Членове на ВСС:
Ще предизвикаме земетресение в системата с най-радикалния модел за реформа на съдилищата
Съдийската колегия пак обсъди вариантите за прекрояване на съдебната карта
„Ще предизвикаме земетресение в съдебната система, ако осъществим най-радикалния модел за реформа на съдебната карта“. „Системата ще бъде обърната с хастара навън. Вкарваме едни съдии във война с други“. „Рискуваме да въведем административен диктат“.
Това са само част от възраженията на членове на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет срещу предложения най-радикален модел на реформа на съдебната карта, който беше представен миналата седмица на нейно заседание от Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев, които в рамките на проекта за изграждане на Единната информационна система на съдилищата разработиха четири модела за реформа на съдебната карта (кои са те виж тук). Днес всички те бяха обсъдени от колегията.
Т.нар. най-радикален – модел 4, предвижда следното – да останат само 28 районни съдилища в областните центрове, а останалите 85 да бъдат трансформирани в териториални отделения. Всички те разглеждат „бързоликвидни, леки дела“.
Окръжните съдилища пък стават основна първа инстанция. В тях ще бъдат повишени без конкурс около половината районни съдии, като това ще стане с оглед стажа и атестацията. А окръжни съдии пък ще бъдат „качени“ отново без конкурс в апелативните съдилища, които ще са въззивна инстанция. Предлага се броят на апелативните съдилища да бъде увеличен от 5 на 10.
Териториалните отделения ще са своеобразен хъб, чрез който хората ще могат да подават молби, книжа и други документи, ще могат и чрез видеоконферентна връзка да участват в съдебни заседания, които ще се гледат в съдилищата в областните градове.
Днес Боряна Димитрова заяви, че чрез модел 4 се цели специализация на съдиите, кадрова обезпеченост, равномерно натоварване, достъп до правосъдие, а крайната цел е качествено правораздаване.
Шекерджиев на свой ред добави, че вариантът позволява и мобилност на магистрати и служители не само по хоризонтала, но и по вертикала, като по този начин ще се реши проблемът с тромавите конкурси, заради които съдии не могат да се развиват професионално. Освен това каза, че чрез модел 4 съдебната система ще се управлява по-бързо.
Предложеният вариант обаче провокира множество въпроси и възражения.
Вероника Имова заяви, че осъществяването му ще предизвика земетресение в съдебната система. И напомни, че за да стане факт, трябва да бъдат направени сериозни промени в законодателството, дори и в Конституцията с оглед изискването, че структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата. По думите ѝ по този начин в обозримо бъдеще няма да има реформа на съдебната карта, а всичко отива в ръцете на законодателя.
Според Имова действително има проблеми с конкурсите, но те може бързо да решат с няколко изменения в Закона за съдебната власт. Друго нейно виждане е, че част от проблемите може да се решат чрез окрупняване на съдилища. Имова видя проблем с достъпа до правосъдие, ако 85 районни съдилища станат т.нар. хъбове, които ще приемат книжа и молби на гражданите. По думите ѝ те ще се превърнат в пощенски кутии между хората и районните и окръжните съдилища в областните градове. Заради това Имова е на мнение, че това няма да улесни достъпа до правосъдие, още повече, че ЕИСС е за съдиите, а не за хората. А ВСС няма как да задължи гражданите да работят с високи технологии, а и не всички могат да боравят с тях, стана ясно от изказването ѝ.
Вероника Имова каза още, че част от проблема с неравномерното натоварване може да бъде решен чрез централизирано разпределение на заповедните производства, например.
„Хайде да не създаваме повече проблеми, отколкото имаме в момента“, тя.
Олга Керелска постави редица въпроси. Единият беше свързан с предложението районните съдии с най-малък стаж да останат на най-ниското ниво, а другите да бъдат повишени в окръжните съдилища. Керелска попита дали това няма да доведе до неравнопоставеност и добави: „Това ще се направи еднократно. После по кой начин ще се осъществява движението на кадрите по вертикала? Как ще се определя кои районни съдии ще останат там, а други ще се качат? Трябва да дадем възможност и за някакво обжалване, иначе ще имаме административен диктат. Вероятно ще възникнат недоволства и възражения и като как сме преценили, че в еди кой си съд трябва да останат едни колеги. Предлагате бъдещите районни съдилища да гледат производства, които по принцип се гледат в закрито заседание. Ще има ли колеги, които ще желаят да се занимават само с тази материя и ние професионално няма ли да ги ощетим? След като в РС гледат само заповедни и обезпечителни производства, те професионално как ще се подготвят, за да гледат после делата в ОС?“.
Тя попита и кой ще обучава младшите съдии в РС, като там ще се гледат само леки дела. Поиска да разбере и в какви сгради ще бъдат настанени новите апелативни съдилища, какъв финансов ресурс ще е необходим за осъществяване на модела, знаят ли двамата координатори как ще реагира прокуратурата на тази реформа, след като в районните съдилища няма да се гледат наказателни дела, освен мерки за неотклонение.
„Има романтично очакване да използваме ресурсите на цялата система, но по кой начин. Цената не трябва да е с обръщане на системата с хастара навън. Това е много радикална промяна, която да се обмисли много сериозно. Тази идея е подсказана от съдиите, може би някои считат, че това е моментът да минат нагоре, защото е много затруднено движението по вертикала. Конкурсите са бавни, има съмнения в обективността на оценките, няма места в горните инстанции и т.н.
Дали няма да вкараме едните съдии във война с другите, защото едни ще отидат в ОС, други в АС, но някои няма да бъдат удовлетворени и няма да може да им дадем разумно обяснение. Да не направим една авантюра на висока цена“, каза още Олга Керелска.
Боряна Димитрова посочи, че не са правени точни финансови разчети колко ще струва осъществяването на модела, но и не това е била целта. Искаме да постигнем качествено правосъдие, каза тя.
И уточни, че никой не е казвал, че най-малкият стаж ще е единственият критерий, по който съдиите ще бъдат повишени. Тя призна, че това е своеобразно заобикаляне на конкурсите, но те са довели системата да колапс и заради това са тръгнали да мислят как да се излезе от ситуацията. Димитрова заяви, че освен стажът, може да се вземат предвид оценките от последните две атестации, както и повишаването да става по решение на общото събрание.
Тя поясни, че на заседание на Съвета за партньорство се обсъждат различни варианти за кариерното израстване на магистратите, „защото конкурсите за нищо не стават“.
„Няма да има съд, който да предпочете да вземе в състава си съдии, които не работят, или са прекалено бавни. Стажът може би невинаги ще бъде определящ, а съвкупната преценка на тези обстоятелства ще се прави от самите съдии, защото няма кой по-добре да познава работата на съответния съдия от колегите му от горната инстанция. Не смятам, че ще е фатално голямо повишаване в длъжност. В районните съдилища има съдии с прекалено дълъг стаж. Тези хора, които ще отидат в по-горната инстанция, са изработили и кариерата, и доброто си име“, каза Димитрова.
Тя не очаква да има напрежение между съдиите, защото всеки ще знае как ще върви кариерното развитие.
Димитрова не се съгласи с тезата, че ВСС обрича „районните съдии да гледат посмъртно заповедни производства“. По думите ѝ в РС ще останат магистратите, които все още нямат статут на несменяемост, „младите колеги“ и от външни конкурси, като за всички тях каза, че имат повече енергия и по-добре се справят с интензитета на работа.
Тя заяви, че няма отговор на въпроса за сградите, в които ще бъдат настанени апелативните съдилища. Този въпрос ще бъде решен от ВСС, каза Димитрова и поясни, че ресурсът, който се отделя за ремонт на здания, които не им трябват, би могъл да бъде пренасочен за купуване, разширяване или вътрешно преустройство на други.
Що се отнася до необходимите средства за осъществяването на модела, тя заяви, че посочената миналата седмица сума от 10 млн. лева е много грубо изчислена. И добави, че ще са необходими толкова допълнително всяка година.
Димитрова не успя да отговори на въпроса дали прокуратурата ще бъде затруднена от подобна реформа. Но поясни, че едно от условията при разработването на моделите е било Съдийската колегия да не се съобразява с реформата в държавното обвинение.
Красимир Шекерджиев допълни, че няма да има съществена опасност за деквалификация на наказателните съдии, защото мерките за неотклонение и наказателните от административен характер дела изискват доста високи познания.
Той каза още, че драстично ще намалее броят на районните съдии, защото между 400 и 600 ще бъдат повишени, колко точно – ще зависи от нормата за натовареност, която предстои да бъде изработена. Засега той и Димитрова я изчисляват на базата на броя дела средно на месец на съдия. В разработения от тях модел са заложили 40 дела месечно.
Шекерджиев за пореден път се позова на данните от конкурсите, като посочи, че има 15 обявени и нито един не е приключил. „На практика системата е блокирана, конкурси няма, броят на командированите е трицифрено число. Ако се направи тази реформа, ще се отпуши системата. Ще има кариерно развитие, много ще бъдат повишени на следващо ниво, ще се промени и материята, която ще разглеждат, но ще се реши проблем, който не можем да отричаме, че съществува. С тази реформа движението на съдии ще стане в пъти по-бързо отколкото е в момента и това дава възможност за предвидимо и сравнително своевременно повишаване на съдии“, каза Шекерджиев.
И отново засегна тема, която често коментира, а именно, че 2016 г. е била катастрофална година с приетите тогава промените в ЗСВ, които са „довели нещата до абсурд“. За да обоснове тезата си, той каза, че за конкурса за окръжните съдилища трябва да се направят 177 атестации, висящите процедури са 356, а последният състав на Комисията за атестирането и конкурсите е направила 109.
По отношение на финансовата част от въпроса Шекерджиев каза само, че реформата ще струва пари.
Всъщност един от основните въпроси беше свързан именно с това колко ще струва осъществяването на модел 4. Някои кадровици изразиха съмнения, че ще е 10 млн. лева и очакват да е много повече.
Боян Новански направи още една груба сметка и докара сумата до 30 млн. лева. Той изчисли, че около 1000 съдии ще бъдат повишени и съответно заплатите им увеличени, сложи после 10% ръст на възнагражденията, добави и заплатите на прокурорите и така на финала каза, че всичко грубо ще струва 30 млн. лева, което определи като неголяма сума.
Цветинка Пашкунова постави друг акцент във въпросите си. Тя отбеляза, че за осъществяването на модел 4 ще са необходими много сериозни промени в нормативната уредба. Спря се само тези, свързани с наказателните дела: „Има концептуално ново виждане за контрол върху досъдебните производства. Според предложението 85 териториални отделения и 28 районни съдилища ще разглеждат мерки за неотклонение. Окръжният съд става основен първоинстанционен по наказателни дела, въззивната инстанция са апелативните съдилища и третата е ВКС. Това е ново виждане за триинстанционното производство, променя се концепцията за извънредния способ за съдебен контрол, за което са необходими сериозни законодателни и конституционни промени, защото е задължително на всеки съд да съответства прокуратура по вид и степен, за да се гледат наказателни дела. Смятате ли, че ние, с оглед нашата компетентност, може да гарантираме промени в законите, за да обезпечим нормативно съдиите? Не става дума за брой съдебни райони и съдилища, а наистина за промяна на уредбата, в която има и други заинтересовани страни като адвокатура, прокуратура, представители на научната общност. Може да има нормативни затруднения и ще изисква сериозен финансов ресурс осъществяването на този модел. В тази връзка според вас електронното правосъдие на такова ниво ли е, че да може да се обезпечи технически реформата? Във времето как ще се случат нещата?“, попита Пашкунова.
Шекерджиев отговори, че действително се изисква промяна в нормативната уредба, но това е извън правомощията на ВСС. „Не знам как ще се случи, но няма как да се случи, ако ние не го предложим. Ако ние изберем модел, ще се занимаем с измененията в законодателството, които в известна степен ще са драстични. Дали законодателят ще ни подкрепи, не знаем, но няма как да търсим подкрепа без предложение“, посочи Шекерджиев.
Той добави, че осъществяването на модел 4 зависи изцяло от електронното правосъдие. „Ако няма електронно правосъдие, аз ще съм против този модел, защото ще нарушим достъпа до правосъдие“, каза още той.
Боряна Димитрова допълни, че всички тези въпроси ще бъдат внимателно обмислени и едва тогава предложени варианти. Тя заяви, че няма как да има реформа без другите власти, но трябва ясна концепция за модела. И добави, че ще има план за осъществяването ѝ, както и пътна карта, но това няма да стане бързо и наведнъж, може дори мандатът на сегашния ВСС да не стигне. И тя посочи, че всичко това е подчинено на развитието на електронното правосъдие.
„Важно е какво ще стане с прокуратурата. Но те не ни питаха за тяхната реформа и смятаха, че това ще е в техен интерес. Действително тя не се отрази на взаимоотношенията съдия-прокурор, направиха го, отчитайки интересите на прокуратурата. Но нейната оптимизация не може да бъде определяща, когато правим отделна съдебна карта“, допълни Красимир Шекерджиев. Все пак предположи, че няма да се наложи съществена промяна на структурата на държавното обвинение, защото прокурорите, които работят по първоинстанционни наказателни дела, могат да се явяват и пред окръжните съдилища.
Даниела Марчева подкрепи модел 4, като предложи софийските съдилища да бъдат изведени пред скоба не само заради огромната си натовареност, но и заради кадровите проблеми. Тя даде идея – вариантът да бъде пилотно въведен в някоя област в страната. След като чу възражения, че няма как това да стане заради родовата подсъдност, Марчева уточни, че няма пречка да се приеме закон, който да действа в пробния период.
„Не може да го въведем тестово за част от страната. Това означава да има териториално действие на нормативни актове по отношение на определена част от територията на страната. Българското позитивно право не го позволява“, отвърна Дишева.
Тя също зададе серия от въпроси, сред които дали е изготвен правен анализ кои закони трябва да се променят, колко ще струва реформата, има ли изработени критерии за промяна на подсъдността и др.
Боряна Димитрова отговори, че не е правен анализ, повтори, че нямат точна сметка колко ще струва и няма критерии за промяна на подсъдността.
„Не сме и нямаме претенция за изчерпателност и правилност. Тези, които трябва да го измислим, сме ние. Ако има желание за частична промяна на родовата подсъдност, ще съдействаме“, каза още Димитрова.
Красимир Шекерджиев на свой ред сподели: „Получихте достатъчно информация за наличните модели. Сега ще трябва да решите какво ще правим. Двамата с колегата Димитрова сме изправени срещу цялата Съдийската колегия и все едно сме на Народен съд. Не искам да се чувствам така. Нашата задача е да представим възможности, а вие да изберете една от тях“.
Днес избор на модел нямаше. Преди колегията да избере, Димитрова и Шекерджиев ще ги обсъдят със съдиите по апелативни райони. Севдалин Мавров не беше съгласен с това, защото по думите му няма да има съдия, който да не иска да бъде повишен и съответно да взема по-голяма заплата. Все пак колегията реши първо да има дебат с магистратите.
46
Коментирайте
Според мен като слушам и чета какво се предлага и обсъжда, най-добрият вариант е нищо да не се прави. Нещата ще станат по-зле…
Вариант 5 – да се създаде четвърта инстанция – Върховно-висш извънземен съд. След приключване на мандата във ВСС членовете на СК направо да се назначават там поради липса на връзка с реалността.
Че защо да се закриват съдилищата с малко дела, като може да се увеличат апелативните с още 5? И защо да се изработват работещи правила с ясни критерии за повишаване в длъжност, като може да се повишат половината от съдиите без конкурс, ей така, които са по-симпатични?
от студент живея с убеждението, че върховните ни съдилища трябва да са някъде на запад и там да не се допускат да работят българи… и всяко дело да може да се праща там, а не както сега – АКО уважаемите върховни съдии преценят да го гледат /дивотията в ГПК имам предвид/
Звучи адски непрофесионално от страна на координаторите уточнението, че не били правили прогнози и не били мислили нито за законодателтата, нито за финансовата страна на въпроса. За всекиго е ясно, че цената за разглеждане на най-проста кражба ще се увеличи два пъти, защото ще се гледа от съдия с „окръжна“ заплата, а като втора инстанция – от съдия с „апелативна“ заплата. А в разчета „на крак“ от страна на г-н Новански за необходими 30 млн. не са включи разходи за строеж на нови сгради (най-малкото за петте нови апелативни съдилища). Всички ние сме очевидци как не могат да се намерят… Покажи целия коментар »
Проблемът с неравномерната натовареност ще се изостри до нечувани размери точно при вариант № 4. Защото окръжните съдилища ще гледат и много леки и много трудни дела.
Окръжните съдилища в по-голямата си част са нисконатоварени, нека сме обективни. Въобще, всеки тук пише само с оглед своят интерес, а реформата, ако е истинска, обикновено е непопулярно решение.
Според мен е редно да се предвидят и още поне 2-3 Върховни съдилища – и касационен и административен. Че много кадри има вече и не може да се настанят по върховете. На страните да се даде бонус да си избират в кой Върховен съд да се гледа делото. Примерно – във Варненски Върховен касационен съд или Старозагорски Върховен административен съд. За специализираните съдилища да си има отделен – ще се казва само Върховен специален съд. Ако има интерес към моята идея, отворен съм за коментари.
Подкрепям с две ръце, даже с три. Айде всички заедно в рот фронт зад тази идея – Шеки, Борянка, Марчева, Кояджика, бай Боян…
Така нареченият „радикален“ вариант просто премества проблема с една инстанция нагоре, а и в момента окръжните съдилища /и най вече СГС/ са безобразно натоварени. Въпреки това ВСС за пореден път демонстрира, че няма каквито и да било сериозни намерения да се занимава със съдебната реформа. В началото беше „имаме време, ще правим проекти, работни групи, ще обсъждаме“ сега е „дайте да не правим резки движения преди края на мандата“. Предишният съвет беше недобронамерен, този е безхаберен, страх ме е да мисля какъв ще бъде следващият.
Единствената възможност за ефективна реформа е ясна от десетилетие и вече е обсъждана многократно – окрупняване на съдилищата, съчетано със закриване на малко натоварените. По този начин както човешкият, така и финансовият ресурс ще се прелее от неработещите към ефективните магистратури, като ще се постигне целта на реформата – по-справедливо разпределение на делата между отделните съдии, тяхната специализация, повишение на възнаграждението на съдиите и в крайна сметка постигане на основната цел: по-ефективно правосъдие, с оптимизиране на човешкия и финансовия ресурс. За т. нар. четвърто предложение не искам дори и да споменавам, както и за неговите „апологети“ – г-жа Димитрова и… Покажи целия коментар »
Имам един въпрос, ако позволите, колега, и той е: закриването на малко натоварени съдилища /вкл.в погранични райони/ и окрупняването как ще решат проблема с достъпа до правосъдие? Електронното правосъдие не е панацея, защото не можеш да задължиш един възрастен или полуграмотен човек да ползва електронна форма за съдебния си иск.
Разбира се, колега, има специфики, които трябва да се вземат предвид. Говорим за общата идея. Но за спецификите – внимателно трябва да се подберат нисконатоварени съдилища, които трябва да останат – напр. в съответни райони, вкл. и по отношение на определени граници (това е част от националната сигурност). А е възможно да се извършват и изнесени заседания, като сградите се предоставят за стопанисване на други държавни или общински структури. Така на гражданите няма да им се създаде чувството за липса на достъп до правосъдие, макар че всеки обикновен гражданин, ако не е юрист, влиза в съдебната зала през живота си… Покажи целия коментар »
Тоест, да направим районните съдилища в териториални отделения? На практика така не закриваме съдилища, както предлагате. Превръщането в ТО не води до промяна, освен заплатите на един счетоводител и заплатата на адм.ръководител.
Т.е. предлагам много по-различно. Не са териториални отделения – ясно съм се изразил. Предоставят се сградите за стопанисване, а съдиите полагат труд в окрупнения съд, като дават дежурства в „малкия“. Така се спестяват много средства и ресурси – към всеки райнен съд съществува Бюро „Съдимост“, Бюро „Призовки“, СИС, СВ, деловодства и прочие. Ако сте добросъвестен, ще ме разберете. Ако ще си говорим празни приказки, каквото правят ВСС в момента (пък и вие може да сте от ВСС), няма да се занимавам.
А под каква форма си представяте, че ще съществуват тези „малки“ съдилища? Вариантите са два- или ТО, или РС.
А колко възрастни и полуграмотни ползват услугите на БГ правосъдието. Един на 100 000 души – пренебрежимо малко. посочените от вас клиенти на правосъдието са по-скоро изключението, а не правилото. Огромното мнозинство страни са грамотни и със смартфон в джеба /вески ром вече има такъв/. И второ въпрос – а как се осъществява достъпа до съд, когато компетентен е окръжен, адм. или апелативен съд? Адм. съдилища също са пъвоинстанционни и много често социалнослабите се обръщат към тях – по повод социални плащания и пенсии. Но няма 113 адм. съдилища – нали. Така че време е да спрем с приказките за… Покажи целия коментар »
И двама на 100 000 души да са /а те със сигурност са повече/, не можем да си позволим да ограничим достъпа. Реформата в Португалия точно затова не е била успешно- те са пренебрегнали критерия на СЕПЕЖ, че достъпът до съда не трябва да надвишава 30 минути.
Достъпът до съд не се ограничава само в подаване на документи, но в проверка по делото, получаване на преписи, удостоверения, явяване в заседания и т.н..
А как вършат всички тези неща, когато делото им е в ОС или АдмС – ходят на място чрез пътуване до областния център, нали. А как стигат до областната болница, което им се налага 100 пъти по често от ходенето до съд /ако въобще някога са стъпвали там през живота си/. Но не казвате, че по този начин им се ограничава достъпът до съд – странен двоен аршин прилагате. Но явно все още изповядвате разбиранията от 19 в., когато под достъп са разбирали само и единствено физическия достъп. Да сте чували за т.нар.“дистанционен“, т.е. електронен достъп, характерен за сегашния 21-век.… Покажи целия коментар »
Колега няма смисъл да обясняваме повече на „ВСС“. Очевидно е от ВСС. Това ще бъде поредният състав, който само ще умува, за да си изкара мандата, но нищо важно няма да стори – за системата. Ще използват всякакви мантри, независимо какво им се предлага – нямало достъп на гражданите до правосъдие, нямало да се намалят драстично разходите, що да се хабим и пр. Ами, вземете ощастливете мечтата на неграмотниябез конкурс да бъде „повишен“ и след това да закрием съдебната система. Очевидно проблемът със съдебната карта ще трябва да го разрешава друг ВСС (съзнателно не казвам другияТ). Колега „ВСС“, като не… Покажи целия коментар »
Колегата от ВСС е задал конкретни въпроси, които са напълно разумни. Вашите отговори са неадекватни: нито отговарят на въпросите, нито дават разумна алтернатива. Клишетата от типа : „трябват действия“ /ама не знам какви/ и „не е това, но не знам какво трябва да е“, са силно дискредитиращи автора 123 🙂
Отдавна е време за задължителна адвокатска защита по граждански дела. За хора, които не могат да си я позволят да се назначава особен представител. На пръв поглед това може да изглежда скъпо, но със сигурност е по-ефтино и ще облекчи работата в съдилищата като ще ускори и процеса.
То и сега особените представители обжалват загубени /основателно/ дела с цена 90 лв. само да се докопат до нов хонорар за сметка на клиента, който при всички случаи ще бъде осъден. Не е за вярване, но скоро иск за 200 лв., с разноските за особен представител на ответника и за адвокат на ищеца, надхвърли 2000 лв. за гражданина. С нищо не се облекчава работата на съда, а се търси работа на адвокатите.
Пази Боже Боряна Димитрова да ми прави реформа….
Дискусията днес показа за пореден път несъстоятелността на някои членове на СК, които не влагат грам мисъл и усилие да свършат нещо полезно. Един от тях така и не разбра по време на целият дебат какво точно предствлява всеки от четирите модела. Нахвърлиха се върху координаторите с вид: абе, защо ни тормозите с вашите купища страници доклади, я да си добатуме скъпоплатения рахат. Не чух нищо конкретно като възражения, освен глупостта, че трябвало законодателни изменения. Ами разбира се, че ще трябва. Кой е казал, че не трябва. Като не искате законодателни изменения тогава предложете нещо, което е допустимо по настоящата… Покажи целия коментар »
Да, оказва се, че реформата в съдебната система зависи от едни баби, които вместо да свършат нещо полезно днес цял ден се опитваха да опропастят труда на съдиите.
Имова, Дишева и Керелска, вашата логорея вече е за клинична пътека. Ако така ще си оправдавате високите заплати, ОСТАВКА!!! ВЕДНАГА!!!
Борянке, дълбоко грешиш. Модел 2 не изисква никакви законови промени – чистото съкращение е най-доброто, но не на 5-10 РС, а на 40 – 50. Тогава ще има истински бюджетни икономии. Модел 1 със създаване на ТО също не изисква такива промени, ако е по начина на прокуратурата и без нужда от запазване на съдебните райони за ТО, каквато щура идея предлагате. Не знам защо сте се затъжили за частниците нотариуси, а казвате, че не ви интересуват прокурорите, въпреки, че последните поне /все още/ са в съдебната система, а първите не са. Въобще – не разбрахте ли, че най-лесно постижимите… Покажи целия коментар »
И аз имам предложение – съкратете наполовина съдийските заплати,и с разликата назначете нови съдии – така за същите пари ще има 2 пъти повече съдии – Наистина, качеството на съдебните актове няма да се повиши,ама няма и да се понижи: то е толкова ниско, че няма накъде повече.Ще кажете – ама къде е ползата тогава? – Ами ползата е,че правосъдието ще се ускори двойно – т.е. ако не може да е качествено поне да бързо 🙂 🙂
Хау!
Шеки и Борянке, от всичките ви хаотични обяснения стана ясно че: 1) сме на 3-то място в ЕС по брой съдии на 100 000 души население и на едно първите по скъпа издръжка на съдебната система като процент от БВП, и това ще борим като запазим същият общ брой съдии /около 2 300/, но повишим значителна част от тях, така че да вземат по-големи заплати, а същевременно – продължим харчовете по стопанисването на същия брой съдебни сгради, а даже и повече – за новите апелативни съдилища; 2) скъпата издръжка ще борим като я направим още по-скъпа – ще е нужно… Покажи целия коментар »
Този път няма как да не се съглася с Вероника Имова. Слушах я и съм напълно съгласна с всяка дума. Не просто земетресение, а направо цунами ще има. Този модел показва нежеланието на СК за реформа. Размахват го, а после ще кажат – опитахме, но ни попречи ха. Симуланти
Вероника Имова да се погрижи за фаловете на ЕИСС, които по нейна вина са допуснати. Цялата система се тресе заради недомислиците в тази система , а тя е координатор по проекта. Някои членове просто нямат срам.
Взе да ми писва от празни приказки за реформа на съдилищата. Само си чешат езиците.
Напълно подкрепям Даниела Марчева и доводите й.
Аз все си питам – защо трябва да има съд в Гълъбово?!
Сигурно на покрива на сградата има много гълъби.
Чрез новата съдебна карта ще ли е възможно прехвърляне на съдии в по-натоварени райони?
Направо преправете модел 4 на 3D и всичко ще е о.к. Какво е това само по хоризонтала и вертикала.
абе хора, издивяхте ли? най-брзумният модел! направете ТО в малките, други слейте и спрете с глупостите
За едни щатове и заплати става въпрос и затова е този рев.
Нищо лошо няма в предложения модел, това се нарича оптимизация и отдавна е наложителна в съдебната власт.
Отдавна има административен диктат. Просто никой не взема мерки.
Просто изравнени заплати между районно и окръжно ниво, и желаещите драстично ще спаднат ! Окръжните съдилища са 100% курорт а разлика от апелациите, така че е допустимо и справедливо районните да вземат същата заплата за пет пъти повече работа
Напротив, в районните трябва да взимат много по- високи, имайки впредвид натовареността им.
Е, то при тази пандемия само земетресение ни липсва.
Кутията на Пандора.
ПАК нищо няма в посока ефективно принуждаване на съдиите да прилагат в работата си закона и съдебната практика на върховните съдилища, да се съобразяват с доказателствата и да има ясен механизъм да се създава такава практика, по инициатива на страна в процеса… Каквото и да разместват, няма да подобрят правораздаването, ако ТОВА не се поправи. Ако ТОВА се въведе реално, даже няма много нужда и от инстанции. Всеки съдия ще бъде мотивиран да работи законосъобразно и предвид доказателствата.