Три години съдия чака атестация, ВСС пак не успя да реши
Милен Василев настоява процедурата да бъде прекратена заради промени в закона и неправилно тълкуване на КАК
Съдия настоява втората му поред процедура за периодично атестиране да бъде прекратена поради отпадане на законовото основание за нейното провеждане. Това е така заради промените в Закона за съдебната власт (ЗСВ) от началото на 2020 г., според които вече се провежда само една, а не както беше преди две, периодични атестации.
Искането е на съдия Милен Василев от Софийския апелативен съд, който вече три години чака да бъде оценен. Процедурата беше открита на 14 май 2018 г. и няколко пъти беше на вниманието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), но тя я връщаше на Комисията за атестирането и конкурсите (КАК). Единият път за изготвяне на ново етично становище, а вторият – за нова преценка по критерия „Спазване на правилата за етично поведение“.
Преди седмица в дневния ред на СК на ВСС отново фигурираше въпросът за атестацията на съдия Василев, като предложението беше той да бъде изслушан по повод възражението му срещу оценката от атестацията му, която е „много добра – 96 точки“.
По време на заседанието стана ясно, че Василев е изпратил становище по повод атестацията, в което казва, че за трети път посочва, че не иска да бъде изслушван, а настоява процедурата да бъде прекратена, а ако това не бъде сторено – атестацията да бъде върната на КАК поради съществени нарушения, свързани с периода на оценката.
Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов обаче обърна внимание на началото и на края на въпросното писмо, като прочете увода му.
В него съдия Милен Василев казва, че преди всичко иска искрено да поздрави Съдийската колегия с „блестящия трудов резултат по настоящата процедура – след само три години висящност, тя отново е на дневен ред“. Василев посочва още, че подобни „изключително ускорени темпове на изготвяне на атестация не е постигал нито един състав на ВСС в цялата 30-годишна история на този орган, който юбилей впрочем се навършва тази година“.
„Ех, защо нямат подобен късмет всички останали атестационни процедури, че да приключват своевременно затлачените конкурси. Аз лично бих предложил за този колосален трудов успех и по случай юбилея на Съдийската колегия да се връчи колективен орден „Герой на социалистическия труд – първа степен, златен“, но уви, такъв вече няма, за голямо мое съжаление. Честно казано, наистина не разбирам от какво са недоволни критиците на този състав на ВСС, които съвършено неоснователно го наричат „нищоправещият“, а дори „мързеливият“. Още по-малко разбирам тези хейтъри, които твърдят, че членовете на СК не са оправдали и даже излъгали очакванията на своите избиратели – съдийски или парламентарни. Категорично се разграничавам от подобни критикари. Боже, прости им“, е написал още съдия Василев, стана ясно от прочетеното от шефа на ВКС. Лозан Панов отбеляза, че финалът е посветен на Драгомир Кояджиков, който преди две години влезе в задочен спор със съдия Василев по повод атестацията му. От тогава до днес съдия Василев настоява Кояджиков да бъде отведен от атестационната му процедура. