Храмът на правосъдието

Георги Мърхов* 31 март 2018, 10:00 10971 5

Преди време разгледахме забележителния интериор на Българската народна банка, а сега ще се спрем на един от шедьоврите на българското архитектурно творчество – Съдебната палата в София.

Навярно много от вас вече са обиколили някои европейски столици като Виена и Париж и са видели примери за монументална архитектура на световно ниво. У нас също има такава, въпреки че в тези две конкретни сгради човек рядко би влязъл, просто за да „разгледа“.

Личности като арх. Пенчо Койчев, автор на Палатата, ни показват, че българското архитектурно творчество не е самобитно или второкласно – в него се открива приемственост от много исторически периоди и от световни практики.

История на строежа

Първите идеи за сграда, която да обслужва всички съдебни учреждения, се появяват през 1880 г. Премеждията в българската история в периода 1885 – 1919 г. силно променят изискванията за сградата, а нейното ситуиране се планира в различни имоти в центъра на София. Проведен през 1906 – 1907 г. международен конкурс определя за строителство имота на сегашната Българска народна банка, а в него на трето място е отличен проектът на арх. Никола Лазаров. Днешното място е избрано окончателно през 1912 г. Арх. Койчев открива положителна страна в дългия процес, защото така ще може да се изгради здание, което да отговаря на разширените нужди на българското правосъдие.

Проектът за столична съдебна палата на арх. Никола Лазаров

Сградата се издига в периода 1929 – 1940 г. по проект на арх. Пенчо Койчев. Той изпитва големи трудности заради политически неуредици. Често му се е налагало да заверява надниците на хора без те реално да присъстват на работа. Той нарича множеството вмешателства „българска действителност“ и в крайна сметка пожелава да бъде освободен от длъжност в разрез с дълга, който е поел към обществото. От завършването на сградата насам, тя се използва като Съдебна палата, а в периода 1984 – 2000 г. част от нея е функционирала като Национален исторически музей.

Романтизмът срещу модернизма

„Външният архитектурен образ на Съдебната палата сполучливо говори за предназначението на сградата, при това с една простота, прямота и строгост на формите…“

Така архитектът описва сградата си. Въпреки че вече вписахме творчеството на Койчев в национално-романтичното движение, в изказа му се откриват чисто модернистични стремежи за „честна“ архитектура. Въздействието на сградата не залага основно на монументалната украса и богатството на форми и детайли, а цели да придава усещане за значимост чрез основната си геометрия. Проектът стъпва на западноевропейския опит в устройството на подобни обществени сгради, но преосмисля основни части като главния вестибюл. Представителната стълба е премахната като акцент от него и той служи за събирателно място на големите съдебни зали. Усещането в него е като в храм – дневната светлина струи от високите прозорци, невидими за стоящия на първия етаж, а пространствата под галерията действат като странични кораби на църква и са облети в меката, разноцветна светлина, идваща от красноречивите витражи.

Майсторството в това е, че цялата тази магия е в съзвучие с функцията! Големият вестибюл осигурява бързо преминаване и пространство между съдебните зали. В него се пресичат идващите от входното фоайе и разпределителните коридори, които водят до множеството административни кабинети. Стълбищата са поставени на удобни места в сградата, така че да се използват от равномерни потоци от хора. Техният детайл е опростен, но красив, а формата им не се подчинява на тенденциите с драматични извивки. Необходимостта от дневна светлина е удовлетворена чрез осемте вътрешни двора, невидими за преминаващия около монументалните фасади на сградата. Архитектът довежда ръководещата роля на функцията чрез определянето на централно пространство, което е акцент по хоризонтала и вертикала в сградата. Единственият недостатък е, че това пространство остава скрито отвън.

Непретенциозно, но функционално и красиво стълбище

Красноречивото междинно състояние

„Палатата се намира съвсем близо до представителния център на столичния град, обаче тя не е строена върху такъв парцел и по начин, че да може да се включи открито в ансамбъла на големите нови строежи в центъра. … Но архитектурното оформление на Съдебната палата й позволява да се съгласува днес почти напълно с големите строежи на столичния център и да не им стои чужда.“

Надлъжен разрез. Така наречените „диоклецианови“ прозорци на последния етаж вдъхват усещането за величието на римските бани. | Чертеж: Койчев, „Съдебната палата в София“

С тези си думи арх. Койчев описва връзката на сградата с ансамбъла на Ларгото. Според него тя се съгласува „почти напълно“ с него. И да, и не. В сградите на Съдебната палата и Българската народна банка може да се открие спецификата на архитектурата на времето между двете световни войни. Палатата носи плетениците и сводовете на българското средновековие, цветната светлина на готически витражи, монументалните колони на Ренесанса, пространствените контрасти на Барока, строгостта на класицизма. Функционалността й е модернистична, скулптурната й украса напомня на архитектурата на нацизма, монументалността и големият мащаб я свързват със стила на социалистическия реализъм.

Може ли да впишем сградата в определен „стил“?

Всяка категоризация би била погрешна и би имала своите обосновки. Всъщност, в случая се сблъскваме с едно много сполучливо и плуралистично решение, в което авторът е успял да създаде свой собствен почерк, без да чувства необходимост да подражава на определена тенденция.

Архивна снимка | Източник: Койчев, „Съдебната палата в София“

Тази сграда безспорно носи духа на времето си до такава степен, че дори незавършеността на външните й релефи и скулптури я прави напълно завършена. Тя ни разказва за времена на социални промени и световни сътресения, но по по-трудния начин – градивния.

* Препечатваме материала със специалното съгласие на stroiinfo.com