По сигнал на Делян Пеевски военни следователи ще започнат да обикалят страната и да ровят в архивите на Комисията по досиетата, за да установят агентите, работили за Държавна сигурност (ДС) по линия на т.нар. „Възродителен процес“. Това става ясно от публикации на разследващия сайт Bird.bg и близката Делян Пеевски медия 24rodopi.com.

Постановлението за активирането на делото е издадено от свързвания с аферата „Осемте джуджета“ военен прокурор майор Кирил Пейчинов, който се е задействал по сигнала от председателя на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.

Явната цел на акцията е основателят на ДПС и негов почетен председател Ахмед Доган, чиято принадлежност към Държавна сигурност е установена отдавна. Още през 2012 г. разследващият журналист Христо Христов, който е един от първите сериозни изследователи на Държавна сигурност, дава пряк достъп до 10-томното досие на лидера на ДПС (към онзи момент Доган), надхвърлящо 1850 листа.

Откакто Комисията по досиетата проверява агентурното минало на публичните личности, ДПС неизменно е на първо място. Повечето най-близките съратници на Доган и хора от ръководството на партията му през годините са свързани с ДС. Това никога не е било проблем за избирателите на ДПС, голяма част от които смятат, че вербуването на хора от турския етнос за агенти и сътрудници на ДС е било политика на репресивния апарат на комунистическия режим и че тези хора са също негови жертви, както и онези, които са преследвани от ДС.

Според „24 Родопи“ бивши лагерници от Белене вече са получили документа от държавното обвинение.

„Те трябва да бъдат разпитани в качеството на свидетели какви задачи са им поставяли водещите офицери и тяхното изпълнение“, съобщава кърджалийския сайт.

Любопитното е, че прокурор Пейчинов е поискал да се установи къде се съхраняват агентурните дела на агентите, след това да се вземат и към делото да се приложат оперативните им дела.

Изданието „24 Родопи“ се опитва да обясни, че Пеевски просто изпълнява своето обещание, дадено в реч пред 3000 души в село Могиляне на 26 декември2023 г.

Прокурор Кирил Пейчинов нашумя след разкритията на „Антикорупционния фонд“ за участието му в аферата „Осемте джуджета“. Той бе осветен като спецпрокурора, издал трите постановления, с които златото и парите на семейство Златанови са дадени на хората, изпратени от бившия следовател Петьо Еврото, който към момента е в неизвестност и издирван от властите.

Временният главен прокурор Борислав Сарафов искаше наказание за Пейчинов, но такова не бе наложено.

Агентурните досиета

„Всички документи, свързани с дейността на Държавна сигурност, са в централизирания архив на Комисията по досиетата“, коментира пред Mediapool говорителят на комисията Екатерина Бончева.

Тя напомни, че комисията има два сборника с документи, свързани с Държавна сигурност и т.нар. „Възродителен процес“, които са качени на сайта, има ги на хартия и на DVD.

Немалка част от тези документи, свързани с дейността на ДС и т.нар. „Възродителен процес“, са публикувани.

Екатерина Бончева обърна внимание, че от коалиция ДПС – Ново начало на Делян Пеевски не са се възползвали от законовата възможност да направи предварителна проверка за принадлежност към ДС на хората, които смятат да издигнат за депутати.

„Използването на тази възможност позволява на партията, ако иска „чисти листи“, да направи предварителна проверка преди регистрацията на листите. След това може да изтегли хората, за които е установена принадлежност и да ги замени с хора, при които няма такава зависимост“, припомни Бончева.

Запознати твърдят, че претърсването на архива на Комисията по досиетата е голямо усилие, което може и да не се отдаде на военните следователи. Много вероятно е още преди 30 години част от документите да са били унищожени или да са попадни в частни архиви, за да бъдат използвани за изнудване и политически рекет. В тази връзка агентурните досиета по никакъв начин не биха помогнали за приключване на делото за „Възродителния процес“, което се влачи от 1991 година.

Делото за „Възродителния процес“

През месец май 2022 година почина и последният обвиняем по разследването – бившият министър-председател Георги Атанасов. Малко по-късно разследването бе прекратено, а прокуратурата унищожи всички документи, свързани с продължилото повече от три десетилетия разследване.

Насилствената промяна на имената на българските етнически турци, наречена „Възродителен процес“, се оценява като едно от големите престъпления на тоталитарния режим в България. В средата на 80-те години на 20 век върхушката в БКП опитва да асимилира мюсюлманите в страната чрез насилствена смяна на имената на близо 850 хил. души.

Много от хората, които са отказали, са били хвърлени в затвора, а говоренето на техния майчин език на обществени места е забранено, както и публичното честване на традиционните празници и обичаи.

Разследването започва през 1991 г., като основният обвиняем е Тодор Живков като председател на Държавния съвет. Другите обвиняеми са Димитър Стоянов (вътрешен министър), Пенчо Кубадински (член на Държавния съвет) и Георги Атанасов (министър-председател). Обвиненията срещу тях са за подбуждане на етническа дискриминация и омраза.

По времето на главния прокурор Иван Татарчев прокуратурата внася два пъти в съда обвинителен акт – през 1994 и 1998 г. И двата ъти делото е връщано от съда за доразследване, а накрая са дадени указания да се издирят и разпитат всички жертви, които са били хвърлени в лагера „Белене“ и други затвори.

До 2023 година Софийската военно-окръжна прокуратура успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите така и не са открити.

През септември 2018 г. Софийският градски съд задължава прокуратурата в едномесечен срок да реши съдбата на разследването, а делото е спряно. След смъртта на последния останал жив обвиняем Георги Атанасов през май 2022 година, разследването е прекратено.

През декември 2022 година Софийският апелативен съд отмени постановлението за прекратяване на делото по жалба на Гражданската организация за справедливост, права и културно сътрудничество на Балканите. Тази организация обединява бившите затворници „Белене“ по време на „възродителния процес“ и техните близки.

Апелативният съд твърди, че смъртта на обвиняемия позволява наказателното производство да бъде прекратено спрямо Георги Атанасов, но не дава възможност за прекратяване на цялото наказателно производство, без прокурорът да се е произнесъл по това дали има извършено престъпление.

Следва близо година и половина мълчание от Софийската военноокръжна прокуратура до сигнала на Пеевски, което активира отново разследването.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar