Съдия видя проблеми със съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува дела. Иска тълкуване
Докъде се простират границите на съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебни производства? Как трябва да се тълкуват общите правила в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за разрешаване на спора за подведомственост при съмнения чия е компетентността да се произнесе по поредното постановление за отказ за образуване на дело – на прокуратурата или на съда? Тези въпроси поставя председателят на районния съд в Бургас Евгени Узунов в писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС). Отговорите, които дава самият той, го карат да приеме, че се заформя противоречива съдебна практика, което на свой ред налага Върховният касационен съд (ВКС) да излезе с тълкувателно решение.
Става дума за новите текстове на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК, приети миналата година от Народното събрание.
Те се отнасят до съдебния контрол върху отказите на прокуратурата да образува досъдебно производство и гласят:
„чл. 213 (4) Потвърденото постановление за отказ да се образува досъдебно производство за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс, както и за престъпления по чл. 119 – 122, чл. 124, ал. 1, 2 и 4, чл. 126, ал. 1, чл. 127, ал. 4, чл. 131, 132, 133, 134 – 141, чл. 151, ал. 3 и 4, чл. 153, чл. 154а, чл. 155, ал. 1, чл. 159, ал. 3, 6 и 7, чл. 162 – 165, чл. 167, ал. 1, чл. 169, чл. 169а, чл. 184 – 187, чл. 188, ал. 1 и 2, чл. 225в, чл. 282, чл. 283, чл. 304б, ал. 2, чл. 305а, чл. 307, чл. 331, ал. 3, чл. 335, чл. 343, 343а, чл. 349а, чл. 352, ал. 1, 2 и 4, чл. 353б, ал. 4, чл. 353в, ал. 1, 4 и 5, чл. 353д, ал. 1, 2, 3 и 5, чл. 379, чл. 387 и чл. 419а от Наказателния кодекс подлежи на обжалване от лицата по ал. 1 пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаване на преписа. Лицата по ал. 1 имат право на достъп до материалите от проверката по чл. 145, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за съдебната власт.
(5) Съдът разглежда делото еднолично в закрито заседание не по-късно от един месец от постъпването на материалите по преписката, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ да се образува досъдебно производство с определение, което е окончателно“.
Въпросните разпоредби бяха оспорени пред Конституционния съд, но издържаха конституционната проверка и са част от действащото право.
Първи проблем
Първият въпрос, който поставя съдия Евгени Узунов е за предела на съдебния контрол за обоснованост на постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство.
Шефът на РС-Бургас посочва, че според чл. 102, т. 1 от НПК на доказване в наказателното производство подлежат извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. „Съдебният контрол за „обоснованост“ по чл. 213, ал. 5 от НПК обаче е лишен от лимитирания в чл. 102, т. 1 от НПК логически минимум – „конкретно извършено престъпление“ и „фигурата на обвиняем“, респективно границите и обхватът на контрола за обоснованост остават неопределени и абстрактни.
Аналогично на практическата процесуална дейност, и за удовлетворяване на нуждите на проверката за обоснованост по арг. на чл. 213, ал. 5 от НПК, излагането на съдържателни аргументи относно обосноваността на прокурорското постановление, не може да е абстрактно, а трябва да е подчинено на конкретно установени факти, съотносими към определена правна квалификация на евентуално извършено престъпление. Спорен в случая остава обхватът на възможните рамки, в които съдът дефинира правната квалификация на „вероятното престъпление“, изтъква съдия Узунов.
Според него са възможни три подхода:
- съдът да ограничи своите усилия до проверка на възможността деянието, описано в сигнала до съответната прокуратура, да е извършено по описания в него начин, време, място и автор;
- съдът да разшири съдържателно и юридически обхвата на своята преценка, като се ангажира да изследва за първи път и в различни варианти множество „евентуални подозрения“, произтичащи от съдържанието на приложените в прокурорската преписка източници, които са събрани чрез способи, извън предвидените в НПК и в тази връзка да извърши правен анализ на плоскостта на множество „работни“ правни квалификации;
- съдът да ограничи фокуса на своето изследване в рамките на правната квалификация, възприета в постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство.
