На втора инстанция
200 000 лева обезщетение за „разпнатия“ съдия Петър Сантиров
Емблематичното дело за подкуп, по което магистратът беше оправдан заедно с военния министър Николай Цонев и Тенчо Попов, до момента струва на държавата близо 330 000 лева
Съдия Петър Сантиров трябва да получи обезщетение от 200 000 лева за унижението, стреса и всички неимуществени вреди, които е понесъл от незаконното обвинение по делото за подкуп, по което беше оправдан, заедно с бившия военен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Това реши Софийският апелативен съд (САС) по делото, което Сантиров води сега срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), показа проверка на „Лекс“.
С решението си САС (състав с председател Иванка Ангелова, Красимир Машев-докладчик и Златина Рубиева) намали обезщетението на Сантиров за неимуществени вреди, което Софийският градски съд (СГС) беше определил на 300 000 лева, а освен това въззивната инстанция намира, че исковете на магистрата за имуществени вреди за още близо 40 000 лева са неоснователни.
В началото на 2015 г. Върховният касационен съд (ВКС) оправда окончателно Цонев, Сантиров и Попов по шумното дело за корупция, в което те бяха и зрелищно арестувани на 1 април 2010 г. В решението на ВКС се казваше, че делото е „емблематичен пример за провокация към подкуп“, инсценирана и проведена от тогавашния следовател Петьо Петров.
Именно показната акция с арестите и изказванията на тогавашния зам.-градски прокурор на София Роман Василев са сред аргументите на съдилищата да определят и толкова високи обезщетения на фона на повечето дела по ЗОДОВ. Както „Лекс“ вече писа, в началото на годината САС присъди компенсация от 100 000 лева на Николай Цонев, като в решението се цитираше репликата на Роман Василев към него, че е „абсолютен престъпник“. В решението на апелативния съд по делото на Петър Сантиров пък на три пъти е спомената друга реплика на Василев от акцията по ареста на тримата. Тогава арестите съвпадаха с Велики четвъртък и прокурорът коментира, че това е хубав ден преди Разпети петък. „Днес ще разпнем трима – един съдия от Софийски градски съд, един бивш министър и един бивш главен секретар на министерство на финансите при предишното правителство“, бяха думите на Василев. Апелативните съдии казват в решението си, че както задържането на Сантиров, така и делото срещу него са били обстойно и пълно проследявани с унизителни за магистрата и за българската съдебна система изявления на прокурор. В него е подчертано още, че държавата трябва да възпитава, а не да принизява обществените нрави с уронване на човешкото достойнство.
„В този смисъл следва да се изясни, че държавата чрез своите властнически органи, които трябва да упражняват правомощията си добросъвестно и в полза на обществото, е призвана да възпитава, а не да принизява обществените нрави, като не позволява да се уронва човешкото достойнство на гражданина, включително и на още по-голямо основание когато срещу него се въздейства чрез уредената в закона наказателна репресия. В този смисъл, показността при ареста на ищеца, довела до публичното му принизяване като български магистрат, използването на унижаващи магистрата и българската съдебна система изрази „Ще разпънем трима – един съдия от СГС…!”, е накърнило не само доброто име на ищеца, но и неговата вяра в добросъвестността и безпристрастността на органите, които упражняват срещу него нормативно установена наказателна репресия.“, се казва в решението на съда.
В него е обстойно отразено и времето, в което Сантиров е бил в ареста. Той престоя там 68 дни, в които е бил подложен на изключителен стрес, унижения и заплахи. По делото са дали показания началник сектор „Конвоиране“ и командир на отделение в арестите, които свидетелстват за заплахите, които Сантиров е получавал и от задържаните тогава членове на групата за отвличания „Наглите“. Бандата беше арестувана 4 месеца преди да бъде задържан Сантиров и именно той е постановил постоянните арести на част от тях.
„Те ми говореха за Петър Сантиров, започват с едни обидни фрази, те не спираха, постоянно крещят, викат, обиждат го – „Остави ни го, ще му обясним правата и задълженията”, този човек попадне ли между тях, няма да се отърве. Имаше един период, през който не зная поради каква причина килията бе празна и само съдията беше в нея, аз ходих да го гледам защото през цялото време си мислих, че този човек ще си сложи край на живота, така изглеждаше.
Той беше унизен до безобразие. Този човек беше съсипан – виждал съм и други задържани: прокурори, „дансаджии”, всякакви, но някакси те имат някакво друго разбиране за живота: „Ще мине всичко, ще се оправи!”. Аз пращах хора да пазят килията, за да не си сложи край на живота,
казва в показанията си един от служителите в затворите. Арестант пък свидетелствал, че останалите задържани тропали по килията на Сантиров, обиждали го вулгарно и казвали, че ако го видят навън ще го убият.
На 1 април, когато съдията е арестуван, той пък трябвало да пътува извън София, за да поиска ръката на настоящата си съпруга, за което тя също е свидетелствала.
Година след задържането на Сантиров той заболява и от множествена склероза, като макар и да е бил генетично предразположен към нея, болестта вероятно е била отключена именно от преживяния стрес. Съдът се съгласява, че това е възможна причина, но приема, че няма как да се докаже със сигурност, че именно страданията от делото са довели до заболяването, след като и вещите лица не са категорични.
За да определи обезщетение от 200 000 лева, което, макар и намалено, е значително по-високо от обичайно присъжданите суми за незаконни обвинения, апелативният съд се мотивира и с това, че е накърнено професионалното достойнство на Сантиров, като е уронено доброто му име на почтен магистрат. В тази връзка е цитирано и решението на ВКС по делото по ЗОДОВ, което води преди години бившата районна прокурорка на Лом Вероника Кольова. Тя беше съдена и оправдана в крайна сметка за престъпление по служба, а преди 4 години осъди прокуратурата да ѝ плати 150 000 лева. Тогава в решението на ВКС се казваше изрично, че обвинението е повдигнато на прокурор, във връзка с дейността му като такъв и неоснователността на обвинението руши не само доверието на обществото в съдебната система, а и с оглед личността и професията му, се отразява изключително негативно на увредения в личен, професионален и обществен план.
Като цитират решението на ВКС, апелативните съдии посочват, че справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва, освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения.
На първа инстанция СГС беше присъдил на Сантиров и почти 40 000 лева за имуществени вреди, които се явяват разликата между платеното му обезщетение за петте години, в които е бил отстранен от длъжност и брутните заплати, които би получил като съдия в СГС за същия период. Според САС обаче искът в случая е напълно неоснователен, тъй като не прокуратурата е отговорна за тези вреди. Съдиите посочват, че в Закона за съдебната власт има специален ред за обезщетения и ЗОДОВ е неприложим.
Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред ВКС. Развитието на делата на Петър Сантиров и Николай Цонев към момента обаче показва, че държавата ще трябва да плати само на тях 300 000 лева, а отделно Тенчо Попов осъди България в Страсбург за още 14 000 евро.
6
Коментирайте
Роман нали си продаде къща за близо половин милион. Оправдаваше големите си спестявания и с игра на борсата (корабче в окото, може би две-три). Та, казвам само, че може да ги извади. А не всички ние да плащаме заради него. Ей, в такива случаи съжалявам, че няма регрес у нас. Иначе и срещу Цветанов за всичките му акцийки можеше да се предяви иск.
Айде сега да изтръска и Пепи Еврото
Справедливо е обезщетението, но не само магистратите страдат професионално от незаконни обвинения
Романе, айде да си платиш сметката, мойто момче!
Да ги вземат от Роман Василев
Добре де-мога да посоча пример-лице задържано НЕЗАКОННО две години-обезщетение 5000 лв-обща, за целиия период! Защо така двоен аршин при обезщетенията. „Искът на Демир М. е заради престоя му от 490 дни в ареста и затвора. В жалбата си той твърди, че бил натъпкан в килии със 70 души, без тоалетни и бани, че понесъл ред извращения. Той изчислил, че за причинените му вреди му се полагат по 12 445 лева на ден при минимална работна заплата от онова време в размер на около 300 лева месечно. Окръжната прокуратура е оспорила изцяло както основанията, така и размера на иска. Обвинението посочило,… Покажи целия коментар »