Правна дискусия
Аргументите на ЧСИ – защо е допустимо да извършват дейности по обслужване на кредити
Проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК), по-известен като закон за колекторите, дава на частните съдебни изпълнители (ЧСИ) да извършват дейности по обслужване на кредити. След приемането му на първо четене от Народното събрание Висшият адвокатски съвет остро възрази срещу възлагането на тази дейност на ЧСИ. Освен това от адвокатурата още преди месеци настояха и за адвокатите да бъде въведено изключение, като за съдебните изпълнители и да не се изисква лиценз, за да извършват дейности по обслужване на кредити, както е досега („Лекс“ е представял подробно предложенията и правните аргументи на ВАдС, можете да си ги припомните тук).
Депутати внесоха предложения изключението да важи и за адвокатите, както и да отпадне възможността ЧСИ да предоговарят и събират вземания по кредити.
В становище до Комисията по бюджет и финанси от Камарата на ЧСИ излагат аргументите на професията в защита на предложението да ѝ бъде възложена тази нова дейност.
Предвид оставащия кратък живот на действащия парламент – до края на тази седмица, вероятността законът да бъде приет е все по-малка. Правната дискусия по него обаче е изключително съществена и поставя принципни въпроси, които следва да намерят отговор, след като бъдат обсъдени всички доводи „за“ и „против“.
„Лекс“ публикува становището на Камарата на ЧСИ с незначителни съкращения и редакторска намеса (с оригиналния му текст можете да се запознаете тук).
Подкрепяме адвокатите да извършват дейности по отношение на кредитополучатели, както и досега – без лиценз
Изразяваме становище по тази част на предложенията само защото смятаме, че сме изправени пред опит за подвеждане на вносителите народни представители и за изкуствено противопоставяне на професиите на адвокат и на съдебен изпълнител.
На първо място искаме ясно да заявим, че Камарата на частните съдебни изпълнители категорично подкрепя нашите колеги адвокатите да могат да извършват всички действия, които и в момента осъществяват по отношение на кредитополучатели без каквото и да било лицензиране.
Нямаме никакви възражения и подкрепяме адвокатите, в случай, че желаят да бъдат и лица, обслужващи кредити по смисъла на ЗЛОККК.
Не споделяме обаче мотивите на вносителите за това предложение, че за да извършват своята дейност по чл. 24 от ЗА адвокатите трябва да се лицензират по реда на ЗЛОККК, ако не са изрично изключени от неговия обхват.
В чл. 6, ал. 2 от ЗЛОККК, в пълно съответствие с чл. 3, т. 9 от Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета, която се транспонира с него, изчерпателно са изброени дейностите по обслужване на кредити и сред тях не фигурират правното съдействие, консултации и представителство, с които е дефинирана адвокатската дейност в чл. 24 от ЗА. Предвид горното, според нас, адвокатите и адвокатските дружества могат да продължат да извършват всички дейности, които и в момента осъществяват, съгласно ЗА спрямо кредитополучатели, без да е необходимо каквото и да било лицензиране или изпълнение на другите изисквания на ЗЛОККК относно лицата, обслужващи кредити.
Видно от справката за отразяване на становища, предложения и възражения, получени в хода на общественото обсъждане на проекта на ЗЛОККК, вносителят МС на РБ е на същото становище.
Съдебните изпълнители са изрично посочени сред изключенията в приложното поле по чл. 3 от ЗЛОККК, защото държавата им е възложила принудителното изпълнение на частни притезания (чл. 264, ал. 2 ЗСВ за държавните съдебни изпълнители и чл. 2, ал. 1 ЗЧСИ за частните), а те включват всякакви съдебно признати вземания, включително и вземанията по необслужвани кредити, които са предмет на директивата. Дейностите по събиране на съдебно признатите вземания по необслужвани кредити включват и дейностите по обслужване на вземания по смисъла на чл. 3, т. 9 от директивата, но не се изчерпват с тях.
ЧСИ разполагат с отделни правомощия и в рамките на извънсъдебното събиране на вземания. Такова правомощие е предвидената в чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ правна възможност за връчване „на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения“, които също представляват част от действията по обслужване на необслужваните вземания по чл. 3, т. 9 от директивата и следва да бъдат изключени от нейния обхват, съответно и от закона. Адвокатите и съдебните изпълнители не са в твърдяното еднакво правно положение по отношение на извършването на дейности по обслужване на вземания по необслужвани кредити. Двете професии имат различни устройствени закони, различен правен статут и предмет на дейност. Докато правното съдействие, правните консултации и представителството не са включени в обхвата на директивата, то дейностите по обслужване на вземания, когато последните са съдебно признати, представляват част от ежедневната дейност на съдебните изпълнители и следва да бъдат изключени от обхвата на директивата и на законопроекта.
Предложението да не се дава правомощие на ЧСИ да извършват дейности по обслужване на кредити противоречи на целта на Директива 2021/2167
Смятаме горното за неправилно, тенденциозно, изцяло необосновано и влизащо в противоречие с целите на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС по следните съображения:
Директива (ЕС) 2021/2167, чието транспониране се извършва със ЗЛОККК, цели да разреши проблема с увеличаването на необслужваните кредити в балансите на кредитните институции, да намали риска от бъдещо натрупване на необслужвани кредити и да насърчи развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити. Като причина за нуждата от интервениране в тази сфера е посочено, че липсата на конкурентен натиск на пазара на купуване на кредити и на дейностите по обслужване на кредити кара лицата, обслужващи кредити, да начисляват на купувачите на кредити високи такси за своите услуги и води до ниски цени на вторичните пазари на кредити, съответно възпира кредитните институции да се освобождават от натрупаните необслужвани кредити.
Именно за да се постигнат в максимална степен горните цели и в изпълнение на чл. 17, пар. 4 от Директивата, във връзка с чл. 2, пар. 6 в законопроекта, внесен от МС на РБ, е предвидено купувачите на кредити да могат да възлагат обслужването на вземанията си не само на лицата, обслужващи кредити, но и на ЧСИ. По този начин се предоставя още една възможност и гаранция за защита правата на купувачите на кредити, което съответно води до по-голям интерес към купуването на кредити със свързаните с това положителни икономически последици като повишаване цените на вторичния пазар и стимулиране на банките да се освобождават своевременно от натрупани лоши кредити.
ЧСИ могат да упражняват дейностите по обслужване на кредити
Вносителите твърдят, че „недопустимо се разширяват правомощията на съдебните изпълнители в нарушение на общия принцип, че на орган с възложени публични функции не е позволено да извършва частно-правно дейност.“
На първо място само по себе си е пълен нонсенс да се твърди, че съдебните изпълнители не могат да упражняват дейностите по обслужване на кредити, след като самата директива в чл. 2, пар. 6 изрично урежда свободата на държавите членки да освободят от нейното прилагане именно съдебните изпълнители когато те вече упражняват такива функции. В редица държави в Европа съдебните изпълнители отдавна са натоварени от националния законодател с функциите не само по обслужване на необслужени кредити, а и по цялостно извънсъдебно събиране на всякакви вземания. Чрез тази дейност на съдебните изпълнители се предотвратява свръхнатоварването на съдилищата, дава се възможност за доброволно и разсрочено погасяване на задълженията от страна на гражданите и бизнеса без съдебна намеса и без да се заплащат такси и разноски. Реализират се спестявания в размер на стотици милиони, които остават у хората и бизнеса. Длъжниците не са поставени в ситуация на блокирани сметки, заплати и имоти, а доброволно според възможностите си могат да се справят с финансовите си затруднения, което им позволява да запазят бизнеса и доходите си.
Във връзка с разпоредбата на чл. 2, пар. 6 е и дискрецията по чл. 17, пар. 4 от директивата: „Държавите членки могат да разрешат на купувачите на кредити да наемат физически лица за обслужване на кредитните договори, които те са придобили. Тези физически лица подлежат на националния режим за регулация и надзор и не се ползват от свободата, предоставена от настоящата директива, да упражняват услуги по обслужване на кредити в друга държава членка.“
Следва да се има предвид и, че доколкото ни е известно, въпросът за включването на ЧСИ сред лицата, обслужващи кредити е бил поставян от българските експерти при работата по законопроекта пред ЕК и отговорът очаквано е бил положителен.
Действията по обслужване на кредити не представляват „правна дейност“.
В чл. 3, ал 9 от Директива (ЕС) 2021/2167, съответно в чл. 6, ал. 2 от ЗЛОККК се съдържа определението за дейностите по обслужване на кредити:
„1. събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит;
- предоговаряне с кредитополучателя на условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания;
- администриране на жалби от кредитополучатели;
- информиране на кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит.“
Твърдението, че дейността по обслужване на кредити изисква юридически познания не съответства на предвиденото в директивата и съответно в законопроекта. Наличието на юридическа правоспособност и професионална квалификация в областта на правото не са необходими и задължителни условия за извършването на дейност като лице, обслужващо кредити (чл. 5, параграф 1, буква „в“ и чл. 7, параграф 2, буква „г“ от Директива 2021/2167, съответно чл. 8, ал. 8, т. 2 – 3 и чл. 9, ал. 2, т. 8 от законопроекта).
В цяла Европа на нотариусите и съдебните изпълнители са възложени други правомощия извън основния им предмет на дейност
В европейските държави и органите на обединена Европа не само, че няма спор по този въпрос, но и се налага точно обратния подход и то от десетилетия – съдебните изпълнители и нотариусите се натоварват с редица други функции в интерес на правосъдието, гражданите и обществото.
Чл. 34 от Инструкцията на Европейска комисия за ефикасност на правосъдието в Европа от 17.12.2009г. за по-добро приложение на съществуващата Препоръка Rec (2003) 17 на Съвета на Европа относно принудителното изпълнение постановява че „съдебните изпълнители може също да бъдат упълномощени да изпълняват второстепенни дейности, съвместими с ролята им, целящи да гарантират и обезпечат зачитането на правата на страните и да ускорят съдебния процес или да облекчат работата на съдилищата. Тези дейности могат да включват: извънсъдебно събиране на вземания, конфискация на имущество, доброволна продажба на движимо или недвижимо имущество на публичен търг, установяване на факти, предоставяне на правен съвет, процедури по несъстоятелност, изпълняване на дейности, възложени им от съда, представляване на страните в съда, изготвяне на частни актове и документи, медиация.“
Така например в редица европейски държави като Франция, Белгия, Нидерландия, Испания, Гърция, Литва, Люксембург, Румъния, Шотландия, Сърбия, Черна Гора, Словения, Испания, Швейцария на съдебните изпълнители са възложени функциите по извънсъдебно събиране и то на всякакви вземания, а не само на купувачи на необслужвани кредити. Допълнителните дейности, посочени в чл. 34 от Инструкцията на Европейска комисия за ефикасност на правосъдието в Европа се възлагат на съдебните изпълнители именно защото упражняват публични функции.
Освен основната си дейност по образуваните при тях изпълнителни производства, ЧСИ у нас могат да извършват и други действия като връчването на призовки и книжа по разпореждане на съда по граждански дела, както и на всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения – чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ. Последното в голяма степен се доближава до дейността на лицата, обслужващи кредити.
Друга „частно-правна“ дейност и то от близо 20 години ЧСИ извършват съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ, във връзка с чл. 37, ал. 3 от Закона за особените залози, като по възлагане от заложния кредитор продават заложеното имущество по реда на Закона за особените залози. В тези случаи ЧСИ не действа като орган по принудително изпълнение, а само и единствено от името и за сметка на заложния кредитор-възложител.
За твърдението за несъвместимост, тъй като дейността е търговска
Вносителите твърдят, че е налице несъвместимост при обслужването на кредити от ЧСИ, тъй като тази дейност била търговска.
Във всички европейски държави на ЧСИ е забранено да бъде търговец, но това не само не изключва упражняването от него на редица други функции, които коментирахме по-горе, но и по-никакъв начин не превръща тази му дейност в търговска. И в момента ЧСИ извършват действия по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, които са част от дейностите по обслужване на кредити, като връчват почти всички покани за предсрочна изискуемост по банкови кредити, както и всякакви покани за плащане и уведомления от кредитори до длъжници. Именно затова и директивата изрично урежда в чл. 2, пар. 6 възможността ЧСИ да упражнява дейностите по обслужване на кредити.
Съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ, по възлагане от заложния кредитор ЧСИ може да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози, който ред до миналата година се изчерпваше единствено със задължението на ЧСИ да полага грижата на добър търговец (чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ). В тези случаи ЧСИ не действа като орган по принудително изпълнение, съответно не може да използва никакви принудителни мерки, а само и единствено като частно лице и то от името и за сметка на заложния кредитор-възложител. Горните разпоредби на ЗЧСИ и ЗОЗ се прилагат от близо 20 години и все още не сме се сблъсквали с нито едно твърдение, че при тази си дейност ЧСИ извършва търговска дейност.
Съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗА не може да бъде адвокат лице, което е търговец. Затова не можем да разберем логиката – когато ЧСИ извършва възложените му със закона дейности по обслужване на кредит това да представлява недопустима търговска дейност, а когато те се извършват от адвокат да не са такава.
За сравнението със съдията
Непонятно е за нас сравнението и отъждествяването между ЧСИ и съдията, което е изложено от вносителите като аргумент за недопустимост. Статутът и правното им положение са коренно различни, няма да посочваме тези на съдията, известни са на всички. ЧСИ независимо, че държавата му е възложила публични функции и стриктно го следи при тяхното изпълнение, обаче е свободна професия, не получава заплата, а се самоиздържа чрез определените от МС в задължителна тарифа такси, както и при условията на договаряне с възложителя при дейностите, които не представляват принудително изпълнение. Всяка държава в Европа, която е въвела института на ЧСИ, преценява какви други функции, посочени в Препоръката на Съвета на Европа, да възложи на тези лица извън традиционното принудително изпълнение. Франция например, наред с множество дейности, включени в препоръката, от 2011 г. е овластила съдебните изпълнители и с една функция, която не е в нейния обхват – управлението на етажна собственост. Очевидно резултатите от това за потребителите й са много добри, след като от 200 ЧСИ в началото понастоящем 800 френски колеги извършват и такава дейност.
За опасенията от въвеждане на кредитополучателите в заблуждение
Категорично не сме съгласни с твърдението на вносителите, че извършването на действия по обслужване на кредити от страна на ЧСИ ще въведе в сериозно заблуждение кредитополучателите в какво качество действа съдебния изпълнител.
В толкова много европейски държави (Франция, Белгия, Нидерландия, Испания, Гърция, Литва, Люксембург, Румъния, Шотландия, Сърбия, Черна Гора, Словения, Испания, Швейцария) гражданите не се заблуждават в какво качество действат ЧСИ при извънсъдебното събиране на вземания, малка част от което са дейностите по обслужване на кредити, но у нас се твърди, че щяло да бъде обратното. Дори в съседна Сърбия, която не е членка на ЕС, ЧСИ събират всички комунални вземания на доставчици за ток, вода, телефон и т.н. без те да са съдебно признати (извънсъдебно, доброволно събиране) и гражданите не са в заблуждение.
ЧСИ у нас са връчили десетки хиляди покани за плащане по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на длъжници като не ни е известен нито един случай на заблуден гражданин. За седемте години, в които се прилага тази разпоредба на закона, в КЧСИ и в МП не е постъпило нито една жалба срещу ЧСИ по повод на връчванията на поканите до длъжниците. Аналогично е положението и при продажбите на заложено имущество (чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ, във връзка с чл. 37, ал. 3 от ЗОЗ), при които ЧСИ от близо 20 години действа като частно лице от името и за сметка на заложния кредитор-възложител.
Впрочем напълно идентична е действащата правна конструкция по чл. 18, ал. 4 ЗЧСИ с предложената по § 16 от ПЗР на ЗЛОККК, при която купувачът на кредити възлага на ЧСИ обслужването им от негово име и за негова сметка. Единствената разлика се състои в това, че правата на кредитополучателите са защитени в максимална степен в предложенията по § 16, като не само са включени всички предвидени в директивата защитни мерки, но и нови такива. Така например за максимално удобство на кредитополучателите и улеснение на правото им на защита се предвижда компетентен ЧСИ да е само този, в чийто район е адреса или седалището на кредитополучателя. При лицата, обслужващи кредити такова изискване няма, тоест кредитополучателят може да е във Варна, а да комуникира и посещава офис в София. За разлика от юридическите лица, ЧСИ като физически лица и по закон носят освен дисциплинарна, гражданска и наказателна отговорност. Тяхната основна дейност е тази по съдебното изпълнение, а обслужването на кредити се явява допълнителна, второстепенна дейност, която ще зависи изцяло от волята на купувачите на кредити дали и доколко ще им бъде възлагана. Горното свежда рисковете от злоупотреби до абсолютния минимум доколкото заради вторична дейност ЧСИ може освен да понесе всички видове отговорности, но и да загуби правото си да упражнява професията си и то завинаги. При ЮЛ въпросът с отговорността малко или много създава проблеми, известни са множество случаи при които дори незначителни по размер имуществени санкции не могат да бъдат събрани поради липса на имущество на търговеца. Предвид гореизложеното в случаите, в които купувачите на кредити възложат на ЧСИ обслужването на вземанията, кредитополучателите биха били защитени дори в по-голяма степен отколкото когато спрямо тях действа лице, обслужващо кредити.
Привилегировано ли е положението на ЧСИ спрямо компании с огромен брой служители и капитал
Неразбираемо за нас е твърдението, че с приемането на ЗЛОККК ЧСИ се поставя в привилегировано положение спрямо другите лица, обслужващи кредити.
Съгласно предвиденото изменение в чл. 18 от ЗЧСИ, ЧСИ ще може да извършва действия по обслужване на кредити само по възлагане от купувач на кредити. У нас купувачи на кредити по занятие са главно колекторските компании, които събират свои и чужди вземания. Дали и доколко те ще ползват услугите на ЧСИ ще зависи изцяло именно от лицата, обслужващи кредити по смисъла на ЗЛОККК.
От друга страна ни е трудно да си представим, че който и да било ЧСИ може да бъде в привилегировано положение спрямо компании с огромен брой служители и капитал, с изградена инфраструктура, кол центрове, специализирани софтуери и т.н.
44
Коментирайте
Отгоре на банерчето трябва да пише „ПЛАТЕНА ДИСКУСИЯ“, а не „ПРАВНА ДИСКУСИЯ“!
Побелял, подпухнал и плещеш откровени глупости в защита на гилдията.
Я се виж в огледалото! А пък ако гилдията се види в огледалото … Чий образ ще види, а?
И оплешивял!
Очевидно работата при ЧСИ намалява, което е капитализъм в действие – като свършиш ресурсите – търсиш на ново място. Милиард събират на година, от което – при 1000 ЧСИ делено (от такси и т.н. профит), не им стига – това е нормално поведение да търсят. Повечето провинциални ЧСИ не разчитат само на кантората си. Имат някакви заведения, нещо друго като стопанска дейност. Ако трябва да сме точни, не е – навсякъде супер-печалбата, затова са и честите злоупотреби, не че в София не ги правят. Но мафията е по-силна в провинцията. Отколкото в Рим, така да се каже. Георги Дичев следи… Покажи целия коментар »
Още една дейност, от която ще се облагодетелстват с фалшиви документи. Колко му е да кажат няма го на адреса или не отговаря и да при стъпят към принудително изземане на имущество?
Това ми напомня как всички празнуваха като прегазиха ЧСИ в Радомир мисля
Като длъжник с два погасени по давност кредита и аз да си дам мнението: Защо някой трябва да ти обслужва кредита? Обслужваш си го сам, а ако не можеш си наемаш адвокат.
Зачитане правата на страните е последното нещо,което ЧСИ гарантират. Такава мафиотска организация няма никъде. Якимов връчва призовки за доброволно изпълнение на несъществуващи адреси или на лица,които не говорят български и почва принудително. Запорира несеквестируеми вземания. И не е само той. Фигурата на ЧСИ в България трябва да бъде премахната,а те им дават още правомощия. Безумие.
пълни глупости, явно нямате хабер от право, а поствате мнение в юридически сайт! Няма как да се премахне фигурата на чси, защото ще спре изобщо процеса по прилагане на съдебните актове. Преди 2006 г. изпълнението беше кошмар, от който се отървахме благодарение на ЗЧСИ.
ЧСИ ПРОДАДЕ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ПРЕВЗЕ ИМОТИ ЗЕМИ И ПРОДАВА НЯМА ПРАВО ВСЕКИ ЩЕ ПРАЩА ПОМАЛКО САМИ ВИЖДАДЕ БЕЗ РАБОТА ХОРАТА ИМА ДЕЦА С 35 ЛВ ДЕЦКИ КОЛКО Е ЗАПЛАТАТА КАКВО СЕ НРАНИ НАРОДА ГЛАДЕН ЩЕ ИЗПРАТЯ ИЗ ЦЕЛИЯТ СВЯТ СНИМКИ ДА ВИДЯТ БАЛКГАРСКИЯТ НАРОД ЯДЕ ОТ КОНТЕНЕРИ
Би било добре да се намали риска от бъдещо натрупване на необслужвани кредити.
За банките! В тази криза хората често са принудени да го правят.
Тези не са за лиценз а за затвора. Газят закона крадат хората с фалшиви документи. Всички са ОПГ . Но на вихрушката а им много ценни. Нали тези им пълнят стаите с кюлчета и евра.
Подробна аргументация с акцент върху икономическите ползи от изменението, основаваща се в общи линии на вече широките на ЧСИ, което е аргумент за увеличаването на техния обхват (?), създаващо неособено приятно усещане за затворен цикъл на постоянно раздуване на функции, или щом веднъж им е предоставена атрибутивна компетентност, значи не е проблем да получат още , ама тя няма да се води правна дейност, защото за нея не се изисква юридическа правоспособност (??), а застъпването за адвокатите звучи симпатично, но си остава формален колегиален жест, имайки предвид, обстоятелството, че на свободния пазар на събиране на вземания (вкл. държавни и общински)… Покажи целия коментар »
От правна гледна точка няма нито един валиден аргумент срещу включването на ЧСИ в дейностите по извънсъдебно събиране. Зорът е да не се включи още един сериозен играч, който да вземе част от приходите на останалите. Фактически проблем също няма – кредиторите имат право на избор, а на длъжниците им е все едно кой ще им звъни по цял ден – все ще е някой. Аргументите „против“ са пунтамара и доста прозрачно говорят за разпределение на пазара.
Дрън – дрън ярина…
Ами тогава да го възложат не на ЧСИ, а на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието.
Редакция:
„….икономическите ползи от изменението, основаваща се в общи линии на вече широките правомощия на ЧСИ,…“
То целият законопроект е сбъркан, типично по български – създаваме орган, назначаваме калинки. А е достатъчно само да се посочи кои са допустимите практики при извънсъдебно събиране на дълг. Ама не, трябва да се назначава
Не виждам защо трябва да се изисква лиценз, за да извършват дейности по обслужване на кредити.
Oтново двойният аршин.
Прочети директивата! Тогава може и да „прогледнеш“.
Много вярно е това
Хубава рабато
Точно така си е. Евала
Редно е
Какви адвокати? Къдв в Европа им е разрешено да извършват дейност по СЪБИРАНЕ? Единственире правомощия, които имат, са свързани с консултации и процесуално представителство, но не и СЪБИРАНЕ! Безумното им позоваване на европейски актове, които нямат никакво отношение към темата с колекторите, само показва пълното им неразбиране на дейността.
Единственият интерес, който ЧСИ защитава е неговият собствен. Ненаядоха се.
Аз не виждам проблем ЧСИ да извършват подобни дейности. И без това, тяхната безпристрастност и равна отдалеченост от страните по изпълнителните дела, е само на книга и никога в практиката. Аргументите „против“ от страна на адвокатурата са смешни и изсмукани от пръстите. Истината е, че просто ги е страх, че ще им намалее работата, това е всичко
Големият въпрос е остава ли ЧСИ независим след като е имал договор с кредитора? Краткият отговор е – не.
Dimitur
По действащия ЗЧСИ могат да се сключват редица договори (за поръчка) между взискател и ЧСИ в рамките на принудителното изпълнение по ГПК и законодателят не поставя заради тях под въпрос независимостта на ЧСИ.
Частното съдебно изпълнение извади България от блатото на милиарди несъбрани задължения. Помним какво беше преди. Може ли обаче да сменят капите и един път да извършват принудително изпълнение като публичен орган по ГПК, а после да турят другата капа и да колекторстват? Не е ли това шизофренно?
Частното съдебно изпълнение въобще не трябва да е частно! Трябва да има едно съдебно изпълнение, като Нотариата, и то да си върши работата! А не ДСИ само да получават бюджет!
ЧСИ бяха създадени от банките и заради банките и чуждия американски капитал! Това е истината. Всичко друго са приказки от по шипковия храст.
Станаха милардери за 40 лева платих 2500 лева още имам 300 да плащавм тази бг мафия тук грабят кражби беднияд народ страда защо не като еврапо големи заплати 2000 евро големи пенсия а тук моята пенсия рак на гърда 446 ток вода лекарства храна даите депотатска заплата
Дичев, изпий си кафето преди да дрънкаш глупости. „Непонятно е за нас сравнението и отъждествяването между ЧСИ и съдията, което е изложено от вносителите като аргумент за недопустимост. Статутът и правното им положение са коренно различни, няма да посочваме тези на съдията, известни са на всички. “ Всъщност за ЧСИ са приложими общите разпоредби на ГПК, включително тази: Основания за отвод Чл. 22. (1) Не може да участва като съдия по делото лице: 1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; 2. което е съпруг… Покажи целия коментар »
Е, хубаво, де – като е събирал извънсъдебно, после няма да събира принудително
Колеги, да си го кажем в прав текст – правната работа за всички изключително е намаляла. Дори колеги нотариуси ми се оплакват.
Банките си имат колектори и изобщо не се занимават с ЧСИ.
Масовият гражданин няма пари и не наема адвокат или се пазари за смешни пари.
То затова народът се бута по магистратските конкурси. Държавата из цяла България е най-желаният работодател.
Защото работата е сигурна. Има и допълнителни доходи.
Има и рушвети, и комисионни, и услуги, и ДМС …
Управлението на Баце е малък връх в 1350-годишната история на Дунавска България.
АМИН
Нека да изясним еднакъв ли е статутът на частните съдебни изпълнители във всички тези държави, в които им възлагат всякакви задачи, извън принудителното изпълнение, с този на българските ЧСИ. Иначе сравнението няма да е коректно.
Точно така. Освен това-да изясним защо в другите държави има пенсионна възраст за нотариус и ЧСИ, при навършване на която преустановяват дейност, а у нас са пожизнени.
нормално е да няма пенсионна възраст за чси. за адвокатите също няма, така и за архитекти, проектанти, стр. надзор, лекари, нотариуси, оценители, вещи лица, одитори, актюери и др. регулирани дейности. След като на практика пенсии няма да има съвсем скоро, хората не може да бъдат лишени от право на труд и препитание. Не им гледайте в паницата!
I really happy found this website eventually. Really informative and inoperative, Thanks for the post and effort! Please keep sharing more such blog. Also feel free to visit may web page check this link Mobile App Development.