарти за безопасност на кораба, предотвратяване на замърсяването и условията за живот и работа на борда на кораба (държавен пристанищен контрол) (OВ L 157, 7.07.1995 г., в сила от 27.07.1995 г., попр., изм. и доп.), която е отменена, считано от 1.01.2011 г., с чл. 37 от Директива 2009/16/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2009 г. относно държавния пристанищен контрол (OB L 131, 28.05.2009 г.), поради което в разглежданата насока трябва да се има предвид Директива 2009/16/ЕО. Вж. за повече подробности относно отменената Директива 95/21/ЕО, Пенчев, Г. Сближаване на законодателството на Република България с правото на Европейския съюз в областта на опазване на водите, с. 83–86.

[35] Вж. относно Регламент (ЕО) № 782/2003 на Европейския парламент и на Съвета, напр. Пенчев, Г. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 59–61.

[36] “МАРПОЛ” е кирилизиран аналог на съкращението (абревиатурата) “MARPOL” от английски език на думите “marine pollution”.

[37] Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби (Лондон, 2.11.1973 г.) първоначално е утвърдена от Република България с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано), отнасящо се до конвенцията и Приложения № 1 и 2 към нея, с резерви по чл. 10 от конвенцията и по Приложения №№ 3, 4 и 5 към нея. Резервата по чл. 10 е оттеглена със закон от 12.01.1994 г. (ДВ, бр. 8 от 1994 г.), а резервата по Приложения №№ 3–5 практически е оттеглена мълчаливо през 1992 г. с утвърждаването им от нашата страна. Резервите гласяха: “1. Народна република България не се счита обвързана с Приложения 3, 4 и 5 към Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби; 2. Народна република България не се счита обвързана с разпоредбата на член 10 на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, съгласно който всеки спор между две или повече държави-членки относно тълкуването и прилагането на Конвенцията се предава на международен арбитраж по молба на която и да е страна по спора, ако той не е уреден чрез преговори или по друг начин. Правителството на Народна република България заявява, че за предаване на такъв спор на международен арбитраж е необходимо предварителното съгласие на всяка една от страните по спора”. Конвенцията, заедно с приложения №№ 1 и 2 към нея, е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г. Приложения №№ 3, 4 и 5 към конвенцията са утвърдени от Република България с Решение на Министерския съвет № 325 от 21.08.1992 г. (необнародвано). Приложения №№ 3 и 5 са в сила за нашата страна от 13.08.1993 г., а Приложение № 4 – от 13.05.1993 г. Впоследствие тази конвенция е ратифицирана (фактически включително с всичките й приложения – бел. авт.) от Република България, в редакцията й включваща измененията й с Протоколите от 1978 г. и 1997 г., със закон от 13.10.2004 г. (ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Тя е обнародвана в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г. Текстът на конвенцията, заедно с приложенията й и протоколите от 1978 и 1997 г. са издадени в самостоятелно книжно тяло като притурка към ДВ, бр. 12 от 2005 г., а в този брой на ДВ не са отпечатани приложенията ѝ. Първоначално Република България се присъедини към Протокола от 1978 г., отнасящ се до Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973 г. (Лондон, 17.02.1978 г.) с Решение на Министерския съвет № 122 от 26.07.1984 г. (необнародвано). Впоследствие фактически той е ратифициран от Република България, в контекста на измененията на конвенцията, със закон от 13.10.2004 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г., в сила от 22.10.2004 г.). Той е в сила за нашата страна от 12.03.1985 г. и е обнародван в ДВ, бр. 12 от 4.02.2005 г.

[38] В първоначалната ѝ редакция, до измененията и допълненията ѝ в 2009 г., наименованието на директивата беше “Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно замърсяването от кораби и налагането на санкции при нарушения”.

[39] ПВР е абревиатура на “Правосъдие и вътрешни работи”.

[40] Това рамково решение, принадлежащо към бившия т.нар. “Трети стълб” на правната уредба на ЕС (т.е. „Правосъдие и вътрешни работи” – бел. авт.), е отменено с т. 1 от Решение на Съда от 23.10.2007 г. по дело № С-440/05 Комисията на Европейските общности срещу Съвета на Европейския съюз – вж. [2007] ECR I-09097. Същото В: Eur-Lex. Access to European Union law [online]. [viewed 11.11.2021] Достъпно от: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:62005CJ0440&qid=1636656615373&from=EN.

[41] В първоначалната редакция на тази разпоредба, до измененията и допълненията на директивата през 2009 г., изтъкнати по-горе, тази втора насока на основната цел на директивата беше очертана като осигуряване на санкционирането на правонарушителите, за да се подобри морската безопасност и опазването на морската среда от замърсяване, причинено от кораби. Видно е, че единствената редакционна промяна в тази хипотеза е свързана с добавянето на “наказателноправните санкции” към кръга от санкции, които трябва да се налагат спрямо правонарушителите в разглежданата област.

[42] Този раздел на част ХІІ от конвенцията се отнася до универсалното и регионалното сътрудничество по опазване на морската среда.

[43] Наименованието на тази разпоредба е “мерки за прилагане”.

[44] В тази хипотеза става дума само за тези държави-членки на ЕС, които са засегнати от замърсяване на морските им пространства по чл. 3, ал. 1 от директивата с вредни вещества от кораби.

[45] Този раздел на част ХІІ от конвенцията се отнася до гаранциите при административнонаказателното или наказателното (“съдебното”) преследване на неправомерни деяния, свързани със замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове.

[46] Наименованието на тази разпоредба е “съпътстващи мерки” в смисъл на правни мерки, които допълнително ще допринесат за реализацията на основната цел на директивата.

[47] Вж. за повече подробности относно разглежданата директива, напр. Панайотов, П. Съобразяването на наказателноправните стандарти на ЕС в областта на околната среда по българския Наказателен кодекс. – Правна мисъл. София, 2011, № 3, с. 59–69; от него. Наказателното право на Европейския съюз и българското наказателно право. София, 2012, с. 223–235; Пенчев, Г. Наказателноправна защита на околната среда по европейското право. – В: Модели за система на престъпления според съвременното наказателно право: Сборник материали: Пета международна научно-практическа конференция, организирана от ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“ и ЦЮН на БСУ: 12 юни 2012 г. [Пловдив], Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2013, с. 108–116; от него. Правна защита на морската среда от замърсяване, причинено от кораби по вторичното европейско право: актуални проблеми, с. 61–64.

[48] Вж. §§ 1 – 4, 7 – 9 и 13 от ЗИДЗМПВВППРБ (ДВ, бр. 54 от 2007 г.). Фактически изискванията на тази директива са въведени с чл.чл. 54, 55, 59а, 59б, 66 – 68, 118 – 123 и § 2, т. 30 от ДР на ЗМПВВППРБ.

[49] Вж. чл.чл. 352 и 352а. Вж. напр. за повече подробности относно тези разпоредби на НК, Пенчев, Г. Система и обща характеристика на престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс (субект, форма на вината, наказания). – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2010, № 4, с. 15-26 и цитираната там литература; от него. Престъпленията против околната среда по Наказателния кодекс в светлината на екологичното законодателство на Република България: някои особености на изпълнителното деяние. – Бюлетин на Асоциацията на прокурорите в България. София, 2011, № 1, с. 61–78 и цитираната там литература. Със Закона за изменение и допълнение на НК (ДВ, бр. 33 от 2011 г.) е въведена Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяването от кораби и налагането на санкции при нарушения (OB L 280, 27.10.2009 г.).

[50] Чл. 4 от Директива 2005/35/ЕО гласи: „Държавите-членки обезпечават, че изхвърлянето на замърсяващи вещества от корабите в кое да е от пространствата по член 3, параграф 1 се счита за нарушение, ако е извършено преднамерено (в смисъл на „умишлено” – бел. авт.), по небрежност (в смисъл на „самонадеяност” – бел.авт.) или поради сериозна (в смисъл на „груба” – бел. авт.) небрежност. Тези нарушения се считат за престъпления поради и при обстоятелствата, предвидени в Рамково решение 2005/667/ПВР, допълващо настоящата директива.“

Чл. 5 от Директива 2005/35/ЕО гласи:

„1.   Изхвърлянето на замърсяващи вещества в което и да е от пространствата по член 3, параграф 1 не се счита за нарушение, ако удовлетворява условията, дадени в приложение I, правила 9, 10, правило 11, буква „а” или правило 11, буква „c”, или в приложение II, правило 5, правило 6, буква „а” или правило 6, буква „c” към MARPOL 73/78.

2. Изхвърлянето на замърсяващи вещества в което и да е от пространствата по член 3, параграф 1, букви „в”, „г” и „д” не се счита за нарушение от собственика, капитана или екипажа, когато се действа на отговорност на капитана, ако удовлетворява условията, дадени в приложение I, правило 11, буква „b” или в приложение II, правило 6, буква „b” към MARPOL 73/78.“

[51] По-подробно относно фактическата обстановка по случая, вж. т. 28-29 от мотивите на решението.

[52] Чл. 40 (предишен чл. 47) от ДЕС гласи:

„Осъществяването на общата външна политика и политика на сигурност не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза, посочени в членове 3 – 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

По същия начин осъществяването на политиките, посочени в тези членове, не засяга прилагането на процедурите и съответния обхват на правомощията на институциите, предвидени в Договорите с оглед упражняването на областите на компетентност на Съюза съгласно настоящата глава.”

[53] По-подробно относно фактическата обстановка по случая, вж. т. 26-51 от мотивите на решението.

[54] Става дума за Регламент (ЕО) № 1627/94 на Съвета от 27.06.1994 г. относно определяне на общите разпоредби за специалните разрешителни за риболов (OB L 171, 6.07.1994 г.).

