За ограничението за явяване на изпита за юридическа правоспособност и непоследователността в практиката на КС относно правото на труд
Авторът
Виктор Шуманов е завършил „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2016 г. От 2017 г. работи като експерт в Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“, понастоящем заемам длъжността „главен експерт“.
I. Общите положения за правото на труд в практиката на Конституционния съд
Съгласно Конституцията на Република България, правото на труд е едно от основните икономически права на всяко лице. Неслучайно в чл. 16 от Основния закон е предвидено, че трудът се гарантира и защитава от закона. Правото на труд и основните производни от него права са уредени в разпоредбата на чл. 48 от Конституцията.
В множество свои решения Конституционният съд на Република България е изследвал същността на правото на труд по чл. 48 от Конституцията. Според конституционната юрисдикция правото на труд е уредено на конституционно ниво като основно право на гражданите (Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г., Решение № 17 от 2018 г. по к. д. № 9 от 2018 г., Решение № 13 от 2020 г. по к. д. № 5 от 2020 г.). Съдът е възприел, че гарантирането и защитата на труда от закона е сред основните конституционни начала поради „значимостта на труда като условие за нормално и достойно човешко съществуване“ (Решение № 14 от 2000 г. по к. д. № 12 от 2000 г. и Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г.). Конституционният съд счита, че правото на труд е екзистенциално право на личността, защото е пряко свързано с материалната основа на съществуването ѝ (Решение № 10 от 2018 г. по к. д. № 4 от 2017 г., Решение № 17 от 2018 г. по к. д. № 9 от 2018 г. и други).
Конституционната юрисдикция е приела, че гарантираното от Конституцията право на труд обхваща и възможността всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа (Решение № 8 от 1992 г. по к. д. № 7/1992 г., Решение № 1 от 1993 г. по к. д. № 32/1992 г., Решение № 3 от 2006 г. по к. д. № 4/2006 г., Решение № 11 от 2012 г. по к. д. № 1/2012 г., Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г., Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г., Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8 от 2022 г. и други). Конституционният съд приема, че в основата на единното конституционно право на труд и неговото реализиране стои не само свободното решение за начина, по който човек ще осигури материалните предпоставки за живота и издръжката си, но и самото упражняване на професията с гаранции за достъп, за кариера и за свободно излизане от нея (Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г.). В Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г. и в Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г. е отбелязано още, че свободният избор на професия и място на работа означава, че всеки има право да започне работата, която желае, ако има качествата и подготовка за това.
Съгласно трайната практика на Конституционния съд, правото на труд по чл. 48, ал. 1, изр. 1 от Конституцията не е абсолютно и подлежи на различни ограничения от обективен и субективен характер (Решение № 3 от 2002 г. по к. д. № 11/2002 г., Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г., Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г., Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8 от 2022 г. и др.), но всички ограничения на това право трябва да могат да бъдат основани на и изведени от Конституцията (Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8 от 2022 г.). Конституционната юрисдикция твърди, че от конституционното съдържание на правото на труд се извеждат и ограниченията на неговата законодателна дискреция (Решение № 13 от 2022 г. по к. д. № 8 от 2022 г.). В Решение № 10 от 2020 г. по к. д. № 7 от 2020 г. съдът твърди, че правото на труд може да бъде ограничавано съобразно необходимостта да се осигури постигането на приоритетната цел – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Конституционният съд поддържа, че държавната интервенция тук е не само конституционно търпима, но и обществено потребна и социално оправдана от легитимната цел на закона (Решение № 8 от 2016 г. по к. д. № 9 от 2015 г. и Решение № 10 от 2020 г. по к. д. № 7 от 2020 г.).
Според конституционната юрисдикция единствено съображения от конституционен порядък могат да оправдаят ограничаване на закрепените в Конституцията права на гражданите (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13 от 2010 г., Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г., Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г., Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г. и други). В Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г. КС поддържа, че възможността правото на труд да бъде ограничавано в името на друга висша конституционна ценност поставя на преден план въпроса за допустимите от Конституцията предели на намеса в защитеното му съдържание. Според съда това става чрез използване на принципа за пропорционалност (Решение № 7 от 2019 г. по к. д. № 7 от 2019 г.). Конституционният съд посочва още, че не всяка цел може да бъде годно основание за ограничаване на права, а само цел от същия порядък, какъвто Конституцията допуска като основание за ограничаване на права, като това ограничение трябва да бъде съобразено с чл. 57, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията (Решение № 11 от 2010 г. по к. д. № 13 от 2010 г., Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г.).
В Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г. и в Решение № 11 от 2011 г. по к. д. № 8 от 2011 г. Конституционният съд посочва, че практиката на Съда на Европейския съюз възприема принципа, че ограничения върху осъществяването на свободата да се упражнява определена професия са недопустими в случаите, когато преследваната цел е непропорционална или е налице прекалена намеса, накърняваща същността на гарантираното право.
В Решение № 1 от 2018 г. по к. д. № 3 от 2017 г. е посочено, че държавата е длъжна да гарантира и активно да защитава правото на труд и производните от него права, а не да създава пречки за осъществяването им. Според същото решение предприетите от нея мерки следва да са в посока гарантиране и защита на правото на труд и свързаните с него права, а не в ущърб на работника или служителя.
Съгласно Решение № 17 от 2018 г. по к. д. № 9 от 2018 г., разпоредбата на чл. 48, ал. 1, изр. 1 от Конституцията фиксира широк субектен обхват на правото на труд, като в тази разпоредба е отбелязано, че титуляр на конституционното право на труд са „гражданите“. В същото решение е посочено, че в тази категория попадат преди всичко лицата, които работят по трудово правоотношение, но и много други слоеве от работещите граждани в обществото, включително лицата, които упражняват самостоятелно свободна професия.
II. Решението за ограничения брой явявания на изпита за юридическа правоспособност
С Решение № 8 от 2024 г. по к. д. № 21 от 2023 г. Конституционният съд отхвърли искането на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт в частта „до три пъти“ (обн. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 01.03.2024 г.). Съгласно посочената разпоредба, при оценка „неиздържал“ стажант-юристът има право да се яви на изпит след допълнителен двумесечен стаж по реда на чл. 297, ал. 2, т. 1, до три пъти.
Тази разпоредба визира изпита за юридическа правоспособност по чл. 294, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от ЗСВ на практика ограничава броя на опитите, с които стажант-юристите разполагат, за да се явят на изпита за юридическа правоспособност (три или четири пъти в зависимост от начина на тълкуване на разпоредбата).
В Решение № 8 от 2024 г. по к. д. № 21 от 2023 г. Конституционният съд повтаря някои от положенията, свързани с правото на труд, които е разяснил в предходните си решения, а именно че правото на труд и на свободен избор на професия са основни права, че Конституцията издига в основно начало труда, който се гарантира и защитава от закона (чл. 16 от Конституцията) поради неговото значение както за реализирането и развитието на човешката личност, така и за цялото общество, че на правото на гражданите на труд съответства грижата на държавата да създава условия за осъществяване на това право (чл. 48, ал. 1 от Конституцията), че всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията).
Конституционната юрисдикция добавя, че свободата при избора на професия трябва да е правно призната, от което следва, че държавата не бива да я препятства. В същото решение КС твърди, че всяко упражняване на професия се предшества от нейния избор и продължава с нейното практикуване, поради което двете следва да се разглеждат в единство.
Конституционният съд обаче посочва, че държавата може да поставя условия на какви изисквания да отговарят лицата, за да упражняват определена професия – в толкова по-голяма степен, колкото е нейното въздействие върху други лица и върху цялото общество. Конституционната юрисдикция поддържа, че от тази гледна точка трудът е от значение не само за човека, който го полага, но и за обществото, за правата и интересите на останалите граждани.
Съдът твърди, че от юридическа гледна точка свободата в избора на професия също не е безгранична, като това важи с още по-голяма сила за професии, за придобиването на които е необходимо обучение в специализирано учебно заведение, както и съобразяването с нормативни стандарти за безопасно и качествено упражняване на дадена професия. Съдът посочва, че поради това държавата разполага с възможности да регулира труда, включително като поставя условия за придобиване и упражняване на определени професии.
В решението конституционната юрисдикция отбелязва, че свободният избор на професия не изключва законодателна намеса, чрез която се създават изисквания, отнасящи се до възможността да се практикува дадена професия. И посочва, че практикуването на професия в редица случаи е предпоставено от правни условия, изпълнението на които дава право за нейното упражняване, като според съда Народното събрание може да въвежда такива условия – както за получаване на достъп до професия, така и за продължаване на нейното упражняване. КС прави уговорката, че тези условия не бива да противоречат на установените от Конституцията принципи и основни права. Като допълва, че тези принципи и основни права не позволяват приемане на разпоредби, които поставят в неравностойно положение лица по отношение на основните права или са неподходящи да осигурят качествено упражняване на професията, за която се отнасят.
Конституционният съд поддържа, че следва да се прави разлика между условия за достъп до професия, т.е. условия, чието изпълнение зависи от кандидата, каквито са тези за постигане на определени резултати от преминато обучение и квалификация, от една страна, и условия, които са даденост, която не зависи или в малка степен зависи от положените усилия и постигнатите резултати от лицето, от друга. Първите съдът нарича „субективни“, а вторите – „обективни“. Според конституционната юрисдикция правната уредба обхваща и едните, и другите и на преценка за конституционност подлежат както „субективните“, така и „обективните“ условия за достъп до професия, въведени със закон, като при определяне на първите законодателят разполага със значителна свобода на преценка, защото той задава стандарта за качество на дадена професионална дейност, а по отношение на вторите той трябва да избягва въвеждане на изисквания, които нямат отношение към конкретната професия и към притежаваните от кандидата знания и умения. В същото решение съдът посочва, че с оглед на това разграничение достъп до дадена професия получават тези лица, които са покрили квалификационните изисквания съгласно нормативно установения ред, доказващ, че те са в състояние да заемат и изпълняват съответната длъжност/професия. Според КС практикуването на редица професии без съответните знания и умения би било неподходящо и дори потенциално опасно за обществото.
Той поддържа, че разглежданото ограничение на възможностите за явяване на изпит за юридическа правоспособност има за цел да намали риска лица с недостатъчна подготовка, показали неколкократно незадоволителни резултати, да получат достъп до определени юридически професии, което според съда прави ограничението обществено оправдано. Конституционната юрисдикция твърди, че легитимният интерес от неговото въвеждане е именно необходимостта от качествена подготовка на лицата за упражняване на тези професии, като мярката, избрана от законодателя, е подходяща. И поддържа, че лимитираният брой явявания на изпита за юридическа правоспособност стимулира лицата не просто да опитват да „вземат“ изпита, а да се подготвят сериозно за него.
КС твърди, че изводът, направен от вносителя на искането, че „практическият резултат, до който се стига от тази правна уредба, е непризнаване на завършеното образование“, не е основателен поне по отношение на длъжностите и професиите, за които не се изисква наличие на юридическа правоспособност.
Като поддържа, че независимо дали максимално възможният брой явявания са три или четири, намесата на държавата в свободния избор на професия и в по-широк смисъл в правото на труд не е несъразмерна, защото включва няколко опита за покриване на поставените изисквания.
III. Решението за съдебните инспектори
С Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. Конституционният съд уважи искането на част от народните представители за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 132а, ал. 4, изр. второ от Конституцията, въведена с §19 на Закона за изменение и допълнение на Конституцията (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.). Съгласно посочената разпоредба, главният инспектор и инспекторите след изтичане на мандатите им нямат право да заемат длъжностите съдия, прокурор или следовател в продължение на две години, като им се дава право да се пенсионират по ред, определен в закон.
В Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. конституционната юрисдикция поддържа, че въведената с чл. 132а, ал. 4, изр. второ от Конституцията забрана за главния инспектор и инспекторите след края на мандатите им да заемат длъжност съдия, прокурор и следовател в продължение на две години ограничава свободата на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията). Според съда този избор е компонент на правото на труд като основно право, но има самостоятелна роля и собствено правно значение. Конституционният съд твърди, че изборът на професия и място на работа предопределя обикновено и избора за упражняването на правото на труд, като според него в това се състои и тясната връзка между избора на професия и място на работа и упражняването на правото на труд. В същото решение конституционната юрисдикция посочва, че изборът на професия и място на работа по смисъла на чл. 48, ал. 3 от Конституцията е свободен, защото пред гражданина има алтернативи, между които той може да избира.
В Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. Конституционният съд отново посочва, че правото на труд и свързаните с него свободен избор на професия и място на работа нямат абсолютен характер и подлежат на ограничения. И припомня, че не всяка цел може да бъде годно основание за неговото ограничаване, а само цел от същия порядък, какъвто Конституцията допуска като основание за това. КС поддържа, че разбирането, според което членовете на Инспектората окончателно са прекратили правоотношенията си със съответните органи на съдебната власт, в които са работили преди избора им, и могат да се върнат обратно в тях само чрез конкурс за външно назначение, би демотивирало най-авторитетните представители на съдебната власт да кандидатстват за членове на този конституционен орган.
В решението се сочи, че предвидената забрана за заемане на магистратска длъжност за срок от две години е неясна, тъй като не е регламентирано по какъв механизъм – по право или с конкурс, членовете на Инспектората с изтекъл мандат, които преди това са били съдии, прокурори или следователи и искат отново да заемат магистратска длъжност, ще могат да заемат длъжност в системата на съдебната власт. Конституционната юрисдикция твърди, че е ясно, че през двегодишния период на забраната те няма да са магистрати, а в този период не биха могли да се явят на конкурс и други юристи, които са били членове на Инспектората. Тя отбелязва, че правото на свободен избор на професия и място на труд са сериозно ограничени, а тези инспектори с изтекъл мандат, които са заемали магистратска длъжност, са напълно лишени от него, доколкото, преди да бъдат избрани за инспектори, са упражнявали професията си в съдебната система и са станали несменяеми.
В Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. КС поддържа, че въведената забрана може да има за последица напускане на системата на съдебната власт, за влизането в която има сериозни изисквания, поради което твърди, че възприетата ограничителна мярка на правото на труд със свободен избор на професия и място на работа не е съобразена с конституционната повеля за зачитането и защитата на основните права на личността, поради което е противоконституционна като невалидна.
Трайна е практиката на КС, че добросъвестността на органите на власт, в т.ч. и на съдебната власт, трябва да се предполага (Решение № 5 от 2003 г. по к.д. № 5 от 2003 г., Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г., Решение № 10 от 2011 г. по к.д. № 6 от 2011 г., Решение № 6 от 2018 г. по к.д. № 10 от 2017 г., Решение № 17 от 2018 г. по к.д. № 9 от 2018 г., Решение № 15 от 2020 г. по к.д. № 4 от 2020 г., Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. и др.), а конструкция, при която съществува хипотетичната възможност орган на съдебната власт да е недобросъвестен, е неприемлива (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8 от 2004 г., Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г.).
IV. За непоследователността в практиката на КС
Посоченото в Решение № 8 от 2024 г. по к. д. № 21 от 2023 г., че практикуването на редица професии без съответните знания и умения би било неподходящо и дори потенциално опасно за обществото, е вярно, но със своето решение Конституционният съд на практика създава необоримата презумпция, че ако стажант-юристът не успее да издържи изпита за юридическа правоспособност три или четири пъти (в зависимост от начина на тълкуване на разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт), той, въпреки че все пак е издържал изпита, макар и от петия или шестия път например, отново не би имал достатъчна подготовка.
Поради това съдът счита, че не може да се осигури достъп на конкретния стажант-юрист до определени юридически професии и това ограничение според него е обществено оправдано. Такова твърдение на конституционната юрисдикция е неприемливо, тъй като не отчита редица фактори като например личното и общественото положение на стажант-юриста (чл. 6, ал. 2, изр. второ от Конституцията), това, че е възможно по обективни причини да не е могъл да се подготви за изпита (например поради болест на негов роднина, за когото той е трябвало да се грижи, поради заболяване на самия стажант-юрист). Не отчита, че на практика добрата подготовка за издържане на един такъв изпит зависи в голяма степен и от други фактори, като например заетостта на магистратите, които участват в обучението на стажант-юристите, и колко внимание успяват да обръщат на стажант-юристите по време на провеждане на стажа, както и много други. В същото време обаче конституционната юрисдикция счита, че добросъвестността на органите на съдебната власт трябва да се предполага и че конструкция, при която съществува хипотетичната възможност орган на съдебната власт да е недобросъвестен, е неприемлива. По тази логика не трябва ли да се предполага и добрата подготовка на стажант-юриста, който е издържал успешно изпита за юридическа правоспособност, независимо от кой опит го е направил?
В Решение № 13 от 2024 г. по к. д. № 1 от 2024 г. Конституционният съд приема, че разпоредба, която забранява на главния инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет след изтичане на мандатите им да заемат длъжностите съдия, прокурор или следовател в продължение на две години, е противоконституционна, тъй като ограничава свободата на избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от Конституцията), които са част от конституционно предвиденото право на труд. Тази разпоредба забранява на главния инспектор и инспекторите след изтичане на мандатите им да заемат само три определени длъжности – съдия, прокурор и следовател, като те нямат право да заемат тези длъжности за срок от две години, а след изтичането на този срок забраната отпада.
В същото време обаче конституционната юрисдикция не вижда проблем с разпоредба, която на практика въвежда забрана за стажант-юристите да заемат множество длъжности, за които се изисква придобита юридическа правоспособност (съдии, прокурори, следователи, нотариуси и други), както и да упражняват адвокатската професия, след като три или четири пъти не са успели да издържат изпита за юридическа правоспособност, като тази забрана не продължава само за две години, а за цял живот. Обстоятелството, че са предвидени няколко опита за успешно издържане на изпита, не може да обоснове тезата на конституционната юрисдикция, че намесата на държавата в свободния избор на професия и в по-широк смисъл в правото на труд не е несъразмерна. С това на практика се накърнява същността на правото на труд (Решение № 1 от 2017 г. по к. д. № 6 от 2016 г., Решение № 11 от 2011 г. по к. д. № 8 от 2011 г. и други).
Следва да се извърши и проверка за това, дали с разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт в частта „до три пъти“ са спазени необходимите предпоставки, при наличието на които законодателят може да ограничава основни права на лицата и които могат да се изведат от практиката на Конституционния съд (Решение № 3 от 2019 г. по к. д. № 16 от 2018 г., Решение № 10 от 2020 г. по к. д. № 7 от 2020 г., Решение № 13 от 2021 г. по к. д. № 12 от 2021 г., Решение № 14 от 2022 г. по к. д. № 14 от 2022 г.). Тези предпоставки са следните:
- Конституцията да допуска основното право да подлежи на ограничаване;
- Ограниченията на основното право да не излизат от конституционно допустимите рамки;
- Ограниченията на основното право да са предвидени в закон;
- С ограничаването на правото да се преследва легитимна цел;
- Да е спазен принципът за пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел.
Считам, че в конкретния случай не е спазен принципът на пропорционалност (съразмерност) на преследваната цел. Според конституционната юрисдикция ограничаването на правата е съразмерно средство за постигане на определена цел, когато не се надхвърля степента на допустимото му ограничение, съизмерено със значимостта на защитавания интерес, и когато няма необосновано спрямо защитата на други конституционни ценности разширяване на основанията за допускане на ограничения на правата на гражданите (Решение № 7 от 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г., Решение № 10 от 2020 г. по к. д. № 7 от 2020 г., Решение № 13 от 2021 г. по к. д. № 12 от 2021 г., Решение № 14 от 2022 г. по к. д. № 14 от 2022 г. и други). Конституционният съд твърди, че степента, в която е допустимо ограничаването на правото, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ на конституционна закрила дотолкова, че да позволява изключение (Решение № 7 от 1996 г. по к. д. № 1 от 1996 г., Решение № 10 от 2020 г. по к. д. № 7 от 2020 г., Решение № 13 от 2021 г. по к. д. № 12 от 2021 г., Решение № 14 от 2022 г. по к. д. № 14 от 2022 г. и други). Според съда е задължително, съобразно принципа на пропорционалност, това ограничение да е съразмерно на преследваната цел, а не да надхвърля необходимото за нейното постигане (Решение № 12 от 1997 г. по к. д. № 6 от 1997 г., Решение № 14 от 2014 г. по к. д. № 12 от 2014 г., Решение № 13 от 2021 г. по к. д. № 12 от 2021 г.).
Конституционният съд правилно отбелязва в Решение № 8 от 2024 г. по к. д. № 21 от 2023 г., че преследваната цел е юристите, които упражняват юридическите професии, за които се изисква юридическа правоспособност, да притежават определени знания и умения и да придобият качествена подготовка за упражняване на тези професии. Като е въвел лимит на броя на явяванията на изпита за юридическа правоспособност обаче законодателят не е предвидил съразмерно средство за постигането на тази легитимна цел. Допълнителен аргумент в тази посока е и това, че законодателят не е гарантирал, че по време на провеждане на юридическия стаж на стажант-юристите ще се осигури адекватно теоретично и практическо обучение, което ще им даде възможност да придобият съответните знания и умения и да издържат успешно изпита.
Въведеното от законодателя ограничение надхвърля необходимото за постигане на преследваната цел, тъй като е от естество завинаги да лиши редица юристи от възможността да придобият правото да упражняват голям брой юридически професии, без законодателят да отчита серия обективни и субективни фактори, включително възможността стажант-юристите да придобият необходимите знания и умения, след като три или четири пъти не са успели да издържат изпита за придобиване на юридическа правоспособност. Недопустимо е на практика да се въвежда необорима презумпция, че след като стажант-юристите не са успели да издържат изпита три или четири пъти, то вече е невъзможно да придобият изискуемите знания и умения. Освен това въвеждането на лимит на броя на явяванията на изпита за юридическа правоспособност е мярка, която е неподходяща да осигури качествено упражняване на професията, за която се отнася.
Във връзка с всичко изложено, считам, че разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт в частта „до три пъти“ (обн. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.; посл. изм. и доп. ДВ, бр. 18 от 01.03.2024 г.) следваше да бъде обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България, като противоречаща на чл. 4, ал. 1, чл. 16 и чл. 48, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията.
36
Коментирайте
Щом и Деса Дуловската е член, няма как Конституционният съд да се произнася с неясни и грешни тълкувания 😄
Правят се изпитите почти невъзможни за случайните . Ама наш’те хора ще си нагласяме, както си знаем. От какъв зор е цялата проклетия? Нещо все едно ще се промени в правото като направим изпитите от трудни по-трудни…
Добре, че си взех правоспособността, когато си беше формален изпит (какъвто трябваше и да си остане)!
Дано Господ да ти даде да попаднеш на такъв лекуващ лекар, баш като теб!
Пахаха, къде е правото на труд, къде е да придобиеш!!!! такова право.
Правото на труд се придобива с взимането на изпита за правоспособност!!!
Издържал съм изпита от първия път през 2021 (практически вторият проведен по новите правила), а през 2022 и адвокатският.
Двата изпита са различни и адвокатският е поне 6 до 10 пъти по-труден.
И двата изпита трябва да останат, както и да не може да се вписваш за адвокат с фиктивен стаж от 5 г. или с придобиването на докторска степен. Заради такива, нивото на адв. услуга потъна
Гроздето е кисело май. Издържали сте изпита 2021г. и после адвокатския 2022г. Тоест доскоро сте били младши адвокат, или казано по точно сте разнасяли папките на адвокатите:) И с този “огромен” житейски и правен опит си позволявате да давате оценки на колегите си:) Айде леко у лево, а:)))
Хахахаха, хахахаха шмирчо, шминчо … Аз съм си самостоятлен от как съм станал на осемнадесет, което беше отдавна. А, правото завърших, докато си работих в моите фирми, защото ми трябваше да си защитавам клиентите самостоятелно в и съда. Преди аз изготвях жалбите, а адвокати извършваха процесуалното представителство. Е, сега всичко си правя аз. По-младите ми колеги, с които завършихме заедно ис и взехме изпитите, се вписахме като адвокати. Те платиха малко аз максимално възможната такса – ако ти говори/подсказва нещо това. Но и те не носят папки … явно ти не само носиш, но и смучиш нещо по-надолу от кръста… Покажи целия коментар »
Какви биха били възможностите по този казус да се заведе иск пред ЕСПЧ?
Нали уж на последния събор на адвокатите се взе решение да се ограничи достъпа на хора с 5-годишен юридически стаж да се вписват? Какво чакат ,за да го приемат ?
Защо няма същото ограничение и за политици, които са били депутати в 3 парламента и не са могли да съставят правителство – ЗАВИНАГИ да бъдат изхвърлени от държавно-политическата система на България?
Все пак некомпетентността на политиците е много по-голяма обществена опасност, отколкото това дали един юрист ще си вземе изпита за ЮП от 1 или 4 (примерно) опит !
„Резултат на всички тези „ценности“ е, че на прекалено много твърде отговорни постове има ужасяващо много некадърници. Те твърде лесно се превръщат в негодници. Цялата тази пасмина, която се е натресла по твърде много и отговорни места в държавата, разрушава институциите“ КТ
Ето затова има ограничение „до три пъти“ и в България, и в целия цивилизован свят.
Абе то сериозни ограничения има и при подбора на кадри в съдебната система нотариата и ЧСИ-тата, където е реалната отговорност, ама каква стана тя, бием младите да покажем мускули, щото тия отговорност са много големи и със силно лоби.
„Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.“ АБ
*щото тия другите
Не е прав колегата! Явно в КФН имат много свободно време за губене. Правото на труд по КРБ няма нищо общо с безкрайното явяване на теоретико-практическия изпит след стажа пред МП. Щом си толкова некадърен/некадърна, че не можеш от три пъти да го вземеш този изпит, то очевидно ставаш за нещо друго, но не и за юрист, без значение от кой ВУЗ ти е дипломата. В такъв случай, си закови дипломата в рамка на стената и отиди да слагаш арматура, да лепиш плочки или да гледаш стари хора по домове в Западна Европа. Всичко това е Труд, за което ще… Покажи целия коментар »
Целта на изпита за правоспособност не е да се прегради завинаги достъпа на семестриално завършили и взели държавните си изпити юристи, а да се провери тяхната практическа подготовка и възможност да изпълняват професионалните си задължения, което може да се постигне, аналогично с вземането на СУМПС, с допълнителен стаж, респективно изпит. Свободата на движение е на една плоскост с тази на труд и те често пъти дори са свързани помежду си – значи изчезващото с автоматизациите в транспорта шофьорско поприще е значимо за интересите на обществото, а обучаването, макар и с известни трудности на юристи е огромен проблем, чието преодоляване трябва… Покажи целия коментар »
След като този изпит за правоспособност е вече изключително тежък, видно от списъците-са късани до 50 процента от явилите. Нищо общо с преди 20 години-всеки явил се го издържаше. Следователно следва да ОТПАДНЕ АДВОКАТСКИЯ ИЗПИТ, щом изпитът за правоспособност е толкова тежък, че и с лимитиран брой явявания, тоест за да го издържиш си доказал знания. За да завършиш право ходиш на 40 и повече семестриални изпита ШЕСТ ДЪРЖАВНИ ИЗПИТА (не са три, а са шест-писмената и устната фаза са отделни изпити по същество), и още по-държавен изпит пред Министерството на правосъдието с висока степен на сложност. Но не, за… Покажи целия коментар »
Страхотен анализ. Обхваща съществуващите проблвми и ги разглежда от множество ъгли
Така е. Няма никаква последователност
За съжаление, вече няма възможност КС да се произнесе по разпоредбата. Всяко последващо искане би било отклонено като недопустимо. Взел съм си изпита за правоспособност от първия път преди 15 години, не са ми трябвали 100 пъти, но разгледано откъм правото на труд, ограничението е противоконституционно.
Голям си
Същото ли бихте казали за лекар, който не може да си вземе изпита. Да го пуснем в операционната, за да гарантираме правото му на труд?!?
Лекарят може да си бачка и без специалност, като нарт лекар при джипове или специалист в добилничната помощ само на база дипломата си от университета и вписване в РК на БЛС, така че сравнението е неуместно.
*като нает лекар при джипи
Къв му е проблемът на скъсания да бачка като помощник някъде, че даже и за юрисконсулт принципно не се изисква правоспособност.
Ако няма да се явяваш по дела….
И юристът може да работи без юридическата правоспособност.
Като секретарка, не юрист, а в горните случаи с лекаря, той има право да се подписва в медицинска документация и т.н.
Животът е твърде шарен – какво постигат трите явявания? На пръв поглед, ще каже човек, ми щом не може за три пъти да издържи какъв юрист е това. Но! Я си представете, че кандидатът минава през лична или професионална криза, която може да превърне и най-блестящия ум в сварен зеленчук. Какво пречи да се яви и четвърти или пети път? Нищо.
Изпитът за правоспособност не е конкурс, няма ограничен брой места, които да запълнят най-добре представилите се.
Много добре го е казал авторът: Недопустимо е на практика да се въвежда необорима презумпция, че след като стажант-юристите не са успели да издържат изпита три или четири пъти, то вече е невъзможно да придобият изискуемите знания и умения. Освен това въвеждането на лимит на броя на явяванията на изпита за юридическа правоспособност е мярка, която е неподходяща да осигури качествено упражняване на професията, за която се отнася.
Много си е подходяща мярката. Какъв тъпънар трябва да си, за да те скъсат 3-4 пъти?! Като не си готов, не се явяваш и не си гърмиш патроните, надявайки се да минеш между капките. Като се подготвиш добре, отиваш. Ако не можеш да се сетиш сам за това, не ставаш за юрист…
Колегата е напълно прав. Щом си успял да издържиш изпита, независимо от кое явяване – второ или пето, значи си покрил изискванията за правоспособност. Не е идеята да те пускат, без да си издържал, да имаш право да се явиш колкото пъти искаш, докато изпълниш критериите за правни познания.
Така е.
А каква е идеята да го издържиш изпита на 10-я път?
Аз като се явявах някои взеха изпита с условието никога да не я работят тая професия, защото нищо не знаят.
Като не можеш да покриеш изискванията няма да работиш това.
Нищо не е на всяка цена. Повечето се явяват за спорта, да видят как протича изпита и пълнят залите и губят и времето на изпитващите.
Изключително стегната и структурно подредена, информативна статия, резюмираща всестранно практиката на висшия арбитражен орган по въпроса, от което си личи, че авторът има особен интерес към конституционното право, респективно сериозна предварителна подготовка в този правен отрасъл, така че сме длъжни да изразим уважението си към положения труд да систематизира прегледно и разбираемо огромното количество юриспруденциална мисъл в лесно възприемаем творчески продукт, чието прочитане представлява чудесно начало на деня, свеж полъх, извеждащ публиката извън злободневните клюки, наричани понякога „сензационни новини“. П.С. „Трайна е практиката на КС, че добросъвестността на органите на власт, в т.ч. и на съдебната власт, трябва да се… Покажи целия коментар »
В тази връзка бих цитирал мотивите от решението на КС за легализирането на проституцията: „Свободата на труда, като основен принцип на правната уредба се съдържа както в Конституцията, така и в чл. 23, т. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека, който прогласява правото на всеки човек на свободен избор на работа; в чл. 6, ал. 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, съгласно който правото на труд включва правото на всеки човек да има възможност да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет; в чл. 1 от Европейската социална харта (ревизирана), който предвижда… Покажи целия коментар »
Начи, айде стига. Всеки, който познавам и е добър юрист, си е взел правоспособността (вкл. в новия формат) и адвокатския от раз. С много малки изключения при адвокатския от втория опит. И като казвам „Всеки, който познававам“, имам предвид цялото ми обкръжение. Малко са хората, с които съм контактувала и не са си взели тези два изпита. Бързо се разбира защо са били скъсани! Младите ни колеги от СУ се готвят година и половина за тези два изпита, в деня след всеки от тях се връщат в кантората свежи като репички, никакви следи от напрежение. Който не си е взел… Покажи целия коментар »