Българският кандидат за еврокомисар се изправи внезапно пред призраците на дълголетна схема, която се случваше под крилото на ВМРО с мълчаливото съгласие на ГЕРБ

Без особена изненада, новият стар ръководител на Европейската комисия – Урсула фон дер Лайен, избра Екатерина Захариева за кандидат за комисар от България. Причините са не толкова политически, колкото анатомично-социални: основно изискване на германката беше да има жени-кандидати, от които да избира, за да докаже, че на най-високите позиции в Европа може да има равен брой от двата пола.

Малко след това обаче, от ПП-ДБ, които излъчиха загубилия кандидат – Юлиян Попов, изстреляха първия изстрел срещу Захариева. Първо в публикация на Георги Готев в Euractiv беше припомнен стария скандал с издаването на български паспорти срещу заплащане, който избухна при третия кабинет Борисов, в който Захариева беше външен министър. Там се припомняше, че бивш служител на отдела за миграция обвинил Захариева, че докато е била правосъден министър в периода 2015-2017 г., е участвала в схема за предоставяне на гражданство срещу заплащане.

Беше цитиран българският евродепутат Никола Минчев от ПП-ДБ и либералната група „Обнови Европа“, който обяви, че „предвид факта, че сред приоритетите на Фон дер Лайен е върховенството на закона, обвиненията хвърлят сянка върху кандидатурата на Захариева“.

След това публикацията хвана окото и на най-престижния нюзлетър в Брюксел – този на Politico, където беше посочено, че това ще създаде проблеми на българската кандидатка при изслушването ѝ в Европарламента. ГЕРБ вече имат неприятния спомен от едно такова преди 15 години – когато Румяна Желева се провали с гръм и трясък на разпита на евродепутатите, защото подцени теми като конфликта на интереси и бивши бизнес-партньори. Възможно ли е това да се повтори?

Прикачването на Екатерина Захариева към познатия от поне шест години насам скандал с български паспорти срещу заплащане ще бъде трудна топка. Захариева, макар и номинално начело на двете министерства, през които мина този скандал – правосъдното и външното – не е водеща фигура в него. Паспортната схема се случваше предимно под крилото на ВМРО и с мълчаливото съгласие от страна на големия коалиционен партньор ГЕРБ.

Пред „Капитал“ кандидатката за еврокомисар отказа да говори по темата с аргумента, че не желае да „коментира фалшиви новини“.

Скандалът

Скандалът формално избухна през октомври 2018 година, когато бившият шеф на Държавната агенция за българите в чужбина беше арестуван. Тогава свързаният с ВМРО Петър Харалампиев беше задържан по обвинение, че е ръководил организирана престъпна група за документни престъпления и подкупи. Заедно със служители в ДАБЧ Харалампиев издавал фалшиви удостоверения за български произход, които са необходими за придобиване на българско гражданство.

Според действащия тогава закон Закон за българското гражданство, ако дадено лице от друга държава докаже своя български произход, то има право да получи натурализация. Становище се издава както от службите, така и от Държавната агенция за българите в чужбина. Ако ДАБЧ заключи, че кандидатствалият за паспорт не може да докаже по безспорен начин, че има български произход, документите не се разглеждат. С това България отказва да предостави гражданство на кандидатствалия.

Новата роля на агенцията (и опашките) идва през 2010 г., когато в закона стават промени, инициирани от първия кабинет „Борисов“ и специално от министъра за българите в чужбина Божидар Димитров (вече покойник). Тогава единственото пълномощие на ДАБЧ – да издава удостоверение за български произход, става задължително условие за кандидатстване за гражданство. ВМРО овладяха тази агенция и схемите за предоставяне на гражданство още в началото, като „Капитал“ още през 2014 г. разказа как цената на това стига няколко хиляди евро.

Скандалът с Държавната агенция за българите в чужбина предизвика редица проверки, при които беше доказана схема и с натурализацията. Една от проверките беше поръчана от бившия премиер Бойко Борисов, но макар че резултатът доказа осем проблемни случая, последици нямаше.

Междувременно прокуратурата твърдеше, че в основата на схемата е Петър Харалампиев, който в периода 2017-2018 г. е искал и получавал подкупи за издаване на удостоверения за български произход. По три обвинения отговаря и бившият главен секретар на агенцията – Красимир Томов. Освен за участие в престъпната група Томов е обвинен за търговия с влияние и изпиране на пари.

В момента делото се разглежда от Софийския градски съд. Междувременно Харалампиев и Томов, които са обвиняеми, бяха санкционирани от САЩ по глобалния акт „Магнитски“. Темата в България обаче отдавна е забравена.

Коя е Катя Матева и защо се оказа ключова

Сигналът е изпратен първоначално до администрацията на президента от бившата шефка на дирекция „Българско гражданство“ в Министерството на правосъдието Катя Матева. Това е станало на 9 март 2017 г.

След това той е бил препратен от главния секретар на Румен Радев с писмо до главния прокурор Сотир Цацаров на 20 март. В писмото се твърди за закононарушения в министерството и ДАБЧ, свързани с процедурите по предоставяне на българско гражданство.

В сигнала Матева настоявала за ревизия на работата на министъра на правосъдието за периода юни 2016 г. – януари 2017 г. Екатерина Захариева. Бившата шефка на дирекция „Българско гражданство“ подала същите сигнали и до премиера Бойко Борисов и до ДАНС.

Междувременно докато Матева подава сигналите, Захариева вече не е в правосъдното министерство, а е външен министър и вицепремиер по съдебната реформа. На нейно място министър е Цецка Цачева. С формални аргументи, уж несвързани със сигналите, Матева е уволнена с подписа на Цачева, а впоследствие върната на работа от съда. В своето решение Върховният административен съд отчита, че нейното отстраняване от работа е било напълно немотивирано. Министерството на правосъдието не е посочило нейни действия или бездействия по служба, които да са възпрепятствали работата. „Липсва неизпълнение на служебните задължения на служителката“, се казва в решението на ВАС.

Именно сигналът на Матева се цитира от Euractiv в сегашния скандал. От няколко места пред „Капитал“ поставиха под съмнение достоверността на всички твърдения на бившия служител на правосъдното министерство.

Ролята на Захариева и Цачева

Ако има някакъв проблем за настоящия кандидат за еврокомисар, той не е с това дали е продавала българско гражданство (такива обвинения не се отправят никъде), а по-скоро с позициите, които е заемала и действията, които не е направила.

През цялото време докато тази сага тече Захариева, а в последствие и Цецка Цачева не правят нищо сериозно, за да пресекат очевидните злоупотреби. Това обаче важи с пълна сила за всички останали институции, които са представени в Съвета по гражданството – там има представители на службите, както и на президентството.

През 2022 г. обаче тогавашната министърка на правосъдието Надежда Йорданова изиска от ДАНС проверките и констатира, че има пет случая на сериозни нарушения при даване на гражданство. Действията на Йорданова, а после и на служебния министър Крум Зарков по темата показаха, че правосъдните министри могат поне да направят опит през оглавяваните от тях институции да предизвикват проверки и да настояват за резултати.

Подобно поведение от страна на титулярите, излъчвани от ГЕРБ, не се виждаше, като причината беше очевидна – нуждата от партньорство с ВМРО, които тогава бяха коалиционни партньори.

След избухването на скандала последиците за българските институции бяха ситуационни: в парламента се сформира временна комисия, пишеха се промени в законите, а по заръка на тогавашния премиер Бойко Борисов се правеха проверки (най-вече защото европартньорите му се разтревожиха дали през тази врата не са се давали паспорти на терористи). Резултати нямаше освен това, че ГЕРБ и ДПС опитаха да имитират действия за „забрана“ за златните паспорти, като паралелно с това ДПС опитаха да оставят вратичка в закона.

Златните паспорти

Темата с плащанията за българско гражданство през ДАБЧ говори за огромна дребна корупция. Истински проблемната голяма злоупотреба с български паспорти обаче се случваше при така нареченото „гражданство срещу инвестиции“, което осигури европейски паспорти на руснаци и китайци срещу мними инвестиции, които така и не бяха извършени.

Година по-късно – през 2019 г. Европейската комисия публикува доклад, според който „златните паспорти“ (издавани тогава от България, Малта и Кипър) представлява опасност за всички държави-членки.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar