Чии са имотите на плажната ивица и в Южния парк и как се защитава публичният интерес
Настоящото изложение е продължение на тема, която съм разглеждал и преди, но съм провокиран да я повдигна отново по конкретен повод, на който ще се спра по-долу. През май 2019 г. на конференция, на която беше представен сборник с преведени на български език подбрани решения на Федералния конституционен съд на Германия, изнесох доклад на тема „Конституцията и опазването на националното природно богатство“, като същият беше публикуван в Lex.bg на 29 май 2019 г. (доклада виж тук). В този доклад направих опит да анализирам накратко конституционната уредба на изключителната държавна собственост по чл. 18, ал. 1 от Основния закон, като конкретно обърнах внимание на непоследователната и на практика дерогираща Конституцията законова уредба, ограничаваща защитата на крайбрежната плажна ивица като изключителна държавна собственост само до пясъчните дюни. Ще припомня констатираните проблеми накратко:
По силата на чл. 18, ал.1 от Конституцията крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост. В Решение № 4 от 15.06.2000 г. по к.д. № 5/ 2000 г. Конституционният съд изрично е отбелязал, че „Основният закон обявява за изключителна държавна собственост не цялата крайбрежна ивица, а само нейната плажна част“, като за останалата част от крайбрежието не трябва да има конституционна забрана да бъде обект на частна собственост. В тази връзка е отчетено, че „конституционният законодател се е съобразил с обстоятелството, че по време на приемане на Конституцията има земи край морето, които са частна собственост и се ползват за стопански и други нужди, а целта на тази конституционна разпоредба не е да се национализира цялата земя по крайбрежието“.
На тази основа е формиран изводът, че „когато пристанището е част от брега, която не се включва от крайбрежната плажна ивица, то може да бъде обект на собственост на физически и юридически лица“. Ако приемем, че по този начин Конституционният съд достатъчно ясно е определил предметния обхват на понятието „крайбрежна плажна ивица“ като обект на изключителни собственически права на държавата, то би трябвало да следва, че всяка законова уредба, допускаща върху терените, попадащи в тази територия, да се установяват и търпят собственически права на частноправни субекти, се намира в противоречие с Основния закон. Следва да обърне внимание, че според практиката на самия КС всяко незачитане на неговите актове „е нарушение на самия Основен закон, защото засяга основните принципи, залегнали в чл. 4, ал. 1 за правовата държава, която се управлява според Конституцията и законите в страната“ (Решение № 8 от 27.05.2010 г. по к.д. № 2/2010 г.). Именно във връзка с това „принципът на правовата държава изисква съобразяване с решенията на Конституционния съд като част от действащото право и точното им изпълнение“. Дадените от съда тълкувания и правни оценки трябва да се съобразяват в тяхната цялост, да не се изваждат от контекста и да не им се придава смисъл, какъвто решението не съдържа (Решение № 1 от 12.03.2013 г. по к.д. № 5/2012 г.).
За съжаление, както вече констатирах в доклада от 2019 г., законодателството, уреждащо статута на морското ни крайбрежие, изглежда до такава степен повлияно от частни интереси, несъвместими с конституционната уредба, че последната до голяма степен е изпразнена от съдържание. Така например §5, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за устройството на черноморското крайбрежие (в сила от 01.01.2008 г.) позволи запазване на „законно изградените и разрешени обекти“, както и одобряване на инвестиционни проекти по действащи (т.е. заварени от закона) подробни устройствени планове за земите в земите по зона „А“, включваща крайбрежната плажна ивица и територията с широчина 100 м по хоризонтала от границите на морския бряг или на морските плажове. Става дума за терени, които по силата на Конституцията са изключителна държавна собственост и като такива не могат да се придобиват от частноправни субекти на каквото и да е основание, вкл. реституция, доколкото цялото реституционно законодателство е прието след влизане в сила на Конституцията от 1991 г., която не само е върховен закон, но има и непосредствено действие (чл. 5, ал. 1 и 2 от Конституцията).
Тревожно е и недопустимото – от гледна точка на природни характеристики, както и от юридическа страна, ограничаване на дължимата по силата на Конституцията защита на всички обекти, попадащи в приложното поле на понятието „крайбрежна плажна ивица“, на практика само до това, което законодателят е дефинирал като „пясъчни дюни“. Твърде смущаваща е идеята, че в тяхната цялост плажовете не представляват природна забележителност и следователно не подлежат на особената закрила по Закона за защитените територии (неговият чл. 23 третира като защитени природни обекти само пясъчните дюни), тъй като идеята на конституционната уредба е да се гарантира опазването и предназначаването за всеобща полза именно на обекти, които в своята цялост са преценени като особено значими.
Това изкривено разбиране на законодателя относно обхвата на конституционната закрила на чл. 18, ал. 1 от Основния закон е намерило отражение и в Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК), в който се съдържат забрани за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж не за крайбрежната плажна ивица изобщо, а само за поземлени имоти в границите на зона „А“, в които попадат пясъчни дюни (§24 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК, обн. ДВ, бр. 27 от 2013 г.). Все в този дух чл. 17а от закона забранява строителството, промяната на предназначението и учредяването на ограничени вещни права върху дюни, попадащи в границите на зона „А“, освен в случаите, когато с влязъл в сила подробен устройствен план е предвидено изграждане на обекти с национално значение или свързани с отбраната и сигурността на страната, т.е. такава забрана за останалата част от крайбрежната плажна ивица не е предвидена. Затова пък чл. 17 позволява промяната на предназначението на тези зони и предвиждането им за застрояване, когато това е предвидено с влязъл в сила общ устройствен план на съответната община.
Изобщо не става дума за законодателно недоглеждане. Самият закон достатъчно ясно и категорично урежда пясъчните дюни като обособена част от плажната ивица – според чл. 6, ал. 1 ЗУЧК, крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, представляваща част от морския бряг към прилежащата му акватория; според ал. 2 морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата, а към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж. Колкото до понятието „пясъчни дюни“, законодателят го е дефинирал в §1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗУЧК като „образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър“.
При използвания подход, с който държавната закрила на крайбрежната плажна ивица е сведена на практика до пясъчните дюни, е въпрос на конкретна експертна преценка дали дадена плажна ивица представлява, или не дюни, с всички произтичащи от това рискове, свързани със субективизъм, съзнателно изкривяване на научните данни или погрешна професионална преценка. По-важно е, че от гледна точка на конституционната уредба липсва каквото и да е основание като обект на изключителни собственически права на държавата дюните да се третират различно от останалата част от крайбрежната плажна ивица.
Докъде може да доведе този подход става ясно, ако се посочи като пример даденото пред Варненския апелативен съд заключение на комбинирана съдебно-техническа експертиза по гр.д.№ 620/ 2014 г. (предмет на делото са поземлени имоти, попадащи в крайбрежната плажна ивица при гр. Шабла, като спорът е решен с цитираното по-долу Решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр.д.№ 5932/ 2015 г. на ВКС, 2 г.о.). Според това заключение само незначителна част (7,6 дка) от процесните имоти представлява пясъчни дюни, докато останалите са определени като „древночерноморска тераса“, „пясъчна коса“, „льосов терен“ и „пясък върху льосов терен“. За древночерномоската тераса е посочено, че „не представлява дюнно образувание, тъй като е образувана под действие на морски фактори без участие на вятъра“; пясъчната коса е „образувана от морски фактори- вълнение, течения, транспорт на наносите и не представлява дюнно образувание, тъй като вятърът не е участвал в нейното създаване“; льосът е „формиран през плейстоцена в резултат на ветровото въздействие“, но „независимо от еоловия му произход, той не е дюнно образувание поради преобладаването в зърнометричния му състав на алевритови и пелитови фракции с диаметър на зърната 0.1- 0.001 мм“; пясъкът върху льосов терен е образуван „в резултат на ветровата дейност, но не представлява дюнно образувание поради своя произход и възраст“. Без да се поставя под съмнение професионализмът на експертите и научната обоснованост на даденото заключение, примерът е показателен за това какъв ще е резултатът, ако държавата ограничи дължимата от Конституцията закрила на крайбрежната плажна ивица само до пясъчните дюни.
Впрочем, дори и дюните не са пощадени. Достатъчно е да се припомни драстичният пример, при който с решение № 568 от 17.06.2005 г. на Министерския съвет от площта на морските плажове са изключени 1 500 дка от плажната ивица в землищата на селата Шкорпиловци и Долни Чифлик (включваща най-големия комплекс от пясъчни дюни в България) и собствеността върху тези имоти е преобразувана от публична в частна, като в издадените на това основание актове за частна държавна собственост пясъчните дюни са актувани като „пасище, 10 категория“. През 2006 г. следват замени срещу земеделски земи в общините Видин, Брегово и Макреш и решение на Върховния административен съд, с което е обявена за нищожна заповедта от 1980 г. на председателя на Комитета за опазване на природната среда за обявяване на защитена местност „Камчийски пясъци“.
Законът за устройство на черноморското крайбрежие от 2008 г. удобно „проспива“ извършените преди влизането му в сила противоконституционни разпореждания с обекти, представляващи части от крайбрежната плажна ивица, като в действието си занапред щедро прокламира защита и забрана за преобразуване от публична в частна държавна собственост на морските плажове (чл. 6, ал. 4, т. 1 ЗУЧМ), което неясно как кореспондира с предвидената в цитирания по-горе чл. 17 от същия закон възможност за промяна на предназначението и извършване на строителство (а това по подразбиране предполага възможност за придобиване на собственост върху построеното) върху земеделски земи и поземлени имоти в горските територии в зона „А“, обхващаща крайбрежната плажна ивица. По този начин е създадена удобна възможност да се изграждат и притежават сгради в „земеделските земи“, като каквито са актувани и прехвърлени някои плажове съобразно разгледания по-горе конкретен пример, и тези порочни действия законът всъщност мълчаливо валидира.
Изводът е ясен – българското законодателство съзнателно и очевидно преднамерено е създало регулация, с която само частично във времево и пространствено отношение е защитило крайбрежната плажна ивица като обект на изключителни собственически права на държавата.
Затова и буди недоумение скорошното изявление на новия министър на околната среда и водите, който в интервю от 8 януари 2022 г. за „ТВ Блумбърг“ заяви, че „всички дюни по черноморското крайбрежие отново ще станат изключителна държавна собственост. Онези, които по някакви причини са преминали в частни ръце, ще бъдат откупени“. Така формулирана, заявката, която като замисъл сочи на доброто намерение да се осигури адекватна защита на дюните като защитени природни обекти и заедно с това да се отстои публичният интерес по отношение на изключителната собственост на държавата, разкрива два проблема, които будят тревога. Първият, който вече беше анализиран по-горе, се отнася до недопустимото от конституционноправна гледна точка ограничаване на защитата, която налага конституционният статут на изключителна държавна собственост на крайбрежната плажна ивица, само до пясъчните дюни. Вторият, който има и гражданскоправни аспекти, е свързан с въпроса: Как може държавата да изкупува обекти, които според собствената ѝ правна уредба са изключителна държавна собственост и следователно не могат да принадлежат другиму? Ако нещо е „придобито“ за сметка на държавата от някой друг в нарушение на закона, изкупуването (т.е. възмездяването) ли е надлежният способ за осигуряване върховенството на правото в тази хипотеза?
Изключителната държавна собственост върху дадена категория обекти на практика се изразява в установяване на забрана за извършване на разпоредителни действия от страна на собственика в лицето на държавата, както и изобщо в забрана правото на собственост да бъде придобивано и притежавано от правен субект, различен от държавата. Иначе казано, тези обекти са изключени от гражданския оборот и всякакви разпоредителни сделки с тях са нищожни поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са категоричните постановки на Тълкувателно решение 4/2009 от 07.07.2010 г. по т.д.№ 4/2009 г. на ОСГК на ВКС, посветени на сделките с предмет недвижим имоти – публична общинска собственост, които разяснения са напълно относими и за публичната държавна собственост, още повече – за изключителната държавна собственост, която не може да бъде трансформирана от публична в частна именно защото поради значимостта, която имат нейните обекти, същите могат да принадлежат само на държавата и поради това върху нея тежи конституционното задължение да не ги отчуждава (Решение № 19 от 21.12.1993 г. по к.д.№ 11/ 1993 г.).
Следователно, както пясъчните дюни, така и останалите обекти, попадащи в крайбрежната плажна ивица, които по една или друга причина са „станали“ частни, подлежат не на изкупуване от държавата, която така или иначе е останала техен собственик и следователно не може повторно да ги придобие (да не говорим, че идеята за изкупуване предполага обектът да не е изваден от гражданския оборот), а на реституция със средствата на държавната принуда, което в една правова държава следва да бъде осъществено по съдебен ред. За това не е пречка, че преди това самата държава в лицето на един или друг орган е признала правата на частноправния субект върху обекта – чрез решение за възстановяване на собствеността или чрез разпореждане (вкл. прословутите „заменки“, които на всичко отгоре причиниха наказателна процедура срещу България от страна на Европейската комисия).
В тази връзка напомням за относимите в случая разяснения на Тълкувателно решение № 5/ 2011 от 14.01.2013 г. по т.д.№ 5/ 2011 г. на ОСГК на ВКС, според които, когато държавата е страна в гражданскоправен спор за собственост, произхождащ от реституция по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя не е обвързана от административния акт за възстановяване на собствеността в случаите, когато актът е постановен в едностранно административно производство и е допустимо по нейно искане или възражение упражняването на косвен съдебен контрол (чл. 17, ал. 2 ГПК.). Както е посочено в мотивите на тълкувателния акт, когато с постановения в реституционно производство административен акт са засегнати вещни права на държавата, тя може да ги защити по общия исков ред, като предяви иск за установяване на претендираното от нея право. В случай на предявен срещу нея иск тя също може да установи, че е носител на правото на собственост върху спорния имот. За държавата това е единственият способ за защита срещу незаконосъобразен административен акт, затова не е налице пречка за осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта при релевиран от държавата довод за това. Косвеният съдебен контрол е средство за обезпечаване на законността в актовете и действията на административните органи и за отстраняване на недействителността на административните актове.
Без значение за възможността държавата да възстанови правата си върху обекти, попадащи в крайбрежната плажна ивица, е дали разпоредителните действия с тях са извършени преди, или след влизане в сила на ЗУЧК от 2008 г., който в чл. 6, ал. 4, т. 1 и 4 обявява за публична държавна собственост, която не може да бъде преобразувана в частна, морските плажове и пясъчните дюни. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Конституцията, според която крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, има непосредствено действие, което не се нуждае от опосредяване чрез закон, и сама по себе си е достатъчно основание, за да признаят за нищожни извършените от държавата разпореждания с плажове и части от тях в периода след влизане в сила на действащия Основен закон. Тъкмо на това основание с Решение № 57 от 06.07.2016 г. по гр.д.№ 5932/ 2015 г. на ВКС, 2 г.о. държавата е призната за собственик на недвижими имоти, представляващи част от крайбрежната плажна ивица в Шабла (и то не само дюни), поради което са изключителна държавна собственост и извършеното от държавата разпореждане с тях чрез замяна през 2005 г. е недействително.
Впрочем, разглежданият проблем напомня на също така абсурдното намерение на Столична община да „изкупи“ терените в Южния парк на столицата, които по един или друг начин са „станали“ частни (в преобладаващия брой случаи става дума за извършени от кмета на СО деактувания на основание чл. 1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти). Отново не е ясно как реална част от обществен парк, представляващ изпълнено градоустройствено мероприятие, може да бъде възстановена на бившите собственици – по правило реституционното законодателство предвижда като предпоставка за възстановяването имотът да съществува реално във вида, в който се е намирал към момента на отнемането. Това се отнася на практика до всички реституционни закони, в приложното поле на които могат да попадат терените в Южния парк – Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 3), Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (чл. 1, ал. 1), Закон за собствеността и ползуването на земеделските земи (чл. 10б, ал. 1). При това положение можем обаче да срещнем будещи недоумение от правна гледна точка публикации (Dnes.bg от 21.02.2021 г.), че терен в центъра на Южния парк, „изкуствено създаден с изкопаната пръст при строежа на НДК през 1981 г.“, е само един от около 100 частни имота в Южния парк, възстановени през 1990-те години като бивши ниви от землището на село Драгалевци.
Използвам случая, за да обърна внимание, че в публичното пространство твърде некоректно се спекулира с ефекта от Решение № 14 от 15.10.2020 г. по к.д.№ 2/ 2020 г., като се внушава, че това решение отваряло възможността да се строи в Южния парк на София, тъй като с него се отменял мораториумът за строителство в имоти, отредени за озеленяване. Поначало следва да се има предвид, че правилата и нормативите за устройството и застрояването на територията на Столичната община са предмет на специална уредба, която се съдържа в Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), като конкретно въпросът за срока, в който да започнат отчуждителни процедури за изграждане на обекти – публична общинска или публична държавна собственост, на територията на Столичната община по отношение на подробни устройствени планове, влезли в сила до влизането в сила на ЗУЗСО, е уреден в §23 от ПЗР на ЗИД на ЗУЗСО (обн. ДВ, бр. 31 от 2018 г.), който е предмет на висящо конституционно дело- к.д.№ 21/ 2021 г. С тази уговорка относно териториалния обхват на действие на обявената за частично противоконституционна разпоредба чл. 208, ал. 1 ЗУТ следва да се има предвид, че с решението си КС обяви за противоконституционна същата в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“, с аргумента, че в рамките на предвидения от законодателя прекомерно дълъг срок от 15 години на собствениците на отредени по устройствените планове имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване е наложено да търпят бездействието на държавната или общинската администрация, ако тя не предприеме действия по отчуждаване. Приложното поле на обявената за противоконституционна разпоредба обаче включва единствено частни имоти, предвидени за отчуждаване с оглед бъдещо провеждане на озеленителни мероприятия, и в този смисъл обявената за противоконституционна разпоредба следва да се тълкува и прилага в логическа връзка с чл. 61, ал. 5 ЗУТ: „Когато в терените, определени за озеленени площи – публична собственост, попадат поземлени имоти – частна собственост, те се отчуждават по предвидения в закона ред“.
В разглеждания по-горе случай обаче става дума за имоти, които са и са останали публична собственост на общините поради вече проведено озеленително мероприятие след тяхното одържавяване или масовизиране, именно поради което тяхното „възстановяване“ е очевидно незаконосъобразно. Дали един имот е частен, или общински е въпрос не толкова на легитимация с документи за собственост, а на обективни юридически факти, оценявани съобразно нормативната уредба, която в случая е категорична – проведеното обществено мероприятие „озеленяване“ е пречка за възстановяване на собствеността, за което са без всякакво значение издадените в нарушение на закона административни актове за реституция, заповеди за отписване от актовите книги за държавна собственост, декларирането на имота като собствен и заплащане на местни данъци и такси за него. Заплащането на обезщетения от страна на общината за повторно придобиване по силата на отчуждаване на имоти, които представляват публична общинска собственост, би било проява не просто на правно невежество, но и крайно безотговорно разходване на огромен ресурс на публични средства, които със сигурност биха могли да бъдат полезно изразходвани за други цели. Това впрочем важи с пълна сила и за обявените от държавата намерения за „изкупуване“ на „придобитите“ от частни лица плажни дюни.
Разбира се, следва да се има предвид, че с една може би немалка част от незаконосъобразно прехвърлените имоти, попадащи в крайбрежната плажна ивица, междувременно са извършени действия, които като резултат за съжаление необратимо са унищожили автентичните им природни характеристики, а и държавата би дължала значителни обезщетения за направените подобрения. За останалите незастроени имоти обаче, които са останали изключителна държавна собственост поради нищожността на извършените разпореждания, пречка за предявяване на правата на държавата не съществува.
Въз основа на всичко изложено по-горе може да се обобщи, че доброто управление не се гарантира само от добрите намерения. Необходимо е правовата държава да познава собствените си закони, както и да има волята да наложи спазването им. Само така може да се осигури справедливост при управлението на обществените процеси. А тази справедливост е несъвместима с легитимирането и съхраняването на извършените в миналото драстични нарушения при разпореждане с държавна и общинска собственост. В крайна сметка, ако държавата не може да приложи закона, за да защити изключителните си права върху обектите, които Основният закон е повелил да бъдат съхранени като такива и предназначени за всеобща полза, е крайно съмнително, че тази държава е в състояние да гарантира частните права на своите граждани.
55
Коментирайте
Супер, само че косвеният съдебен контрол е недопустим, когато е упражнен пряк съдебен контрол. А прекият съдебен контрол, поне що се касае до практически най-проблемната за държавата земеделска реституция на имоти в урбанизирани територии, приключва пред n-ския административен съд. Никоя държава не може да избяга от собствената си нормативна уредба.
В миналото-преди 20г реституцията добре се отрази на материалното добруване на някои хора от съдебната система. А после-промяната на ПУП-ове, особено край морето-допълнително. То и затова казусите на прокурорския конкурс, например през 2006 бяха доказано продадени(имаше и досъдебно производство-водено без ентусиазъм и без много зор и усилия да се стигне до резултат, което не установи ,кой от няколкото лица с достъп до казусите са ги продали…)-колкото и да е платил купувачът за казусите, инвестицията после ще се възвърне бързо и многократно. П рез 2015 раздаването на казуси беше рецидивиращо доказано. Но аз вярвам,че трети път търговия с казуси не е… Покажи целия коментар »
Специално за парковете проблемът е , че това , което много хора схващат като част от парка /Южен , Ловен и пр./ всъщност са площи или въобще извън парка /буфери/ или по подробен план са били част от парка , но не е имало никакво реализирано мероприятие . Държавата преди 1990 г не си е давала зор да реализира в цялост парковете . Блокирала е огромни терени и нищо не е застроила и благоустроила . После идват промените , хората си искат имотите и държавата им ги връща . Въпрос на законодателство . После арх.Янев ги преотрежда за жилищно строителство… Покажи целия коментар »
Публична тайна е , че има много неправомерно реституирани имоти …..но по-скоро „мачът е свирен“ . Специално за Южния парк има доста ВЛЕЗЛИ В СИЛА решения на ВКС срещу Столична община . Има , разбира се , и незаконно възстановени по административен ред имоти в цяла София , напр.в „Студентски град“ , из „Люлин“ и „Младост“ и пр. Цели жилищни комплекси са построени върху неправомерно възстановени бивши земеделски имоти . Мина много време , загубени са хиляди декари зелени площи ….Никой няма да се хване с подобна задача през 2021 г . Апропо , нали любимците на Влахов от ГЕРБ… Покажи целия коментар »
Влязло в сила решение може да бъде преразгледано-и то многократно. Ще дам пример от наказателното право-два пъти влезли в сила съдебни актове по делото Чората бяха отменяни след извънредни способи, докато не се постигна желаната от здравите сили присъда(която е крайно несправедлива-убийство има-установено в акт на ЕСПЧ, влезли в затвора -няма). Повтарям-два пъти-имаше окончатенен съдебен акт, беше отменен с извънредни способи, после наново окончателен съдебен акт, и после пак отменен с извънредни способи-и всеки път-и при редовното гледане, и при двете отменяния-крайния резултат беше коренно различен. В превод-съдебната система е шарлатания, която произволно си играе със човешки съдби. И така,… Покажи целия коментар »
Много приятна и навременна статия.
С бележката, направена по-долу за случаите, в които има произнасяне на съд и СПН (дори и грешно – интересно дали е засегнат ordre public). И че собственикът трябва да плаща само подобренията, които реши да запази.
Така е, но въпросът е дали Държавата ще има смелостта да възстанови справедливостта, завеждайки съответните граждански дела или пак ще се занимаваме със Северна Македония и присъдата на шеф Токев??? Дела трябват, а не думи по Кирил-Петковски!!!
Наистина, чудесни са разсъжденията за косвения съдебен контрол и цитираното тълкувателно решение (те са вече известни в константната практика на ВКС), но защо е премълчано и продължението на това тълкувателно решение – когато съдът е осъществил т. нар. пряк съдебен контрол на административен акт (в административен процес), недопустимо е в последващ процес гражданският съд да осъществява косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на административния акт, с който е допусната реституцията – по отношение както на Държавата, така и на Общината, т.е. те са обвързани от решението на административния съд, произнесъл се по материалната законосъобразност на адм. акт, с който е… Покажи целия коментар »
Брилянтен както винаги!
Всеки момент очакваме да му връчат Голямата награда за цялостен творчески принос към юриспруденцията.
Този предпочита други награди.
Знам, че те е яд, че си по-прост от Влахов, но просто се примири с този факт. Не можеш да го промениш
Аз съм се примирил с този факт, че съм по прост от г-н Влахов. Пиша, защото ми е смешно идолопоклоничеството и обезличаването. Между другото, ти да не ходиш на море в Крапец?
По добре да кажем, че е брилянтен, защото авторът ма статията може много лошо да навреди на критиците си. Брилянтен е!
Чудесно написан мателиал!
Но извън изложеното следва да се помисли за обезщетяване на бившите собственици на имоти в парковете – напр. в Южния парк. Това е въпрос на справедлбивост, заради безвъзмездното на практика отнемане на имоти за паркове по времето на соца.
И още нещо. необходимо е много по-точно определяне на понятието „крайбрежна плажна ивица“. Най-добре е да е съчетание между пясъчна крайбрежна ивица и при всички случаи определено разстояние от морето при липса на крайбрежна пясъчна ивица или при по-тясна крайбрежна плажна ивица.
Мат’риал.
Прав беше Баце. Прав!
От палатката пред парламента – право изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД.
Вече забравих откъде съм родом.
„Отново не е ясно как реална част от обществен парк, представляващ изпълнено градоустройствено мероприятие, може да бъде възстановена на бившите собственици – по правило реституционното законодателство предвижда като предпоставка за възстановяването имотът да съществува реално във вида, в който се е намирал към момента на отнемането“. Да се опитам да отговоря на въпроса и да разсея неяснотите на питащия – известни са уважени вещни искове срещу СО, вкл. и на ВКС, с които се приема, че част от паркове подлежат на реституция. Разбира се, неправилни са тези решения, но и те пораждат СПН. Тогава какво ще направим?! Не може да… Покажи целия коментар »
Реституцията допринесе много за материалното добруване на много магистрати, преди 20 г. После и промяната на ПУП-ове.
Отдавна ви казвам,че в съдебната система заплати не трябва да има, защото тя може да се самоиздържа, напълно законно!
Хм, проф. Близнашки споделя, че г-н Влахов НЕ става за Конституционен съдия, защото няма неговите познания, опит и развитие!
Ахахаха, никой няма опита, познанията и развитието на бащицата на Конституцията. Пред него всички сме невежи 😉
Прав сте! Проф. Близнашки си е най-най! Без неговите вицове, шеги и приказки часовете ни в ЮФ няма да са същите, които и без това за нищо не стават! Обичаме си гоооо, за най-якия преподавател <3 <3!
Амии кой каквото си е постигнал. Близнашки все пак е професор, писал научни трудове по конституционно право, обогатил науката, беше и служебен премиер. Поне по мое време, когато Георги Близнашки ми беше асистент по КП, се отличаваше наистина с голяма конституционноправна ерудиция. Докато Красимир Влахов си е един обикновен магистрат.
Близнашки се подмазваше на академик Ярослав Радев, който ни четеше лекциите по КП, беше и негов асистент, а Радев беше стожер на БКП и тяхно дете.
Още ли си носи в джоба Конституцията ,за да си прави от тази малка книжка справки /за членовете , които не ги знае/ по време на лекция ? Аз това съм запомнил от лекциите му през 1988 г. , когато беше главен асистент.
Е, за опит ако има впредвид годините… Обаче Влахов е един изключителен професионалист.
Влахов ПО-СТАВА от Близнашки за конст.съдия. Колкото и да не му се вярва на професора. Кога ще го пенсионират, впрочем, лизашки, че е мн.досаден?
Ами, проф. Близнашки ни каза, че ще се пенсионира след 2 години, след като навърши 67 г., защото имал право да преподава още 2 години, след като навършил 65. Така че още 2 години ще се радваме на присъствието му.
Две от най-големите безобразия на „Прехода“- приватизацията и безогледната реституция!!!
Чудесна статия на Влахов за второто безобразие, а за първото четете Филчев.
Влахов и Семов се редуват да разбиват професионалните среди през седмица. 🙂
Хвани единия, удари другия!
Мамини и таткови номенклатурни синчета, откърмени от детското столче със златната биба на неповторими и незаменими „юриспруденти“. Родили се да са конституционни съдии. Точно заради такива като тях сме на това дередже. Марко Семов. България като за България. БКП. Умни и красиви. И все още не можем да почистим гардероба от скелетите.
Отвратително. И досадно.
Златната биба си е безспорно предимство. Обаче това не пречи да са перфектни в областта си. А не като синът на онази върховна съдийка, който го хванаха с готови отговори на един конкурс.
Страшен кандидатстудентски Бисер си!
Понеже си безработен, пък и надежден – Лена Бориславова направо да те взима в екипа си!
Аз лично съм присъствал на интервю, давано от Семов по телефона. Без да е предупреден предварително. Е, корифей е. Брат му, Младен Семов е главен секретар на Върховния административен съд. Отново със златна лъжичка. Обаче си върши работата перфектно. Така че едното няма нищо общо с другото.
Относно Южния парк е добре първо да се запознаете с конкретния казус.Столична общинаНЕ Е изградила парка съгласно проекти и строитени книжа или голяма част от Парка нито по планове,нито по проекти е парк. Южната част на Южния парк реално по никакви дкументи НЕ Е ПАРК, изграден по законен ред. Затова и на лицата, на които имотите са отнети,възстановяването е извършено основно по РЕШЕНИЯ НА СЪД! Следователно сега Столична община следва да се научи да строи законосъоразно, като започне с отчуждаване на частните имоти.
То и южната част на парк Гео Милев вече не е парк. Има два реда блокове,че и улица , изяла от парка, ама там вече не е парк де. Преди 20г на улица Едисон имаше къщи-bduj, но днес застрояването е аoлеч по навътре в парка, от дворовете на старите къщи-първия ред блокове са в дворовете на продадените стари къщи, но втория ред блокове директно изрязоха от парка. Вече има два реда блокове, които директно изядоха от парка. Даже с оглед на симетрията да боднат и блокове от Северната част-откъм улица Калиманци! Защо не? Друго-при църквата -там отрпед имаше детска площадка-днес… Покажи целия коментар »
А за южния парк най-голямата свинщина е Ж.Г. Южен парк-хипер, мега, гига беззаконие. Там си беше парк. Също и едно посолство се появи в парка. Все едно в сентрал парк в Ню Йорк България да си построи консулство.
Освен в Южния парк-другата свинщина е в парк Гео Милев – немалка част от парка е станала „частна“, а както става ясно реституцията е нищожна. На бившите собственици на земеделски земи(това е землището на село слатина, днес парк, изграден и завършен) е незаконно да им се реституират земи в регулация-в изграден парк. Общината , на това основание да предяви искове и да се прогласи нищожноста на реституцията-на бившите собственици да им се върнат или равностойни земеделски земи, или да им се дадат компенсаторни инстументи-записи, лихвоточки.
Така е, дори блокове построиха преди години в част от парка- пълна идиотщина!!! По едно време очаквах и целият парк да се реституира и застрои от блокове. Дано поне остане това,което е в момента щото там отгледах детето си.
Свързана новина- 22 ма депутати са под карантина,та се чудих дали не я карат в неправомерно придобитите си недвижими жилищни имоти по морската ивица и по-специално- на морския бряг…
истината е, че Влахов е много висока топка, а това не се харесва на много „демократични“ талибани. Не могат да му простят, че се изправи срещу Лозан и беще избран за КС като предложение на Герб. А човека, освен, че е много умен и подготвен, има и разум в главата. Лекинко им подсказва на новите и на министърчето от Мадан, че правото не им е силната страна.
Той бе един от малкото, които се изправиха срещу Лозан и успяха.
Експертизата във Варна !!! Голяма находка! от 9 кладенеца вода кое не е баш ама точно дюни. И сигурно в.л. е прав, но това е извращение. Не остана природа в България!
Ей сега Кирчо ще спеши групата да внесе едно искане в КС. Перфектна топка от Влахов да направят нещо бързо и работещо, с което да покажат, че могат да се постигат бързи и видими резултати. А и им е в полето на интереси.
Ако наистина се е борил да спаси Корал… Има резон в това, което казваш. Нещо повече – Сандов по моему се е изказал просто без правен анализ, а сега му го прави конституционен съдия, дето се вика какво повече 🙂
Дано сезира КС, че човек като се замисли, няма кой друг освен депутати
При отдавна влезли в сила адм. актове за реституция, предлаганият в статията подход е единствено възможният. Навремето не е трябвало имотите да бъдат възстановявани в реални граници, а да им дадат компенсаторки, както се правеше при невъзможна реституция.
На практика, ако се случи предлаганото от Влахов, пак ще трябва да се плати, но на друго основание, а не защото се изкупува. Това са едни от май-флагрантните далавери в процеса на реституция
Евалла на Влахов! В защита на природата и на Конституцията! Няма ли кой да сезира КС за това законодателно безобразие?
На вниманието на Сандов и Фандъкова. Дано прочетат публикацията, ще им е полезна
Тя г-жата не чете, приготвила е милионите и ще почва да плаща, а в същност Влахов е абсолютно прав, не можеш да изкупиш нещо, което е твое. А ако го направиш, ще увредиш обществения интерес пар екселанс
A експертът Сандов понеже много чете и разбира, нали…
Той има добри намерения, но му липсва правната помощ
А госпожата се вълнува само как да прибере нещо, сега с това извиване на ръцете на държавата да плаща тока, не й прави чест. София е богат град и има пари, но тя не спира течовете и кражбите
Само тя да беше… Има доста хиени около нея.
ако това са ни конституционните съдии, Боже, пази България!