След като излага възможните начини на действие, съдия Узунов поставя и редица въпроси:
- До каква степен на конкретност трябва да стигне съдебният контрол за „обоснованост“ в случаите, когато събраните материали в прокурорската преписка предпоставят нужда от излагане на логически и правни аргументи за евентуално престъпление, родово подсъдно на съответния окръжен съд като първоинстанционен съд, а не на районния?
- Процесуално допустимо ли е и в каква степен на материалноправна детайлизация първоинстанционният районен съд да може формира фактически констатации и правни изводи за престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК и от обхвата на чл. 213, ал. 4 от НПК, което по смисъла на чл. 35, ал. 2 от НПК попада в кръга на родова подсъдност на съответния окръжен съд като първоинстанционен съд? Какъв би бил в този случай законосъобразният подход на боравене с правилата, регулиращи подсъдността?
- При едновременно наличие на произтичащи от материалите по преписката фактически данни за евентуални престъпления, подсъдни на различни по степен съдилища, приложимо ли е по аналогия правилото на чл. 38 от НПК и в кой момент, с какъв съдебен акт и фактически и правен обем на произнасяне районният съд трябва следва да изпрати делото на компетентния първоинстанционен окръжен съд?
Друг проблем според него е, че изводите на съда по фактите са изначално лишени от легитимно основание, предвид липсата на опора във валидно събрани и проверени доказателства по реда, предвиден в НПК, респективно не може да се извърши детайлен анализ за надеждността, достоверността и действителното съдържание на предварителни източници от „проверка“.
„Разпоредбата на чл. 102 от НПК е фокусирана в установяване на конкретен кръг от съществени, релевантни обстоятелства и факти, което гарантира истината за събитието на престъплението и неговия автор, докато с нормата на чл. 213, ал. 5 от НПК се задава един твърде общ и неясен за съдилищата мащаб за съдебен контрол за „обоснованост“ върху постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство. Изложеното създава всякога предпоставки за недостатъчна степен и непълнота на обема на контрола за обоснованост поради изначално ниското ниво на осведоменост за отделните факти, както и предвид неизпълнимата задача за тяхното изясняване чрез способите на предпроцесуална проверка. Неяснотата на обхвата на съдебния контрол за обоснованост, предпоставя виждането за „самоцелна“ и практически непостижима детайлизация относно всевъзможните дебютни фактически версии, обвързани с различни правни квалификации“, изтъква Узунов.
Втори проблем
Шефът на РС-Бургас търси отговор и на въпроса как трябва да се тълкуват общите правила на чл. 43 и чл. 44 от НПК за разрешаване на спора за подведомственост при съмнения кой – прокуратурата или съдът, е компетентен да се произнесе по поредното постановление за отказ за образуване на дело.
В тази връзка той припомня, че според чл. 42, ал. 3 от НПК, когато съдът намери, че делото не следва да се разглежда от съд, а от друг орган, прекратява наказателното производство и го изпраща на съответния орган.
Според Узунов обаче липсва равностойна процесуална уредба, която да овластява съответната прокуратура да се „десезира“ по повод адресирани до нея жалби, като счете делото за неподведомствено на нея и да го препрати в съответния първоинстанционен съд, включително след постановено преграждащо определение по чл. 213, ал. 5 от НПК.
„В практиката на апелативния район на АС-Бургас се наблюдава тенденция, след оставяне на жалбата без разглеждане с окончателно определение по см. на чл. 213, ал. 5 от НПК, по указание на съответна апелативна или горестояща прокуратура, проверката да се допълни. При последващо издадено постановление за отказ на първоинстанционната прокуратура, потвърдено от второинстанционна прокуратура, адресираните жалби до апелативна или горестояща прокуратура се препращат за поредно произнасяне по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК в съответния първоинстанционен съд. Налице са и случаи, при които след оставена без разглеждане жалба по чл. 213, ал. 4 от НПК от първоинстанционния съд съответната АП/ВП с писмо или резолюция препраща повторно преписката за разглеждане в компетентния първоинстанционен съд с оглед становище за възможна различна, непроверена правна квалификация на престъпление от кръга на чл. 213, ал. 4 от НПК“, споделя Узунов.
И допълва: „Считаме, че извънреденият способ за проверка на прокурорските постановления, по реда на чл. 213, ал. 4 и ал. 5 от НПК създава предпоставки за прилагане от горестоящите прокуратури на надзорна стратегия, създаваща аналогия за косвено „поставяне на съда под надзора на съответната апелативна или горестояща прокуратура“. Казаното е не само в остро противоречие с принципите на подведомственост като основни ръководни ориентири за правилното разпределение на функционална компетентност между органите, включени в системата на съдебната власт. Но така очертаните проблеми, породени от трайния и зачестяващ подход на процедиране, обуславят намаляване в ревизионния капацитет на този извънреден способ за проверка на прокурорски актове, предвиден в чл. 213, ал. 4 от НПК поради реалното поставяне на съда в рискова позиция да ревизира изпълнението и на свой ред да следи за изпълнението на указания, формулирани от горестояща прокуратура, които обаче са извън обсега на формираното вътрешното убеждение на съда, почиващо на обективен прочит и анализ на установените в преписката фактически положения“.
Нататък Евгени Узунов обяснява, че е налице конкуренция и между принципа на стабилитет на влязлото в сила определение по реда на чл. 213, ал. 5 НПК и интереса на съответния пострадал или човекът, подал сигнала, да изчерпи всички процесуални възможности за проверка на постановлението за отказ. „Така разбирането за „инфинитивна“ възможност за съдебна и прокурорска проверка на постановленията за отказ за образуване на досъдебно производство на практика води до приоритизирането му до степен на дерогиране на основополагащи принципи и правила – чл. 13, чл. 14, чл. 42 от НПК, гарантиращи вземането на решение от съответния орган по вътрешно убеждение, след всеобхватно и обективно проучване на информативните източници, в т.ч. нарушава структурата и йерархията на правомощия и функционални задължения, свойствени и типични за съда и за прокуратурата. Този подход създава основания за обезценяване на правораздавателния процес, иманентна част от която са влезлите в сила и придобили юридическа окончателност съдебни определения“, заявява Узунов.
Той напомня, че в НПК стриктно са разграничени правомощията на съда и на прокурора и това цели да се гарантира върховенството на закона. И отбелязва, че съдът е независим и самостоятелен при укрепване на принципа на справедливостта и ефикасността при реализация правата на гражданите.
„Ето защо намесата по указание на прокурора в автономното съдебно убеждение относно пределите на съдебния контрол върху определен прокурорски акт нарушава границите на ефективното правораздаване, като значима ценност и достижение на организираната държавна власт“, изтъква Евгени Узунов.
Писмото му е било разгледано от правната комисия на ВСС, която го е изпратила по компетентност на ВКС, както и на Инспектората към ВСС, който при установена от него противоречива практика може да поиска да бъде образувано тълкувателно дело.
18
Коментирайте
Да, това са наистина сериозни проблеми.
Дано се отнесат сериозно към тях.
Нагледен пример как каквото и да захванат уважаемите законотворци, нищо не могат да измислят както трябва и винаги после следват редица проблеми, тълкувания и т.н.
Христо и Надка пишат закони и конституция. Ваша чест, какво друго очаквате освен бъркотия…….?! И тези същите сега ще мрънкат за върховенство на правото…. Защо отказа от ДП по чл. 119 НК трябва да има съдебен контрол, защото прокурора не е виждал достатъчно дела за осъществяване на самоотбрана по реда на чл 12 НК или защото ще се загуби някой „безценен“ ром или протестър, дръзнал да краде/да си вре носа навсякъде?!…. Прав е съдията.
Добре, че се пита. Ще има тълкуване и няма повече казуси
Е как ще се оправяме така?
Просто трябва ВКС да излязат с ТР. Въпросът е кога ще стане това.
Хайде бе. И таз добра
Положението е офсайд отвсякъде
Кяк все сте неразбрали бе
При тези неразбираеми закони. Писани от големи разбирачи.
Поздравления, че му стиска да пита
Е, дано му го разтълкуват
Много тъжна история, но няма как
Все някой трябва да ви тълкува нещо бе
Браво
Нивото на наказателните съдии е откровено отчайващо…
Чудничко, уж се предполага, че съдиите и прокурорите от съответната инстанция са равнопоставени в изпълнението на своите функции, а накрая се оказва, че (новоизлюпен) районен съдия може да отмени акт на горестояща прокуратура.