Ограничения на таксите при събиране на малки вземания
Новият чл. 73а ГПК
С последните промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) значително се разширява обхватът на законовата защита на длъжника в изпълнителното производство. Това положение е видно на първо място от разширяването на възможностите за обжалване действията на съдебния изпълнител в чл. 435 и сл. ГПК. Посочената разпоредба касае активната защита на длъжника чрез правото му на жалба.
В закона е установена и различен вид защита, която не предполага извършването на действия от страна на длъжника. Чрез императивни разпоредби се препятства влошаването на икономическо му състояние в хода на изпълнението и една от най-важните промени в този смисъл е създаването на нов чл. 73а в ГПК, касаещ размера на таксите по изпълнението.
В новата разпоредба се постановява, че сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава определен размер в съотношение с размера на задължението. Както ще видим, разпоредбата касае малки вземания в размер до три минимални работни заплати или 1530 лева.
Житейски необосновано е събирането на малките вземания да влече влошаване на икономическото състояние на длъжника чрез оскъпяване на процеса. Практиката показва, че малките вземания се събират значително по-бързо и чрез по-малко осъществени изпълнителни способи и действия. Въпреки това, до момента не съществуваше изрична законова разпоредба, която да установява максималното оскъпяване на процеса по събиране на тези вземания по повод таксите на съдебния изпълнител. Така можеше да се стигне до ситуация, в която разноските по изпълнението за сметка на длъжника да се изравнят или дори да надвишат размера на вземането в полза на взискателя. Това е икономически нелогично, макар и житейски възможно, при поведение на взискателя, който прави прекомерни разходи за събиране на вземането си.
Не бива да се пренебрегва и ефектът на сторените от взискателя разноски в изпълнението в патримониума на длъжника. Безспорно е, че таксите по изпълнението следва да се внесат авансово от взискателя, но са за сметка на длъжника. Липсата на ограничение в размера им не само предпоставяше увеличаване на този на задължението и поставяше длъжника в затруднено финансово положение, но на практика затрудняваше и отлагаше във времето погасяването на основното задължение по изпълнителния титул. С разпоредбата на чл. 73а ГПК се установява принципно различно положение в полза на длъжника, а в известен смисъл и в полза на самия процес чрез постигането на баланс и процесуална икономия.
На първо място следва да обърнем внимание на обхвата на новото ограничение. Законодателят е очертал максималния размер на таксите по изпълнението, които са за сметка на длъжника. В ал. 3 на чл. 73а ГПК се постановява, че в случаите, когато е достигнат общият сбор на таксите и взискателят поиска нови изпълнителни действия, таксите за тях са за негова сметка и не се дължат от длъжника.
Видно е, че законодателят не създава пречки в процеса за самия взискател. Последният може да посочва всякакви изпълнителни способи за събиране на задължението си и да иска налагането на обезпечителни мерки без ограничение. Единствено ограничение е задължението да се следи за липса на свръхобезпечаване на вземането. Това ще рече, че свободният избор на процесуално поведение на взискателя е налице, но той не може да утежни прекомерно положението на длъжника с искане за налагане на нецелесъобразни обезпечителни мерки.
Следва да се подчертае, че това ново положение може да има значителен благоприятен ефект върху процеса по събиране на малките вземания. Взискателят ще бъде мотивиран да съобразява процесуалното си поведение с възможен неблагоприятен финансов резултат за самия него – изразходване на прекомерно много средства за събиране на вземане в малък размер, които средства няма да му бъдат възстановени от вноските на длъжника.
При все това, новата разпоредба не следва да се разбира като някакъв вид санкция за взискателя. Тя ще има особен стимулиращ ефект върху кредиторите, които ще избират внимателно изпълнителните способи и ще се стремят към повече ефективност в процеса. Така например безпредметно би било налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и едновременно с това запориране на други негови вземания и движими вещи или налагането на възбрана на имот, ако взискателят се стреми да не попада в хипотезата на чл. 73а, ал. 3 ГПК. В този смисъл, кредиторът сам ще настоява за процесуална икономия и малко на брой ефективни действия, за да избегне натрупването на пасиви. А това поведение ще спомогне да не се увеличава неоснователно и пасивът на длъжника. Практиката ще покаже дали законовата промяна ще има стимулиращ ефект и по отношение на длъжниците, чиито задължения няма да се увеличават до непосилен за погасяване размер.
На следващо място трябва да се изясни значението на формулировката „сбор от всички такси по изпълнението“. Тук следва да се имат предвид всички такси съобразно Тарифата за таксите и разноските към Закона за ЧСИ – обикновени и пропорционални. Законодателят е имал предвид не само сбора на таксите като вид, но и поводът, по който се заплащат тези такси. Това ще рече, че максималният допустим размер на таксите по повод определено вземане включва таксите по образуване на изпълнителното дело, по уведомяване на длъжника, налагане на обезпечителните мерки, а впоследствие и таксите за заличаване на обезпечителните мерки и прекратяване на производството. В ал. 2 на чл. 73а ГПК законодателят изрично е изключил от общия сбор само таксите във връзка с администриране на жалби срещу действия на съдебния изпълнител, както и за уведомяване на присъединени взискатели и за присъединяването им. Следователно може да се очаква новите положения в закона постепенно да доведат до по-внимателно планиране на разходите по събиране на малки вземания от страна на кредиторите от образуване до прекратяване на изпълнителните дела.
На трето място следва да се направи и едно важно уточнение за това какво е „задължение по изпълнителното дело“ и как ще се определи дали разпоредбата на чл. 73а ГПК е приложима. Законодателят е възприел като критерий за малко задължение такова вземане, което е в максимален размер до три минимални работни заплати или понастоящем 1530 лева. Считам това законодателно решение за основателно и справедливо.
От една страна определената минималната работна заплата представлява законодателно гарантиран доход, необходим за издръжката на едно лице. При наличие на задължение в размер до три минимални работни заплати, може да се очаква сравнително бързо и неутежняващо за длъжника погасяване на задължението.
От друга страна, възприетият критерий предполага гъвкавост на новата разпоредба. Предвид актуализирането на размера на минималната работна заплата за страната, при всяко изменение определението за малко вземане ще се променя. При увеличаване на размера на МРЗ все по-големи суми ще попадат в обхвата на чл. 73а ГПК.
И именно тук следва да се обърне внимание на това как определяме дали длъжникът по едно изпълнително дело се ползва от дадената му защита. Вече изяснихме приложимостта на разпоредбата в случай, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискател с вземане в размер до три минимални работни заплати. Практиката обаче показва, че в много от случаите длъжниците в производството имат задължения и към други кредитори. Най-често към изпълнителното дело на основание чл. 458 ГПК биват присъединени за събиране и вземанията на държавата в лицето на Националната агенция за приходите. Посредством предоставяната информация в Централния регистър на длъжниците към КЧСИ всеки кредитор на длъжника може да установи колко изпълнителни дела са образувани срещу него и да присъедини вземането си за събиране по друго дело. Освен това всеки взискател – основен или присъединен, може на по-късен етап да представи по делото и нови изпълнителни титули срещу длъжника.
Всички тези хипотези водят до увеличаване на материалния интерес по делото, респективно до възможността размерът на задължението да излезе извън обхвата на чл. 73а ГПК. Това е така, защото под задължение по изпълнителното дело следва да се има предвид сборът от всички предявени за събиране вземания в конкретното производство. Увеличаването на задължението по делото в размер над три минимални работни заплати правилно ще доведе до неприлагане на благоприятната за длъжника разпоредба на чл. 73а ГПК. По-големият размер на задължението закономерно води и до наложителни по-големи разходи за неговото събиране, което в крайна сметка е резултат от поведението на длъжника в гражданския оборот.
На последно място ще онагледя изложеното със следните няколко примера:
А. Ако длъжникът е осъден да заплати задължение в общ размер на 30 лева, сме поставени в хипотезата на чл. 73а, ал. 1, т. 1. Тук се касае за вземане в размер до 10 на сто от минималната работна заплата. В този случай сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в изпълнителното производство не може да надвишава 30 на сто от минималната работна заплата или сумата в размер на 153 лева. От посочената сума за сметка на длъжника може да бъде удържана сумата в размер на 10 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и 143 лева – за такси по ТТР към ЗЧСИ, включително за прекратяване на производството и вдигане на обезпечителните мерки.
Б. Ако длъжникът е осъден да заплати задължение в общ размер на 260 лева, сме поставени в хипотезата на чл. 73а, ал. 1, т. 4. Тук се касае за вземане в размер от 50 на сто до една минимална работна заплата. В този случай сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в изпълнителното производство не може да надвишава 70 на сто от минималната работна заплата или сумата в размер на 357 лева. От посочената сума за сметка на длъжника може да бъде удържана сумата в размер на 26 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и 331 лева – за такси по ТТР към ЗЧСИ, включително за прекратяване на производството и вдигане на обезпечителните мерки.
В. Ако длъжникът е осъден да заплати задължение в общ размер на 1300 лева, сме поставени в хипотезата на чл. 73а, ал. 1, т. 6. Тук се касае за вземане в размер от две до три минимални работни заплати. В този случай сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в изпълнителното производство не може да надвишава 90 на сто от минималната работна заплата или сумата в размер на 459 лева. От посочената сума за сметка на длъжника може да бъде удържана сумата в размер на 124 лева – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и 335 лева – за такси по ТТР към ЗЧСИ, включително за прекратяване на производството и вдигане на обезпечителните мерки.
Следователно общата дължима от длъжника сума за такси, ако се касае за „малко задължение“ и дори в последната хипотеза, не може да надвишава сумата в размер на 459 лева без включен ДДС.
В заключение считам, че с новата разпоредба на чл. 73а ГПК се въвежда справедлив и гъвкав критерий за защита на определени категории длъжници с подчертано социален елемент. Новите положения ще доведат до по-внимателен подбор на исканите и извършваните по определени дела изпълнителни действия, процесуална икономия и минимално утежняване на положението на длъжника.
Промените изглежда отиват в другата крайност. Ако опитаните от кредитора способи за събиране, един след друг, все не дават резултат – което може да се случи по вина на длъжника, при новата уредба взискателят ще трябва да се откаже да търси плащане за да не влезе в разноски по-големи от вземането си. Така се стимулират длъжниците да пречат на изпълнението докато взискателят не се откаже. Посяга се на правото на защита на собствеността на взискателя. Вместо тази доста едностранчива нова уредба, трябва да се възложи на съдията-ипълнител да преценява пропорционалността на поисканите изпълнителни мерки и ако установи, че първоначалните мерки… Покажи целия коментар »
Не виждам защо таксата трябва да е пропорционална на вземанията.
За да не скучаят депутатите някои закони си ги променят по няколко пъти
Най накрая взискателите ще се поспрат с исковете си за нови изпълнителни действия.
Имаше много хора, които изпозлваха разноските, за да накажат длъжника. не че някои не си го заслужаваха
Уместна промяна. Не е логично разноските по изпълнението за сметка на длъжника да надвишат размера на вземането в полза на взискателя.
Накрая ще излезе, че пак ще дисциплинираме кредиторите
че то присъедини ли се НАП и край
Имаше много лица, които наказваха длъжника с разноски. не защото някои не го заслужават slime rancher 2