Темата накратко

  • Съмненията са за дублиране на възнаграждения, тъй като членовете на бившата КПКОНПИ сега изпълняват функции в двете нови комисии.
  • Въореки че има решение на съда, те отказват да предоставят информацията
  • Отказът за прозрачност и липсата на ефективност на антикорупционните органи поставя под въпрос целите на проведената антикорупционна реформа.

Членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), които едновременно са и членове на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), упорито отказват да съобщят размера на брутните си заплати, а най-вече – да отговорят на въпроса дали получават две отделни заплати, за това че вече в продължение на 10 месеца изпълняват функциите едновременно на две комисии. „Капитал“ осъди КПК заради мълчалив отказ на тези въпроси, съдът постанови комисията да се произнесе, но и до момента това не е станало.

Както предшественика им КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно предобитото имущество), така и новите две комисии продължават да са черни кутии – информацията за тяхната дейност и за резултатите от нея, остават скрити не само за обществото, но и за парламента, който трябва да ги контролира. Затова и до момента да няма задълбочен анализ на тази част от антикорупционата политика на държавата.

Това не е първият път, когато тези органи не изпълняват съдебно решение за достъп до информация. Преди две години Антикорупционният съд осъди КПКОНПИ за отказ да му предостави достъп до всички свои решения за отнемане на имущество, но това решение все още не е изпълнено – от КПКОНПИ, а после и от КОНПИ. През това време комисията правеше всякакви опити да осуети изпълнението, като включително обяви съдебното решение за нищожно.

Запитването за заплатите в антикорупционните органи

В края на март „Капитал“ изпрати запитване до Комисията за противодействие на корупцията (КПК) – първо чрез пресцентъра, а след това и по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) за заплатите на членовете им преди и след реформата, в сила от 6 октомври м.г.

Въпросите, зададени от „Капитал“:

  • Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПКОНПИ (поотделно) до влизане в сила на законовите промени, разделили комисията на две отделни юридически липа? Какво е основанието, на което те са определяни?
  • Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КОНПИ (поотделно) след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?
  • Какъв е размерът на основните и брутните заплати на председателя и членовете на КПК след 6 октомври до настоящия момент и основанието, на което тези заплати се изплащат?
  • Налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в две комисии или не?

Целта на питането не опира само до размера на заплатите, макар че и това е съществен факт, а цели да разбере обществото колко му струва работата на двете комисии. Ситуацията с двете комисии КПК и КОНПИ е уникална. На практика това са едни и същи четирима души, бивши членове на КПКОНПИ, които сега изпълняват ролята на две отделни комисии – две отделни юридически лица, с отделен БУЛСТАТ, и отделен бюджет, с отделна администрация и разбира се, с един и същ адрес, на който преди се помещаваше КПКОНПИ.

Антон Томов Славчев, заместник-председател, и членовете Антоанета Георгиева-Цонкова, Пламен Любенов Йоцов и Силвия Русанова Къдрева, бяха избрани през 2018 г. за членове на КПКОНПИ с мандат от 6 години. Малко преди да изтече мандатът им, в рамките на антикорупционната реформа от м.г. бе решено, че КПКОНПИ ще бъде разделена на две отделни комисии – КПК и КОНПИ, като и двете комисии ще имат за кратко един и същи състав – този на КПКОНПИ. КПК трябваше да заработи в нов състав от януари т.г., а съставът на КОНПИ трябваше да бъде подменен до април т.г. Това обаче не се случи.

Основните заплати по закон

Основните заплати на членовете и на двете комисии са определени в съответните закони. Председателят получава месечно 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание, основната заплата на зам. -председателя (какъвто има само КОНПИ) е 90% от заплатата на председателя на Комисията, а заплатата на членовете на двете комисии са 90 на сто от възнаграждението на председателя на Комисията. При сегашния размер на заплатите в обществения сектор това означава, че председателят на всяка от двете комисии следва да получава 9738 лева, зам. председателят на КОНПИ – 8764 лв., а членовете – 7790 лв.

Същественото е обаче, дали всеки от тях получава по една такава заплата или по две – веднъж като член/председател на КПК и втори път – като член/председател/зам. председател на КОНПИ. Друг въпрос, който следва да се изясни, е че това са само основните заплати, извън тях в държавния сектор се получават порядъчен обем допълнителни възнаграждения, с които брутните заплати набъбват почти двойно.

Същевременно „Капитал“ разполага с копие от ведомост за заплатите в КПКОНПИ към 1 декември 2022г., според което индивидуалната основна месечна заплата (т.е. без допълнителните възнаграждения) на Антон Славчев като зам.- председател е 12 611 лв., а на тримата членове на комисията – по 11 209 лв. Към април 2023г. основната заплата на зам.-председателя Славчев е вече 14 422 лв. месечно без добавките. Колко е брутната заплата може само да се гадае, доколкото членовете на комисията имат право на допълнителни възнаграждения за продължителна работа, за работа със секретни материали, аизвънреден труд, бонуси за добра работа и др. Но така или иначе, това е сериозно разминаване между законовата идея за заплати и реалното състояние при това още докато тази хора работят като членове на една комисия – КПКОНПИ. Обществото обаче следва да е информирано за цената, която плаща за разкоша да има такива комисии, при всичките основателни съмнения за качеството на тяхната дейност.

Съдът: мълчаливият отказ е незаконен

Именно по тези съображения зададохме въпросите на КПК, но отговор не беше получен, затова обжалвахме мълчаливия отказ на комисията пред Административен съд – София град (АССГ). С решение от началото на август съдия Красимира Милачкова от АССГ отмени мълчаливия отказ на комисията и постанови връщане на преписката в КПК за ново произнасяне в 14-дневен срок, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

„Трайно установено е в съдебната практика разбирането, че мълчаливият отказ по заявление за достъп до обществена информация е незаконосъобразен“, се казва в решението на съда. Чрез търсенето на обществена информация гражданите получават възможност да си съставят собствено мнение за дейността на институциите в държавата, като така се повишава прозрачността и отчетността им, се сочи в решението. Всяко институция, до която е отправено такова искане, има две възможности – или да предостави исканата информация, или да постанови изричен отказ, като се мотивира.

Въпреки, че „Капитал“ изпрати напомняне на КПК, че следва да изпълни съдебното решение, отговор и до момента отново няма.

Пред съда юрисконсултката на КПК направи няколко любопитни възражения. Според нея:

  • Част от исканата информация не засяга КПК, а Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), както и предишната комисия КПКОНПИ, затова КПК не може да отговори на въпросите за заплатите на КОНПИ и КПКОНПИ.
  • Питането за заплатите на членовете на КПК засяга лични данни, които са защитени, заявява юрисконсултката.
  • „Колкото до въпроса под № 4, налице ли е дублиране на възнаграждения за изпълняваните функции в двете комисии, заявявам, че не е налице дублиране на възнагражденията, с оглед на което считам, че с предоставянето на тази информация, отпада правният интерес и моля производството да бъде прекратено“, казва още юрисконсултката.

Всяко от тези твърдения поставя сериозен въпрос.

На първия от тях съдът отговаря ясно и недвусмислено – КПК е правоприемник на КПКОНПИ, както и КОНПИ. Освен това, дори да се приеме, че в КПК не разполагат с информация какви заплати получават в КОНПИ, то законът предвижда заявлението да бъде изпратено за произнасяне на КОНПИ в съответната част.

От гледна точка на житейската логика обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Става въпрос за едни и същи четирима души, които са получавали заплати в КПКОНПИ, а сега получават заплати като членове на КПК и на КОНПИ. Подигравка със здравия разум е да се твърди, че членовете на КПК не знаят какво получават членовете на КОНПИ и какво са получавали като членове на КПКОНПИ.

Вторият въпрос е особено сериозен: лични данни ли са заплатите във висшия ешелон на държавната власт. „Данните за възнагражденията на членове на държавни органи не са и не могат да бъдат защитени лични данни. По този въпрос има дългогодишна съдебна практика, като се приема, че данни за възнагражденията, дори и за бонусите на лица, които заемат висши държавни длъжности са публични, а не защитени лични данни и това е поради надделяващия обществен интерес. В този смисъл Върховният административен съд (ВАС) се е произнасял по дела за за възнагражденията на членовете на УС на БНБ например, за бонуси на членове на политически кабинети, бонуси на държавни служители и др. Така че има абсолютно категорична и богата практика, че в демократичното общество ние гражданите трябва да знаем къде отиват нашите пари“, коментира за „Капитал“ адв. Александър Кашъмов, който се яви като защитник по делото пред АССГ.

„По тази тема, още състави на ВАС са се произнасяли, цитирайки едно решение на КС (№ 4/2012г.), където се приема, че данните на лицата, които заемат публични длъжности и осъществяват обществени дейности, са в много по-занижена степен защитени от тези на частните лица. В практиката на ВАС от времето, когато имаше такава, защото от 2019 г. тези дела останаха на една съдебна инстанция, съдът включително посочва, че висшите държавни длъжности дори са длъжни да декларират проактивно, без да бъдат питани, множество данни в публичните се декларации – доходи от възнаграждения, доходи извън възнагражденията, имоти, коли, кредити, банкови сметки и др. И всичко това е публично, за да може гражданите да са в състояние да проследят къде отиват обществените средства и да проверят почтеността на тези длъжности лица“, коментира Кашъмов.

Той напомня, че за неизпълнение на съдебно решение се полага глоба до 2000 лв., а ако се установи съзнателно осуетяване на изпълнение на съдебно решение, може да се търси и наказателна отговорност.

Любопитно е третото заявление на юрисконсулта на КПК – че тя е готова да декларира, че в комисиите няма дублиране на заплати. На това изявление адв. Кашъмов реагира в съда със следната реплика: „Изявлението на процесуалния представител на публична институция не може да представлява форма на отговор по ЗДОИ, защото изявленията на процесуалните представители в процеса не са снабдени с гаранция за достоверност. Ние не сме длъжни при настоящото състояние на процесуалния закон да казваме истината пред съда. Един отговор, бил той решение или уведомление по ЗДОИ, е официален документ, в който се удостоверява и верността на изявлението и ако то се окаже невярно, за това следва да се носи и наказателна отговорност.“

Очевидно обаче, членовете на КПК и КОНПИ, предпочитат да не отговорят и да плащат глоби, вместо да стане ясно какви заплати получават.

Цялата история е илюстрация на резултатите от недовършената и полвиначата антикорупционна реформа – две комисии с еднакъв състав и неясна дейност, които обаче остават част от институционалната репресия, използвана активно в битките между политиците и овладяване на бизнеси. Само преди седмица се случи така, че едновременно лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков еднозначно определиха КПК като бухалка на Пеевски – в контекста на последната акция на комисията и прокуратурата, които изведнъж се сетиха за отпуснатия през 2019 г. необезпечен кредит от ББР на фирма на Румен Гайтански -Вълка – в момента, в който Пеевски и Доган влязоха в конфликт. КПК играе ролята на бухалка още от първата си акция, както и КПКОНПИ играеше тази роля от създаването си.

Първата публична акция на КПК в началото на април т.г. беше за контрабандата в Агенция „Митници“ – типично предизборно активно мероприятие, по което бяха обвинени бившата шефка на институцията Петя Банкова и бившият главен секретар на МВР Живко Коцев. Коцев обяви, че е бил обект на заплахи и натиск от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов в присъствието на и.ф.председателя на КПК Антон Славчев, градския прокурор на София Илияна Кирилова и заместникът и Христо Кръстев. И до днес няма никакво развитие по този казус, Банкова продължава да стои в ареста и всичко сочи, че както обикновено прокуратурата чака да утихнат нещата, за да потули делото.

КПК седи в основата на атаката срещу подуправителя на БНБ Андрей Гюров, която тръгна от нейно решение – с едногодишно закъснение комисията установи, че Гюров не бил навреме излязъл от управителните органи на фирма. Гюров обжалва, чака се решението на съда. Пак от КПК тръгнаха някои от сигналите срещу кметове на ПП-ДБ, срещу областния управител на ДПС във Варна и др.

Всичко това, разбира се, не е изненада. Коалицията ПП-ДБ, които обявиха антикорупционната реформа като свой приоритет, очевидно не са имали ясна стратегия, за да се избегнат подобни дефекти. Доскоро те събираха подписи за отстраняването на Антон Славчев – председателстващият двете комисии, за когото открито се говори, че е „човек на Пеевски“. Сам по себе си този ход е странен – няма причина да се иска оставката на Славчев – независимо с какви мотиви, след като парламентът вече повече от 10 месеца има легитимното право, но и задължение, да назначи нов състав на КПК, както и на КОНПИ, но още не го е направил.

Това трябваше да стане най-късно в първите дни на януари, като в идеалния случай то щеше да даде възможност на новия състав на комисията да се възложи да направи пърна ревизия за свършеното от КПКОНПИ и от КПК и КОНПИ, за спечелените дела, както и за загубените, за изплатените обезщетения и т.н. За да може да се направи преценка накъде върви антикорупционната реформа изобщо.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar