Фондация „Институт за право и правосъдие” разработи Законопроект на Закон за българската адвокатура, който бе финансиран по Проект № BG05SFOP001-3.003-0135, с наименование „Българската адвокатура – силна и обновена”, по Оперативна програма „Добро управление“ по Процедура BG05SFOP001-3.003 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор „Граждански контрол върху реформата в съдебната система”. Законопроектът е разработен от екип от адвокати от Фондация „Институт за право и правосъдие” (ФИПП).

В рамките на проекта ФИПП разработи подробен анализ на правната уредба на адвокатурите от Европейския съюз, който дава информация за тяхното устройството и функциониране и добрите практики при упражняване на адвокатската професия. В предходни проекти на ФИПП бе извършен анализ на нагласите сред адвокатите в България за необходимите реформи в адвокатурата и в цялост на съдебната система.

Общоизвестен в адвокатската професионална общност е фактът, че действащият Закон за адвокатурата съдържа противоречия и неточности и не прилага европейските практики и стандарти за упражняване на адвокатската професия. Това мотивира ФИПП да разработи изцяло нов Закон за българската адвокатура. Законопроектът бе разработен на базата на Концепция за нов закон за адвокатурата и проведена съгласувателна политика по апелативни съдебни райони в страната, чрез работни срещи сред адвокатите за получаване на подкрепа и отразяване на предложения и становища.

Основни акценти в предложението за нов Закон за българската адвокатура са свързани с реформа в органите и структурата на адвокатурата, провеждане на преки избори за органи, завишаване на критериите за достъп до адвокатската професия, адвокатската дейност и др. Създава се Съюз на адвокатските колегии, като висш орган, в който да членуват всички адвокатски колегии в страната. Органи на Съюза на адвокатските колегии да бъдат: а) Общо събрание на Съюза на адвокатските колегии; б) Висш адвокатски съвет; в) Висш контролен съвет; г) председател на Висшия адвокатски съвет. Общото събрание на Съюза на адвокатските колегии да се състои от председателите на всички адвокатски колегии и делегати, избрани от адвокатските колегии при съотношение на представителството – 1 делегат на всеки 40 адвокати.

Основно предложение, въведено в новия законопроект, e провеждането на преки избори за органи и електронно гласуване. Централните и местните органи на Адвокатурата, ще се избират чрез провеждане на преки избори, с гарантирана тайна на гласуването и информирано свободно волеизявление на всеки адвокат. Изборите ще се провеждат чрез електронно дистанционно гласуване, като за целта се създаде информационна система за електронен избор.

В законопроекта подробно се регулира адвокатската дейност, уреждат се права и задължения при взаимоотношенията на адвоката с колеги адвокати, с клиенти, с насрещната страна, с органите на адвокатурата, с органите на съда и други органи и служби. Разписани са текстове, които касаят условията на труд на адвоката, отпуски и почивки, зачитане на личния и семеен живот на адвокатите, ненакърнимостта на доверителната връзка и служебната кореспонденция с техните клиенти, като съответно се предвиждат мерки за защита и санкции. Въвежда се предложение за Данъчни и осигурителни облекчения и компенсации и/или социално подпомагане за адвокатите от публичния бюджет при извънредни положения и форсмажор.

Регламентира се правото на реклама на адвокатската дейност при определени условия. Не на последно място, се развива и уредбата на адвокатското възнаграждение, което се определя по свободно договаряне с клиента въз основа на писмен договор. Въвежда се Методика за определяне на адвокатските възнаграждения, която следва да се изготви от Висшия адвокатски съвет и да бъде одобрена с акт на Министъра на правосъдието, с цел спазване на принципите на свободна и лоялна конкуренция в Европейския съюз. Регламентират се случаите, при които размерът  на дължимото адвокатско възнаграждение не може да бъде по-нисък от определения, по реда на Методиката, минимален размер за съответния вид адвокатска услуга или помощ.

Методиката следва да изпълни следните цели:

1. Да се гарантират законово закрепени размери на възнагражденията, присъждани от съдилищата като разноски и да се елиминира правната несигурност, като се създаде предвидимост на негативните последици от всеки един процес за потребителите на правни услуги;
2. Да се гарантират еднакви процедури и размери при определяне на възнагражденията от Адвокатските съвети при липса на договор;
3. Да се обобщят индикативните данни за обичайните минимални възнаграждения на правните услуги в България и да се даде възможност на адвокатите, които не разполагат със собствени тарифи, да препращат към нейните правила при сключване на договори за правна защита.

Запазва се правната уредба на Единния регистър на адвокатите в България (ЕРАБ), който представлява публична база данни, съдържаща регистърна информация за адвокатите в България, младшите адвокати, адвокатските сдружения и дружества, чуждестранните адвокати и адвокатските сътрудници.

В предлагания законопроект са разписани подробно и дисциплинарната отговорност, и дисциплинарното производство, като се въвежда Дисциплинарна комисия към адвокатските колегии и Висша дисциплинарна комисия.

При провеждане на дисциплинарните производства ще се прилагат принципите и разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.

Можете да се запознаете със законопроекта на Закон за българската адвокатура на следния линк: https://filj.eu/wp-content/uploads/2022/07/proekt-na-Zakon-za-Bulgarskata-advokatura.pdf

Всички документи, свързани с проекта и изготвянето на Законопроекта са достъпни на интернет страницата на ФИПП: www.filj.eu.