Три дни или два месеца – ВАС с ключово тълкуване за предварителното изпълнение на актовете
Из АПК
Три дни или два месеца – какъв е срокът за обжалване на разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, когато административният орган не е указал в акта си възможността то да бъде оспорено чрез него пред съда? На този въпрос се зае да отговори Върховният административен съд (ВАС) с тълкувателно решение.
Въпросът по тълкувателното дело е формулиран по следния начин: „Приложим ли е чл. 140, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс в хипотезата на чл. 60, ал. 5?“.
По правило разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да бъде обжалвано в тридневен срок чрез административния орган пред съда. Това трябва да бъде посочено в самия акт. Какво става обаче, ако административният орган не е указал пред кого и в какъв срок може да се подаде жалба? Чл. 140 АПК предвижда, че тогава срокът за обжалване става два месеца.
Оказва се, че върховните съдии са разделени в мнението си дали правилото на чл. 140 АПК е приложимо при обжалване на разпореждането за предварително изпълнение. Проблемът в практиката е установила съдия Искра Александрова, която е сезирала Звеното за анализи и тълкувателна дейност на ВАС.
Според част от върховните съдии при обжалване на това разпореждане чл. 140, ал. 1 АПК не се прилага и жалбата, подадена след изтичането на тридневния срок е недопустима. „Водещият аргумент за поддържане на това разбиране е, че нормата на чл. 140, ал. 1 АПК, по силата на която срокът, в който може да се подаде жалба, се удължава на два месеца, когато административният орган не е посочил в акта си пред кой орган и в какъв срок може да се стори това, се намира в дял Трети на АПК „Производства пред съд”, докато нормата на чл. 60 се намира в дял Втори на АПК „Производства пред административни органи”. Систематическото тълкуване на нормата, както и обстоятелството, че разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва самостоятелно от административния акт и в различен срок, води до извода, че правният режим за оспорване на разпорежданията по чл. 60, ал. 1 АПК е специален и не може да бъде идентифициран с правилата за оспорване на административния акт, чието изпълнение обезпечават“, обобщава мотивите за това становище председателят на ВАС Георги Чолаков.
Други върховни съдии обаче застъпват позицията, че когато административният орган не е указал възможността за обжалване на предварителното изпълнение, срокът се удължава на два месеца. Те изтъкват, че в случая става дума за производство пред съд по смисъла на чл. 126 АПК, следователно при преценката на срока за подаване на искането е приложима нормата на чл. 140, ал. 1 АПК.
„Систематичното място на нормите в чл. 60 АПК е в дял II от кодекса, доколкото разпореждането за допускане на предварително изпълнение от издалия административен акт орган е акцесорна част от самия административен акт. Алинея 5 на чл. 60 АПК обаче регламентира производство пред съд, защото чл. 126 АПК предвижда, че съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи. Член 60, ал. 5 се явява точно определен от АПК случай на сезиране на съд относно законосъобразността на акцесорна част на административния акт“, аргументират позицията си тези върховни съдии.
И напомнят, че разпореждането подлежи на самостоятелно обжалване, независимо от обжалването на акта, чието изпълнение обезпечава, както и че сроковете за това са различни. „Непосочването, че разпореждането подлежи на обжалване в срок, различен от срока, в който може да се подаде жалба срещу акта, чието предварително изпълнение се допуска, налага да се приложи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК“, обясняват застъпниците на това виждане.
ВАС образува по въпроса тълкувателно дело №6/2022 г., а за докладчик по него е определена съдия Анелия Ананиева.
24
Коментирайте
Зависи кой с какво е свикнал, всеки отрасъл си има осибенсти, но си мисля че проблемът с административното право не е свързан с норматива, а по-скоро с магистратите – парашутисти, които са дали мило и драго да се уредят на тези постове.
ДА ТАКА Е КОЛЕГА. АЗ СЕ ЗАНИМАВАМ С АДМИНИСТРАТИВНО ПРАВО И ПРОЦЕС ЗАЩОТО МНОГО ОБИЧАМ ТАЗИ МАТЕРИЯ И ВЧЕРА МИ ИЗЛЕЗЕ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ВАС, В КОЕТО СЕ ПРИЕМА, ЧЕ ИНСТИТУТА НА МЪЛЧАЛИВИЯ ОТКАЗ В ХИПОТЕЗАТА НА НАПРАВЕНО ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛЕН АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ ЗАПОВЕД ЗА НАСТАНЯВАНЕ НЕ БИЛ ПРИЛОЖИМ ЗАЩОТО НАРЕДБАТА ЗА ОБЩИНСКИТЕ ЖИЛИЩА НЕОПРЕДЕЛЯЛА СРОК В КОЙТО ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ КМЕТА НА РАЙОНА ПО НАПРАВЕНО ИСКАНЕ ЗА НАСТАНЯВАНЕ, КОЕТО СХВАЩАНЕ НА СЪДИИТЕ ТОДОР ПЕТКОВ КРАСИМИР КЪНЧЕВ И ТАНЯ ДАМЯНОВА ОТ ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ НА ВАС Е ПРАВЕН АБСУРД, ТЪЙ КАТО Е НАЛИЦЕ ОБЩА КЛАУЗА НА АДМИНИСТРАТИВНО… Покажи целия коментар »
Голяма каша. Дано по-бързо да излязат с решение.
Остава да чакаме решението.
Крайно време е да се уеднакви практиката.
Три дни ми се виждат съвсем недостатъчни.
Не забравяй, че става дума за предварително изпълнение и е нужна бързина в процедурата. Пък и е законово изискване, което досега не е било подлагано на критика. От друга страна , двумесечен срок е твърде голям, и може да обезсмисли предварителното изпълнение.А и как се процедира , ако акта се изпълни преди влизането му в сила и след изтичане на 3 дневния срок, но след това , и в 2 месечния срок се обжалва това предварително изпълнение?
„От друга страна , двумесечен срок е твърде голям, и може да обезсмисли предварителното изпълнение.“
Как го обезмисля!? Предварителното изпълнение е в сила до отмяната му от съд, жалбата срещу него не спира изпълнението му, Ако подадената срещу него жалба го спираше тогава да.
По сходен на този въпрос вече има издадено тълкувателно решение на ВАС, от чиито мотиви може да се направи извод, че правилно е по-скоро първото становище за удължаване на срока. В ТР № 6 от 2015г. на ВАС е записано, че: „Значението, което правото на жалба има при регулиране на административните правоотношения, несъмнено е особено съществено, поради което и законодателят е обвързал неизпълнението на задължението по чл.59, ал.2, т.7 АПК в акта да бъде посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва с удължаване на срока за оспорване – със своеобразната санкция по чл.140 от АПК… Покажи целия коментар »
Да се чете:
*…правилно е по-скоро второто становище…“
Хм, т.3 със субсидиарността е неправилна, тъй като се отнася само до дял III, но основната теза остава.
Анелия Ананиева е докладчик. Айде стига бе.
Да те стигне нещо отзадЕ
Добре, че сте вие да го пуснете това съобщение, че медиите я го отразят я не
„Непосочването, че разпореждането подлежи на обжалване в срок, различен от срока, в който може да се подаде жалба срещу акта, чието предварително изпълнение се допуска, налага да се приложи разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК“
А така де
Това ще улесни всички
Време беше да има отговор. Ставаха големи неразбории
В Чолаков ми беше надеждата
Не храни особени надежди.
Похвално е, че има отговор най после
Определено се радвам, че са излезли с решение
Кога? Аз не виждам такова.
Браво
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Заради посочените две правни тълкувания в статията, не обичам да се занимавам с административно право. И в гражданското има кашамури, но то е цвете в сравнение с административното…