ВКС отново върна делото „Октопод“, по което останаха само двама подсъдими
Върховният касационен съд (ВКС) отново не сложи точка на продължаващото с години дело „Октопод“, по което подсъдими останаха само Янко Попов и Марчело Джотолов. Днес от ВКС съобщиха, че за втори път връщат делото на Софийския апелативен съд, който беше осъдил двамата условно на по 3 години затвор.
Преди шест години закритият вече спецсъд оправда основния подсъдим по делото Алексей Петров, който миналата година беше застрелян, както и Антон Петров и Кирил Топалов. След това оправдателните им присъди бяха потвърдени и от апелативния спецсъд, а прокуратурата не протестира и те влязоха в сила.
Така делото продължи само срещу Джотолов и Попов, които единствени бяха признати на две инстанции за виновни за изнудване на бившия полицай Николай Денков преди 17 години. По това обвинение двамата получиха условни присъди от по 3 години затвор и глоби от по 4000 лева.
Преди две години ВКС веднъж отмени присъдите им заради неясни мотиви в решението на втората инстанция. Според ВКС от решението не става ясно кой от подсъдимите какви конкретно заплахи е отправил при изнудването на Денков.
Според обвинението бившият полицай бил изнудван, след като започнал бизнес с таксита и бил кредитиран от свои колеги, но в един момент спрял да им плаща според договорената помежду им схема. За да си възстанови парите, един от тези бивши колеги прехвърлил вземането си на фирмата „ИН-80“, която била управлявана от Джотолов. След това двамата подсъдими се срещнали с Денков и му представили договор за прехвърленото вземане, като му поискали 70 000 лева на три вноски. В разговора му обяснили също, че знаят къде детето му ходи на детска градина и къде живее семейството му, както и че „дългът следва човека, където и да отиде“.
Той обаче нямал пари и след срещата избягал в Италия със семейството си, където обаче го открили и Попов му казал, че трябва да изпрати 100 000 лева, като го заплашил, че в противен случай „той и семейството му ще бъдат убити, ще бъдат разчленени и предадени за органи на украинците“, както и че сестра му ще бъде отвлечена и „направена проститутка на Околовръстното на София“. В крайна сметка Денков се върнал със семейството си в България, без да плаща парите и му била назначена полицейска охрана, става ясно от приетата по делото хронология на събитията.
Според защитата на подсъдимите пък Денков е извършвал поръчково свидетелстване срещу Джотолов и Попов, като самият той е бил осъждан три пъти за измама и винаги получавал условни присъди. Според съда обаче няма доказателства Денков да е набедил с показанията си двамата подсъдими. Апелативният съд не приема и тезата на защитата, че става дума за гражданскоправни отношения на Денков с бившия му колега, който му е заел пари. Според съда тези отношения са престанали да са гражданскоправни в момента, когато подсъдимите са заплашили Денков и са го принудили да поеме дълг към фирмата им.
Сега ВКС отново не е съгласен с присъдите на двамата подсъдими, като приема, че не са изпълнени изцяло указанията, дадени в предишното решение, както и намира нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на САС.
„В настоящото си решение върховните съдии установяват вътрешно противоречие в атакуваното пред тях въззивно решение, тъй като най-напред в съдебния акт са обективирани репликите на всеки един от подсъдимите, а по-нататък като техен автор се посочва само подсъдимият Попов. Констатира се несъответствие на възприетите факти и потвърждаването на осъждането на подсъдимия Джотолов за съучастие във второто деяние от продължаваното престъпление“, се казва в решението. Върховните съдии посочват още, че за това деяние обвинението сочи, че подсъдимите са провели най-малко три телефонни разговора, в които са били отправяни заплахи, като само в последния е участвал Джотолов и това е оценено като едно престъпление, извършено в съучастие от двамата подсъдими.
„В атакуваното решение съдът е възприел, че проведените разговори са два, като в единия само подсъдимият Попов е разговарял и е заплашил свидетеля, а в другия – двамата последователно са го заплашвали. Инстанционните съдилища напълно безкритично са възприели предложената от обвинението конструкция, без да държат сметка, че изнудването по чл. 213а от НК – престъплението, за което е повдигнато обвинение, е престъпление на формално извършване и е довършено с отправяне на заплахата и довеждане до знанието на пострадалия на желаното от дееца поведение. При това положение върховните съдии намират, че е следвало да бъдат изложени съображения дали се касае до едно деяние и дали подсъдимият Джотолов е съизвършител в това деяние“, пише ВКС.
Според върховните съдии остава неясно и кои изрази, изречени от подсъдимите при първото деяние, съдържат изразена заплаха и кои се интерпретират като заплашителни.
„Доколкото обвинението е за заплашване с насилие и противозаконни действия с тежки последици за пострадалия, съпругата и детето му, касационният състав счита, че въззивният съд е следвало да прецени и обективира преценката си дали действително е сторено заплашване с насилие и в какво се състоят противозаконните действия с тежки последици и какво е активното поведение, което би застрашило пострадалия и неговите близки“, се казва в решението.
Делото „Октопод“ не може да приключи окончателно вече 14 години след шумната акция на МВР и прокуратурата от февруари 2010 г. Тогава беше арестуван Алексей Петров и обвинен, че е лидер на престъпна група за рекет и изнудване. Първоначално делото беше внесено в Софийския градски съд през 2011 г. и в продължение на две години беше гледано от съдия Румяна Ченалова. След това обаче тя беше уволнена и делото трябваше да започне отначало. Междувременно бяха създадени специализираните съд и прокуратура и тъй като делото трябваше да започне отначало, процесът беше пратен в спецсъда.
Там то тръгна през 2015 г. и три години по-късно приключи с оправдателни присъди. През това време почина основният свидетел в процеса Георги Цветанов, който загина в катастрофа през ноември 2015 г.
Подсъдим по делото беше и бившият висш прокурор Цеко Йорданов, който беше обвинен в престъпление срещу правосъдието. Той също почина, но преди това делото срещу него беше прекратено, а той осъди прокуратурата за 50 000 лева. Заради бруталните арести в акцията пък България беше осъдена в Страсбург да плаща обезщетения за близо 110 000 евро.
В началото бяха образувани три основни дела, които бяха популяризирани като „Голям Октопод“, в който ставаше дума за тежки икономически престъпления, „Нежен Октопод“ – за сводничество и проституция и „Малък Октопод“ – за рекет и принуда, което единствено стигна до съд.
10
Коментирайте
От третия път ще го реши
Това е, което имахме като вътрешен министър
14 години от един от провалите на Цвъки
Този човек се почти изчезна. От време навреме да измъца нещо политическо
Ха, и това ли дело на спеца ще катастрофира в съда
Боже, съвсем бях забравил за октопода
Лека полека всички замесени си отиват
Ще се пенсионирам с това дело
Малко остана, още едно връщане и ще ги оправдаят напълно….
Безумие е делото да се връща след толкова години на когото и да е, за каквото и да е ! Касационната инстанция следва да има правомощието да го реши окончателно, но не само, когато стига до него за трети път (преценка по фактите), още повече, че очевидно има доказателства за обвинението, касаещо изнудването. Дали престъплението е осъществено с едно деяние или не, какви са били точните думи и от кого са били употребени, следва да бъде посочено от решаващият състав на ВКС, който ако желае, нека и да оправдае извършителите. Но подобно разтакаване се превърна в емблемата на българското правосъдие… Покажи целия коментар »