В ново запитване до СЕС
5000 лева или 100 000 лв. при смърт – ВКС пита надделява ли чл. 52 ЗЗД над германския Граждански кодекс
Принципът на справедливост, по който съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се определят обезщетенията за неимуществени вреди в България, надделява ли над германския Граждански кодекс, който до един момент допуска присъждане на най-много 5000 евро и то при специфични обстоятелства. Този въпрос поставя състав на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) пред Съда на Европейския съюз (СЕС) заради случая на родителите на убита при катастрофа в Германия българка (пълния текст на преюдициалното запитване виж тук). Питането му (точната формулировка на въпроса виж по-долу) е принципно и ще има отражение и по бъдещи дела на близки на българи, загинали в катастрофи в държави от ЕС.
Тежкият инцидент от 2014 г., при който загина жената в Германия, вече стана повод Софийският градски съд (СГС) да се обърне към СЕС. Неговото преюдициално запитване беше свързано с делото, в което двете ѝ деца – на 8 и на 4 години към момента на инцидента, търсят обезщетение за неимуществени вреди (повече за преюдициалното запитване на СГС виж тук). Сега ВКС отправя преюдициално запиване заради делото на родителите на починалата жена.
Тя умира в катастрофа малко преди да навърши 27 години. Инцидентът се случва в германския град Емсдетен. Година преди него жената и съпругът ѝ заминали в Германия, за да работят. Във вечерта на катастрофата двамата празнували рождения ден на сина на братовчед на жената. Мъжът пил бира и впоследствие е установено, че е бил с 1,17 промила алкохол в кръвта. След полунощ се качили на колата, за да се прибират и той шофирал. Тя пътувала с него на предното място без поставен предпазен колан. Движили се с около 113 км/ч. Колата минала през железопътен прелез, ударила се в паркиран автомобил, сблъскала се в стълб на ограда, а след това се обърнала с колелата нагоре. В резултат жената починала.
Шофьорът имал застраховка „Гражданска отговорност“ от германската компания „Хук Кобург Алгемайне Ферзихерунг“.
Родителите на починалата жена предявяват срещу застрахователя искове за неимуществени вреди от 250 000 лв. всеки. Два месеца след завеждането на делото германското дружество им изплаща по 2500 евро.
По българското право на обезщетяване подлежат всички морални болки и страдания, които родителите търпят при смърт на детето си вследствие на катастрофа, като сумата зависи от конкретните обстоятелства по делото. Средният размер на обезщетението, което съдилищата у нас присъждат към онзи момент, е около 120 000 лв.
В Германия обаче към онзи момент максималната компенсация за неимуществените вреди при смърт от катастрофа е 5000 евро и то, ако са довели до патологично увреждане на здравето на косвено пострадалия. Съдебната практика в Германия изисква психичните увреждания да се разглеждат като увреждане на здравето, само ако са част от патология и надхвърлят уврежданията на здравето, от които засегнатите по принцип може да страдат при смърт или тежко нараняване на близък роднина.
Само три години след катастрофата, при която загинала българката – през 2017 г., законът в Германия е променен и вече предвижда обезщетение за неимуществени вреди на трети лица, ако те са се намирали в особено близки отношения с увреденото лице.
Градският съд дава 95 000 лв., апелативният – 0 лв.
СГС приема, че по делото е приложимо деликтното право на Германия, което предвижда право на обезщетяване само при извънредни обстоятелства, когато претърпените болки и страдания са довели до увреждане на здравето на косвената жертва.
Градския съд обаче определя като справедливо обезщетение от по 100 000 лв. за майката и за бащата, като приспада вече платените им по около 5000 лв. от застрахователя (пълния текст на решението виж тук).
СГС сочи, че неимуществените вреди подлежат на справедливо обезщетяване, тъй като е извършено плащане от застрахователя, което съдът приема за признание на правото на ищците да получат компенсация. Освен това първата инстанция изтъква, че родителите са претърпели тежък емоционален срив, когато са им съобщили за внезапната смърт на дъщеря им, а тежката психотравма е довела до интензивни негативни емоции и разстройство в адаптацията – в продължение на около една година след смъртта на дъщеря им, те са имали понижено настроение, тревожност, напрежение, емоционална устойчивост, нарушен сън, намален апетит, изолирали са се от приятелите си и са станали по-затворени.
СГС сочи, че както в българското, така и в германското право съществува принцип на справедливо обезщетяване на неимуществените вреди (чл. 52 от ЗЗС и §253, ал. 2 от германския Граждански кодекс), а критериите, по които се определя обезщетението, не са нормативно определени, нито в българското, нито в германското право.
Софийският апелативен съд (САС) обаче отхвърля исковете изцяло като неоснователни. Той стъпва на изискването на германския закон претърпените от родителите морални болки и страдания да са довели до патологично увреждане на здравето им. САС отказва да приложи чл. 52 ЗЗД и сочи, че изплащането от застрахователя на по 2500 евро не е признание на исковете и съответства по размер на т. нар. „малко обезщетение“ за неимуществени вреди по ГГК (пълния текст на решението виж тук).
Така делото стига до ВКС, който изчаква СЕС да се произнесе по преюдициалното запитване на градския съд по делото на децата на убитата в катастрофа жена. На 15 декември 2022 г. съдът в Люксембург постанови: „Член 3, четвърта алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която обезщетяването от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства на неимуществените вреди, претърпени от близките роднини на пострадалите при пътнотранспортни произшествия, зависи от условието тези вреди да са довели до патологично увреждане на близките роднини“ (пълния текст на решението виж тук).
Повелителна правна норма ли е чл. 52 ЗЗД
В тази ситуация върховните съдии Костадинка Недкова (председател на състава и докладчик), Николай Марков и Галина Иванова трябва да определят кое е приложимото право по случая. Те изтъкват, че съгласно Регламент „Рим II“ приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този факт. Т.е. в случая на катастрофата в Германия е приложимо германското право.
Регламент „Рим II“ обаче има разпоредба (чл. 16), която предвижда: „Разпоредбите на настоящия регламент не ограничават прилагането на правните норми на държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от приложимото към извъндоговорното задължение право“.
Така пред ВКС стои въпросът дали чл. 52 ЗЗД е повелителна норма на българското право, която може да изключи приложението на германския закон със специфичните му изисквания и тавана на обезщетението, изведен в практиката на тамошните съдилища.
В решение от 2019 г. (пълния му текст виж тук) СЕС е посочвал, че за да се приеме, че дадена национална норма е „особена повелителна норма“ „националната юрисдикция трябва да установи, въз основа на подробен анализ на текста, общата структура, целите и контекста на приемането на тази разпоредба, че тя има такова значение в националния правен ред, че обосновава изключението от приложимото право, определено съгласно член 4 от този регламент“. Освен това съдът в Люксембург заявява, че изключението трябва да бъде тълкувано стриктно.
„В конкретния случай специфичното е, че принципът на справедливост е основен принцип на българското право и част от обществения ред на държавата, който принцип стои в основата на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като според дадените от Върховен касационен съд (преди Върховен съд) на Република България тълкувания на същата, именно въз основа на този принцип се определя кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди, включващи при това всички претърпени от тези лица морални болки и страдания, който принцип е и в основата на определянето и на размера на вредите“, заявяват върховните съдии.
И тъй като в чл. 52 ЗЗД е инкорпориран основен принцип на правото на България, решава да отправи преюдициално запитване със следния въпрос: „Трябва ли член 16 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения (Регламент „Рим II“) да се тълкува в смисъл, че разпоредба от националното право като разглежданата в главното производство, която предвижда прилагане на основен принцип на правото на държавата членка, какъвто е принципът на справедливост, при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на смърт на близки лица, настъпила при деликт, може да се разглежда като особена повелителна норма по смисъла на този член?“.
40
Коментирайте
Дори си задавам въпроса това дело как изобщо е гледано от българския съд по същество, че и 2 преюдициални запитвания са отправени – едното от които дори от ВКС?! Господа бг съдии, знаете ли колко българи в чужбина карат МПС с чуждестранни застраховки и колко ПТП извършват?! Давате ли си сметка колко дела по същество не сте разгледали?!
Хайде да загърбим малко настрана теорията и да погледнем реалната ситуация – нещастен случай в чужбина, където правото предвижда ниско обезщетение на пострадалите български граждани от местния застраховател и тези пострадали се пробват да вземат по-голямо обезщетение през българското законодателство и съд – именно от немския застраховател. И в тази ситуация , която цели да заобиколи немското право, което следва да се приложи от немския съд, следва ли ВКС да прилага закон на чужда държава – странен за мен начин ма процедиране въобще от български съд? Лично аз се съмнявам, без да си припомням Рим I и Рим II –… Покажи целия коментар »
Не мислим – ако прилага общностното право, и немският съд не би бил ограничен от националните лимити. Не мислите ли?
Говоря за подсъдност на спора, а не за лимити въобще. Ако има общностна норма за не лимити , тя ще се приложи. Ама май няма, за да се пробват страните да прескочат немския съд, който си е баш компетентен да разгледа този спор. Това иска. Да кажа. А че има колеги, които искат да блеснат с ексцентризъм – и това го знам.
Няма пречка да се гледа и от немски, и от бг съд.
Това е направено за удобство на по-слабата страна, подобно на процесуалните норми за подсъдност при потребителски спорове.
Но материалното право е едно, и то в случая е немското.
Точно така е, но господинът не се интересува от материалното право, а от международната компетентност на българския съд. Взел е отношение и по отношение на материалното право – но „май“ нямало лимити! Съжалявам да го кажа, но един съдия не може така да се изразява, макар и да е наясно, че „има колеги, които искат да блеснат с ексцентризъм“.
Ами щом било направено за удобство на страните, което аз не приемам, щото това не е претенция на потребител, който си купува маратонки в чужбина или по интернет, то нека бг съдиите да прилагат немските закони, ама да не вземат да кажат, че знаят немски от училище, щото циркът наистина ще стане голям.
Ха сега да видим колко дявола ще се съберат на върха на тази игла! Щото принципът за справедлива репарация може да е държавотворно императивен, но размерът на същата е ли такъв предвид нуждата тепърва да бъде определен в рамките на исковия съдебен процес в условията на спор между страните?!
Залагам твърдо, че СЕС ще отреже за втори път апетита на празнувалите до полунощ преди да скочат в колата роми.
Чудесно е да се пита СЕС, за да тълкува общностното право, но може би ще се произнесат с определение, тъй като, смятам, че по този въпрос има практика, която е известна и на ВКС: Решение на СЕС от 24.10.2013 г., постановено по преюдициално запитване по дело С-277/12 – „Чл. 3, § 1 от Директива 72/166 и чл. 1, § 1 и § 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност” при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на… Покажи целия коментар »
ВКС е пълен с разни баби в менопауза, а ние очакваме правосъдие 🙂
Да, то правосъдието е при 20-годишните плеймейтки, те го раздават на всички поравно.
Мисля,че в случая дори и те няма да се нуждаят от акъл и ще могат без да са юристи да съобразят че 3-те апелативните каки имат проблем със знанията и логиката.
До анонимен
Абсолютно вярно, този като не харесва съдиите от ВКС, с доказани качества, да го търси при 20 годишните плеймейтки. те със сигурност много ще му харесат.
Гологлавият шуменски наркоман е разкешил, където трябва. Жалка история, но рано се радва. Ще удари на камък.
За кучета може, а за прасета не може?
Ние ще присъждаме едни обезщетения, а германските съдилища – други, ако делото е заведено там?
Много ясно, че германският съд ще приложи германския закон, без изобщо да му пука за българския закон. Много ясно е и че българският съд трябва да приложи българския закон. След като тук се присъждат такива обезщетения за неимуществени вреди (оставяме настрани въпроса дали това е много правилно или трябва да е като в Германия, за което са писали и другите коментиращи – да се присъждат големи обезщетения за имуществени вреди, в това число за пропуснати ползи, грижи и издръжки), абсурдно е да изненадаш процесуално страната – български гражданин и да й отхвърлиш иска на безумно основание – приложение на някакъв… Покажи целия коментар »
Хахахахаха, викаш всеки да си прилага неговия си материален закон и МЧП-то да ходи да спи. Какъв е тоя Рим II, той вторият Рим си прилага турския закон.
ВКС сега иска да си измие ръцете че няма какво да направи – нека пита за уредбата на таксите в България, дали те са съвместими с правото на ЕС и принципа за равностойност – по чл.2б ЗОДОВ, когато се упражняват права от фирми за милиони, се плаща ДТ 10 лв., а сега на тези хорица малоумните каки от САС са ги осъдили на повече от 21 000 лв…..Това е абсурдно…..Що не питат дали такава уредба е справедлива?
Трите кокошки от Апелативния съд, що не попитат СЕС дали разноски за Ответника, пропорционално на отхвърления иск за НЕИМУЩСТВЕНИ ВРЕДИ, е ОК? Щото в другите държави за неимуществени вреди има таван на таксите и разноските, и не се определя пропорционално, а твърда и малка такса
Значи като събираш хонорар върху цена на иска от 500 000 лева всичко е точно, ама когато и ответникът направи същото – сакън да не му се присъждат разноски съобразно отхвърлената част. А съдът пък как си е помислил да събира такса върху тая цена, направо не знам.
не е лесно да си трол 🙂 нали това ти обяснявам , бе аланколу – неимуществените вреди, за разлика от имуществените, са окомерна преценка, под влияние на емоции, и затова за разлика от имуществените, където имаш КОНКРЕТНИ аритметични калулации, тък нямаш – затова не може да е 4 % нито ДТ, нито адв.хонорар да се определя от цената на иска – независимо дали се претендира от Ищеца,или от Ответниа? Анадъмо?
Колкото и да тъпчеш на едно място като спънат кон, все едно. Законът казва как се определя цената на иска и тя има еднакво значение за всички. Ако смяташ, че исковете за неимуществени вреди трябва да бъдат неоценяеми, това минава през законово изменение, а не е въпрос на тълкуване.
Трите кокошки от Апелативния съд що не дават мотиви, че това което у нас е неимуществени вреди (невъзможност за работа), в Германия са имуществени вреди?
У нас дават големи обезщетения за неимуществени, защото ги мързи да изчислят имуществените
Интересно, как да изчислиш имуществените вреди, ако не са поискани?!? Или сте успели да откриете начин хем да присъдите такива, хем да няма плюс петитум?
Това е най-голямата глупост, която съм чел в коментарите на тоя сайт от поне 2 дни.
Каквото и да си говорим, тези случаи ще стават все повече. Тъжно е, но това преюдициално запитване ще е от изключителна важност. Българинът кара и по Европата, сключва застраховки с тамошни застрахователи и ето ти проблем.
Кара пил и без колан и там
Те за счупена ръка плащат повече в Германия, ама са научени да обезщетяват имуществени вреди. Немецо не става ли дума за фактура с ясна сума вътре, не му говори за болки и страдания. Он си знае – плащам за лечение, плащам за погребение. Другото са фантасмагорични работи за немската душа
Ама там под имуществени вреди минават и доста условни неща като например – тази млада жена е щяла да получава заплати, с които да издържа родителите си, да рече 15 години. И тогава се получава пак едно обезщетение от 100 000.
чл. 52 ЗЗД е повелителна норма по смисъла на регламента, но ще скършат ли хатъра люксембурците на германското застрахователно лоби? Това е големият въпрос!
Не е само въпрос на скършване на хатъра, ако допуснат правен принцип на държавата на съда да надделява над правна норма от приложимото чуждо материално право, това може да доведе и до forum shopping.
Естествено че не – нали ВКС затова услужливо пита
ВКС явно е стигнал до извод, че 52 ЗЗД е повелителна норма, защо му е било тогава да пита…
Защото ПЕС може да бъде тълкувано само от СЕС. А и като се произнесе СЕС ще е налице общозадължително тълкуване за целия ЕС
То по тази логика и приложението на правото на ЕС е резултат от тълкуване и няма да могат да прилагат, без да питат. В случая са могли просто да решат делото според ПЕС.
Значи когато ВКС не пита е проблем, сега, когато пита, пак проблем. Няма угодия
Очевидно е, че няма нужда да пита. Ясно е, че чл.52 от ЗЗД е особена повелителна норма по смисъла на всички регламенти, директиви, закони, норми, поднорми и всякакви други еврогейски извращения… Няма как български съд, който разглежда дело по иск на български гражданин да не приложи тази разпоредба. На мен ми е интересно обаче как така СГС прави изводи, които никак не са му в компетентността, освен ако съдията не е завършил психиатрия и психология едновременно – първата инстанция изтъква, че „родителите са претърпели тежък емоционален срив, когато са им съобщили за внезапната смърт на дъщеря им, а тежката психотравма… Покажи целия коментар »
Става дума за съответстващо тълкуване на вътрешната норма в унисон с регламента. В този смисъл СЕС, ако въобще приеме за разглеждане запитването, би трябвало да се произнесе утвърдително.