[55] Става дума за Регламент (ЕИО) № 2847/93 на Съвета от 12.10.1993 г. относно установяване на система за контрол, приложима към Общата рибностопанска политика (OВ L 261, 20.10.1993 г., изм. и доп.).

[56] ФАО е абревиатура от английски език на „Food and Agricultural Organization”, т.е. на Организацията на ООН по прехрана и земеделие.

[57] Става дума за Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г.).

[58] В буквален превод от английски език на последната част от наименованието на решението – “нежелязната метална промишленост” (“non-ferrous metal industry”).

[59] При подписването на конвенцията, Общността направи необходимата декларация, в съответствие с чл. 2 от приложение ІХ, в която тя определи материята на конвенцията, спрямо която нейната компетентност й е прехвърлена от нейните страните-членки.

[60] Подписано от Общността на 29.07.1994 г. и прилагано предварително от 16.11.1994 г.

[61] Договорът от Париж за създаване на Европейска общност за въглища и стомана беше регистриран в Секретариата на ООН на 15.03.1957 г. под № 3729; Договорите от Рим за създаване на Европейска икономическа общност и Европейска общност за атомна енергия (ЕОАЕ) бяха регистрирани съответно на 21 април и 24 април 1958 г. под номера 4300 и 4301. Договорът за Европейски съюз беше регистриран на 28.12.1993 г. под № 30615; Договорът за присъединяване от 24.06.1994 г. беше обнародван в “Официален вестник на Европейските общности” С 241 от 29.08.1994 г.

[62] В буквален превод от английски език – “дълбоко море” (“deep sea”).

[63] Конвенцията на ООН по морско право (Монтего Бей – Ямайка, 10.12.1982 г.) е ратифицирана от Република България със закон от 24.04.1996 г. (ДВ, бр. 38 от 1996 г.). Тя е в сила за нашата страна от 14.06.1996 г. и е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 27.08.1996 г. и бр. 74 от 30.08.1996 г. Споразумението относно прилагането на част ХІ от Конвенцията на ООН по морско право (Ню Йорк, 28.07.1994 г.) е ратифицирано от Република България със закон от 24.04.1996 г. (ДВ, бр. 38 от 1996 г.). Временно се прилага от нашата страна от 15.05.1996 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 74 от 30.08.1996 г.

[64] Първоначалното наименование на директивата, до измененията и допълненията ѝ с Директива 2009/123/ЕО (OB L 280, 27.10.2009 г.), беше “Директива 2005/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7.09.2005 г. относно замърсяването от кораби и налагането на санкции при нарушения”. Същевременно Директива 2009/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21.10.2009 г. за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения (OB L 280, 27.10.2009 г.) беше заменена от Директива (ЕС) 2024/1203 на Европейския парламент и на Съвета от 11.04.2024 г. относно защитата на околната среда чрез наказателно право и за замяна на директиви 2008/99/ЕО и 2009/123/ЕО (OВ L, 2024/1203, 30.4.2024 г.) на основание чл. 27 от Директива (ЕС) 2024/1203, но независимо от това, Директива 2009/123/ЕО продължава да се прилага по отношение на държавите-членки, които не са обвързани със заменящата я Директива (ЕС) 2024/1203.

[65] Съгласно чл. 1 от решението, т.нар. “Рамка на Общността за сътрудничество в областта на инцидентното или преднамереното замърсяване на морската среда” е създадена за периода 1.01.2000 – 31.12.2006 г. Практически това е и периодът на действие на решението.

[66] Този протокол към Конвенцията за опазване на Средиземно море от замърсяване е подписан в гр. Женева-Швейцария на 3.04.1982 г. Понастоящем той е заменен от Протокола за особено защитените пространства и биологичното разнообразие в Средиземно море (Барселона, 1995 г.), към който ЕС се присъедини с Решение 1999/800/ЕО на Съвета, посочено по-горе. Съгласно чл. 32, ал. 2 от новия протокол от 1995 г., от датата на влизането му в сила (12.12.1999 г.) той заменя протокола от 1982 г. по отношение на държавите-участнички и в двата протокола.

Георги Пенчев

професор по екологично право, д.ю.н. в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски"

Завършва специалност "право" в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". За периода 1986-1989 г. е редовен докторант в Института за държавата и правото /ИДП/ към БАН по екологично право /тогава - "Правни проблеми на опазване на природната среда"/. В 1990 г. успешно защитава дисертационен труд "Имуществена отговорност за замърсяване на водите в НР България". За периода 1990-1999 г. работи като научен сътрудник в ИДП-БАН, където в 1999 г. става доцент по екологично право. От 1999 г. и досега работи в Юридическия факултет на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където в 2009 г. придобива академичната длъжност "професор" по екологично право, а в 2017 г. успешно защитава дисертация за придобиване на научната степен "доктор на юридическите науки" с наименование "Принципи на българското екологично право".

Вижте всички публикации на Георги Пенчев