„Невинен“ – това е единственото, което 88-годишният Ивао Хакамада се надява да чуе повече от 50 години. В четвъртък японецът най-накрая беше оправдан за четворно убийство, което не е извършил, след като очакваше екзекуцията си цели 44 години, а преразглеждане на делото си – още десетилетие. Хакамада е арестуван за четворно убийство през 1966 г. – тогава той работи във фабрика за производство на мисо – традиционна японска подправка.

През юни 66-а пламва пожар в дома на един от шефовете на Хакамада, като японецът твърди, че е отишъл да помага с гасенето, но е открил намушкани до смърт труповете на шефа си, съпругата му и двете им деца. От дома на жертвите липсвали около 200 хил. йени.

През август същата година Хакамада е разпитван и арестуван, тъй като се признава за виновен. По пижама, за която се твърди, че е негова, са открити кръв и бензин. Самопризнанията обаче властите изтръгват по особено жесток начин –

той е бил разпитван общо 264 часа – по 16 часа на сесия,

като адвокатите му твърдят, че му е била отказвана вода и тоалетна. По-късно Хакамада оттегля самопризнанията си, а на сестра си Хидеко разказва: „Един от полицаите постави палеца ми върху мастило, придърпа го към писменото признание и ми нареди: „Напиши името си тук!“ докато ми крещеше, риташе ме и ми извиваше ръката“.

Пижамата с кръв и бензин същевременно изчезва от доказателствата, а на нейно място прокуратурата представя пет парчета окървавени дрехи, открити във фабриката 14 месеца след клането. Обвинителите твърдели, че Хакамада извършил убийството с тези дрехи, а после се преоблякъл с пижамата, за да извърши палежа. Дрехите обаче били по-малки от тези, който японецът носи, но прокурорите посочили, че са се свили в резервоара. Платът пък бил твърде светъл, а кръвта твърде тъмна, за да са били над година в резервоар.

Съдът в Шидзуока решава да отхвърли част от самопризнанията на Хакамада и упреква полицията за тактиките им на разпит. През 1968 г. обаче тричленен състав признава японеца за виновен и го осъжда на смърт. Това поражда протест сред Японската професионална боксова асоциация и тя застава зад Хакамада, който е бивш боксьор в лека категория с почти 30 мача и 16 победи зад гърба си. Асоциацията твърди, че в делото са намесени предразсъдъци срещу боксьорите, като изпраща жалба до Върховният съд в Токио. Тя обаче е отхвърлена и на 11 ноември 1980 г. Върховният съд на Япония – най-висшият в страната, потвърждава смъртната присъда.

През годините бившият боксьор не спира да твърди, че е невивен, като през 1983 г. пише до сина си: „Ще ти докажа, че баща ти никога не е убивал и че полицията знае това най-добре, а съдиите са тези, които съжаляват. Ще скъсам тази желязна верига и ще се върна при теб“. Въпреки че е осъден на смърт, Хакамада не е обесен –

правосъдният министър отказва да подпише присъдата

заради подозрения, че тя не е сигурна. Хакамада се превръща в затворникът с най-дълга смъртна присъда и влиза в „Рекордите на Гинес“ през 2011 г. Японецът лежи близо 50 години в затвора, като 30 от тях – в изолатор.

С годините случаят на Хакамада трупа популярност, като през 2006 г. 500 поддръжници, сред които и световноизвестните боксьори Коичи Ваджима и Кацуо Токашики, пращат писма до Върховния съд за преразглеждане на делото му. Норимичи Кумамото – шефът на тричненния екип, първоначално осъдил японеца, също се обявява в подкрепа на Хакамада и дори подава оставка. „Радвам се, че проговорих, иска ми се да го бях казал по-рано“, казва съдията. Това привлича още по-голямо внимание по делото – в подкрепа за Хакамада се обявяват и „Амнести Интернешънъл“, бокс звездата Рубин „Урагана“ Картър, както и носителят на „Оскар“ Джеръми Айрънс.

Същевременно доказателствата срещу Хакамада почват да се разпадат – ДНК тестовете от кръвта на дрехите сочи, че тя не съвпада с тази на японеца, а оръжието на убийството не съвпада с раните на жертвите. Така през 2014 г. той е освободен и е дадено разрешение за преразглеждане на делото. Това се случва чак през 2023 г. Психичното и физическото здраве на Хакамада същевременно са силно увредени от времето в изолация. В доклад на „Амнести Интернешънъл“ се посочва, че японецът страда от „институционална психоза“, развил е и диабет. Случаят на Хакамада повдигна отново темата за „нехуманните“ практики на японската система и на смъртното наказание като цяло. Малко преди да бъде обявен за невинен, сестрата на Хакамада, която го представяше в съда, заяви: „Толкова дълго водихме тази безкрайна битка. Този път вярвам, че ще се реши“.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar