Търсят се 10 магистрати за преназначаване в пет натоварени районни съдилища
СК на ВСС откри процедура за преместване в СРС, Перник, Ихтиман, Провадия и Монтана
Търсят се десет съдии от слабо натоварени осем съдилища, които да бъдат преназначени в пет високо натоварени районни съдилища. Съдийската колегия днес откри процедура за преназначаване на магистрати по чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт. Решението беше взето единодушно, въпреки продължилите повече от час спорове.
В случая обаче няма да се вземат предвид предварително събраните заявления от 62 районни съдии от страната за това къде искат да работят. Такива тепърва ще се събират. И то от конкретни съдилища.
Според решението в Софийския районен съд трябва да бъдат преназначени петима съдии, в Перник – двама, а в Провадия, Ихтиман и Монтана – по един. И петте съдилища са много натоварени и изпитват сериозен дефицит на кадри, за да може да функционират що-годе нормално.
За периода от 2016 г. до 2018 г. средно в CPC един съдия на месец е разглеждал 62.39 дела, Перник – 55.38, Провадия – 50.56, Ихтиман – 49.10 и Монтана – 49.51 дела. Средната натовареност на съдия за този тригодишен период е 40.43 дела.
Анализът на натовареността е показал, че в тези съдилища може да отидат магистрати от други осем, които са слабо натоварени. Според предложението на Комисията за атестирането и конкурсите (КАК) следва да бъдат преназначени двама магистрати от Велико Търново, Добрич и Горна Оряховица и по един от Костинброд, Сандански, Петрич, Силистра и Търговище.
Предложението за откриване на процедура по чл. 194, ал. 1 от Закона за съдебната власт първоначално е било направено от членовете на ВСС Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова. То е било обсъдено от КАК и подкрепено в по-голямата си част. Комисията е отхвърлила идеята, ако от посочените осем съдилища няма съгласни магистрати, тогава алтернативно да се търсят по един съдия от Благоевград, Пазарджик и Шумен.
КАК е отхвърлила и идеята на Красимир Шекерджиев в Ихтиман и Перник да бъдат преназначени конкретни съдии от Бяла Слатина, Кюстендил и Стара Загора. И в двата случая мотивът е свързан с натовареността – ако от тези шест съдилища се вземат бройки, тогава тя ще се увеличи.
Казусът има предистория. Преди няколко седмици комисията по натовареност беше предложила да се открие процедура за преназначаване, като предварително беше събрала предпочитанията на съдии в кои съдилища искат да работят. Тогава обаче направи впечатление, че хем се вземат съдии от Сливен, например, хем после друг се праща там. И именно тази схема стана причина предложението да не бъде одобрено.
От името на КАК днес Вероника Имова заяви, че разбира, че процедурата по чл. 194, ал. 1 от ЗСВ е по-бърза, но тя е извън конкурсите и заради това законът е предвидил конкретни критерии за нейното провеждане. „Мнозина не възприеха първоначалните предложения, предвид обстоятелството, че се даде приоритет на желанията на колегите. Разбирам желанието по една или друга те да поискат да напуснат състава, където в момента правораздават. Но трябва да се спазва законът“, каза Имова.
Тя обясни, че водещ следва да бъде критерият натовареност, а не желанието на съдиите. Затова КАК, след извършен анализ, е внесла днешното предложение.
Даниела Марчева репликира, че от част от изброените осем ниско натоварени съдилища не са били постъпили заявления от желаещи да се преместят на друга работа. Хора от Сандански са поискали да отидат в Благоевград, от Петрич пък са поискали също в Благоевград и Дупница, от Силистра – в Русе и Разград, а от Добрич – във Варна.
„Ние предварително сме наясно, че това решение няма да има ефект. Каква е целта му, да симулираме дейност, да игнорираме предварително съгласие и отново да искаме такова?“, каза още Марчева. След това добави, че членовете на СК на ВСС не са просто чиновници, които да гледат бездушни статистики, а имат правомощията да решават тези въпроси. И обяви, че процедурата изначално е провалена, а накрая ще стане ясно, че тя няма да има и никакъв ефект.
Вероника Имова ѝ отговори, че не може да се взема щат, като се съобразява на първо място желанието на съдиите, без да се държи сметка за изискванията на закона. „Проблемът не е чл. 194 от ЗСВ, а бавните конкурси. Включително и със законодателни стъпки трябва да ускоряваме тези процедури. Няма пречка конкурсите за преместване на районно ниво да бъдат обявявани не само веднъж годишно. Няма как да поставим на първо място критерия „желание“, идеята е обезпечаване на натоварените съдилища с критерия натовареност. Може би звучи бездушно и безгрижно, но ние трябва да приложим закона“, каза още Имова.
Председателят на ВАС Георги Чолаков започна изказването си с коментар, че е един от групата, която спира развитието на тази процедура, но това е така, защото той вижда сериозен проблем. Разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от ЗСВ поставя две хипотези за преназначаване на магистрати – първата е при закриване на съдебни органи, а втората при намаляване на числеността. Затова той призова СК на ВСС първо да каже в кои съдилища ще намалява числеността и после да открива процедура по преместване.
Цветинка Пашкунова обясни, че критерият, който вносителите на предложението, сред които е и тя, са възприели, е законово установен и това е натовареността, която е съобразена, както и числеността на съдиите. „Не че е без значение желанието, но хронологично заявлението следва откритата процедура. Но трябва да се съобрази и че при подобно намаляване на щата и разкриване на бройки във високо натоварените, натовареността не трябва да е над средната за страната“, каза още тя. И попита, ако при конкурс за преместване няма кандидати, той за провален ли се приема.
Красимир Шекерджиев призова колегите си да открият процедурата и после да видят кой е бил прав за това дали е било необходимо предварително проучване или не. Той поясни, че не следва да се отхвърля идеята за преместване на съдия от Бяла Слатина в Ихтиман, защото в момента точно магистрат от Бяла Слатина е командирован в Ихтиман и иска да остане там. „Да смяташ, че водещо е желанието да се угоди на колегите, е погрешно – не ме интересува как се казват съдиите, а къде искат да отидат, как да отидат и какво ще стане като отидат. Крайно време е този ВСС да спре да се държи по начина, по който се държи“, заяви Шекерджиев.
Имова отговори, че едно е да започне процедура, друго е да се прави проучване. Не може да има конкретика, каза още тя. И добави, че предложението на Красимир Шекерджиев ограничава всички други магистрати от районните съдилища.
В крайна сметка процедурата беше открита.
10
Коментирайте
При положение, че бившият 39-ти състав в Софийския районен съд има 3300 дела, то всеки един от петимата кандидати за преместване ще получи по 660 дела. Дори и повече от половината да са заповедни, то пак ще получат по 300 искови дела. За отскок!
Много е готино как за човешки същества, които трябва да променят живота си, се използва думата „бройка“, все едно са домати. Епична статия, разсмях се
Кого ще местят като няма желаещи точно от тези съдилища да се местят?! Насила ли ще местят колеги?! Не разбирам. Ако все пак ще съобразяват желанията, защо предишния път това беше „интуито персоне“, а сега не било. Малоумие на квадрат.
Аз питам и отговор вече не чакам. В СРС има 32 свободни щата. 10 са обявени на конкурс за преместване. 8 са класирани. Кога най-накрая ВСС ще ги назначи. И след като ги назначи, няма ли поне малко да се облекчи положението в СРС. И дано се намерят тези пет за преместване и ще си отдъхнат поне малко. Но този ВСС само си чеше езиците, нищо не върши като хората.
Само петима съдии за СРС са крайно недостатъчни, имайки впредвид натоварването на колегите там.
По принцип уважавам мнението на Красимир Шекерджиев. Но в случая като е ли проявява субективизъм.
Преназначаването е много правилен подход за справянето със свръхнатовареността.
Още повече, че много колеги искат да отидат в по-големи градове. Надявам се, че атестациите ще са обективни и ще бъдат преместени наистина добри професионалисти, а не кариеристи.
А дано, ама надали.
Местенето на съдии няма да реши проблемите. Трябва да се открият още щатни бройки и да се обяви конкурс за магистрати. Има съдилища с огромна натовареност, правораздаването се бави с години, а ВУЗ-овете бълват юристи.