Търговската колегия на ВКС с ново тълкувателно дело, свързано със защитата на интелектуалната собственост
Относими разпоредби
Из Закона за промишления дизайн
Чл. 57, ал. 1 Исковете за нарушение на правата по този закон могат да бъдат:
- иск за установяване факта на нарушението;
- иск за преустановяване на нарушението;
- иск за обезщетение за вреди;
- иск за изземване и унищожаване на продуктите, предмет на нарушението, както и на средствата за неговото извършване.
ал. 2 Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
- да му бъдат предадени продуктите, предмет на нарушението;
- да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на продуктите, предмет на нарушението;
- разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника и в часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, определени от съда.
Из Гражданския процесуален кодекс
чл. 229, ал. 1 Съдът спира производството:
- по съгласие на страните;
- в случай на смърт на някоя от страните;
- когато е необходимо да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните;
- когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора;
- когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор;
- когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон;
- в изрично предвидените в закон случаи.
ал. 2 В случаите по ал. 1, т. 1, ако прокурорът взема участие в делото заедно с някоя от страните, за спирането е необходимо и неговото съгласие. В случаите по ал. 1, т. 2 и 3, ако е било завършено съдебното дирене, производството се спира след постановяване на решението по делото.
ал. 3 Спиране на делото по съгласие на страните се допуска само веднъж в производството в една инстанция.
Трябва ли да бъде спряно делото по иск за нарушаване на правата върху промишлен дизайн, заради висящо пред административния съд оспорване на решението за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн? На този въпрос ще отговори Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) във второто си за годината тълкувателно дело. А произнасянето ѝ ще е относимо и към търговските марки, тъй като уредбата е идентична и дори част от противоречивата практика, обосновала образуването му, се отнася до тях.
Точната формулировка на въпроса, на който ще отговорят върховните съдии е: „Основание ли е за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК на производството по искове с правно основание чл. 57 от Закона за промишления дизайн във връзка с нарушение на правата върху промишлен дизайн наличието на висящо пред административен съд производство по обжалване на решението на председателя на Патентно ведомство на Република България за заличаване на регистрацията на същия промишлен дизайн?“.
На противоречията в практиката се е натъкнал състав, председателстван лично от зам.-шефа на ВКС и ръководител на Търговската колегия Евгений Стайков (пълния текст на определението виж тук). Той заедно с колегите си Камелия Ефремова и Бонка Йонкова е установил, че в три определения върховни съдии са приемали, че висящото оспорване на решението за заличаване на регистрацията не е основание за спиране на исковете за защита срещу нарушения на правата върху дизайна.
„След като отменяенянето и заличаването на регистрацията не засягат изпълнените влезли в сила решения по искове за установяване на нарушението на правото върху промишлен дизайн, респ. правото върху търговска марка, то производството по тези искове не следва да се спира на основание преюдициалност на спора за заличаване на регистрацията, тъй като това би имало за последица осуетяване изпълнението на решенията за установяване на нарушението, което е в противоречие с чл. 30, ал. 2 ЗПрД, респ. чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗМГО (отм.)“, обосноват се застъпниците на тази теза.
През 2019 г. обаче върховните съди Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева в определение (пълния му текст виж тук) възприемат обратното становище. Те сочат, че „доколкото заличаването на регистрацията на дизайна има действие от датата на подаване на заявката (чл. 30, ал. 1 ЗпрД), ако в хода на производството по предявени искове по чл. 57 ЗпрД дизайнът, чието нарушаване се твърди, бъде заличен с решение на Патентно ведомство и по оспорването на това решение е налице висящо производство пред административния съд, последното се явява преюдициално по отношение на производството по исковете за нарушение и обосновава спиране на исковото производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“.
В определението си, с което предлагат образуването на тълкувателното дело, Стайков, Ефремова и Йонкова обясняват, че независимо, че част от практиката, която сочат, е по искове за защита на правото върху търговска марка, „предвид идентичната правна уредба на правните последици от заличаването на регистрацията на търговската марка (чл. 38 ЗМГО, респ. чл. 28 ЗМГО (отм.)) и от заличаването на регистрацията на промишления дизайн (чл. 30 ЗПрД), същата се явява относима и към настоящия случай“.
Евгений Стайков, който в момента е и и.ф. председател на ВКС, е определил проекта на тълкувателно решение да бъде изготвено от Татяна Върбанова (докладчик) и Ирина Петрова.
16
Коментирайте
Това решение ще бъде много интересно.
ОСТК на ВКС да вземе да се произнесе по първото си тълкувателно за тази година, то е бая по-интересно 😉
за какво говориш?
Спиранките на вписванията на бордовете. Ето ти статия от тук по въпроса
https://news.lex.bg/%d1%81%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%82-%d0%b7%d0%b0-%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%b2%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1/
Е, спокойно, ще се произнесе. Само да дойде и да мине лятната ваканция.
За коя лятна ваканция говорим за 2022, 2023 или 2024 г.?
Тази година ли?😄
Те не са от най- бързите.
Ако исковете за подадени след решението за заличаване на регистрацията, нищо не се спира. И въобще и като цяло няма никаква преюдициалност.
Странно. От 2019 г. е определението в обратна посока, а едва сега образува тълкувателно
Узрявали са за него.
За толкова време направо ще презреят.
Кого го интересува това, прекалено малък кръг от хора и заради това цяло тълкувателно…
E, като са малко засегнатите, половин тълкувателно ли искаш да има?
Противоречива практика.
Интересен казус.