Правната комисия прие промени в ГПК, АПК и НПК:
Участие на страна по дело чрез видеоконференция – само при особени непредвидени обстоятелства
Спор за доброволното събиране на дългове от ЧСИ ескалира до предложение за отмяна на цялото заповедно производство
Само особени непредвидени обстоятелства могат да станат причина страна да поиска да участва в съдебното заседание чрез видеоконференция, а да не се яви лично в залата. Това прие днес правната комисия в парламента и гласува на второ четене изменения в Гражданския процесуален кодекс, а чрез него и в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) за въвеждане на видеоконференцията в правораздаването.
Участието на страните чрез видеоконференция в процеса беше регламентирано в нов чл. 135а в ГПК. В него народните представители записаха: „Всяка страна може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция, когато тя или неин представител не е в състояние да се яви непосредствено пред съда поради особени непредвидени обстоятелства“.
Новите правила в ГПК предвиждат, че при видеоконференцията страната или неин представител присъства в специално оборудвано за целта помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест. Т.е. не се регламентира възможност ищец или адвокатът му да участват в заседанието от дома си, ако например са поставени под карантина.
„Видеоконференцията не трябва да е възможност за някой, който отиде на курорт например във Велинград, да иска да не се яви в съдебната зала. Тя изключва непосредствеността в правораздаването, а тя е гаранция за законосъобразност и справедливост, затова трябва да има някакви специални обстоятелства, които да я налагат, а не да се разрешава просто ей така. Инициативата при всички случаи трябва да изхожда от страната, а преценката дали са налице тези обстоятелства я прави съдът“, обясни адвокат Валя Гигова.
Оформи се дискусия дали е ясно кои обстоятелства са особени и непредвидени и дали няма опасност от прекален субективизъм при преценката им, но Гигова обясни на депутатите, че съдебната практика отдавна е изяснила този въпрос, тъй като ГПК в няколко свои разпоредби използва това понятие.
Правната комисия прие и че съдът може да събира доказателства чрез видеоконференция. Това може да стане само по искане на страна. Съдът служебно може да разпореди изслушване на вещо лице по този начин. Разпитът на експерт чрез видеоконференция е допустимо, „когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства, вещото лице не може да се яви пред съда по делото и се намира извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото“.
Съдът определя датата и часа на провеждане на заседанието, в което ще се използва видеоконференция, след проверка на възможността за провеждането ѝ с най-близкия районен съд по мястото на пребиваване на страната, свидетеля или вещото лице, съответно в мястото за лишаване от свобода или ареста, където се намира лицето, записаха още народните представители в нов чл. 156а в ГПК.
Като изрично се регламентира, че свидетелите, страните и вещите лица, чиито изявления ще бъдат изслушани чрез видеоконференцията, се призовават за датата и часа на съдебното заседание, като им се указва съдът, в който следва да се явят.
Когато отидат там, съдебен служител или такъв на затвора или ареста, ако връзката се осъществява от там, ще трябва да провери самоличността им.
Освен това се предвиди, че за всяка видеоконференция задължително ще се изготвя видеозапис, който ще се прилага към делото. Той ще се пази до изтичане на срока за съхраняването на делото.
В ГПК беше въведено и определение за „видеоконференция“ – „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участници в процеса, намиращи се на различни места, позволяваща записване и съхраняване на информацията на електронен носител“.
Правилата за видеоконференцията в АПК отчитат спецификите на административния процес. Там тя беше предвидена като възможност още на фазата на производството, която се развива пред административния орган. В момента чл. 46 от кодекса дава възможност, ако то е пред орган в един град, но се искат сведения, обяснения или показания от човек, който се намира в друго населено място, те да се съберат от териториалното подразделение на дадената администрация там. АПК дава възможност тези действия да се извършат и по телефона.
С приетите днес от правната комисия изменения в чл. 46 АПК се предвижда, че това устно изслушване на човек от друго населено място в административното производство може да се извърши и чрез видеоконференция. „За всяко процесуално действие, извършено чрез видеоконференция, водещият производството административен орган съставя протокол и се вписват данните на всички участници във видеоконференцията и на лицето, което ги е удостоверило. За извършената видеоконференция, след уведомяване на участниците в нея, се изготвя видеозапис върху електронен носител. Видеозаписът се прилага към административната преписка“, записаха депутатите в чл. 46 АПК.
Освен това в АПК се предвижда възможност (чл. 96) чрез видеоконференция да бъдат изслушани и заинтересованите страни в производството по оспорване на административния акт пред по-горестоящ орган. Изрично се създава възможност (в чл. 171 АПК) съдът да изслушва страни и вещи лица чрез видеоконференция.
Що се отнася до наказателния процес, в НПК се предвиди възможност в делата по контрол на вече взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (чл. 65 НПК) да се използва видеоконференция. Ново изречение в третата алинея на чл. 65 НПК предвижда: „Когато това няма да попречи за упражняване на правото на защита, с негово съгласие задържаният обвиняем може да участва в делото и чрез видеоконференция, като в този случай самоличността му се удостоверява от началника на затвора или началника на ареста или техен служител“.
Депутатите приеха още, че разпит на защитен свидетел може да се извърши и чрез видеоконференция (нова ал. 11 в чл. 139). А в чл. 143 НПК записаха, че „очна ставка може да се направи и чрез видеоконференция, когато обвиняемият се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина“.
В НПК беше предвидена възможност затворници да участват в делата по исканията си за условно предсрочно освобождаване, като изрично се записа, че това ще е допустимо, когато няма да попречи за упражняване на правото на защита и със съгласие на осъдения.
Всички тези разпоредби бяха приети от правната комисия без големи спорове, като само от БПС заявиха, че предпочитат да се въздържат, а не да гласуват „за“, тъй като не са убедени в прецизността им, въпреки че принципно ги подкрепят.
Големият спор за доброволното събиране на вземания
Всичко това продължи до момента, в който трябваше да бъде обсъдено и гласувано предложението на Христиан Митев за създаването на нов чл. 428а в ГПК, който да уреди т. нар. процедура за доброволно събиране на вземания от съдебните изпълнители (повече за нея можете да си припомните тук).
Още преди началото на дискусията Митев предложи нов вариант на разпоредбата, която да е не чл. 428а, а чл. 426а и вече да не се нарича за доброволно изпълнение, а за доброволно плащане.
И спорът се отприщи.
Първо Явор Божанков от БСП заяви, че с колегите му са твърдо против съдебните изпълнители да събират доброволно вземания. „Това предложение е лобистко и чрез него се деинституционализират съдебните изпълнители. Те ще станат един вид колектори и ще се водят от чисто финансови принципи“, заяви той.
„По тази логика аз квалифицирам вашето изказване като лобистко в полза на колекторските фирми“, отвърна му Митев.
Адвокат Гигова пък припомни категоричното несъгласие на Висшия адвокатски съвет да се приема подобна разпоредба.
„Идеята да се прави доброволно изпълнение от орган, натоварен с публична власт, е дълбоко порочна. Не само, че няма място в ГПК, който урежда производствата по граждански дела, но и от гледна точка на народопсихологията е изключително опасно – хората знаят, че когато съдебен изпълнител иска нещо от тях, трябва да го изпълнят, иначе ги заплашва санкция“, каза тя.
И допълни: „Задача на адвокатурата е да посредничи за доброволното решаване на правните спорове, а ролята на съдебния изпълнител е да осъществи държавната принуда. Нека всеки да си знае мястото“.
Омбудсманът Диана Ковачева я подкрепи, като подчерта, че ще се получи смесване на правомощията по принудително събиране на задълженията и по доброволното. Каза и че я притеснява, че не се изисква документ, който доказва вземането, за да започне процедурата.
„Във Франция и в Сърбия винаги се изисква документ за съществуването на дълга. Освен това във Франция този способ се използва само за събиране на малки вземания – до 5000 евро и процедурата е изцяло онлайн през специална платформа и няма никакъв контакт между съдебния изпълнител и гражданина“, каза Ковачева. И заяви, че няма защита за длъжника, няма и гаранции за контрол на съдебните изпълнители.
Така се стигна до там вносителят Митев да заяви, че ще предложи от ГПК да отпадне цялата глава за заповедното производство. „Всички аргументи срещу предложението важат с пълна сила и за заповедите по чл. 410 ГПК – и там няма документ и там не се прави никаква проверка на вземането“, заяви той. След това, точно преди председателката на комисията Анна Александрова да подложи на гласуване предложението му за заличаване на заповедното производство, заяви, че го оттегля и го е направил, за да илюстрира абсурда в тезите на опонентите си.
В защита на доброволното събиране на вземания се изказа председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев. „Смисълът на тази процедура е да не се стига до съд, да не се увеличават задълженията заради хонорари на адвокати и такси на съда и на съдебните изпълнители. Съдебният изпълнител не упражнява никаква принуда. Длъжникът казва просто – не дължа и тя се прекратява. Не плаща два месеца – и тя се прекратява. За нея плаща кредиторът. И като чуя, че не е била в полза на длъжника, душата ми се бунтува“, заяви Дичев.
Заради коментарите, че ако събират доброволно вземания, ЧСИ ще загубят безпристрастността си, той каза: „За нас е много обидно всичко, което слушаме тук. Кредиторите и в момента внасят авансово такси, това значи ли, че в продължение на 15 години понеже кредиторът ни е платил таксата, сме пристрастни“.
На финала с два гласа „за“, 7 „против“ и 9 „въздържал се“ разпоредбата не беше приета от правната комисия. Тя я отхвърли и на първо чете, а после пленарната зала я подкрепи, така че развръзката за доброволното събиране на дългове от ЧСИ предстои.
34
Коментирайте
Що е ГЕРБ, все е правен инвалид!
Гигова дрънка простотии -какъв е смисъла от видеоконференция,когато пак ще ходиш до съда – ми нали това е удобството: да е от дома, от курорта, навсякъде ,без да се разхождаш..това е все едно да има И-нет, ама да ходиш после да подписваш писмото на хартия..да не говорим че тази мизерна стая, 100 пъти ще се изкашлят,изхрачат,изкихат и изпърдят 100 човека на ден – ето ви бъдещите огнища на зараза….и тази Гигова все все прави на умна,все дава акъл, ама нещо никак не са й удачни идеите
Ама много щяха да са й удачни идеите, ако беше подкрепила Дичев?
Пак недоразбрали. Първоначалният проект касае само видеоконференция от друг районен съд. Не го е измислила Гигова, а вносителя, защото чрез тези промени се транспонира директива относно възможността видеоконференцията да замести непосредственото участие в процеса в съдебната зала, затова се осъществява чрез връзка от съдилищата, обезпечена от ВСС и се финансира с европейски средства. Ама ей така, само да си пишете, разбрали, недоразбрали.
Цялото шоу е за да се обединят най-накрая официално колекторите с ЧСИ. И да изядат хляба на тия нахални адвокати, които си позволяват да се намесват и да депозират в районните съдилища искове по чл. 439 от ГПК. Тя и перемция настъпила и общата давност по ЗЗД минала, изтекли петте години, ама нахално колекторче отива при чесеи-то, то пък убеждава длъжника да си плати доброволно (щото раиш ли, чесеи-то не е компетентно да се произнася по давностните срокове). Да таковаме наред баба и дядо за сметки към мтел отпреди 10 години. Че синовете и внуците на баба и дядо се… Покажи целия коментар »
Да, много е хлъзгав г-н Дичев, почти се просълзих, като прочетох това- В защита на доброволното събиране на вземания се изказа председателят на Камарата на ЧСИ Георги Дичев. „Смисълът на тази процедура е да не се стига до съд, да не се увеличават задълженията заради хонорари на адвокати и такси на съда и на съдебните изпълнители. Съдебният изпълнител не упражнява никаква принуда. Длъжникът казва просто – не дължа и тя се прекратява. Не плаща два месеца – и тя се прекратява. За нея плаща кредиторът. И като чуя, че не е била в полза на длъжника, душата ми се бунтува“,… Покажи целия коментар »
И като е шоу за обединение защо колекторите харчат толкова много пари само и само доброволното да не се приеме?! В НС, медии, адвокати, цели партии са впрегнати, вкл. и Вадс, както и една група от глупави тролове, които се опитват да заблудят хората, че се взимало нещо от адвокатите. Ще загубят само колекторите и затова е целият този платен вой срещу нещо, което всеки нормален човек разбира, че е в интерес на хората и съдилищата
Да добавя , че законодателят пропуска един „дребен“ проблем с т.нар.затворнически дела . Половината затворници у нас водят безумни дела , за да се разхождат . За тях трябва да има видеоконференция по преценка на съда , а не да ги разхождат от съдебна охрана и да се харчат грешни пари . Накрая някой убиец ще избяга и ще стане проблем .
Няма лошо да има видеоконференция , но доста пари ще трябва да се похарчат , за да се оборудват съдебни зали , да се назначат допълнително технически експерти и пр. Не виждам в СРС и СГС как би се случило при толкова много състави и зали . А може да се използва за процесуална злоупотреба – 1 минута преди да почне делото да цъфне молба за видеоконференция . По-лесно е да се отложи делото отколкото да се обърка целия график на съда …..
Тези промени касаят осъществяване на видеоконференция, не от дома или офиса, а от специално оборудвана стая в районния съд или местата за лишаване от свобода, където се намира страната, свидетеля или вещото лице. По отношение на доказателствата видеоконференцията на практика замества делегацията, защото макар и опосредено технически участието в заседанието е лично. Комуникацията се осъществява чрез система, одобрена от ВСС и е само между съдилищата. По отношение на ситуацията с пандемията трябва да се приемат специални правила за провеждане на заседания чрез видеоконференция по подобие на повечето европейски държави и по подобие на тези, които действаха по време на извънредното… Покажи целия коментар »
Поредните безумни промени на нашите умни нормотворци.
Това, че ищец или адвокатът му нямат право да участват в заседанието от дома си, ако например са поставени под карантина, не е ли в разрез със засилените мерки?
Е, какви повече особени и непредвидени обстоятелства от факта, че пандемията е в апогея си.
Подкрпемя Дичев
Мисля, че не е нормално да не се вземат никакви противоепидемични мерки и те да са ограничени, като вид
По мое мнение нямаме голям избор и трябва да ограничим разпространението
Един да има добри аргументи и масово да му се скача. Защо е нужно>?
Защото явно това е последното, което има значение. Важното е колко пари са платили колекторите за техния аргумент.
И според мен Дичев е прав
Опредлеено трябва дфа се вземат мерки за да се спре разпространението
Според мен нещата са такива, че трябва да има повече опции за видео конференции
Естествено. При тази пандемия трябва да вземаме превантивни мерки.
В ситуацията с ковида и всякакви бъдещи зарази и извънредни положения не разбирам защо не се въведе видео връзката без условности? Никой не ходи на почивка в такава ситуация.
Сърбите вече го въведоха при тях, произнасят присъди, разпитват свидетели и обвиняеми и засега никой не е изревал.
Валя Гигова какво се изказва – има ли представа, че хората често забравят малки задължения – местят се от квартири, забравят някакви сметки, нещо не си доплащат, всякакви неща – които всъщност за някого са загуба, така че едно допълнително подсещане е приемлив вариант, аз съм практик и – го знам от първа ръка, правилно е решението. Конференциите са идеално нещо – за какво ще ходя до съда в Бяла Слатина (отлична кухня имат в ресторанта до съда), ако може да се реши нещо бързо – аман от клечане по съдебните зали. Трябва да го приложат и за адвокатите –… Покажи целия коментар »
Разрешаването на споровете преди съда, отсрочването и разсрочването е работа на адвакатите, а не на съдебните изпълнители. Адвокатите съветват и защитават, а съдебните изпълнители осъществяват държавна принуда при липса на доброволно изпълнение.
Аргументите на Дичев ми се струват релевантни и адекватни и защо му скачат толкова?
Браво, Дичев!
Те аргументите на Дичев са ясни, намаляха им печалбите на чси, и искат да бръкнат в джоба на адвокатите.
Борба за надмощие .. колектори-адвокати-чси и показване на мускули. Явно никой не го вълнува какво е добре за хората. Ако имам една допълнителна опция да заявя: плащам, респ. не дължа, реално не виждам как ще ми навреди това. А може би.. на някого ще бръкне в джоба? ..
Чудя се с какви софтуери ще се осъществява видеоконферентната връзка? Сигурни ли са?
Съдиите и адвокатите знаят само Вайбър и Скайп, които са най-скапаните. Не знам как ще стане работата…
И дали въобще ще стане. Скайпа въобще не е подходящ. Остаряло приложение, което накъсва сигнала и само ти къса нервите.
По темата
-
Дистанционно изслушване на страни, свидетели, вещи лица и превод влизат в ГПК, АПК и НПК
-
Адвокатурата „скочи“ срещу идея ЧСИ да събират доброволно малки дългове
-
Критичен преглед на критиките срещу процедурата за доброволно изпълнение
-
Съдебни изпълнители да събират доброволно вземания – защо „да“ и защо „не“
Стига наглост-събирането на вземания по цял свят и у нас е работа на съдебните изпълнители!
А щом Барни Ръбъл, Мая Манолова, Диана Ковачева, Валя Гигова и БСП се напъват толкова срещу доброволното изпълнение веднага ставам негов убеден привърженик!