Съществено се промениха правомощията на прокуратурата в административното право и процес
Проф. Иван Тодоров
Проф. Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс (АПК). Инициатор и член на работната група, изготвила проект за промени в АПК през 2016-2018 г. Участва и в работата на правната комисия на Народното събрание при приемането на промените в АПК през 2018 г. Награден е от ВАС за принос в административното законодателство.
Заедно с проф. Кино Лазаров са автори на учебник по Административен процес.
Иван Тодоров е основател и старши съдружник на една от големите български адвокатски фирми – „Георгиев, Тодоров и Ко“ и два мандата е бил член на борда на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа „Eversheds International“.
В своята практика Иван Тодоров е водил много от най-значимите административни производства и дела във връзка с тях. Инициирал е седем дела в Конституционния съд и е участвал в успешното водене на едни от най-значимите международни арбитражни дела, съдебни дела в други държави и в Съда на Европейския съюз.
Почетен гражданин е на гр. Виктория – столицата на Южна Каролина.
С измененията в Конституцията от 2023 г. и РКС №13/26.07.2024 г. по т. д. №1/2024 г. съществено се промениха правомощията на прокурора в административното право и процес.
Надзорът за законност е функция, предоставена от чл. 127 от Конституцията, във вр. с чл. 186, ал. 2 и чл. 16 АПК, именно и само на прокуратурата (вж. т. р. № 2/25.07.2023 г. по т. д. № 4/2022 г., ОСС на ВАС, I и II колегия).
Съгласно промените в Конституцията от 2023 г., прокуратурата следва структурата на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Поради това вече няма Върховна административна прокуратура. Съответно, отпада възможността касационен протест и искане за отмяна на влезли в сила съдебни решения по административни дела да се подават от заместника на Главния прокурор при Върховната административна прокуратура (чл. 210, ал. 3 и чл. 238, ал. 2 АПК). Това не е пречка в рамките на Върховната прокуратура да има обособеност на прокурорите, които се занимават с административни дела.
С промените от 2023 г. в чл. 127, т. 5 и т. 6 от Конституцията, които Конституционният съд остави в сила с РКС №13/26.07.2024 г. по т. д. №1/2024 г., е предвидено прокуратурата да следи за спазване на законността, като
„5. предприема действия за оспорване на незаконосъобразните актове пред съда в случаите, предвидени в закон“, и
„6. освен по наказателни дела от общ характер, в предвидените със закон случаи участва и в други дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“
(подчертаните пасажи са новоприети, бел. авт.).
Конституционният съд отбелязва в цитираното си решение, че „в практиката на съда на чл. 127 е отдадено съществено значение, доколкото той задава конституционните рамки, в които следва да се ограничи нормативната уредба на правомощията на прокуратурата“ и че извън изброените в чл. 127 способи „други способи са конституционно недопустими“ (така и т. р. № 8/2005 г. по к. д. №7/2005 г.).
Вижда се, че при оспорване от прокуратурата пред съд на административни актове, когато това е предвидено в закон, не е въведено изискване то да е в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Прокурорът инициира съдебни производства за отмяна на незаконосъобразни индивидуални, общи или нормативни административни актове (чл. 126, чл. 147, ал.2, чл. 186 АПК). Главният прокурор подава касационен протест (чл. 210, ал. 3 АПК) или иска отмяна на влезли в сила съдебни актове (чл. 238, ал. 2 АПК).
Но когато прокуратурата желае да участва в други – вече образувани – дела, следва да са налице две кумулативни условия: при всички случаи първото условие е това участие да е предвидено в закон и освен това да е налице едно от други две условия – участието да е в защита на значим обществен интерес или участието да е в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Неясна е логиката да се формулират по този начин две такива конституционни разпоредби при положение, че в административния процес оспорването прави оспорващия страна и като такава той може да участва в производството. Няма смисъл за много по-интензивни правомощия на прокурора – образуване и пълно участие в процеса – да се изисква само да са предвидени в закона, а за по-малко интензивни правомощия – само за участие на прокурора в процеса или даже даване само на становище по делото – да се изисква и да са предвидени в закона, и да са в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. Да, разпоредбата на т. 6 може би има смисъл извън административното производство – в гражданския процес. Но тогава би следвало в т. 5 да се включи и участието на прокурора в административни дела в предвидените от закон случаи и без прокуратурата да е оспорила акта. Очевидно става въпрос за недообмислена разпоредба.
Наред с това, новата формулировката на чл. 127, т. 5 от Конституцията предвижда прокуратурата да може да оспорва административни актове само пред съда. Това изключва оспорване пред горестоящия административен орган. При това положение разпоредбата на чл. 83, ал. 3 АПК, според която прокурорът може да подава протест пред горестоящия административен орган относно законосъобразността на административния акт вече е в противоречие на Конституцията. Поради прякото действие на Конституцията, тази възможност следва да се тълкува като отпаднала.
Винаги е стоял въпросът за противоречието с Конституцията на чл. 24, ал. 1 АПК – че прокурорът може да инициира производство по издаване на индивидуален административен акт. Разпоредбите на чл. 127, т. 5 и 6 от Конституцията са изключение от общото правило, че само заинтересованите страни (които твърдят, че са носители на материалните права и задължения) могат да извършват процесуални действия. Поради това, уредените в Конституцията правомощия на прокурора следва да се тълкуват ограничително. Ето защо участието в дела (т. 6) не би следвало да се интерпретира като възможност да се образуват всякакви видове административни производства.
По тази причина прокурорът не би следвало да има право да образува производство по издаване на индивидуален административен акт, каквото право предвижда чл. 24 АПК, производство за издаване на общи административни актове – чл. 74 АПК , възобновяване на административното производство – чл.100 АПК, изпълнително производство – 276, ал. 2 АПК.
Всяко присъединяване на прокурора по вече образувано производство зависи не само от това дали такова присъединяване е предвидено в закона, но и от преценката дали присъединяването е в защита на значим обществен интерес или присъединяването е в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. Преценка, която се прави от самия прокурор, но подлежи на контрол от водещия съответното производство орган. Поначало всички процесуални действия на страните, вкл. и на прокурора, се преценяват от водещия производството орган.
Предвидени в Кодекса или в друг закон случаи на задължително прокурорско участие по административни дела има при инициирано от другиго оспорване на нормативни административни актове (чл. 192 АПК) и касационно оспорване (чл. 217, ал. 3 АПК). Задължително е например и участието на прокурор в първоинстанционните съдебни производства по чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, които се разглеждат по реда на АПК (така и т. р. № 7/25.11.2010 г. по т. д. № 3/2010 г., ОСК на ВАС). Но след промените в Конституцията от 2023 г. и в тези случаи вече ще се изисква и преценка от водещия производството орган дали участието на прокурора е в защита на значим обществен интерес, или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.
Стесняването на правомощията на прокурора в административния процес явно е било целено от вносителите на законопроекта за промени в Конституцията през 2023 г., съдейки по изложеното в мотивите относно „ограничаване на функциите на прокуратурата само до функции в рамките на наказателния процес – отпадане на общия надзор за законност по отношение на актове и действия на държавни органи“. Макар и по принцип идеята прокуратурата да бъде „институция, защитаваща обществения интерес, публично отчетна и отговорна, а не репресивен инструмент срещу бизнес и политически опоненти“ да заслужава подкрепа, струва ни се, че с намерението за „пълно отпадане на общия надзор за законност по отношение актове и действия на държавните органи“ се отива твърде далеч. Причината е, че прокуратурата рядко по своя инициатива се намесва в административните производства. А има и случаи, когато намесата на прокуратурата при едностранните административни производства действително защитава държавния и обществен интерес. Освен това, все пак крайният контрол се осъществява от съда. А и в административния процес, за разлика от досъдебното производство, прокуратурата няма самостоятелни правомощия, насочени пряко към страна в административния процес.
Анализирайки приетите (и действащи към момента) формулировки, ще видим, че т. 5 на чл. 127 от Конституцията кореспондира с чл. 16, ал. 1 т. 1 АПК. Нововъведеното в Конституцията изискване действията за оспорване на незаконосъобразни актове да се предприемат „в случаите, предвидени в закон“ не променя прекомерно участието на прокурора в административното производство, защото АПК е такъв закон, който урежда изрично участието на прокурора за „предприемане действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове, споразумения, административни договори и съдебни актове“ в различните стадии на процеса. Допълнително ограничаваща, както вече отбелязахме, е добавката „пред съда“, която елиминира възможността на прокурора да подаде протест пред горестоящия административен орган (чл. 83, ал. 3 АПК).
Точка 6 на чл. 127 от Конституцията пък кореспондира с чл. 16, ал. 1, т. 2 АПК. Досега Кодексът допускаше участие на прокурора в административни дела, без да трябва във всеки отделен случай да доказва наличие на важен държавен или обществен интерес, като се предполагаше, че този интерес вече е съобразен от законодателя, който е предвидил задължително прокурорско участие. Тук нововъведението в т. 6 на чл. 127 от Конституцията означава, че положението се променя, като прокурорът ще следва по всяко дело, по което участва, независимо от факта, че това е предвидено в АПК или друг закон, да доказва наличие на „значим обществен интерес“ или „интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“. С право в доктрината се изтъкваше, че понятието „важен държавен или обществен интерес“ няма легално определение и е твърде общо. Следователно, е открито за субективна преценка, а всяка субективна преценка затруднява правоприлагането. Същото, за съжаление, може да се каже и сега за понятията “значим обществен интерес“ и „нужда от специална закрила“.
Точка 3 на чл. 16 АПК предвижда, че прокурорът започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства за защита на „важен държавен или обществен интерес“. Както вече бе споменато, съгласно чл. 127, т. 6 от Конституцията прокурорът в предвидените със закон случаи може само да участва, но не и да образува дела и в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. Термините „важен държавен или обществен интерес“ и „значим обществен интерес“ по съществото си са еднозначни. Участието на прокурора в дела в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила е допълнително правомощие на прокурора. Тоест Конституцията не само отнема правомощия, но в друг аспект дава допълнително правомощие на прокурора.
Отбелязахме, че чл.127, т. 5 и т.6 като изключения следва да се тълкуват ограничително. Освен това, както споменахме, конституционният законодател изрично е огласил целта си да ограничи правомощията на прокуратурата по общия надзор за законност. Ето защо, разглежданата разпоредба на АПК (чл. 16, ал. 1, т. 3) в частта си, която предвижда прокурорът да започва административни производства, надхвърля ограниченията на чл. 127 от Конституцията. Поради прякото действие на Конституцията, прокурорът вече не може да се възползва от правото да образува административни производства.
Според чл. 127, т. 6 от Конституцията, участието на прокурора в административни дела става в случаите, предвидени от закон и освен това се изисква това да е в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила. От тази разпоредба следва, че „предвиждането в закон“ е отделно условие от изискването участието да е в „защита на значим обществен интерес“ или „в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила“. Ето защо чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК сама по себе си не е такъв предвиден от закона случай, защото, ако беше, би се обезсмислило изискването на конституционния текст да са изпълнени и двата вида условия. Предвиждането в закона изисква друга характеристика – напр. да е за определени видове производства или за определени стадии на производството и прочее. Ако в закона е уредено участие на прокурора и са изпълнени останалите изисквания на чл. 127, т. 6 от Конституцията, прокурорът следва да бъде конституиран като страна.
В чл. 127, т. 5 изрично е пояснено, че разпоредбата се отнася за производства пред съда – нещо, което не е направено в т. 6 от същия член. Възниква въпросът дали в чл. 127, т. 6 под термина „дело“ се има предвид производство пред съд. В административното право и процес понятието дело може да има и деловоден характер. АПК използва термина „Производства пред съд“. Терминът „дело“ се използва и от административни органи, които номерират преписките си. Но Конституцията използва определено термина „дела“ за съдебните производства – напр. в чл. 126, ал. 1., чл. 121, ал. 2 и 3, чл. 128. За производствата пред Конституционния съд се използват и терминът „дело“, и „производство“. За обозначаване на досъдебното производство Конституцията употребява „разследване“. Заключението е, че Конституцията използва термина „дело“ само за производствата пред съд. При това положение, би следвало да се приеме, че чл. 127, т. 6 има предвид, че прокуратурата може да участва само в производства пред съдилища.
