Преподавателят по право проф. Сюзън Карл:
Адвокатите преоткриват професията си отново и отново
Етиката стана задължителна дисциплина в Юридическите факултети след скандала „Уотъргейт“, разказва професорът
Проф. Сюзън Карл
Проф. Сюзън Карл преподава Конституционно право и Правна етика в Юридическия факултет във Вашингтон на Американския университет (American University Washington College of Law), а от следващата година ще бъде заместник-декан на факултета. Професионалните ѝ интереси включват и история на гражданските права, история и социология на юридическите професии, трудова дискриминация, трудово право. Автор е на множество статии, посветени на правната етика. Редактор е на издание, посветено на научни изследвания в същата област. За своите трудове нееднократно е удостоявана с отличия, като например наградата на Организацията на американските историци за „автор на най-добрата книга от историк, посветена на борбата за граждански права от зараждането на нацията до наши дни“ (2014 г.).
Проф. Карл е завършила право в Университета Йейл, където е била редактор на правното списание. Била е съдебен помощник в Апелативния съд на Трети окръг и процесуален представител в отдела по граждански права на Министерство на правосъдието. Гостувала е като изследовател в Университета Джорджтаун и като преподавател по право в Университета Харвард. Изнасяла е лекции на тема правна етика в държави като Италия, Турция, Русия и др.
Проф. Сюзън Карл беше в България за участие в кръгла маса, организирана от Българския институт за правни инициативи, по повод изследването „Значението на фундаменталните дисциплини в юридическото образование. Ценностни измерения в юридическото образование“, което предстои да бъде публикувано. То се извършва с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“.
Интервюто, посветено на тенденциите в юридическото образование и бъдещето на правните професии, е взето от Цветомир Тодоров от БИПИ и беше предоставено специално на „Лекс“. Публикуваме го с незначителни съкращения.
Проф. Карл, бихте ли разказала за организацията на юридическото образование в САЩ. Тя се различава доста от европейската.
Аз също смятам, че системата е различна. Макар че започва да се доближава до европейската в последно време. Преди двадесет години беше много по-лесно от практикуващ юрист да станеш академичен преподавател. В САЩ има „Асоциация на американските юридически факултети“, в която членуват всички акредитирани правни факултети – това са повече от 200 факултета в цялата страна. Тази асоциация управлява система, чрез която всеки, който иска да преподава, може да подаде свое резюме и автобиография. Трябва да попълни и формуляр от една страница, в който споделя какви са неговите препоръки, какъв предишен опит има, има ли публикации и кои са дисциплините, които иска да води. Юридическите факултети преглеждат тези документи и избират кандидатите за преподаватели, които искат да интервюират. И е много вероятно да бъдеш поканен на интервю в някой от факултетите.
Значи ли това, че докторската степен не е задължителна?
Не е задължителна. Но всъщност това е промяната, която споменах. Понеже в САЩ обучението по „Право“ продължава три години и то само след вече придобита друга научна степен, ние го наричаме юрист-доктор (Juris Doctor, JD)[1]. Така че научната степен по право е крайната степен. Затова не е нужна отделна докторска дисертация, за да станеш преподавател.
Т.е. дипломите на всички юристи в САЩ се равняват на докторските степени (PhD) в другите специалности ли?
Не мисля, че се става дума за едно и също ниво. Просто са различни системи.
Но и двете дипломи – юрист-доктор и доктор (PhD) дават право да преподаваш?
Да, който има желание, би могъл. Ние имаме много хонорувани преподаватели, които практикуват в различни сфери на правото и идват веднъж седмично да преподават. Естествено, най-често вечерно време или в други удобни за тях часове. Съгласно закона те са квалифицирани да преподават в правните факултети, но не могат да получат място на пълен щат. Това, което се промени през последните 20 години, е, че сега е по-трудно да преподаваш само с JD, защото има все повече юристи с допълнителна докторска степен, PhD. Така, вече се получава, че за да преподаваш, трябва да имаш и двете степени.
Престижно ли е да си преподавател в юридически факултет?
Да, това е добра работа и желана от много хора.
В България се смята за голям проблем това, че има прекалено много правни факултети в страната. Ние имаме 9 факултета на население от около 7 млн. души. Колко точно са юридическите факултети в САЩ?
Да, разбирам. При нас са 203.
При население от около 350 млн. души, нали?
Да.
Значи ли това, че в САЩ не се развива дискусия, подобна на тази в България, че юридическите факултети са твърде много?
Напротив, при нас тече същата дискусия. Икономическата криза от 2008 – 2009 г. предизвика определени структурни промени в юридическата професия. Броят на работните места за юристи намаля, особено в големите адвокатски кантори. Някои от тях бяха закрити. Част от работата, която обикновено се извършваше от младите юристи в САЩ, беше изнесена извън страната, най-вече в Индия. Става дума най-вече за рутинна работа като преглед на документи и прочее.
Как могат индийци да правят това без нужното образование?
Първо, те говорят английски и, второ, има юридически факултети в Индия, където обучението е достатъчно добро, за да могат завършилите го да преценят кои документи от едно дело, примерно, имат предимство. Така че много от нещата, които младши юристите в САЩ вършеха, вече са прехвърлени в Индия. Има много силен аутсорсинг. Освен това има и дейности, които бяха юридически по своя характер, но вече са в областта на информационните технологии, като например управлението на проекти, електронните документи, онлайн регистрите. Така броят на работните места за завършващите право намаля, а ние продължаваме да произвеждаме несъразмерно повече юристи. А на студентите това струва много, защото в САЩ юридическото образование не е безплатно. Плащат значителни суми, а впоследствие не могат да си намерят работа. И естествено има силна критика, че факултетите не трябва да произвеждат толкова много прависти.
С какви инструменти разполагат Федералното правителство и отделните щати, за регулиране на пазара на висшето образование?
Правните факултети се регулират на щатско ниво, а не от федералното правителство. На федерално ниво има някаква регулация, която протича чрез финансирането на академичните институции, което се изразява в положението, че ако приемат финансирането, ще трябва да направят това или онова. Но извън това, федералното правителство няма право да определя как да действат академичните институции. Правните факултети се регулират от Американската асоциация на юристите (American Bar Association), която е неправителствена организация. Департаментът по образованието предоставя на Асоциацията на юристите правото да регулира юридическото образование, но асоциацията не може да откаже разрешение за откриване на факултет. Всичко, което може да реши, е, че даден факултет няма да получи акредитация. Въпреки това, има някои правни факултети без акредитация, които обучават студенти.
И какво става с тези студенти? Нима техните дипломи са само ненужна хартия?
Те могат да се явят на изпит за адвокатска колегия наред с останалите, като може да вземат изпита, а може и да не успеят. Но университетите без акредитация са ужасни, образованието в тях е с много ниско качество и завършилите там студенти не успяват да издържат изпита.
Факултетите без акредитация част от тези 203 факултета, за които говорихте ли са?
Не. Тези 203 факултета са акредитираните. Тези без акредитация са около 15.
Стана вече дума за намаляването на работните места за юристи. В България тази тенденция също се усеща. Има мнения, че след около 20 години, около 40 % от работата за юристи вече няма да съществува. Въпреки това, в България все още много младежи всяка година продължават да кандидатства за специалност „Право“. Как стоят нещата в САЩ?
Ако погледнем назад в историята, ще видим как адвокатите и юридическите професии преоткриват себе си отново и отново.
Например, преди е имало дейности, които не са били вършени от адвокати, а от някой друг. В един момент в тези дейности се появяват големите пари и тогава юристите си казват: „Това май е наша работа. Ние може да сме тези, които, примерно, правят сливания и придобивания между бизнесите. Ние трябва да участваме в това“. Така че правната професия е много добра в това да си намира работа и аз мисля, че това ще продължи да е така.
Да погледнем глобално, понеже сега всичко е глобално. Големите кантори, особено в Англия, където регулациите позволяват да бъдат предлагани най-различни финансови услуги и управление на информационни технологии, наред с чисто правните услуги, са пример как правото продължава да преоткрива себе си. Така че все още има необходимост от това, което юристите са обучени да вършат.
Не знам как е в България, но в САЩ има цялa новa трудова сфера наречена „спазване/съответствие на правила и регулации“ (compliance). За да върши тази работа по съответствие на правилата, човек не е задължително да има юридическо образование, но е много по-добре да има. Защото тази работа в най-общи линии включва използването на техники по застраховане и управление на риска, чрез които компаниите се подсигуряват, че не нарушават някоя разпоредба или поне намаляват риска да се превърнат в закононарушители. Големите компании имат огромни отдели, занимаващи се със съответствие на регулацията, като много от работещите в тях служители са завършили имено юридически факултети. Не мисля, че изворът на юридическата работа ще пресъхне, а по-скоро, че ще има промяна. Това не се отнася само до адвокатската работа. Имаме вече право и информационни технологии, имаме бизнеса по съответствие на правилата, имаме право и финансови услуги – все отрасли, които изискват различни познания.
Отваряте врата за още една интересна тема. Става дума за цялото това свръхрегулиране на човешките отношения, което виждаме в последно време – не рискуваме ли то да се превърне в проблем за обществото?
Казвате свръхрегулиране на обществените отношения. То е проблем. Но този проблем е по-сериозен, защото с усложняването на света наистина се нуждаем от норми, които да регулират човешките взаимоотношения… Но пък, знаете ли, това е добре за адвокатите, защото трябва някой да тълкува тези норми.
Разкажете ни за обучението по етика в правните факултети в САЩ и как тя се превърна в задължителна дисциплина.
Да, етиката е задължителна. Всеки правен факултет трябва да предлага такъв предмет и всеки студент трябва да го изучава. Етиката стана задължителна част от правното образование вследствие на събитията около президента Никсън, станали известни като скандала „Уотъргейт“. Обществеността тогава забеляза, че повечето от замесените в скандала са адвокати. Някои от тях като свидетели дадоха показания, че не са осъзнавали, че това, което вършат, е грешно. Това подейства като аларма за събуждане – обществото осъзна, че е необходимо студентите по право да учат етика, тъй като очевидно не правят разликата между добро и лошо. Така през 70-те годни на XX в. Асоциацията на юристите прие правила, според които във всички правни факултети задължително се учи етика.
Програмата на курса по етика е различна за всеки университет, нали?
Да, но едновременно е и много сходна и устойчива, тъй като има материали, сборници с казуси и прочее, които всички ползваме. Асоциацията на юристите не е определила съдържанието на курса, а единствено, че всеки студент трябва да изучава тази дисциплина. По този начин има широко пространство за експериментиране с методологията и различните професори пробват различни неща. Има също и изпит по етика, който всеки студент трябва да вземе. Отделно, темите по етика влизат в единния изпит за адвокатските колегии[2]. Студентите настояват курсът да покрива материала, който влиза в този изпит, което звучи като справедливо искане. Курсът обхваща всички етични правила, които Американска асоциацията на юристите приема. Покрива съдебна етика, конституционно право и задълженията на юристите съгласно Конституцията. Изпитът не е много труден – повечето студенти го вземат, но определено трябва да се потрудят.
Как е организирано обучението в юридическите факултети?
Можеш да кандидатстваш в юридически факултет, след като вече имаш диплома за бакалавър. Кандидатите държат приемен тест с въпроси с няколко опции за отговор, проверяващ логическото им мислене, наречен LSAT. Оценката от него е решаваща за приема в желания факултет. Обучението е тригодишно. Първата година задължително се изучават основните премети от системата на общото право – конституционно право, облигационно право (договори, деликти), вещно право, граждански процес. През втората и третата година предметите са основно избираеми. Много факултети изискват задължително да се изучава наказателен процес, а всички задължително изискват изучаване на етиката.
Много студенти избират курсове, които ги обучават за работа с клиенти, а вече има и изискване на Асоциацията на юристите всеки студент да получи 6 кредита от предмети, свързани с такива умения. Т.е. включва се не само изучаване на правото, но и как се защитава позиция, как се разпитва свидетел, как се пише договор.
Значи ли това, че по време на тригодишното си обучение в правните факултети студентите не изучават предмети като история, социология, философия?
Не е задължително изискване. Но всеки юридически факултет има курс по история на правото. Ние имаме курс по юриспруденция. Имаме няколко различни курса по Философия на правото, Теория на недискриминацията, Критична теория на расизма, което е още една модерна в момента теория. Имаме 10-20 такива курса, но ние сме голямо училище. Проблемът е, че те са избираеми и не много студенти ги избират.
Студентите не са ли длъжни да изберат поне няколко от тези предмети?
Не. Студентът може да завърши правния факултет, без да е взел нито един от тях. Но всички преподаватели, мисля, успяваме да вкараме част от материята на тези предмети в нашето преподаване. Например, аз преподавам Конституционно право и половината от конституционното право е история на правото. Поне половината, а може и повече. Преди преподавах деликти и отделях много време на различните правни теории. Има различни начини това да се преподаде, просто на студентите не винаги им е така интересно.
Може би студентите са станали по-прагматични?
За 20-те години, през които преподавам, наблюдавам как студентите наистина стават все по-малко заинтересовани. И една от причините по мое мнение е, че имат повече трудности с намирането на работа. Лукс е да прекарат цял семестър в изучване на историята на правото, като вместо него могат да изкарат още един курс по данъчно право.
А може ли да се дължи и на това, че след една бакалавърска степен студентите по право са на около 24-25 години, логично е и да са по-ориентирани в това какво искат?
Да, а освен това повечето студенти не започват да учат право веднага, след като завършат бакалавърска степен, а си дават почивка. И това ги прави дори още по-уверени какво искат. Но в момента по-малко студенти кандидатстват в юридическите факултети като цяло и, доколкото разбрах, ситуацията в България е сходна в това отношение.
[1] В САЩ специалност „Право“ се преподава в професионална образователна степен, за прием в която се изисква завършена бакалавърска степен. За присъждането ѝ не е необходимо разработване на докторска дисертация и не е еквивалентна на изследователската докторска степен (PhD).
[2] Става дума за Multistate Bar Examination, единен изпит, който се провежда два пъти в годината и е задължителен компонент за вписване в адвокатските колегии на 49 от 50 –те щати на САЩ.
5
Коментирайте
Едно ще ви кажа – в България не знам какъв скандал трябва да стане, за да се стана задължително обучението по етика в юридическите факултети. При нас правото и моралът все по-трудно намират допирни точки, а няма по-опасно от това.
Чудесно е, че през втората и третата година предметите са основно избираеми. Така всеки бъдещ юрист има възможност да се подготви за предстоящата практика.
В БГ само можем да взимаме пример от юридическото образование в САЩ.
За съжаление само им се възхищаваме, но не правим нищо положително в тази насока.
Абе, хора, къде спите, вижте най-интересното – индийци вършат правната работа на американците!!! А изкуствен интелект – на англичаните. Потресен съм.