Становище на адвокатурата
Цесионерът има право на Павлов иск, ако увреждащата го сделка е преди цесията
Из Закона за задълженията и договорите
Чл. 135 Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
Цесионерът има право да предяви Павлов иск, ако сделката или действието, които го увреждат, са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор, но преди сключването на цесията. Тази позиция застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становище до Върховния касационен съд (ВКС) (пълния текст на становището виж тук).
Повод за него е образуваното тази година тълкувателно дело на Гражданската и Търговската колегии, което трябва да сложи край на противоречивата практика, създадена от самите върховни съдии (какви са позициите на отделните състави на ВКС можете да си припомните тук).
За да даде своя отговор за възможността на цесионера да предяви иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и когато увреждащата го сделка е сключена преди цесията, ВАдС прави анализ на разпоредбата. И се спира специално на нейната трета алинея, която регламентира една специфична хипотеза, при която кредиторът може да използва Павлов иск, когато действието, което го уврежда, е извършено преди възникване на вземането. В този случай законът казва, че то ще е недействително „само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора“.
„Този текст дава да се разбере, че a contrario в общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД увреждащото действие следва да е извършено след възникване на вземането, заради чието затруднено удовлетворяване е на разположение искът по чл. 135 ЗЗД“, посочват от адвокатурата.
В становището специално се подчертава разликата между възникване и придобиване на права, за да се открои, че за чл. 135, ал. 3 ЗЗД е релевантен само моментът на възникване на вземането.
Висшият адвокатски съвет се спира и на чл. 99 ЗЗД, който регламентира, че „прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното“. И обяснява, че това означава, че цесионерът го получава „такова каквото то е било в патримониума на цедента, с всичките му бонуси и недостатъци, като цесионерът е длъжен да слуша възраженията на длъжника, които той би могъл да противопостави срещу иска на цедента“.
„Това, което не преминава заедно с вземането, са правата, които произтичат от двустранното устройство на правоотношението между цедента и длъжника, например – правото на разваляне при неизпълнение, на възражение за неизпълнен договор, тези права цесионерът не може да упражни, защото не е прехвърлено цялото правоотношение – цесионерът е само кредитор, без да е длъжник. Но и цедентът не би следвало да упражни правото на разваляне не само защото не е вече кредитор (чл. 87, а. 1 ЗЗД), но и защото развалянето на договора с обратна сила ще направи прехвърленото вземане несъществуващо към момента на прехвърлянето и ще ангажира отговорността на цедента – чл. 100, ал. 1 ЗЗД. Длъжникът по цедираното вземане обаче може да упражни тези произтичащи от двустранното устройство на правоотношението възможности“, се посочва в становището по тълкувателното дело.
ВАдС заявява, че е достатъчно да се прочете третата алинея на чл. 135 ЗЗД, за да се направи извод, че „легитимацията на цесионера по иска по чл. 135 ЗЗД не зависи от това кога той е придобил вземането, защото прехвърлянето му не променя личността на длъжника, който вече е извършил измамата“.
Така според адвокатурата правилното тълкуване е, че „цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането“.
14
Коментирайте
Абе всички се правят на тарикати – и цесионерите, и длъжниците и накрая съдът решава по вътрешно убеждение, хахаха… Само не мога да разбера как длъжниците все се оказват с повече пари да надцакат.
Струва си да се види качеството на съдебния акт, с които състав на ТК през 2012 г. е застъпил обратната теза. Клони към нула… http://www.vks.bg/Dela/%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%A2%D0%9A_2019_02_%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_1.pdf това е колето имаме като някои съдии в ТК
Няма голяма връзка с темата, но си спомних за едни алчни тарикати, които бяха взели ипотечни кредити в швейцарски франкове и после като им се вдигнаха лихвите, протестираха и ревяха на жълтите павета и искаха правителството да ги обезщети. Мъка.
Прав сте – алчни тарикати имаше. Но те не бяха тези, които взеха, а тези – които отпускаха кредити в швейцарски франкове. И много добре знаеха какъв ще бъде курсът на тази валута, за да се нагушат после с високите лихви в разгара на кризата.
Становището на ВАдС е напълно логично, чудя се защо въобще има противоречива практика на ВАС.
Защото длъжникът в България винаги е привилегирован, кредиторите кучета ги яли, на тях се гледа като на богати изедници.
Точно. Културата ни е такава, но и политиката, справка – КТБ.
Моля? И кога точно. По-големи обирджии от банките няма.
Както колегата е посочил по-горе – виж решението в обратен смисъл, по моему май няма други или поне аз не съм срещал. Някой?
Не е ли на ВКС?
Траян ли пак се е вихрил и мимоходом се е позаял с проф. Калайджиев 😉
тъкмо щях да опонирам, тъй като липсваха витиеватите и излишно усложнени разсъждения по които се увлича обичният ни доцент, но хоп стигнах до втората част на становището и потвърждавам доцентът конов ще да е
Ама колеги, да мислите, че Ралица Негенцова може да напише такова становище… Шегичка. Все пак са още празници. Иначе напълно подкрепям.
Изключително важно ще е това тълкувателно решение. Лично аз напълно подкрепям становището на ВАдС.