Уредба на съобщенията по АПК след промените от септември 2018 г.
Във всички процесуални кодекси има съществени проблеми при изпращането на съобщения до страните и другите участници в процеса. На първо място, страните следва да бъдат ефективно, а не само формално, уведомявани. Вторият проблем е не да им се оставя съобщение да получат документи от съответния държавен орган, а да им бъдат доставени и връчени тези документи едновременно с получаването на съобщението. Това пести много време на гражданите, организациите и останалите участници в процеса. Третият проблем е да се преодолее нежеланието на даден гражданин или организация да получи определено съобщение и в частност призовка. До голяма степен с промените в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) от септември 2018 г. тези проблеми се преодоляват. Естествено е при прилагането на нова нормативна уредба да има и въпроси, които следва да се изяснят от доктрината и практиката.
АПК направи голяма крачка напред и при изпращането на исканията, жалбите и исковете до административните органи и съдилищата по електронен път.
С промените в АПК от 2018 г. за първи път се уреди по общ за всички административни производства начин съобщаването, в частност обменът на документи в административното производство и се проведе коренна реформа, съобразена с достиженията в областта на информационните технологии и с приложимите норми на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и Съвета, Закона за електронното управление, Закона за съдебната власт, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и други закони и нормативни актове. Промяната касае:
- реда, по който заинтересованите граждани и организации сезират компетентния орган;
- реда за изпращане на съобщения и в частност - за връчване на съобщения и призовки на страните в административното производство - граждани или организации;
- реда за изпращане на електронни съобщения между други участници в административния процес - държавни органи, вещи лица и др.
Нововъведенията са предпоставка за поетапно много по-съществено прилагане на електронната идентификация и на обмена на електронните съобщения в административните производства и в крайна сметка - за ускоряването им и улесняване на извършването на процесуалните действия. Те гарантират повишаване на доверието, прозрачността, бързината, качеството на предоставяните услуги и удобството на получателите им.
Исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, исковете и приложенията към тях могат да се подават до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции[1] и организациите, предоставящи обществени услуги[2] по електронен път по реда на Закона за електронното управление (ЗЕУ) в производствата пред административните органи, съответно по реда на Закона за съдебната власт (ЗСВ) – пред органите на съдебната власт, а също и чрез лицензиран пощенски оператор, както и по факс или по друг начин, оповестен от съответния орган на интернет страницата му. На практика всички административни и съдебни органи предвиждат възможност искането за издаване на акта да се направи писмено на определеното в органа място. Ако в АПК или в специален закон е предвиден друг начин на подаване, този начин може или следва да бъде използван в зависимост от конкретната уредба на специалния закон. В чл. 28, ал. 1, т. 6 АПК се предвижда административните органи да осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. От тук следва, че гражданите и организациите могат да подадат или направят изявлението си в седалището на администрацията на органа. Гражданите могат да подават исканията си и устно. Организациите подават искането си писмено. Устното подаване до органите на съдебната власт е недопустимо, съобразно изискванията към жалби и искове до съда в АПК. Изключение би могло да се предвиди само в специален закон.
До 10 октомври 2019 г. административните органи, съдилищата, прокуратурата, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги са задължени да осигурят техническата възможност исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, исковете и приложенията към тях да могат да се подават по електронен път по реда на ЗЕУ в производствата пред административен орган или съответно по електронен път по реда на ЗСВ в производствата пред съд.
Както ще видим и по-нататък, искането за откриване на производството пред административния орган може да е писмено или устно (за граждани) съгласно чл. 29, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 29, ал. 2 АПК, когато искането е писмено, задължителен атрибут е подписът на съответния гражданин или на представляващия (представляващите) организацията или на съответния държавен орган, а също и идентификация на заявителя, която се постига чрез посочване на името и адреса му. След като искането е направено в писмена форма, то трябва да е подписано. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. По аргумент на противното другите електронни подписи, за които не се предвиждат толкова гаранции за сигурност, нямат тази сила. От това следва, че когато искането се подава по електронен път, то следва да съдържа квалифициран електронен подпис (по смисъла на чл. 3, т. 12, а също и чл. 28 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и Съвета и съответно чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги).
Квалифицираният електронен подпис свързва по уникален начин с титуляря на подписа и е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол и едновременно само квалифицираният електронен подпис може да бъде лесно проверен чрез удостоверението за електронни подписи и най-вече от наличието му в регистъра на удостоверенията (чл. 25, ал. 5 и чл. 28 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги). Чл. 27 на Регламент № 910/2014 урежда използването на квалифицираните електронни подписи в публичните услуги. Предоставянето на квалифициран електронен подпис става от съответния доставчик на удостоверителни услуги, който следва физически да се убеди в автентичността на физическото лице. Самият електронен подпис се полага като поначало се използва хардуерно устройство (най-често USB памет) и вкарване на ПИН код от притежателя на хардуерното устройство. Все повече се утвърждава като оптимално да се използва чипът на личните карти като необходимото за тази цел хардуерно устройство, което гарантира точна идентификация и широки възможности за използване.
Според чл. 25, т. 3 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение, издадено в една държава членка, се признава за квалифициран електронен подпис във всички други държави членки. При все по-засилващите се международни елементи на административните производства в рамките на ЕС, това е основание за широко използване на квалифицирания електронен подпис съгласно Регламент 910/2014.
Поради изложените в предишния параграф аргументи всички електронни съобщения (под формата на данни, съдържащи се в електронно изявление, предназначени да бъдат изпратени и получени по електронен път) от държавните органи до други държавни органи, които са участници в производството, до страни в производството, до адвокати и до други участници в административното производство, следва да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис, освен ако специален закон не предвижда друг ред.
Подаването на искането е строго регламентирано от правото. То следва да бъде в определена форма, до точно определен орган, слага началото на административното производство и поради това при подаването като електронно съобщение следва да има доказателство за изпращането и получаването на данните и да защитава предаваните данни срещу риск от загуба, кражба, повреда или непозволени изменения. Съгласно чл. 3, т. 36 от Регламент (ЕС) № 910/2014 тези изисквания могат да се гарантират само чрез „квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“ (чл. 44 от Регламент № 910/2014). Съгласно чл. 43, т. 2 от Регламент № 910/2014 данните, изпращани и получавани чрез използване на услуги за електронна препоръчана поща, се ползват от презумпцията за цялост на данните, за изпращане на тези данни от идентифицирания изпращач, тяхното получаване от идентифицирания получател и за точност на указаните чрез квалифицираната услуга за електронна препоръчана поща дата и час на изпращане и получаване на данните.
АПК изисква електронното съобщаване в производството пред административен орган да става по реда на ЗЕУ. Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 ЗЕУ този закон урежда дейността на административните органи, лицата, осъществяващи публични функции и на организациите, предоставящи обществени услуги при работа с електронни документи, предоставянето на административни услуги по електронен път и обмена на електронни документи между административните органи.
За да има яснота, ще дам законовите понятия за два от използваните в настоящото изложение термини.
Според ЗЕУ връчването на електронните изявления от доставчиците на електронни административни услуги може да се извършва чрез изпращане на съобщение на електронния адрес, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за сигурно връчване или от единния портал по чл. 12, ал. 1 ЗЕУ. От тук следва, че електронното съобщение представлява електронен документ, който е бил изпратен и получен от адресата по електронен път.[3] А електронното съобщение, по смисъла на ЗЕУ, предполага не само получаване на съобщението, но и възможност за изтеглянето му, доколкото в същия закон или в по-специална разпоредба на друг закон не е предвидено друго.
Според Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Ето защо, всеки електронен документ отразява нечие словесно изявление.
Вижда се, че електронното съобщение има за цел да пренесе информация по електронен път до ограничен кръг лица. Тази информация би следвало да е записана на електронен носител и представлява електронен документ. Следователно когато електронният документ е обект на пренасяне посредством електронна съобщителна услуга, той представлява електронно съобщение. ЗЕС урежда съобщенията чрез обществена електронна съобщителна услуга, но в по-общ смисъл - извън този закон - съобщението може да се предаде и чрез друга съобщителна услуга, която да не е обществена. В правно значимите производства съобщителната услуга трябва да е обществена.
От гл.т. на българското право понятието „документ“ представлява вещ, върху която (или в която) с писмени или електронни знаци е материализирано изявление.[4] Не е задължително документът да е подписан. Чертежите, снимките, печатите-пломби, пътните знаци, аудио и видеозаписите не са документи, а веществени доказателства по нашето право, защото не материализират писмено изявление.[5] Вижда се, че значението на понятието „документ“ и съответно на „електронен документ“ по българското административно и гражданско право е по-тясно от понятието за електронен документ в Регламент (ЕС) № 910/2014. При това положение следва да се уточнява в кой смисъл се използва понятието. В случая не става въпрос за противоречие на понятията, защото те се използват в различни случаи. И по-точно - когато изявленията се правят в писмена форма в административния процес, електронният документ ще съдържа изявление, материализирано с писмени знаци. С оглед на изложените понятия, изводи и съобразно разпоредбите на АПК в административния процес електронното съобщение представлява електронен документ с писмени знаци, подписан с електронен подпис, който е изпратен чрез електронна съобщителна услуга. Към него може да са приложени всякакви други документи в електронен вид, независимо дали са подписани или не, включително и електронни документи по смисъла на Регламент № 910/2014. Естествено, в огромния брой случаи те са подписани. ЗЕУ само на едно място използва термина „електронно съобщение“ - чл. 35. За съобщение се говори и в чл. 26 и чл. 33, където, макар да не е упоменато изрично, че съобщението е електронно, се има предвид точно електронно съобщение. Навсякъде другаде в закона се говори само за електронни документи, които са били обект на пренос чрез обществена електронна съобщителна услуга. В по-нататъшното изложение ще съм точен в съответствие с терминологията в АПК и отчитайки вложения смисъл в понятията на Регламент (ЕС) № 910/2014 и останалите упоменати закони, ще употребявам термина „електронно съобщение“, включващо основното изявление, материализирано в електронен документ и евентуално приложените към него електронни документи.
ЗЕУ употребява термина „електронни услуги“. При разглеждането на съотношенията между понятието административна услуга и индивидуален административен акт се установява, че административните услуги са индивидуални административни актове и обратното - стига определението на индивидуален административен акт по АПК да включва волеизявленията на административни органи, издадени по искане на граждани и организации. Съответно, извън производствата по изключените от АПК актове, извършването на административната услуга представлява производство по издаването на индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Т.е. става въпрос за използване на различни термини в различните закони, като в някои от тях - извън АПК - не се използват утвърдените в административното право термини като например понятието по АПК за индивидуалните административни актове.
За да няма съмнение в теоретичните интерпретации, §8 АПК изрично указва, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.
По силата на определението на АПК за индивидуален административен акт волеизявленията на административните органи по предложенията и сигналите не са индивидуални административни актове по смисъла на АПК. Съответно производствата по предложенията и сигналите не са производство по издаване на индивидуални административни актове. Освен това, АПК изрично урежда специално производство по сигналите и предложенията и изрично урежда актовете по предложения и сигнали да не бъдат обжалвани.
Ще видим по-долу, че в Закона за администрацията под понятието „административна услуга“ се разбира и „извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице“. Тези действия ще са индивидуални административни актове само ако са насочени конкретно към правната сфера на гражданите и организациите, т.е. ако засягат техни законни интереси. Но ако искането до административните органи е законово уредено и поради това подаването на изявление до административните органи от граждани или организации е реализация на правен интерес, но правното действие или актът на административния орган не засягат личната правна сфера на гражданите или организациите, т.е. не засягат техни законни интереси, това няма да бъде индивидуален административен акт по смисъла на АПК. Тук се включват и предложенията и сигналите по АПК, които, след като са уредени от закона, представляват реализация на законен интерес на гражданите и организациите, но не създават задължения за гражданите и за организациите и не засягат техни конкретни права и законни интереси. От това следва, че предложенията и сигналите не са индивидуални административни актове по смисъла на АПК и съответно производствата по предложенията и сигналите не са производство по издаване на индивидуални административни актове. Такава е и уредбата на АПК, който предвижда специални производства по сигналите и предложенията и установява тяхната необжалваемост.
ЗЕУ обаче, както и редица други закони, следвайки широката формулировка на Закона за администрацията, включва в понятието „административна услуга“ и предложенията и сигналите.
Електронните адреси се определят съобразно издадена въз основа на ЗЕУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги[6].
Съгласно ЗЕУ Държавната агенция „Електронно управление“ изгражда и поддържа единен портал за достъп до електронните административни услуги и система за сигурно връчване. От правилата на ЗЕУ и на споменатата Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги може да се заключи, че чрез този портал и през тази система се осъществява услуга за електронна препоръчана поща. В момента през портала нито може да се заяви услуга, нито да се получи - той е чисто информационен. Не е ясно защо порталът и системата са разделени в закона. Би следвало да бъдат интегрирани, което ще е улеснение.
Стриктно погледнато, системата за сигурно връчване не е система за предоставяне на услуга за квалифицирана електронна препоръчана поща, защото тя не се оперира от сертифициран доставчик. Но пък за сметка на това е законово уредена, което ѝ дава не по-малка степен на сигурност за всички нейни ползватели. С оглед на унификация, би следвало порталът и системата за сигурно връчване да бъдат оперирани от сертифициран доставчик и по този начин чрез системата ще се предоставя квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща.
Полагането на квалифициран електронен подпис става като нещо отделно от ползването на портала или системата.
Чл. 26, ал. 1 ЗЕУ изрично постановява, че при извършването на административни услуги, т.е. в производството по издаване на административни актове, могат да се използват и други системи за квалифицирана електронна препоръчана поща, които отговарят на изискванията на ЗЕУ и АПК, а не само изградените от Държавна агенция „Електронно управление“. Системите за сигурно електронно връчване (т.е. за предоставяне на услуги за електронна препоръчана поща) трябва да отговарят на изискванията на чл. 27, ал. 5 от издадената въз основа на ЗЕУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги.
Следователно електронните съобщения в административното производство пред водещия производството административен орган, доколкото в АПК няма предвидени изрично други правила, се осъществяват по реда на ЗЕУ и по-точно чрез изградения Единен портал за достъп до електронните административни услуги, информационна система за сигурно връчване и други квалифицирани услуги за електронна препоръчана поща, които са в съответствие със ЗЕУ и наредбите, приети въз основа на него.
Правният ефект на електронното подаване на изявления (исканията, сигналите и предложенията, жалбите, протестите, молбите, приложенията) към административните органи се определя съгласно чл. 20, ал. 5 от издадената въз основа на ЗЕУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Заявлението за извършване на административна услуга, т.е. за издаване на индивидуален административен акт се счита за получено от водещия производството административен орган (така наречения в наредбата „доставчик на административни услуги“) в момента на постъпване в информационната му система. Чудесно разрешение, което създава правна сигурност при получаването на електронните съобщения и съответно при броенето на сроковете и последиците от спазването или неспазването им.
Един от най-важните проблеми при изпращането на електронни съобщения е в кой момент те следва да се считат за съобщени на гражданите и организациите по смисъла на АПК (чл. 18а, ал. 8, чл. 61) или „връчени“, което е синонимът на „съобщени“, но по смисъла на ЗЕУ. В резултат от съобщаването по АПК се постига в частност и уведомяване на адресата на съобщението. По смисъл на ЗЕУ съобщаването настъпва от връчването. Чл. 26, ал. 2 ЗЕУ изрично указва, че „документите се смятат за връчени с изтеглянето им“[7]. А когато получателят не е изтеглил документ в 7-дневен срок от изпращане на съобщението, документът се връчва по ред, определен със закон, в случая по реда, предвиден в АПК извън електронното съобщение.
Друго е разрешението в чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Там се казва, че електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а само ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. По смисъла на този закон получаването (връчването) по адрес на получателя не се обвързва с изтеглянето на съобщението. Но в чл. 18а се изисква електронните съобщения да се изпращат по реда на ЗЕУ, а не по реда на друг закон.
Уредбата за връчване (съобщаване) по ЗЕУ изисква повече от уредбата в Регламент № 910/2014 по отношение на получаването на съобщението. В Регламента изрично се казва, че „услуга за електронна препоръчана поща“ означава услуга, която позволява предаването на данни между трети страни по електронен път, предоставя доказателство във връзка с обработката на предаваните данни, включително доказателство за изпращането и получаването на данните, и защитава предаваните данни срещу риск от загуба, кражба, повреда или непозволени изменения. Регламентът никъде не изисква изтегляне на електронния документ, а само да се удостовери по несъмнен начин получаването на документа.
Тези правила на ЗЕУ не кореспондират с разпоредбите на АПК. В АПК производството е скрепено със срокове, които няма как да се спазят, ако се чака една седмица, за да се види дали някой ще изтегли (отвори) съобщението си. Например срокът за издаване на индивидуалния административен акт по чл. 21, ал. 2 и 3 е седемдневен. Ако административният орган направи електронно съобщение по време на производството до страна в производството и чака една седмица да види дали получателят въобще ще го изтегли, то срокът за издаване на акта с голяма вероятност ще е изтекъл. Често сроковете по АПК за процесуални действия от административните органи спрямо организациите и гражданите, които изискват да има уведомяване, са по-къси. Такива са напр. 3-дневният срок за съобщаване на акта или 3-дневният срок по чл. 41, ал. 2. Ако трябва да се чака 7 дни да се види дали съобщението е изтеглено и се окаже, че е изтеглено след изтичането на този 3-дневен срок, то срокът няма как да е спазен в голям брой от случаите. В такъв случай краткият 3-дневен срок за съобщаване на издадения акт по АПК противоречи на 7-дневния срок за изтегляне на съобщението, от който момент то се счита за връчено (получено). 3-дневният срок за съобщаването на акта е инструктивен, но неспазването му води до административнонаказателна отговорност. Съответно изпращането само на електронно съобщение няма смисъл да се практикува, защото не дава гаранция, че кратките срокове ще бъдат спазени.
При това в производството пред административен орган в АПК има немалко 3-дневни и 7-дневни срокове. Вярно е, че голямата част от тях текат от момента на уведомяването. Но възможността съобщението да не бъде изтеглено в 7-дневния срок по ЗЕУ и евентуалното изпращане на ново съобщение по друг начин ще създадат несигурност дали ще има редовно съобщаване и в частност уведомяване, ще забавят производството и ще дублират извършването на процесуални действия. Забавянето при неизтегляне на съответния документ и евентуалното ново съобщение по друг, предвиден от закона (АПК) начин, противоречи и на принципа за бързина, и на принципа за икономичност на административния процес. Нещо повече - едноседмичният срок за изтегляне на съобщението от страните в производството създава правна несигурност, тъй като не се знае ще трябва ли да се предприемат допълнителни правни действия или не.
Административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите, които са страни в производството и адвокатите задължително посочват и електронен адрес съгласно ЗЕУ в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно ЗСВ в производствата пред съд за получаване на съобщения и в частност за призоваване и получаване на документи. Както вече отбелязах, те следва да могат да изпращат и получават съобщения и други документи, подписани с квалифициран електронен подпис.
Адвокатите, участници в производствата, задължително посочват електронен адрес съгласно ЗЕУ в производствата пред административен орган или електронен адрес съгласно ЗСВ в производствата пред съд за получаване на електронни съобщения и приложени други електронни документи и в частност съобщение за призоваване. Тези електронни адреси следва да дават възможност за изпращане и получаване на електронни съобщения (електронни документи), подписани с квалифициран електронен подпис. За да може лесно да бъде намерен електронният адрес на даден адвокат, се предвижда към Висшия съдебен съвет да се създаде база данни с електронните адреси на адвокатите. За тази цел АПК предвиди до 6-месеца от деня на обнародването на ЗИД на АПК от 2018 г. в „Държавен вестник“ адвокатите да заявяват пред Висшия съдебен съвет своя електронен адрес. До 10 октомври 2019 г. ВСС беше задължен да създаде базата данни с електронните адреси на адвокатите. Базата данни за адвокатите към ВСС е във връзка с чл. 137, ал. 2 АПК (дял III „Производства пред съд“). Ето защо тази база данни може да се ползва само от съдилищата.
За изпълнение на така установените в кодекса задължения за организациите и адвокатите обаче няма достатъчно адекватни санкции в случаите, когато те не са сезирали административния орган или съд за започване на производството. Когато те сезират административния орган или съда за започване на производството или когато правят искане пред тях да се присъединят за участие в производството, те са длъжни да посочат електронен адрес. Не стои така въпросът, когато те са адресати на съобщения. В този случай те носят само административнонаказателна отговорност за неизпълнение на задължението им да посочат електронен адрес. Адвокатите рискуват да бъде ангажирана и дисциплинарната им отговорност. Но непосочването на електронен адрес не означава, че организациите или адвокатите следва да се считат, че са получили съобщенията, ако не са посочили електронен адрес, защото няма такава законова презумпция. По същия начин стоят нещата, когато адвокатите не са изпълнили задължението си да подадат електронен адрес до ВСС. Независимо от това, все пак санкция има с оглед на приетите промени за по-ефективното налагане на административни наказания. Това би следвало да осигури достатъчно ефективно използване на електронните съобщения.
От друга страна, участието на гражданите в електронния обмен на съобщения и документи на този етап остава тяхно право и зависи от достъпа им до съответни технологии и желанието им да ги използват. Чл. 18а, ал. 4 започва с думите: „Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство, могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива“. Гражданите, които са страни в производството, могат да бъдат тези, които образуват производството - а именно заявителите на искане пред административния орган и жалбоподателите пред горестоящия административен орган или пред съда, от една страна, и от друга страна - гражданите, които са привлечени от административния орган или от съда за участие в производството, или встъпилите по своя инициатива граждани след образуване на производството, които са конституирани като страни. След като втората част на уводното изречение на ал. 4 говори за привлечените или встъпили граждани, то очевидно че под „заявителят и жалбоподателят“ по смисъла на тази алинея също се имат предвид граждани. За да бъдем по-точни в тълкуването - по аргумент на противното на израза „както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили“ следва, че „заявителят и жалбоподателят“ в тази алинея са другият вид граждани и организации, които са страни в производството. Изразът „както и“ определя всички останали правни субекти от същия вид (граждани), но в друго тяхно качество - привлечените и встъпилите. Остават гражданите - заявители и жалбоподатели.
Задължението за наличие на електронен адрес с възможност да се изпращат и получават съобщения и документи, подписани с квалифициран електронен подпис, за определените от АПК правни субекти съответства на изискването за по-висок стандарт на очакваната от тях професионална грижа. Подобно е положението и в други европейски държави като Австрия, Германия, Италия и др. Професионалната грижа се определя от характеристиките на тези правни субекти, които осъществяват тези задължения във връзка с работата си и следва да разполагат с лична квалификация или разполагат с квалифицирани специалисти, които да боравят с този начин на комуникация и имат служебното задължение да проверяват получените по този начин съобщения. Адвокатите, подобно на лекарите, са длъжни да имат ангажираност към своите клиенти, т.е. към изпълнението на своите професионални задължения и да следят електронния си адрес съобразно поетите от тях ангажименти. Но независимо от това, на организациите и адвокатите по сегашната уредба ще се счита, че им е съобщено (т.е. по смисъла на ЗЕУ – че им е връчено съобщението) и в частност ще се считат призовани, само ако са изтеглили съобщението. Поради тази причина в случаите, когато организациите и адвокатите не са заинтересовани от получаване на съобщението и от бързото приключване на производството, те просто няма да изтеглят съобщението. Което означава, че в тези случаи електронните съобщения често няма и да се използват, защото те ще са ненадеждни, и ако се разчита само на тях ще забавят производството.
При изпращането на факс се индикира само, че съобщението е получено, но няма как да се удостовери, че съобщението е прочетено, което е целта на изтеглянето. Не бива в един вид съобщаване да се изисква прочитане, а в другия това да е без значение.
Казаното означава, че е наложително да се промени чл. 26 ЗЕУ, като се синхронизира с АПК и като се отчете фактът, че електронните съобщения следва да улесняват, а не да затрудняват производството. Промяната следва да се изразява в това, че съобщението следва се счита за редовно, в частност адресатът да е уведомен, или ако използваме терминологията на ЗЕУ - съобщението следва да се счита за връчено, не от изтеглянето му, а или от момента на получаването на съобщението по електронния адрес на получателя, или да се счита връчено в първия работен ден след деня на получаване на съобщението - както това е направяно в някои държави. Системата за електронна препоръчана поща ще удостовери точния момент на получаването.
В производствата пред съд ще се прилага Глава седемнадесета „а“ от ЗСВ „Удостоверителни изявления и процесуални действия в електронна форма“.
В ЗЕУ системите за електронна препоръчана поща следва да отговарят на нормативни изисквания, а не да бъдат одобрявани от държавен орган. За разлика от ЗЕУ чл. 360б, ал. 1 ЗСВ предвижда органите на съдебната власт да използват само информационни системи, одобрени от Пленума на ВСС, съгласувано с министъра на правосъдието и председателя на Държавна агенция „Електронно управление“. В чл. 26, ал. 1 от издадената от ВСС въз основа на ЗСВ Наредба № 6/03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма се предвижда, че подаването на електронни документи, свързани с извършването на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма, се реализира чрез Единния портал за електронно правосъдие през личния потребителски профил на заявителя на процесуалното действие или удостоверителното изявление.
Подобно на ЗЕУ и съгласно ЗСВ се предвижда да се изгради единен портал, само че озаглавен „Единен портал за електронно правосъдие“ и „Единна централизирана информационна система за съдилищата“, а също да се приведе в съответствие със ЗСВ Единната централизирана информационна система за прокуратурата“. По закон те трябва да бъдат изградени в съответствие до 9 август 2019 г. Но прилагането на системата след този срок остава пожелателно. ЗСВ указва, че в тригодишен срок от създаването на Глава 17а органите на съдебната власт може да извършват действията, предвидени в чл. 360ж, ал. 1–5, при технологична и техническа готовност на съответния орган и решение на Пленума на ВСС.
Принципно съобщенията и по ЗЕУ, и по ЗСВ са еднотипни и е необходимо да отговарят на изискванията за „Квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща“ (чл. 44 от Регламент № 910/2014). А документите следва да се подписват с квалифициран електронен подпис.
Технически въпрос е дали по ЗСВ ще се използва по същество същата система, която е изградена от Държавна агенция „Електронно управление“ в изпълнение на изискванията на ЗЕУ, или ще се изгради нова система. При всички положения ще има различия в това, което се вижда на екран, т.е. в интерфейса, защото има някои специфики за съда и за прокуратурата. В някои държави - като напр. Австрия - се използват две самостоятелно изградени системи - една за администрацията и втора - за съдебната система. Там приемат, че това е израз на разделението между властите. Не виждам каква зависимост придобива съдебната власт от използването на готова система и надграждането ѝ със система за случайно разпределение и малко по-различен интерфейс. При всички положения, тази система по силата на ЗСВ ще се одобрява от ВСС, министъра на правосъдието и председателя на Агенция „Електронно управление“. Самото изграждане на системата и съответно промени в системата ще се осъществяват от ВСС след съгласуване с министъра на правосъдието.
В ЗСВ се въвежда понятието „електронно дело“. Електронното дело е съвкупност от свързани електронни записи в информационната система на органа на съдебната власт, която съдържа всички електронни документи и информация, създадени или предоставени от участниците в производството и органите на съдебната власт във връзка с упражнени процесуални права или удостоверителни изявления, всички електронни документи и доказателства по и други данни, обработвани от органа на съдебната власт във връзка с производството. Органите на съдебната власт осигуряват на лицата, които имат право на достъп до делата, отдалечен, непрекъснат и безплатен достъп по електронен път до електронните дела.
ЗСВ не предвижда изрично съобщаването да става от момента на изтеглянето на съдържанието на съобщението.
Но съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № 5 от 2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация електронните документи, електронните доказателства и електронните доказателствени средства, адресирани до органите на съдебната власт се считат за получени с регистрирането им в електронната регистратура, т.е. като се получат на електронния адрес на органа на съдебната власт. Тук, подобно на изявленията до административните органи, не се изисква изтегляне на съобщението.
В издадената в изпълнение на ЗСВ Наредба за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма изрично се казва, че изявленията на органите на съдебната власт до заинтересованите лица се считат за връчени с изтеглянето им от адресатите. В същата Наредба се уточнява, че когато получателят не е изтеглил документ по реда, описан в ал. 1, в срок 5 работни дни от изпращане на съобщението по ал. 1, документът се връчва по ред, определен с приложимия процесуален закон.
Ако работната седмица по някакво стечение има 6 работни дни, тогава 5 работни дни са точно толкова, колкото са предвидените в ЗЕУ 7 календарни дни. Като цяло сроковете в съдебната фаза са по-дълги. И в съдебната фаза на производството по АПК има 3-дневни и доста 7-дневни срокове, но те поначало се отнасят за гражданите и организациите и текат от уведомяването им или по терминологията на наредбата по Наредба № 5/2017 г. - от връчването, което, както вече казахме, се счита направено от изтеглянето на съобщението. Но независимо от това, 7-дневното забавяне и новото съобщаване водят до забавяне на производството и до повтаряне на процесуалните действия. Това създава условия електронните съобщения до страни в производството в много случаи реално да не се използват.
Когато заинтересованите организации и адвокати не желаят да се счита, че са получили дадено съобщение и в частност не искат да се считат уведомени или призовани, те просто няма да изтеглят съобщението. Така в тези случаи електронните съобщения губят от своята ефективност и в немалко случаи само ще бавят производството и ще дублират съобщаването. Ще продължи и практиката призоваването да се антидатира и да се отчита много по-късно призоваване спрямо действителното. Всичко това ще продължи да бави производството. Съобразно изложените вече по-подробни аргументи при връчването на съобщенията по ЗЕУ следва да се направи промяна и в ЗСВ, и в Наредбите, издадени във връзка с електронните съобщения по ЗСВ, като се предвиди, че адресатите на съобщенията от органите на съдебната власт, които съгласно АПК следва задължително да посочват електронен адрес, следва да се считат за получили съобщението от момента, в който съобщението е получено на техния електронен адрес или при изтичане на определен срок след получаването на съобщението. Практически ориентирано ще бъде уведомяването (връчването) да се счита извършено в първия работен ден след деня на получаване на съобщението. Както вече отбелязахме, съгласно Регламент № 910/2014 системата за електронна препоръчана поща дава точния момент, когато съобщението е получено.
Истина е, че има и държави, където уредбата за връчването е сходна с българската (напр. Белгия). Но нека да не забравяме, че в почти всички развити западноевропейски държави обжалването на административни актове е в пъти по-малко, докато в България обжалването на по-значимите индивидуални административни актове е в съществени размери. Освен това в по-напредналите държави адресатите на съобщения не се крият масово, когато получаването им е неизгодно за тях. В България антидатирането на призоваването е масово явление. Ето защо с оглед на условията в България препоръчаните нормативни промени са наложителни.
В първоначалния вариант на ЗИД на АПК, приет през 2018 г., специално за АПК бе възприет този ред за съобщаване (връчване). Но при обсъждането на законопроекта, от систематични съображения, бе счетено, че редът трябва да е единен - по ЗЕУ и ЗСВ. По принцип това е правилният подход, стига в ЗЕУ и ЗСВ да се възприеме оптималният начин за съобщаване (връчване).
Разпоредбите на АПК за съобщенията и в частност за електронните съобщения са специални спрямо ЗСВ и поради това редът за изпращане на съобщенията, вкл. електронните съобщения, по АПК ще има приоритет пред реда, предвиден в ЗСВ, ако има противоречия. Правилата на Наредбата, независимо че издаването ѝ е въз основа на ЗСВ, не могат да се противопоставят на АПК, като акт с по-голяма юридическа сила. Поради това няма да намери приложение чл. 32 от Наредбата за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма в частта си, която гласи, че за приемане на електронни изявления и електронни документи от органи на съдебната власт се изисква изразено изрично писмено съгласие на лицето, заявило извършване на процесуално действие в електронна форма. АПК допуска само за гражданите да преценят дали да предоставят електронен адрес.
Прави впечатление, че въз основа на ЗЕУ и частта от ЗСВ за електронното правосъдие, се издават наредби. В ЗЕУ 33 пъти се прави препращане към наредби. Електронното правосъдие по ЗСВ се прилага, като се използват Наредба № 5/2017 г. за организацията и реда за водене, съхраняване и достъп до електронните дела и начина на съхраняване на доказателствата и доказателствените средства по делата, както и вътрешния оборот и съхраняването на друга информация, обработвана от съдебната администрация и Наредба на ВСС № 6/03.08.2017 г. за извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления в електронна форма. Освен това съгласно чл. 360к ЗСВ Пленумът на ВСС определя с правилник вътрешния ред за използването на електронен подпис и електронна идентификация от органите на съдебната власт.
Към електронните съобщения в една или друга степен са приложими още редица закони като Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронна идентификация и Закона за електронните съобщения.
В допълнение, приложим с най-голяма юридическа сила е Регламент (ЕС) № 910/2014.
Нещо повече, в наредбите има текстове, които са по-важни от някои законови текстове. Напр. в наредбите по ЗСВ се определя кога настъпва правно значимото изпращане на електронни изявления до органите на съдебната власт и кога има правно валидно съобщаване (връчване) по електронен път, за да започнат да текат процесуалните срокове.
Всичко това означава, че сме изправени пред раздробена в множество и различни по степен нормативни актове правна регулация на електронните съобщения. Често се използват различни понятия. Нормативната уредба на електронните съобщения не е синхронизирана с термините и сроковете по процесуалните закони и в частност с тези на АПК. Изводът е, че правната регулация в тази важна сфера не е на достатъчно добро равнище и ще има проблем с ефективността. Ето защо е наложително да се кодифицира на законово равнище цялата тази нормативна уредба. Не е необходимо да се прави кодекс, а просто да се премахне тази излишна разпокъсаност и многостепенност. Съвременните законодателни решения се насочват към преодоляване на разпокъсаността и многостепенността. Още повече, че електронните съобщения могат да се унифицират и базират на утвърдени от години понятия като квалифициран електронен подпис, квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща. Електронните съобщения следва да имат недвусмислена регулация, която да е лесно установима, да спестяват много време, да не предполагат дублиране на процесуалните действия и като резултат да ускоряват производството.
От формулировка на ал. 4 на чл.18а следва, че гражданите имат право, но не са задължени, да предоставят пред административния орган или пред съда информация:
- за наличие на персонален профил, регистриран в информационна система за сигурно електронно връчване, като модул на единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на ЗЕУ;
- за електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съответния документ от информационната система за връчване;
- за мобилен или стационарен телефон, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съответния документ от информационната система за връчване или в случай, че изтеглянето не е технически възможно – позволява изпращане на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или
- за факс.
За разлика от адвокатите и организациите, гражданите не са длъжностни лица, които при изпълнение на работата си трябва да следят за съобщения в административното производство. Гражданите не са длъжни да имат необходимите знания и възможности за получаване на електронни съобщения. Поради тази причина, АПК правилно се е насочил към разрешението гражданите по тяхна преценка да предоставят адрес за получаване на електронни съобщения в производството по АПК. Но както вече отбелязахме, сегашната уредба на получаването на съобщенията по ЗЕУ и по ЗСВ не е синхронизирана със сроковете по АПК, създава правна несигурност, води до забавяне, предполага дублиране на процесуалните действия и като резултат противоречи на принципите за бързина и икономичност на административния процес. Поради тази причина, би следвало да се промени ЗЕУ и съответната Наредба по ЗСВ и да се възприеме правната уредба на държави като Австрия, която предвижда, че ако гражданин реши да предостави електронния си адрес, то получаването на съобщението на неговия електронен адрес е правно значимият момент, от който текат сроковете за следващи процесуални действия. Ако се използва терминологията на ЗЕУ и ЗСВ и наредбите към него - връчването трябва да се счита направено от момента на получаване на електронното съобщение или в кратък срок след това, а не от изтеглянето му. След като гражданинът реши да предостави електронен адрес, това трябва да означава, че гражданинът е наясно, че трябва да го следи за съобщения. В противен случай, при електронните съобщения до граждани ще има несигурност с всички последици от това. Както отбелязахме, практически полезно ще е да се даде кратък срок в работни дни за получателя да се запознае със съобщението и след това да започнат да текат съответните процесуални срокове. Например съобщаването (връчването) да се счита извършено в първия работен ден след деня на получаване на съобщението.
При сега действащата правна уредба - когато изтеглянето на електронно съобщение до получателите би довело до неспазване на сроковете в административното производство, съответният държавен орган, чрез съответните длъжностни лица, не би следвало да прави такова електронно съобщение или трябва да комбинира несигурното, от гледна точка на изтегляне, електронно съобщение до получателите с по-сигурно съобщение – телефон, факс и др. Като примерно им съобщи по този начин, че им е изпратено електронно съобщение и те могат да се запознаят със съдържанието му. Право на съответния държавен орган е да прецени дали да изпраща на гражданите електронно съобщение или да извърши съобщаване по друг начин.
Интересен е въпросът за съотношението между чл. 8а, ал. 4 АПК и чл. 29, ал. 2, изр. 2 АПК, който предвижда, че „Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива“. Чл. 18а, ал. 4 съдържа специална разпоредба по отношение на предоставянето на електронните адреси на граждани. Разпоредбата е специална, защото се отнася само за граждани и освен това конкретизира няколко вида електронни адреси, които могат да предоставят гражданите. От друга страна, чл. 29, ал. 2, изр. 2 е специална, защото се отнася само до производството пред административния орган - в производството по издаване на индивидуални административни актове. След като и двете разпоредби са специални, би следвало да се види коя е по-нова - несъмнено това е чл. 18а, ал. 4 и тя ще има приоритет. Следователно гражданите не са задължени да предоставят електронен адрес, ако притежават такъв.
Административните органи препращат електронно до съда преписката в случаите, когато жалбата или протестът се подават чрез тях по електронен път.
АПК предвижда, че административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни и да предоставят вътрешни електронни административни услуги съгласно ЗЕУ. Съгласно Закона за администрацията „вътрешна административна услуга“ е административна услуга, която един административен орган предоставя на друг при осъществяването на неговите правомощия. Тъй като АПК се занимава само с правоотношенията между държавни органи, от една страна, и граждани и организации, от друга, мястото на тази разпоредба не е в АПК.
Независимо от изброените възможности за съобщения, съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.
Административният орган или съдът могат да решат да не използват устното уведомяване на страните или да не са в състояние да го използват. И когато съобщаването не може да бъде извършено по предвидените в изложените дотук начини, извън устното уведомяване, съобщаването се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв - на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
- за граждани - по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес - по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, то се връчва по месторабота;
- за организации - ако са вписани в нормативно уреден регистър - на вписания в регистъра адрес.
АПК предвижда повече и по-ефективни начини за уведомяване от ГПК. Но независимо от това, може да се стигне до уведомяване на страната на адрес. В този случай често страната не може да бъде намерена на адреса. Възможно е и да не се намери лице - било съсед, било домоуправител или служител в местоработата на страната или пък деловодството (канцеларията) на организацията не функционира, или няма такова и не се намери служител в организацията, който да е съгласен да получи съобщението. В този най-краен случай съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището или към офиса на организацията или на пощенската кутия на жилището или на организацията, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.
Когато се е стигнало до уведомяването на адвокат, той по аналогия на закона може да бъде уведомен по месторабота или на адреса му като гражданин. Когато се връчва съобщение на адреса на адвокатско дружество или адвокатско сдружение, прилагат се по аналогия правилата за връчване на съобщения на организация.
Вещите лица и другите физически лица, които са участници в производството, но не са страни (напр. неучастващите в производството физически лица) следва по аналогия да получават съобщения като гражданите, които са страни в производството.
Законът изрично предвижда електронен адрес да посочват само страните в процеса. Поради това организациите, които не са страни, не са длъжни да посочват електронен адрес по реда на чл. 18а АПК.
Когато съобщаването в производството само пред административния орган не може да бъде извършено по досега описания ред, съобщението се поставя на таблото за обявления или на интернет страницата на съответния орган за срок не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който съобщението се смята за връчено.
Съобразно цялостната реформа в режима на съобщенията и призоваванията от 2018 г., бяха променени и прецизирани и съответните текстове, касаещи съдебните производства.
Доколкото не е предвидено друго в кодекса, съдебните актове и книжата по делото се съобщават на страните чрез изпращане на преписи по реда, валиден за съобщенията по чл. 18а, като редът за връчване е специфициран съобразно нуждите на съдебното производство в чл. 137 АПК.
Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако е посочил друг адрес по делото. Когато в производството пред административния орган гражданинът е предоставил информацията по чл. 18а, ал. 4[8], съобщенията се връчват по този ред, освен ако не посочи друго по делото. Когато гражданинът не е участвал в производството пред административния орган или не е посочил информацията по чл. 18а, ал. 4, съобщенията се връчват на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния му адрес.
Съобщенията до административните органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи обществени услуги, организациите и адвокатите, се връчват на посочения в производството пред административния орган електронен адрес, освен ако по делото не посочат друг електронен адрес. Ако не са участвали в производството пред административния орган, задължително посочват електронен адрес съгласно Закона за електронното управление или електронен адрес съгласно чл. 360е, ал. 1, т. 7 ЗСВ[9], на който могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт.
Когато страни в производството, се представляват от общ пълномощник или представител, съобщаването се извършва чрез него.
Извън гореописаните случаи съобщенията се връчват по реда на чл. 18а, ал. 7–9[10].
Когато съобщаването не може да се извърши поради това, че страната или лицето, което следва да се призове, има неизвестен адрес, съобщението се поставя на таблото за съобщения или се публикува на интернет страницата на съда за срок не по-кратък от 7 дни. Когато страната е призована чрез залепване на съобщението по реда на чл. 18а, ал. 9, както и по изречение първо, след като установи редовността на направеното по този начин съобщение, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на жалбоподателя. Възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко от една втора от него.
Протоколите от открити съдебни заседания се публикуват на интернет страницата на съда в 14-дневен срок от заседанието.
[1] Според т. 6 от § 1 на ДР на АПК, такива лица са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения, държавните и общински лечебни заведения, възложителите по чл. 5, ал. 2–4 ЗОП, които не са административни органи или организации, предоставящи обществени услуги и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции и на които това е възложено със закон.
[2] Според т. 7 от § 1 на ДР на АПК, такива организации са организациите – независимо от правната им форма – които предоставят една или повече обществени услуги: образователни, здравни, водоснабдителни, канализационни, топлоснабдителни, електроснабдителни, газоснабдителни, телекомуникационни, пощенски, банкови, финансови и удостоверителни по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 или други подобни услуги, предоставени за задоволяване на обществени потребности, вкл. като търговска дейност, по повод на чието предоставяне могат да се извършват административни услуги.
[3] Според Закона за електронните съобщения съобщение е всяка информация, обменена или пренесена между краен брой лица посредством обществена електронна съобщителна услуга. Това не включва информацията, пренасяна като част от услуга по радиоразпръскване за обществото по електронна съобщителна мрежа, освен когато информацията е свързана с абонат или потребител, получаващ информацията, който може да бъде идентифициран.
[4] Сталев, Ж., А. Мингова, О. Стамболиев, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., Сиела, 2012, с. 273.
[5] Пак там, с. 274.
[6] Съгласно чл. 22 от Наредбата:
(1) Електронен адрес за връчване на резултат от електронна административна услуга е всеки адрес, на който автоматизирано може да се изпрати съобщение съгласно общоприет стандарт.
(2) Електронен адрес може да е:
1.адрес на електронна поща;
2.адрес в рамките на система за сигурно електронно връчване/система за електронна препоръчана поща;
3.адрес на програмен интерфейс, по протокол, определен от доставчика на услугата.
[7] ЗЕУ използва термина „връчване“. Когато нещо се подава до административен орган, АПК използва термините „подаване“ и „постъпване“ на искането при административния орган (чл. 25, ал. 1). При електронните съобщения изпращането и получаването (постъпването) на съобщението поначало става в един и същ момент.
[8] „(4) Заявителят или жалбоподателят, както и всички заинтересовани граждани, които са привлечени или встъпили като страни, за призоваване и получаване на документи и съобщения, свързани със започнало производство могат да предоставят на административния орган или на съда, ако разполагат с такива:
1.информация за наличие на персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на ЗЕУ, или
2. електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване, или
3.мобилен или стационарен телефонен номер, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система за връчване или в случай че изтеглянето не е технически възможно, да позволява изпращане от получателя на обратно кратко текстово съобщение, потвърждаващо получаването на съобщението, или
4.факс.“
[9] „(1) Пленумът на Висшия съдебен съвет след съгласуване с министъра на правосъдието и с председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ издава наредба, с която определя: …
7.електронните адреси, на които могат да се изпращат електронни изявления от органите на съдебната власт, в зависимост от определените начини на извършване на процесуални действия и удостоверителни изявления.“
[10] „(7) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване, по разпореждане на административния орган или съда, което се удостоверява писмено с подпис на извършилото го длъжностно лице. Писменото удостоверяване се прилага към преписката или делото и на адресата се съобщава, че може да получи документите или книжата в 7-дневен срок, след изтичането на който те се смятат за връчени.
(8) Когато съобщаването не може да бъде извършено по реда на ал. 1–6, то се извършва чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството. Когато няма адрес, който страната е посочила или на който е получавала съобщения или е била призовавана, на страната се връчват съобщения:
1.за граждани – по настоящия адрес, а при липса на такъв или когато не могат да бъдат намерени на този адрес – по постоянния адрес. Ако и по постоянен адрес няма кой да получи съобщението, се връчва по месторабота;
2.за организации – ако са вписани в нормативно уреден регистър – на вписания в регистъра адрес.
(9) Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.“
7
Коментирайте
Чудесен правен анализ. С много точни изводи.
Материалът е полезен, но е излишно дълъг, не се чете. Всичко може да се каже и по-кратко.
И сте прав, колега, и не сте. Това е огромен въпрос, който ако бъде разгледан както трябва, а това е абсолютно необходимо с оглед на това, че става дума за съществени изменения в уредбата, ще си отнеме ен на брой страници.
Промените в АПК са съществени и много полезни.
Най добре и призоваването да го направят по електронен път.
Прилагането на електронната идентификация и на обмена на електронните съобщения в административните производства е много важна стъпка напред.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
От кога си говорят за единната централизирана информационна система за съдилищата, но нищо не правят. А тя би улеснила много комуникацията между тях.