Гражданите и бизнесът ще могат да водят дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за вредите, които са претърпели от действието от незаконосъобразни правилници, наредби и инструкции, които впоследствие са били отменени от съда. По делата по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ще се присъждат разноски. А тези за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз ще се гледат по ЗОДОВ.

Тези три изключително важни изменения в законодателството прие днес на второ четене правната комисия в парламента. Така, за да се превърнат в действащи разпоредби, остава само да бъдат гласувани от пленарната зала.

Вредите от действието на подзаконови нормативни актове

Изричната възможност да се водят дела по ЗОДОВ за вреди от действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове беше записана в чл. 1 от закона.

След промените той ще гласи: „Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на подзаконови нормативни актове, отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни.

Председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков заяви, че съдът категорично подкрепя това изменение. Всъщност възможността да се търси обезщетение за вреди от действието на незаконосъобразни наредби беше отречена от самия ВАС преди 4 години, когато на 27 юни 2016 г. той излезе с тълкувателно решение (пълния му текст виж тук), с което прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Преди ВАС да излезе с това задължително за всички съдилища тълкуване магистратите бяха разделени в позицията си. Разделен беше и самият ВАС и 32-ма върховни съдии подписаха тълкувателното решение с особено мнение.

Най-големи спорове предизвика предложението на Крум Зарков от БСП в ЗОДОВ да се регламентира обща отговорност на държавата и органите ѝ за нарушаване на някое от правата, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека. „Тази идея не съм я измислил от въздуха, а от докладите на Министерството на правосъдието за делата, които се водят срещу държавата в Страсбург“, обясни той. И заяви: „Това е поправка, която прави от българския съд съдник на нарушенията по конвенцията“.

Оказа се обаче, че Министерството на правосъдието е против подобно изменение. Министър Данаил Кирилов посочи, че е направен анализ и шефката на дирекцията, която отговаря за процесуалното представителство на България пред ЕСПЧ Милена Коцева изложи съображенията против въвеждането на общо вътрешноправно средство за защита на права по конвенцията. Тя изтъкна, че подобно изменение не може да бъде направено без изключително задълбочена дискусия и посочи, че Италия има много лош опит в това отношение и съдилищата ѝ са били претоварени от жалби. „В Италия резултатите са плачевни и се чудят как да се оправят. Вместо да внесем справедливост, ще лишим хората от бърз и справедлив процес, защото съдилищата ще се задръстят с подобни дела“, заяви и Христиан Митев от „Обединени патриоти“.

Така промяна, с която да се даде възможност на гражданите да водят дела по ЗОДОВ при нарушаване на правата им по ЕКПЧ, не беше приета.

Дела за вреди от погазване на правото на ЕС по ЗОДОВ, но не и срещу парламента

Основната промяна, заради която беше внесен проект за изменения в ЗОДОВ е свързана с регламентирането на ред, по който гражданите и юридическите лица могат да търсят отговорност от държавата за нарушаване на правото на ЕС. Това е задължение на държавата след решение на съда в Люксембург, който постанови, че България трябва да установи във вътрешния си правов ред процедура, по която да бъде търсена отговорност от държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз (повече за решението виж тук).

Първоначалната идея на вносителите от ГЕРБ и ДПС – Анна Александрова и Хамид Хамид, беше всички дела да се водят по ЗОДОВ, а не по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). ЗОДОВ има няколко преимущества – при него таксите са твърди и в минимален размер – 10 лв. за граждани и 25 лв. за юридически лица. Освен това разноските по делата и изпълнението не се внасят предварително. А по исковете по чл. 45 ЗЗД се дължи авансово пропорционална такса от 4% от интереса. Друга основна разлика е, че при исковете по ЗЗД се изследва въпросът за вината при непозволеното увреждане, а отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна и безвиновна.

Освен това вносителите изрично бяха предвидили, че по ЗОДОВ ще отговаря и парламентът, когато с актовете си е нарушил правото на ЕС.

След заседание на работна група по проекта обаче за гласуване на второ четене беше предложена нова редакция, която според съдиите, участвали в обсъждането на законопроекта в комисията изключва Народното събрание от отговорността по ЗОДОВ и който иска да го съди, ще трябва да води делото си по ЗЗД, като плати предварително такса от 4% от обезщетението, което претендира.

В комисията дори се разрази спор може ли въобще парламентът да носи отговорност за нарушаване на правото на ЕС. „Не съм съгласен, че Народното събрание не носи отговорност и трите власти носят“, заяви председателят на ВАС. И съобщи, че има 60 дела срещу парламента за погазване на правото на ЕС. Депутатите започнаха да разсъждават как ако НС бъде осъдено за вреди, след това може да бъде търсена регресна отговорност. Наложи се върховните съдии Таня Куцарова и Атанаска Дишева (сега член на Висшия съдебен съвет, но дългогодишен съдия във ВАС) да им обяснят, че регресна отговорност в ЗОДОВ въобще не е предвидена, тъй като по този закон отговорността е обективна и безвиновна, а не предполага виновно поведение.

Ето какво беше записано накрая в ЗОДОВ, където се създаде нов чл. 2в:

Ал. 1 Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на

  1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд;
  2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1

Ал. 2 Когато искът е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод на административна дейност.

Ал. 3 За дължимите такси и разноски се прилагат чл. 9а и чл. 10

Освен това в ЗОДОВ по настояване на Атанаска Дишева изрично беше предвидено, че когато искът е срещу множество ответници, отговорността им е солидарна.

По предложение на съдията от Върховния касационен съд Веска Райчева беше записано, че в делата по ЗОДОВ ищецът дължи юрисконсултско възнаграждение на ответната страна, ако искът му бъде отхвърлен изцяло или частично или ако сам го оттегли. Както „Лекс“ писа, по този въпрос беше образувано съвместно тълкувателно дело на ВКС и ВАС, което след промените в закона ще стане излишно.

Депутатите регламентираха и какво се случва, ако дело за вреди, по което ответник е съд, бъде заведено пред самия него. Тогава той ще трябва да изпрати делото на най-близкия родово компетентен административен, районен или окръжен съд.

Ще се присъждат разноски по делата по ЗАНН

С измененията в ЗОДОВ беше направена и промяна в Закона за административните нарушения и наказания, за която Георги Чолаков заяви, че върховните съдии „бленуват отдавна“.

Беше регламентирано,че страните имат право на присъждане на разноски. В чл. 63 от ЗАНН беше създадена ал. 3, която гласи:

В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на  присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на  делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Като по настояване на съдиите се добави, че се дължи и юрисконсултско възнаграждение.

Промяната е изключително важна, тъй като в момента съдът няма право да осъди административния орган, който е наложил на гражданин или юридическо лице незаконна глоба или имуществена санкция, да им плати разходите, които са направили, за да водят дела и тя да бъде отменена. Така след като наказателното постановление „падне“, единственият начин да си получат парите за разноски е да заведат иск по ЗОДОВ. И за разноските се води цял нов процес – често на две инстанции.

 

35
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анализатор
Анализатор
09 ноември 2019 13:01
Гост

Цитирам едно Решение на ЕСПЧ: „……По-специално той отбелязва, че жалбоподателят не може да бъде критикуван за това, че е подал неразумен или прекомерно висок иск, защото не изглежда да има развита или достъпна съдебна практика по отношение на присъжданите обезщетения за неимуществени вреди в подобни случаи (пак там, § 61). От друга страна, негъвкавата система на съдебни такси не оставя място за съдебна преценка при определянето им. В резултат, почти една трета от обезщетението, което държавата е осъдена да заплати на жалбоподателя, се взема обратно от хазната. Тази ситуация, която е вероятно да разубеди жертвите да предявяват искове срещу държавата… Покажи целия коментар »

НИКОЛАЙ СТАТКОВ
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
08 ноември 2019 16:34
Гост

А СЕГА ДЕ ………..
ВКС и ВАС възобновиха тълкувателното дело, което ще каже как съдим държавата за нарушаване на правото на ЕС
https://www.vas.bg/bg/a/vks-i-vas-vzobnovikha-tlkuvatelnoto-delo-koeto-shche-kazhe-kak-sdim-drzhavata-za-narushavane-na-pravoto-na-es

Италианец
Италианец
07 ноември 2019 16:48
Гост

Права е жената, че ще се задръстят съдилищата с дела. Ама кой да я чуе.

Марсианец
Марсианец
07 ноември 2019 16:50
Гост

Не я слушат, защото италианският проблем е проблем на съдебната организация там, а не на принципното разрешение на нормативните актове. Проучете нещата.

Анализатор
Анализатор
09 ноември 2019 12:35
Гост

пак пишман-юрист в сайта: а защо ще се задръстят? защото има много недоволни от правосъдието ни. Да не говорим за абсурда,предложен от ВКС -съдията Веска: при частично отхвърляне на иска, да се дължи и юрк. възнаграждение – така ще се стигне до ситуация присъденото обезщетение да се окаже по-малко от разноските….за което РБ е била вече осъждана в ЕСПЧ…но бабичките във ВКС явно толкова и познават практиката на ЕПЧ

НИКОЛАЙ СТАТКОВ
НИКОЛАЙ СТАТКОВ
07 ноември 2019 14:04
Гост

Практиката на върховния съд в изравняване и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: – по нищожност Решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. ВКС http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/vCourtActsByCase/C1FDBF0C32413509C22583E0004B6E08; – по развитието на хаотичната върховна практика за отговорността на държавата в І. – Тълкувателно постановление 2/2014 гр.София, 19 май 2015 год. http://vks.bg/Dela/2014_02_VKS_VAS_postanovlenie.pdf; ІІ. – Насрочваме Тълкувателно дело № 2/2015 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС за закрито заседание на 31.01.2019 г. http://www.vks.bg/Dela/%D0%92%D0%9A%D0%A1_%D0%92%D0%90%D0%A1_2017_01_%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_3.pdf; ІІІ. – Поредното прибързано Тълкувателно постановление № 1/2016 от 16.01.2019 г.… Покажи целия коментар »

Tene
Tene
07 ноември 2019 11:17
Гост

Дела за противоречие с европейското право по ЗОДОВ – радост за всички луди ищци и жалбоподатели . Вместо 3 инстанции получават 6 инстанции . Вече са ясни и „пострадалите“ – СРС , СГС и АССГ ще бъдат затрупани с дела , защото си нямат. Нормалните ищци и жалбоподатели ще чакат с години , защото лудите са нервни и винаги ползват предимство при насрочване . Държавата е в София , да стои отгоре на адвокатската бланка СГС или АССГ , пък не му мислете !

Ld.af
Ld.af
07 ноември 2019 10:53
Гост

Виждам , че адвокатите изпадат в еуфория от възможността да затрупат съдилищата в абсурдни дела за „противоречие с европейското право“ . Спокойно , мотивите ще са кратки – няма противоречие и точка . А за юрисконсултското възнаграждение – редно е да се отмени поправката на Манолова и пак да станат равни на минималните адвокатски възнаграждения . Ищците и жалбоподателите да си опичат акъла дали има смисъл да водят безсмислени дела ако е явно , че не са прави .

аман бе
аман бе
07 ноември 2019 15:29
Гост

Още ли има недоразбрали ,че няма минимално адвокатско възнаграждение?

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2019 10:52
Гост

Ако наистина се допусне да стане като в Италия, има да си почакаме за тешение при толкова много жалби.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2019 11:26
Гост

Всичко е въпрос на желание и организация най вече.

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2019 10:50
Гост

А този процес за разноските и то на две инстанции дали ще може да си го позволи всеки. Явно не.

не на присъждането на разноски!
не на присъждането на разноски!
07 ноември 2019 6:38
Гост

Присъждането на разноски при дела по ЗАНН не е в интерес на гражданите! При малките глоби обжалването ще стане рисково-за да не бъдеш натоварен с непосилни разноски, ако загубиш спора- А точно малките глоби за огромния произвол. Например-милицията се хвалеше за масово налагане на глоби на велосипедисти, за действия които не са нарушение(например-неносенето на жилетка през деня е незадължително, а препоръчително-но масово се съставят незаконни актове за това). Споровете по ЗАНН,, особено за малките глоби трябва да са без присъждане на разноски, ако гражданин е загубила страна, но с присъждане на разноски-ако гражданин спечели спора. За да не бъдат отказвааи… Покажи целия коментар »

адвокат
адвокат
07 ноември 2019 9:09
Гост

Нима е в интерес на гражданите да си претендират после заплатените адвокатски хонорари по ЗОДОВ ? Например за една глоба на КАТ от 300лв. гражданина трябва да „инвестира“ поне 2000лв. за адвокатски хонорар: за районен съд, за административен контрол в административен съд и накрая две инстанции в административен съд за платения хонорар. Коментирал съм с германски юристи проблема и те бяха изумени не само от ситуацията, но също от архаичния ЗАНН, създаден при други обществено-икономически условия.

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:31
Гост

Ега ти наглеците. Парламентът не можело по ЗОДОВ. Че защо, това е поредната простия

Анонимен
Анонимен
07 ноември 2019 10:44
Гост

Те пък кога ли не са се ползвали с привилегии.

Неюрист
Неюрист
06 ноември 2019 20:29
Гост

А всичко това как се отнася към отговорността на колективните органи?

dtp
dtp
06 ноември 2019 20:23
Гост

Разноските по ЗАНН са чудесна новина!

прецакване на гражданите
прецакване на гражданите
07 ноември 2019 6:42
Гост

Не ,не са. Това е мега прецакване на гражданите, оспорващи глобите си, и загубили делото. Гражданите просто ще се отказват да оспорват малките глоби, и това е предпоставка за пореден държавен произвол. Гражаните ще предпочетат да платят глоба от 20 лева, дори и да я счмитат за незаконна, за да не бъдат натоварени при загубване на делот с 300 лв разноски. Подобни разноски са непропорционални на глобата, и ще имат отказващ ефект да си търсиш правата в съда. ПРЕДЛАГАМ-МАЛКИТЕ ГЛОБИ-от 10 до МРЗ да са без разноски за гражданите. Но с разноски за административния орган. Разноски за гражданите-ако глобата е… Покажи целия коментар »

Уви
Уви
07 ноември 2019 16:51
Гост

Добре, че има поне един трезвомислещ човек тук. И както винаги гражданите ще отнесат финансовата тежест на нормотворческите издихания на това, което имаме като парламент.

Гражданин
Гражданин
06 ноември 2019 20:23
Гост

Айде, братя и сестри, да ги спукаме от съд всички нагли чиновници, дето ни правят на луди и после си свиркат.

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:24
Гост

Чакай да мине окончателно през парламента, че на какво ли не сме се нагледали, особено от депутати юристи.

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:29
Гост

Да. В комисия едно, а в пленарна зала коренно различно. А бе правят си каквото си искат

не си прав
не си прав
07 ноември 2019 6:47
Гост

И ако загубиш делото, и по 10 дела се окажеш с по 400 лв разноски за адвокат на адмимитрацията-какво правиш. Ще настъпи гладомор у вас. Не е добра новина разноските-над 80 процента от делата по ЗАНН гражданите ги губят в съда. Безплатността е в интерес на гражданите. Сега масово се обжалват и глоби по 10 лева, и нямаш разноски, ако загубиш делото, но ще имаш 300 лв разноски-минимум ,ако загубиш деблото след промяната. Е кой ще рискува да обжалва глоба 10 лв при риск да платиш 300? Защото,, ако не си разбрал -производствата пред съд са спорт тото, и няма… Покажи целия коментар »

адвокат
адвокат
08 ноември 2019 7:45
Гост

Никога и никъде не е имало и няма да има безплатно. Все някой плаща сметката на безплатния обяд. Правото е скъпо „удоволствие“. От друга страна с икономическата изгода не се изчерпва всичко. всичко. Освен ако не искате връщане на тоталитарния социлизъм с такси по 1-2лв., когато населението в София например беше наполовина, съдиите правораздаваха по „телефонното право“ и имаше 200-300 адвоката.

Между редовете
Между редовете
07 ноември 2019 16:52
Гост

Ако си мислите, че това ще благоприятства гражданите, значи не сте чели внимателно.

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:22
Гост

Така, така – значи, за да ги съдиш тези хрантутници трябва да се бръкнеш 4%, ама я го четете това решение на СЕС, че не трябва да се препятства чрез такси тези дела. Ще стане интересно. При положение, че коскуджами ти върховни съдии им говорят, те си разсъждават за регрес?! по зодов?! майко мила – хайде всички във факултета на опреснителни курсове

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:34
Гост

И те няма да помогнат. Нивото е под нулата. На ГЕРБ винаги са им липсвали качествени юристи. След като Дани Кей им е корифеят, е ясно какви закони коват

наблюдател
наблюдател
07 ноември 2019 8:57
Гост

Предполагам, че имате предвид Барни Ръбъла. Същия, който бе готов да целуне ръка на Тиквоча, а защо не и задника му.

Юрисконсулт
Юрисконсулт
06 ноември 2019 20:20
Гост

Промяната за юрисконсултското възнаграждение също е много важна, макар и дребна на пръв поглед.

Наблюдател
Наблюдател
07 ноември 2019 16:53
Гост

Няма нищо дребно като ти представят сметката след делото!

наказателна процедура
наказателна процедура
06 ноември 2019 20:20
Гост

Да спориш дали парламентът носи отговорност за вреди, това рискува наказателна процедура. Впрочем дори и сег апри тази редакция, ако така е записано, пак може да се сезира ЕК за неизпълнение на ДФЕС!

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:27
Гост

Да четат решенията, които Съдът на ЕС направи публични, дано да видят, че измъкването от отговорност не е толкова лесно.

Диего
Диего
06 ноември 2019 20:18
Гост

Абе и аз се изненадах от това решение на депутатите докато не стигнах до частта за парламента. Ей, йезуити, бе!

Анонимен
Анонимен
06 ноември 2019 20:15
Гост

Браво, най-после. Макар и не докрай, справедливостта възтържествува.