В производствата по АПК, като се вземе предвид и чл. 16, ал. 1 АПК, и чл. 127 от Конституцията (т. 5 и 6), правата на прокурора се очертават в две основни направления:
- да инициира административни производства чрез оспорване пред съда с протест – като в този случай действа „като страна“ в процеса, макар и да не е страна по материалното административно правоотношение. Тук следва да се отчита, че с промените в чл. 127, т. 6 от Конституцията това вече може да става само когато е предвидено в АПК или в друг закон за конкретно производство;
или
- в предвидените със закон случаи да участва в административни съдебни дела в защита на значим обществен интерес или в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила – като дава заключение или участва в производството като страна (в зависимост от това какво е предвидил съответният закон).
За избягване на неяснота считаме, че е наложително АПК да бъде изменен, като се прецизират съответните текстове в съответствие с действащата Конституция.
При формулировката на чл.127 от Конституцията във всичките му редакции не е имало основание със закон на прокуратурата да се отреждат правомощия да дава задължителни указания на административни органи. Подобна разпоредба в който и да е закон ще противоречи на Конституцията. И това е в съответствие с правната регулация на прокуратурата в държавите с развити правни системи, където тя не притежава правомощия на горестоящ или контролен административен орган.
От друга страна, когато са се премахвали някои правомощия на прокуратурата – напр. намесата на прокурора при прекратяване на самоуправство и възстановяване на фактическото положение преди самоуправството, би следвало да се създадат ефективни заместващи правни регулации.
57
Коментирайте
Ако и това не Ви звучи достатъчно убедително, припомнете си азбучното правило на §3, ал.1 от ПЗР на Конституцията: „Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.“ И само да напомня, че разпоредбите на АПК и ЗСВ, регулиращи правомощията на прокуратурата, са приети преди промените в Конституцията от 2023 г.
Да припомня и учебникарската истина за чл.5, ал.2 от Конституцията: „Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.“
„Значим обществен интерес“ не е правно понятие. Това е остатък от миналото, от социалистическото право. Оказва се, че не е минало, още продължава да действа. Това е диалектико-материалистически израз, той е противоправен, това е някаква социална или направо казано социалистическа измишльотина, които изменителите на конституцията не видяха или не искаха да видят, защото и те са възпитаници на социалистическото право.
По тази логика ако едно понятие не е поместено в конкретен закон, то е автоматично противоправно ли ? Извинявайте много, но за да сте магистрат или юрист се изисква нещо повече от умението да отворите на чл. 93 от НК и да изчетете изброените там точки… Значим обществен интерес ще има когато с решение на общински съвет се добива значително повече дървесина от допустимото на годишна база и в нарушение на Закона за горите например, обратното такъв липсва, ако едно безработно физическо лице е натоварило един кубик паднали клони без разрешително за сеч ? и не ми е нужно легално… Покажи целия коментар »
ясно ни е, че за обществения интерес вече от 35 г. място няма, спокойно
Участието на прокурора в административни производства по възобновяване или след протестиране на незаконосъобразен административен акт е една от основните проявни форми на този надзор за законност, друга такава и не по-малко важна е възлагането на проверки на различни административни органи и при необходимост, отправянето на последващи предложения за упражняването на съответните им правомощия по закон. Например в много от жалбите и сигналите до прокуратурата, липсват данни за съставомерност, но са налице достатъчно данни за допуснати закононарушение на разпоредби на ЗУТ, Закона за горите, Закона за водите и тн. Тогава прокурорът изисква документи, възлага проверка, съответно предлага на административно наказващия орган… Покажи целия коментар »
Всичко това доказва, че прокуратурата не е съдебен орган и следователно не е съдебна власт в същинския смисъл на думата.Изводът е,че прокуратеурата няма място в съдебната власт, защото не правораздава.
Да, Конституцията има пряко действие и всички сегашни закони(напр. някои текстове от АПК) и бъдещи закони, които й противоречат, не бива да се прилагат от съда. Втора сюжетна линия е тези закони да се атакуват пред КС. Конституцията не е предназначена само за обикновения законодател, но има и пряко действие и за всички други правни субекти, вкл. съда и държавните органи.
Е, какво значение има Конституцията и нейното непосредствено действие за някои „форумни“ експерти?
Ами дай тогава съдът да съди само по Конституция, а КС да бъде закрит, форумен експерте…
И за да бъда съвсем точен, няма как да не цитирам § 3, ал.1 от ПЗР на КРБ – разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията. Т. е., това само са случаите – на заварени при приемането на КРБ закони, в които съдът може да обсъжда противоконституционност на разпоредби и да не ги приложи, като се позове на КРБ и приложи пряко конституционната норма. Или очевидно е, че това не се отнася за обсъжданите в публикацията хипотези. Всички разпоредби са приети след приемането на КРБ и единствен орган, който може да се произнесе за съответствието им… Покажи целия коментар »
Да не би форумният експерт да не е запознат с решенията на КС на РБ по тълкуването и приложението на чл. 5, Ал. 2 КРБ? Трудно е за вярване. Когато не съм подготвен по някоя тема, не се изказвам толкова категорично. А дали съдът може да съди по Конституция, се учи още в първи клас. По този повод: Честит Първи учебен ден.
Мхм, не виждам нещо по-различно да е казано в решението на КС от това, което аз съм написал… Така че честит първи учебен ден, „чукча – писател, чукча не читател“… И нали повече нямаше да ми отговаряш, а, фоумно джандарче, разбира стражарче?! 🙂 „Разпоредбата на чл.5, ал.2 от Конституцията на Република България от 1991 г. провъзгласява принципа на прякото действие на конституционните норми, според което същите се прилагат и без да е необходимо опосредяването им от закони и други източници на правото.“, т. е. при липсата на закон или друг източник на право, но не и при наличие на такъв.… Покажи целия коментар »
Очевидно форумният експерт не е запознат с решенията на КС, вкл. и последното от… г. (тук не е Универдитет), но пък е мнителен. Какъв стражар, кой го преследва? Странно. По същество – не виждам как ще спорим с Конституцията и решенията на КС по приложението на чл. 5, Ал. 2 КРБ. А имаше и някаква разпоредба в ЗНА, която уреждаше юридическия ранг на правните норми и коя от тях се прилага при противоречие. Въобще много конституционолисти има в този форум – похвално е.
До Анонимен 16 септември 2024 13:53,
Един простичък въпрос, като за прост човек – при положение, че има разпоредба на чл.150, ал.2 от КРБ, може ли съдът да приеме, че разпоредба от закон, приет след приемането на КРБ, е противоконституционна, без да спази предвидената в КРБ процедура? Мисля, че въпросът съдържа отговора и само идиот не може да го види и проумее…
И въпросната разпоредба на чл.150, ал.2 от КРБ е приета след решенията на КС, които не дават отговор на въпроса за прякото приложение на чл.5, ал.2 от КРБ, именно за да се преодолее разнобоят и диаметрално противоположната практика по въпроса на върховните съдилища. С влизането в сила на тази разпоредба въпросът е решен категорично – при съмнение за противоконституционност на разпоредба от закон, приложима по делото съдът е ДЛЪЖЕН да сезира КС, който да се произнесе, а не може сам да обяви разпоредбата за противоконституционна. Докато КС не обяви разпоредбата за противоконституционна, съдът е длъжен да се съобразява с нея… Покажи целия коментар »
А преди 150, Ал. 2 не можеше никой съд да сезира КС ли? Лично аз загубих интерес от дискусията, трябва друга „жертва“. Отказвам да съм такава.
Еми така е, като няма юридически аргументи, правим се на „жертви“ и бягаме от дискусията. А и никъде не видях цитати от тези прословути решения на КС, които и аз съм чел, явно по друг начин, в подкрепа на тезите ви… Преди чл.150, ал.2 от КРБ също можеше да се сезира КС, но от ВАС и ВКС. Та точно в този смисъл са произнасянията на ВАС, че след като не е направено това, не може долният съд да изземва компетентност и да не прилага законова разпоредба, считайки я за противоконституционна. Е сега вече има изрична разпоредба, даваща възможност на всеки… Покажи целия коментар »
Кратък отговор – може.
„Анонимен
16 септември 2024 14:04
Гост
Кратък отговор – може.“
🙂 🙂 🙂
И понеже говоря с факти и с цитати, а не „една жена/КС“ бил казал, за да сложим край на това кой какво е казал и не е казал, ето какво са казвали ВАС и ВКС по въпроса: Решение №2706/23.2.2012 г. по адм. д. №15450/2011 г. на IV отд. на ВАС: „Приетата от съда противоконституционност на законова разпоредба (чл. 41, ал. 2 от ЗПУГДВМС), като основание за отмяна на индивидуален административен акт, нарушава принципа за разделение на властите и възложените правомощия на конституционно определен орган за установяване на противоконституционност на законите (чл. 86, ал. 2 и чл. 149, ал. 1, т.… Покажи целия коментар »
Хайде и тук да ти цитирам приложимата за подобни случаи конституционна разпоредба, която е пределно ЯСНА и НЕ СЕ НУЖДАЕ от никакво тълкуване:
Чл. 150. (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.
Промените на Конституцията за прокуратурата са от края на 2023 г. Всички приети преди това разпоредби на АПК и на други закони, които им противоречат, не бива да се прилагат от съда по силата ПЗР на Конституцията. Освен това КС многократно е казал, че КС има пряко действие и при противоречие ще се приложи Конституцията. А това е така и без да го казва КС.
Аха, щом казваш, така ще да е, а чл.150, ал.2 от КРБ кучета го яли. Само да те светна, че тази разпоредба е приета именно във връзка с колебанията в практиката на съдилищата и основно на ВКС и ВАС относно приложението на чл.5, ал.2 от КРБ, която е разнопосочна. Та за да се изяснят нещата на такива като теб, е уредена изрична процедура от конституционния законодател за установяване на противоконституционност на разпоредба от приложим от съда закон. При това положение спорове относно приложението на чл.5, ал.2 от КРБ вече няма.
Стига с този конституционен сд. Това е един напълно излишен орган, измислен от комунистите, които приеха сегашната объркана конституция през далечната 1991г. Същата функция-каквато сега „изпълнява“ КС- може да осъществява ВКС, както е в САЩ. КС е нещо като Политбюро, пращат политически обвързани лица, менкат си постовете- от ВКС – във ВСС, от ВСС- в КС и после по обратния ред, едни и същи слуги на олигархията окупирали сладки паразитни и синекурни длъжности, лапат бадева пари, харчат, „решават“ по едно дело на година на човек- съдия от този „съд“ и т. н. С тази конституция вече седми избори ще правят… Покажи целия коментар »
Чудесна статия
Тези правомощия са си налице още с приемането на сега действащия АПК и това не е някакво чудо невиждано. Просто рядко прокуратурата поема инициатива. Което няма да се промени с някакви поредни промени в КРБ.
„Но когато прокуратурата желае да участва в други – вече образувани – дела, следва да са налице две кумулативни условия: при всички случаи първото условие е това участие да е предвидено в закон и освен това да е налице едно от други две условия – участието да е в защита на значим обществен интерес или участието да е в интерес на лица, които се нуждаят от специална закрила.“ Тук професорът нещо се е объркал. Изискването е насочено към законодателя, а именно – кога той може да предвиди в закон участието на прокурор в процеса – участието да е в защита… Покажи целия коментар »
Абе доц. Киселова пак се изказала най-адекватно, ама кой да слуша – реакцията им е все едно от мъртвец писмо да чакаш, имат нещо заучено, може би от студентските години, и понеже даден израз се повтаря в законодателството и бил с вече установено значение, дай да го сложим него – даже от разсъжденията им си личи, че се мъчат да мислят, ама не им се отдава кой знае колко, важното е да се включат в дебата, да не са капо. Касателно преценката на законодателя за значимия интерес и лицата със специални потребности от защита е спомената в мотивите на решението… Покажи целия коментар »
Конституцията има действие, вкл. и пряко, не само спрямо законодателя, но и спрямо всички други правни субекти, вкл. съда, държавните органи, гражданите и организациите. Ако чл.127, т.6 имаше действие само спрямо законодателя, излиза, че когато закон предвиди напр. прокуратурата да участва във всякакви дела на търговски дружества, независимо от обществения интерес, съдът няма да може да приложи пряко Конституцията и да не допусне участие на прокуратурата без тя да обоснове значим обществен интерес или защита на лица в неравностойно положение.
Да, по този начин се получава двойно стесняване – първо по отношение на НС и после досежно прокуратурата, зависещо от индивидуалната дискреционна власт за всеки отделен случай, но това повдига въпроса дали не е възможна колизия между двете , т.е. задължението на участие на държавен обвинител да е противоконституционно заради недомислен закон, който не отговаря на нито едно от двете специални изисквания и въпреки това е с императивна сила за участие на изброените правни субекти, но това е част от уточняването на новелата в практиката- дали инкорпорираето в закон предполага важност и значимост на обществения интерес/нужда от закрила, а проблемът… Покажи целия коментар »
Има пряко действие, но не и при наличие на закон, който следва да се приложи от съда. Иначе тази разпоредба от КРБ за чии е?!
Чл. 150. (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г.) Всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след приключване на производството пред Конституционния съд.
Ако съдът не е сигурен – естествено, че ще пита КС. Освен това сезирането на КС има друга, много по-важна функция – трайно да се реши евентуалното противоречие на закона с Конституцията. Но ако за съда противоречието е очевидно – ще приложи пряко Конституцията – нещо, което многократно е казано от КС.
Хайде и тук да го повторим, като за полуидиоти – казано е в решенията на КС за хипотезата на § 3, ал.1 от ПЗР на КРБ или когато няма законова уредба. И вместо да повтаряш, че многкратно е казано, да беше цитирал КС, а?! И дори и хипотетично да беше казано, а състави на ВАС да казват точно обратното, то с приемането на разпоредбата на чл.150, ал.2 от КРБ и то СЛЕД ВСИЧКИ ПРОИЗНАСЯНИЯ на КС, въпросът е решен окончателно и безпротиворечиво от конституционния законодател. Не знам защо трябва да споря с някого на принципа една жена /КС/ казала…
„Ако съдът не е сигурен – естествено, че ще пита КС. Освен това сезирането на КС има друга, много по-важна функция – трайно да се реши евентуалното противоречие на закона с Конституцията. Но ако за съда противоречието е очевидно – ще приложи пряко Конституцията – нещо, което многократно е казано от КС.“ Тук положението е „клан-клан, недоклан“ или „чел-чел, недочел“… Та тази постановка си я спомням от изложението, дълго и напоително, на к.с. Атанас Семов, но тя беше за една друга хипотеза, а именно – на чл.5, ал.4 от КРБ – за примата на международните договори над националното право. В… Покажи целия коментар »
Точно това означава – прокуратурата се конституира като страна в процеса, а дали прокурорът реално ще участва или не, си е по негова преценка. Не е толкова сложно да се разбере, мисля. А когато има приет закон, съдът не може да го игнорира и да приложи пряко КРБ по свое усмотрение – това би било съдебен произвол. Има си процедури, по които се оспорва закон като противоконституционен, включително и от съда в хода на разглеждане на делото. Докато не се произнесе КС, съдът прилага закона такъв, какъвто е. Това също е пределно ясно. Каква е била волята на законодателя в… Покажи целия коментар »
С оглед измененията на конституцията на какво основание прокурорите участват в касационните административно наказателни дела в Административнит съдилища, примерно по ЗДВП за ел.фиш за 100 лева, къде е големия обществен интерес тук.
Не съм виждал за над 20 години прокурор да участва в такова административно дело /налагане на мярка по ЗДвП/ до сега.
Без друго на прокурорите не им се занимава дори с дела, за които в закон е изрично предвидено тяхното участие. Имат си спуснати централно изисквания в какви други дела да участват, напр. данъчни над определена сума на РА, и това е.
Иначе чл. 16 от АПК си е налице от 2006-та година и предоставя на прокуратурата аналогични правомощия. Не виждам съществена причина зца такова изменение в КРБ.
Иначе в „касационни административнонаказателни дела“ прокурорите участват по силата на специалната норма на чл. 59, ал. 2; чл. 62, чл. 70, ал. 2, т. 2; чл. 63в от ЗАНН, последният – във вр. с чл. 217, ал. 3 от АПК.
А иначе за административни дела по ЗДвП не участват масово.
Пак дават допълнителни правомощия на прокурора.
Поредните нелепи изменения!
И то в основния ни закон.
При наличие на чл. 16 от АПК.
Крайно време беше прокуратурата да може да оспорва административни актове само пред съда.
„Неясна е логиката да се формулират по този начин две такива конституционни разпоредби при положение, че в административния процес оспорването прави оспорващия страна и като такава той може да участва в производството. “ Логиката е доста ясна – просто са ползвали АПК, като „еталон на модерния европеизиран процесуален закон“ за сламка, която впоследствие приспособили към по-общия по предназначение акт – Конституцията, сливайки т.2 и т.3 на чл.16, ал.1, като все пак са си направили труда да подменят думите, за да не личи, че са преписвачи, заменяйки „важен“ (щото звучи грубо и комунистическо) с по-мекия вариант значим, аналогично на съотношението нарушавам… Покажи целия коментар »
Общо взето същата история и с т.5 на чл.127, леки пипвания с уточняването, че прокуратурата може да оспорва актове пред съд (първата стъпка за тяхната евентуална отмяна), сякаш административното производство, въпреки своите несъмнени ползи, е кой знае колко ефективно или решаващо в сравнение със съдебното, но по-същественото е, че не са променили първата част с „предприемане[то] на действия“, което означава, че вратата обвинители да възлагат проверки на органи със специална компетентност, част от изпълнителната власт, остава, ако не отворена, то открехната, за да може някой по-енергичен съдия в, зависимост от реформата на ЗСВ, да се позове на решението на КС… Покажи целия коментар »
Подозирам, че се готви закон за сладоледите, за да може да се предвиди правомощие на прокуратурата да оспорва издадените по него административни актове, хахахахха
Извън шегата, въпросните разпоредби по никакъв начин не дават правомощие на ПРБ да нарежда проверки на контролни органи. Как стои на този фон чл. 145, т.3. ЗСВ, че прокурорът може „да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали“? Амен амен, извън пътя ми се чини… и тепърва ще бъде поставен този въпрос. И да, знам, че имаше произнасяне на КС, но то беше преди промените в конституцията.
В това отношение няма промяна, тъй че решението на КС си е напълно актуално. В КРБ са правомощия, в ЗСВ – инструментариум за осъществяването им. Аман от недоразбрали.
В наказателния процес – да, но в административния да възлага проверки, хайде холан. Следва да остане изискване на адм. преписка с цел запознаване, но нищо повече.
При формулировката на чл.127 от Конституцията във всичките му редакции не е имало основание със закон на прокуратурата да се отреждат правомощия да дава задължителни указания на административни органи. Подобна разпоредба в който и да е закон ще противоречи на Конституцията. И това е в съответствие с правната регулация на прокуратурата в държавите с развити правни системи, където тя не притежава правомощия на горестоящ или контролен административен орган.
Напълно прав е професорът в това си твърдение, но всички знаем като дойдат препоръки от ВАП в администрацията, как се възприемат от чиновника – все едно Господ им е писал.
При положение, че винаги могат да си извадят от ръкава, да не кажа от друго място, едно длъжностно престъпление, как няма да е така. Ще те дам на прокурор си остава класическа заплаха в Булгарстан.
Зависи. Може да не издържи в съда.
Този значим обществен обществен интерес за встъпване всеки що-годе читав юрист може да го обоснове за щяло и нещяло. Пълна бутафория, мъгла и субективизъм.
„Предприема действия за оспорване на незаконосъобразните актове пред съда в случаите, предвидени в закон“ – дава ли според автора правомощие на прокуратурата да атакува нищожни административни актове?
Изчитайки анализа на професора, който е логичен, коректен и обоснован, си задавам въпроса: Защо въобще ги ручахме жабетата с промените в КРБ, дори и в частта, която КС не отмени? За да закрием на хартия ВАП ли?
И като са я закрили, все едно не са. Да си чул за преразпределение, структура на новата Върховна прокуратура. То вярно и че няма титуляр главен, но все пак животът си върви и тези промени в Конституцията са факт.
Обърнете внимание на цитираното в статията р. на КС от тази година: Конституционният съд отбелязва в цитираното си решение, че „в практиката на съда на чл. 127 е отдадено съществено значение, доколкото той задава конституционните рамки, в които следва да се ограничи нормативната уредба на правомощията на прокуратурата“ и че извън изброените в чл. 127 способи „други способи са конституционно недопустими“ (така и т. р. № 8/2005 г. по к. д. №7/2005 г.).