„Шареният свят на един адвокат“ – калейдоскопът на Владимир Пенков
„Шареният свят на един адвокат“. Така известният адвокат, основател и дългогодишен управляващ съдружник (сега председател и старши съдружник) на една от водещите правни фирми у нас „Пенков, Марков и партньори“ Владимир Пенков е озаглавил книгата (налична е в големите вериги книжарници), в която по своеобразен начин е събрал живота си.
Тя не е типичното животоописание, макар в нея да има много лични спомени. Пенков сам я определя като калейдоскоп. Възприятието му за живота през последните десетилетия, за демократичното и правното развитие на България е представено през десетки негови юридически становища, статии и интервюта.
В книгата Владимир Пенков предава своя опит по мениджмънт и лидерство без менторски тон, а под формата на разказ за собствения си път и научените през годините уроци. Прави впечатление откровеността, с която известният адвокат споделя и успехите, и разочарованията си.
Книгата може да бъде възприета като свидетелство за миналото. Но миналото, както обяснява Владимир Пенков, ражда бъдеще и в написаното от него може да намери пътя към бъдещ успех, всеки който иска да изгради и да структурира своя правна фирма. В него често се откроява нещо съвсем нетипично за автобиографично произведение: „ние“ – екипът, фирмата, измества „аз“. Може би най-ценните уроци, които биха били полезни на всеки, който създава свой бизнес и най-вече свое адвокатско дружество, са за това как се изгражда екип. А това е особено трудна задача при индивидуалисти като адвокатите. Владимир Пенков споделя собствените си търсения и практичните и конкретни решения, които е намерил.
С наближаването на 70-тата си годишнина той пише за осъзнаването и промяната, която е преживял след като в продължение на десетилетия се натоварвал „нечовешки“, поемал е чужди „маймуни“ и е загърбил много важни аспекти от живота си.
„Продължавам да си мечтая и да преследвам цели, които изискват от мен идеи и иновативно мислене. Действително мечтите и идеите сега са по-различни, но целият процес, свързан с реализацията, те пълни с творческа енергия, поддържа ти духа и настроението. Не възприемам да се задоволявам с наличното и да свия платната, бих се чувствал неловко и ненужен, в никакъв случай доволен и щастлив.
Изцяло съм съгласен, че човек трябва да прави това, което му доставя удоволствие, да изпита радост и щастие от направеното.
Категорично стигнах до извода, че създателят и вдъхновителят на едно начинание, на един проект, като че ли не може да спази докрай препоръките за спиране, покой, пълна хармония с наличното. Всеки друг може, но създателят – не! Разликата е в неповторимото усещане за отговорност относно дейността и най-вече хората, това усещане сякаш е вечно, докато е жив човек. Затова не си в състояние така лесно да се десезираш, когато контактуваш с колеги, макар това да не са твоите маймуни…“, пише Владимир Пенков.
Впечатлението, че в книгата му всичко е право, бизнес и обществена дейност обаче би било напълно погрешно, в нея и в живота му има много изкуство, спорт, вино и интересни спомени. Защото светът на Владимир Пенков е шарен.
28
Коментирайте
Не знам дали и в другите страни е така, но като че ли българинът е прояден от завист още преди да е видял, прочел, посетил (и т.н.) …
Повече от ясно е, че не може една книга, филм и т.н. да бъде харесвана от всички. Това би означавало, че не провокира по никакъв начин…
Желая успех на автора и книгата му, със сигурност е видял и направил неща, които голяма част от коментиращите няма да имат възможност през целия си живот.
А май имаше една поговорка, „Срещу него да вървите, няма да го настигнете …“
Поздравления за книгата. Със сигурност авторът има какво да каже за управлението на голям правен офис в България и живота на един изцяло отдаден на професията адвокат. Успехите винаги са плод на усърдна работа и саможертва, а големите успехи в професията като адвокатската никога не идват с късмет.
Малко е жалко само, че типично по нашенски се намират присмехулници, често непостигнали нищо в работата и озлобени от това, които иронично да се опитат да омаскарят успешните. За същите и Стоичков не е футболист 😉
Аз нямам търпение да прочета тази книга.
Айде секретарките на кантората пак да напишат дежурния коментар. В книгата няма една статия/глава за „управлението на голям правен офис“. 2/3 от книгата са стари интервюта и псевдо-коментари на бъдещи законопроекти в миналото, от преди 10-20-30 години, които са меко казано излишни. 1/3 са някакви безтегловни глупости, натъпкани със снимки. Смисъл, кому е нужно да чете какво е мислил адвоката за въвеждането на частно съдебно изпълнение? Даже имаше тъпотия от рода на „жалко, че ги ограничиха териториално, само в областите“. Не му е стигнал на Пенков мозъка, да предвиди навремето, че ако това не беше така, в момента щеше да… Покажи целия коментар »
Доста самохвална книга
И кое точно е самохвалното?? Когато човек е отдаден на всякакви каузи- било то хора или животни, участвал в редица законопроекти, отдаден на труда и добруването, това ли е самохвално??
С толкова млади момиченца в кантората ме натискат много нестандартни мисли.А момченцата за какво са там?
Ще разкаже ли за Държавна сигурност и помощта при стартиране на адвокатската кантора?
Някой ден учениците ще пишат преразказ с елементи на разсъждение по тази книга. Още един бисер в пантеона на българската книжнина!
Смятам, че един такъв ерудиран човек,с такава успешна практика и опитен по тънката част, няма как да е написал нещо сиво, банално и харесващо се единствено на служителите в кантората му.
Браво!
“…В книгата Владимир Пенков предава своя опит по мениджмънт и лидерство…“ To хубаво, ама юристът обичайно не е длъжен да има опит по “мениджмънт и лидерство“, особено ако е адвокат и не е член на адвокатско дружество. Иначе- О.К.- нека предава опит, макар, че и това е твърде спорно- всеки професионален опит се е случил в точно определена среда, харатеризираща се точно определени време, пространство и спрямо определени лица. И този учебник ще прочетем- нестандартният поглед на един адвокат към мениджмънта, въпреки, че аз бих предпочела първо да имам основата- т.е. да съм прочела учебниците по мениджмънт- базата, а после… Покажи целия коментар »
Е, щом има спорт, вино и интересни спомени… Да взема да я прочета.
Адвокатският живот наистина е шарен. Интересно би било да се прочете тази книга.
Чета коментарите по долу, и оставам с усещането че никой не е чел книгата , но всички я приветстват. Имам спомен за нещо с обратен знак – преди около 50 години ни изкараха от клас за да приемем декларация осъждаща „Архипелаг Гулаг“ на Солженицин. И я осъдихме, въпреки , че не знаехме, че това не е архипелаг от острови и е безсмислено да го търсим на картата. Та, тя книгата може и да е хубава, но все пак да го каже някой, който я е чел.
Страхотна книга! Ще се изкупи като топъл хляб. Говори се, че авторът не само е топ адвокат, но и доста опитен по тънката част. Надявам се калейдоскопът да разкрива и тези аспекти.
Струва ми се, г-н Пенков е впрегнал цялата кантора да пишат положителни каментари
Много добър адвокат. Вярвам, че историите ще са топ, книгата също
Аз за сега се въздържам от коментар. Но ще я прочета със сигурност. Звучи много интересно.
Кой го знае и познава. Неизвестник
Определено нямам съмнения, че ще има много интересни истории по темата
Страхотна новина за понеделник сутрин. Новина за всички вълнуващи се от темата
Подкрепям масово закупуване. Жадуваме за качествена литература по темата за правото, като цяло и за адвокатурата
Страхотно четиво ще е. Той е супер добър в еаботата си и ще е любопитно да се прочете
Много се радвам, пе е излязла. Супер.
Много добра новина.
Ще се купува. Няма начин.
Определено само истини казва.
Само уважение за него
Друга книга, в която е споделен опит в мениджмънт на българска правна кантора и то с “живи” примери от процесите в нея, не съм чел. Не мисля, че дори има друга такава. Поздравления за г-н Пенков! Малко са управленците, които се опитват да анализират действията си публично и да показват до какви изводи са достигнали, за да усъвършенстват организацията и себе си. Търсещият юрист и управленец ще намери много в тази книга. Позволих си да напиша коментар, след като прочетох книгата. Добре би било, коментиращите наистина да я прочетат първо (а не да я прелистят и да коментират, че има… Покажи целия коментар »