Ще ви избия, няма да ви избия, или как обвинителен акт се лута в спецсъдилищата от създаването им

Денислав Цонев 21 март 2018, 8:06 8746 4

Снимка: БГНЕС

За делата, които предизвикват широк обществен интерес, често се казва, че показват само повърхността на действителното състояние на правосъдието. Те са малко на фона на хилядите други, но медиите ги следят от внасянето на обвинителния акт, през връщането, до присъдата, мотивите и развитието на следващите инстанции. Следват и познатите изводи – че прокуратурата не внася качествени обвинения, а съдилищата проявяват прекомерен формализъм и затова делата се точат с години, че присъдите са несправедливи, неизбежно се подхвърлят и съмненията за корупция. Всички тези заключения се правят, въз основа на общ поглед над няколко десетки дела и логично следва въпросът: Какво ли се случва с останалите?

Ще проследим историята на едно неотразявано в медиите дело. Става дума за едно от първите изобщо дела, внесени за разглеждане в Специализирания наказателен съд – само месец, след като заработиха специализираните съдилища и прокуратури през януари 2012 г. До днес то не е започнало по същество.

Случаят е от 2004 г. и е свързан с изнудване, закана с убийство и нанесена тежка телесна повреда. За него тогава съобщава само полицията в Бургас и няколко медии, непосредствено след инцидента: на 12 юли 2004 г. бившият общински съветник от СДС и управител на бензиностанция Иван Кушелиев, заедно със сина си и негов приятел пребили четирима работници от бензиностанцията, като ги карали да признаят, че са крали гориво и дължат пари. Два дни по-късно синът на Кушелиев загинал в катастрофа.

Какво се случва в следващите 6-7 години, не знаем. Но делото за пръв път е внесено в Окръжния съд в Бургас през 2011 г. Той след това го праща на Специализирания наказателен съд (СНС), който пък повдига спор за подсъдност и Върховният касационен съд връща делото в Бургас. През април обвинителният акт срещу Кушелиев и подсъдимия с него Димитър Г. отново е в спецсъда и той пак прекратява делото, но не заради липса на компетентност да го гледа, а за отстраняване на съществени процесуални нарушения. Следващите внасяния на обвинението са през 2014 г., 2015 г., 2016 г. – два пъти, и 2017 г. – също два пъти. Във всички случаи спецсъдът е връщал делото на прокуратурата, а въззивната инстанция се е съгласявала с изводите за допуснати нарушения.

Показателно за историята на делото е последното определение на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) от миналата седмица, с което съдиите Петя Колева-председател и докладчик, Димчо Георгиев и Даниела Врачева отново признават пропуските в обвинителния акт. Те обаче решават, че делото вече трябва да се гледа, защото не е ясно дали грешките няма да се повторят и да се стигне до отказ от правосъдие, ако бъде върнато, а прокуратурата ще понесе риска от оправдателна присъда.

Ще ги избия, без да ми мигне окото!

За да обосноват това си решение, апелативните съдии са проследили накратко и историята на множеството прекратявания на делото до сега. Оказва се, че за тях ключова роля има фразата „Ще ги избия, без да ми мигне окото!“, вменена и на двамата подсъдими, която веднъж присъства в обстоятелствената част на обвинителния акт, а друг път я няма.

При последното прекратяване спецсъдът също е подчертал, че този израз е включен само в диспозитива и е приел, че липсва фактическо обвинение.

Същият проблем е станал причина за връщане на делото и през 2014 г., когато съдът пак е казал, че има разминаване между диспозитива и обстоятелствената част на обвинението заради тази фраза. След това в СНС е било внесено едно обвинение, в което „Ще ги избия, без да ми мигне окото“, фигурира навсякъде, но тогава пък съдът е върнал делото, защото е имало частично прекратяване, за което не всички заинтересовани са били уведомени. Историята се повтаря още веднъж през 2016 г., докато минат всички срокове за уведомяване и обжалване на частичното прекратяване по отношение на обвинението срещу Иван Кушелиев за закана с убийство.

Миналата година делото е внесено и в обстоятелствената част на обвинителния акт пак липсва „Ще ви избия без да ми мигне окото!“, но пък съдът не го е забелязал. Вместо това, СНС тогава констатира, че в акта на прокуратурата още фигурира обвинение за закана с убийство, което е определено като грубо нарушение на правилото ne bis in idem.

Така се стига и до последното внасяне на делото в съда с поредния пропуск на ключовата фраза и апелативните съдии са съгласни, че пак има нарушение. В определението си те пишат, че това обстоятелство нееднократно е било поставяно на вниманието на наблюдаващия прокурор и той в различните случаи е имал различен подход като го е включвал или изключвал от фактическото описание на обвинението, но винаги въпросният израз е присъствал в диспозитива на акта.

„Очевидна е непоследователността в действията на прокурора при формулиране на окончателното фактическо обвинение срещу лицата, които желае да предаде на съд. Наред с това, в настоящия обвинителен акт има недовършени мисли на прокурора, който го е изготвил“, се казва в последното определение на АСНС.

Нататък, апелативните съдии посочват, че са изправени пред алтернатива – дали да потвърдят определението и така делото за пореден път да се върне в прокуратурата, без да има гаранции, че при следващо внасяне няма да се повторят нарушенията и заради забавянето да се стигне до отказ от правосъдие, или да придвижат процеса най-после в съдебна фаза, като оставят на прокурора да понесе риска от евентуално оправдаване на обвиняемите за въпросния израз.

„От действията на прокурора по атакуване на определението на СНС, вместо да се запознае с мотивите му и ако ги намери за основателни да коригира обвинителния акт, се извежда готовността му да бъде постановен съдебен акт по така изготвения обвинителен акт. Предвид неразумно дълго продължилото досъдебно производство, съдът намира, че приоритет следва да бъде отдаден на правото на привлечените към наказателна отговорност лица и пострадалите /съобразно формулираните от държавното обвинение деяния/, да получат разглеждане на спора от съд, което може да се случи единствено при пренасяне на делото в съдебната фаза“, пише в определението на АСНС, с което едно от първите дела в специализираните съдилища, най-после може да тръгне по същество.

спецсъд