Да се преосмисли мястото на Имотния регистър и той да премине под юрисдикцията на районните съдилища. За това настояват 18 организации, начело с Асоциацията на съдиите по вписванията, Обединението на свободните адвокати (ОСА) и асоциация „Форум“.

Те са изпратили на Министерството на правосъдието становище за проблемите, които вече 20 години спъват създаването на Имотен регистър у нас. Повод за него е консултацията, която ведомството огласи, за да установи на какво се дължи липсата на имотни партиди, а вписването да продължава да се прави по персоналната система (повече виж тук).

Следва да се припомни, че проблемите с липсващия Имотен регистър задълбочено и подробно бяха анализирани от Висшия адвокатски съвет още през 2018 г. (становището, изготвено от адвокат Валя Гигова, можете да си припомните тук). В отговор на консултацията, започната сега от министерството, която до голяма степен стъпва именно на констатациите и предложенията на адвокатурата отпреди две години, съветът е представил още един път вижданията си за това какво следва да се направи, за да има България Имотен регистър (пълния текст на становището виж тук). И за разлика от 18-е организации, той не застъпва тезата за връщането на регистъра в районните съдилища, а напротив – вижда като водеща институция Министерството на правосъдието.

Сега съдиите по вписванията, ОСА и „Форум“ са изготвили подробно становище, в което поставят всички проблеми – от нормативните, през административните до техническите (пълния му текст виж тук), така както ги виждат. А впоследствие то е подкрепено и от 15 организации от Гражданския съвет към Висшия съдебен съвет – Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на държавните съдебни изпълнители, Асоциацията на оценителите, вещите лица и експертите, Асоциацията на прокурорите, Българската асоциация на вещите лица и експертите (БА ВЛЕК), Българската съдийска асоциация, Камарата на независимите оценители, Камарата на следователите, Клуб – Журналисти срещу корупцията, Съюзът на съдебните заседатели, Съюзът на юристите и Центърът за превенция и противодействие на изпирането на пари.  Те настояват изграждането на Имотния регистър да бъде поставено като държавен приоритет, за да спре България да бъде сред държавите с най-ниска сигурност на правото на собственост.

В становището се сочи, че със сформирането на Агенцията по вписванията (АВ), която има за задача да организира създаването и поддържането на Имотния регистър, е допуснато разкъсване на дейностите, отговорностите и процедурните правила по отношение на единния процес на вписването. „Вписването като юридическа дейност е изцяло от компетентността на съдиите по вписванията, докато техническото въвеждане на информация в партидите на лицата и съхраняването на книгите за вписване бе възложено със закон на административна структура. Същевременно АВ се натовари с допълнителни функции и регистри, които отклониха изпълнението на основната ѝ задача – имотният регистър в България“, твърдят тя.

И посочват множество проблеми, които са възникнали през годините с честите смени на директори на АВ и заради липсата на приемственост и последователност в ръководството на агенцията.

Според съдиите по вписванията поставените от тях проблеми биват игнорирани от агенцията, като основният според тях е, че липсват правила за взаимодействието им с АВ. Освен това няма обучения за служителите на службите по вписванията, въпреки текучеството и увеличения щат. За служителите не са поставени и изисквания за квалификация.

Затова в становището се заявява: „Поради обстоятелството, че към настоящия момент имотен регистър не съществува и производството не е стартирало за 106 Служби по вписванията, предлагаме да се възстанови предходната уредба, а имотния регистър да бъде под юрисдикцията на районните съдилища“.

Според 18-те организации така съдиите по вписванията ще могат безпрепятствено да изпълняват задълженията си и да контролират дейността на служителите, на които дават своите разпореждания за завършване на процеса по вписване на актове. А АВ ще ръководи чисто административни производства.

„Като се вземе под внимание съдебният характер на производството по вписванията, отбелязванията и заличаванията и основанието, причисляването на охранителните производства към юрисдикционната дейност, като се обявяват за проява на доброволна юрисдикция за разлика от исковите производства като проява на спорна юрисдикция, то мястото им в цялост безспорно е в съда. Моментът се явява особено подходящ и с оглед на предприетите реформи в съдебната система“, се заявява в становището.

Друг акцент в него е, че липсват нормативно установени задължения и правомощия на съдиите по вписванията за попълване на съдържанието на имотните партиди.

„Установената в последните години практика отклони функцията на съдията по вписванията от контрола върху материално-правното приложение на закона. Въпреки възможностите за превенция, налагащи се и от нуждите на обществото и динамиката на имуществените отношения, липсата на конкретни и ясни правила водят до формален преглед на представения за вписване акт“, се посочва в становището.

И се обяснява, че т. нар. „електронни партиди” на имотите се създават в информационната система за вписване от служителите на АВ без разпореждане на съдията по вписванията за обобщаването на информацията, дадено по ред, определен в закон. „Не само, че няма правно основание, въз основа на което съдиите по вписванията да постановят такъв охранителен акт, но те нямат нито правомощия, нито фактическа възможност да контролират кои записи за имотите по въведени актове в системата се обединяват при образуването на „електронната партида” на имота. До информационната система на АВ съдиите по вписванията нямат нормативно осигурен достъп“, заявяват 18-те организации.

Те подчертават, че обединяването на данните при създаването на „електронна партида” на конкретен имот трябва да става въз основа на специално определение на съдията по вписванията. „Само правоспособен юрист, познаващ спецификите на материята, който е гарантиран в работата си от функционална независимост, т.е. в рамките на съдебната власт, би могъл да упражни ефективен контрол и да извърши тези процеси адекватно и обективно. За целта обаче, трябва да бъдат увеличени правомощията на съдиите по вписванията и в настоящия подготвителен етап по създаването на имотен регистър, като им се възложи задължение да изследват собствеността върху имота назад във времето по линия на праводаването, с оглед установяване на обстоятелството, дали върху имота има ограничени вещни права и тежести (възбрани, ипотеки, вписани искови молби и др.) – данни, които следва да бъдат попълнени, както в „електронната партида” на имота, така и в бъдещата имотна партида“, се заявява в становището.

Организациите настояват на съдиите по вписванията да бъде възложен нормативно юридически контрол върху дейността на служителите в службите по вписванията. И твърдят, че няма други правни механизми, които да доведат до ефективност, както на подготвителния етап, така и на същинския процес по създаване на Имотен регистър, защото той трябва да съдържа цялата правнорелевантна информация от нотариалните книги, които се водят по персоналната система.

Според тях вписването като единен процес се затруднява и от проблемите и несъответствията, които се установяват след одобряване и въвеждане на кадастралните карти по места.

В становището се твърди, че има множество несъответствия по отношение на площи, граници и други данни, свързани с конкретните имоти. „Редица са и случаите, при които е налице несъответствие между броя на сградите и на техните индивидуализиращи признаци по предходни вписани актове по партидата на праводателя и тези, обозначени с кадастрални данни в акта, по който е постановено разпореждане за вписване по персоналната система от съдията по вписванията. Поради това не може да бъде установено единствено от съдържанието на вписания акт, без допълнителни писмени доказателства, коя сграда по документа за собственост на праводателя с какъв идентификатор е отразена в кадастъра“, обясняват авторите му.

Сочат се и много други проблеми, един от които е премахването на предварителните партиди. И се завява, че, за да започне най-сетне ефективно изграждането на Имотен регистър, трябва едновременно с разпореждането за вписване на акта по поименната партида съдията по вписванията да постановява и образуване на предварителна имотна партида. Именно тя впоследствие трябва се преобразува в партида на недвижимия имот.

В становището се обяснява, че трябва да бъдат регламентирани задължения на съдията по вписванията в хода на производството по създаване на Имотен регистър да изследва собствеността върху имота назад във времето по линия на праводаването, за да се установи дали върху него има ограничени вещни права и тежести.

На финала 18-те организации заявяват: „Процесът по създаване на имотен регистър трябва да се води внимателно и мъдро. Считаме, че съдиите по вписванията са способните и квалифицирани юристи, които могат да проведат реформата по създаването на имотния регистър. Тази реформа трябва да се извършва с оглед на установените традиции и действащи правни норми и институти“.

29
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Контрол, но!
Контрол, но!
11 март 2021 14:48
Гост

Разумни предложения. Винаги съм се чудел как съдиите по вписванията издават тези УВТ-та и се подписват под тях, при положение, че в някои случаи кашата е пълна.

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 13:42
Гост

А, добро утро! Сетиха се най-после, че Агенцията по вписванията създаде повече хаос и вреда, отколкото полза по отношнеие на имотите! Сега остава да се усетяти и за Търговския регистър, защото и там се заформиха интересни казусчета

dkjfdkjjdj
dkjfdkjjdj
12 март 2021 13:42
Гост

Оли.. гофрени с дипломи за юристи. И цъкат на компютрите, сякаш са недосегаеми. Е, заплатите им намаляват, защото все повече сме хората, които си подават онлайн заявленията, които трябва да се обработят! Имотният регистър си е към т. нар. съдии по вписванията към районните съдилища. Съдиите по вписванията са към районните съдилища! Всичко си е на мястото! А другите – юристи – / длъжностни лица по регистрацията/ са към търговския регистър -АП, от където идва основоният проблем! Критиката я каза адвокатската колегия преди година!

Пчела
Пчела
11 март 2021 13:19
Гост

Като знам какво “ компетентни“адвокати членуват в ОСА !!!!
Стига с тези платени публикации.

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 10:43
Гост

Направих си труда да вляза в портала за обществени консултации и да прочета мненията. Изключително мотивирани становища, от различни организации и институции и чисто махленско заяждане, под формата на коментар на всяко от тях, от страна на Агенциято по вписванията. Уважаемо ръководство на АВ, портала за обществени консултации не е чат стая във Фейсбук. Просто си кажете, става дума за пари, за много пари. За усвоени десетки милиони по европроекти, с съмнителен и нулев резултат. Става дума за това, че АВ генерира приходи от 60 млн лева годишно, от които над 40 млн са от имотен регистър. Всички разбираме безпокойството… Покажи целия коментар »

ooo
ooo
11 март 2021 11:01
Гост

ДМС са само за шефовете и за хората около тях. От личен опит го казвам. На хората, които се счупват да работят 200 лв и толкоз.

Демограф
Демограф
11 март 2021 13:25
Гост

Предполага се че автора е някоя селска пръчка. В Софето, изричаме и пишам – “ толкова“, но толкоз на село.

ooo
ooo
11 март 2021 15:38
Гост

Без коментар! /от автора/ 🙂

Димо
Димо
11 март 2021 10:05
Гост

Напълно разумно предложение. Подкрепям!

Цеци
Цеци
11 март 2021 10:03
Гост

Има много несъответствия, които се установяват при одобряване и въвеждане на кадастралните карти.

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 13:26
Гост

Айде бе! Верно ли?

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 10:00
Гост

Съгласен съм че Агенцията по вписванията се натовари с допълнителни функции и регистри.

Miki
Miki
11 март 2021 10:01
Гост

Да, вече почти по всяко време на годината има опашка чак отвън.

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 9:58
Гост

Съвсем не лоше предложение. Трябва промяна със сигурност за да се регулира начинът на работа.

advokatTROL
advokatTROL
11 март 2021 9:50
Гост

За 20 години интензивно занимание с имоти – честно – не разбрах недъзите на персоналната система на вписвания – имотът си стои – има първоначален собственик, веригата на сделки не е толкова дълга – в масовите случаи и така. В крайна сметка при сделка с имот работят цял екип от агенти – има поне 2-3, които се занимават по момента на събитията и – такива неща – редки са случаите на провалени взаимоотношения. Дразнещо е да се каже, но – проблеми няма. Би било правилно поне за София – имотният да се премести по към центъра – не по локации,… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 10:08
Гост

Персоналната система няма съществени недъзи. Проблема дойде от това, чеТърговския регистър проработи по този начин/което безспорно е чудесно/ и АВ, респективно МП решиха че това е панацея. Никой не помисли че в страната има над 20 милиона имота/може и да са над 30 милиона/, което безспорно е несъпоставимо с под милион юридически лица, болшинството от които нямат почти никакво движение по партидите си освен публикуване на ГФО. Всичко това съчетано с несъответствията на окомерния способ по който са определяни площите преди и сегашните способи, дава огромни разлики в площите на имотите като цяло. Отделно на някой му хрумна да налее… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 11:53
Гост

И аз съм съгласен, че персоналната система си работеше добре от 50-тте години на миналия век, докато в края на 90-тте, на някой не му хрумна да прибере едни милиони по проект за въвеждане на кадастър и имотен регистър в България, без да си дава сметка каква кутия на Пандора ще се отвори. ЗКИР се направи напук, без да се консултира с истински добри специалисти по вещно право и кадастър, просто за да се оправдаят парите. В резултат на което стигнахме дотук. Проблемите далеч няма да се разрешат ако имотния регистър преминел от Агенция по вписванията към районните съдилища. От… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 9:44
Гост

Абсолютно резонно предложение. От създаването си тая агенция генерира скандали, ДМС та и проблеми. То не бяха щуротии, то не бе загуба на данни, то не бяха профилактики. За GDPR да не говорим. Абсолютно всеки може да се снабди с копие от нотариалния ви акт, с всичките ви незаличени лични данни в него.

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 8:54
Гост

Ха добутру. Сетили се 20 години след приемането на ЗКИР какви са проблемите и защо нямаме и няма да имаме имотен регистър още 100 години. По-добре министерството да организира някой нов конкурс, за да си съберат парички и да пробутат чедата на видни гербери и депесари. Имотният регистър е висока топка за изрусената пернишка леля.

Равиоленска
Равиоленска
11 март 2021 8:53
Гост

„Бе я че си одим на село и да се оправят тия.“

Pepi
Pepi
11 март 2021 8:51
Гост

Нека променят

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 8:51
Гост

Интерпретации на едно и също нещо

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 8:47
Гост

Трагедия. Чудят се с какво да се подхванат

Анонимен
Анонимен
11 март 2021 8:47
Гост

Добре е да се случи тази промяна!

Daniel
Daniel
11 март 2021 8:47
Гост

За мен това са излишни рокади

Radosveta
Radosveta
11 март 2021 8:46
Гост

Абе какво ме занимавате с имотния регистър бе мили хора. Абе вижте и пишете, че трябва всеки в собствено жилище да извади 200-400 лв за паспорт на блока си. Не виждате ли, че сега в пандемията никой няма 400 лв свободна пара. Що за мародерстване е това. Това казасае обикновнеите хора повече от техните рокади

Облена
Облена
11 март 2021 8:52
Гост

Аз не знам как се очаква да се вадят тия пари и защо. Сградите е ясно, че са стари

Sanjeta
Sanjeta
11 март 2021 8:52
Гост

Е хубаво де. И като се установи, че дадена сграда е тегава и стара и паспорта и го покаже какво ще се прави? Ще се събори ли за да се направят нови модерни блокове или не? Ще чакаме да падне.

Филип
Филип
11 март 2021 9:57
Гост

Чакай. Още не са го измислили гениите ни.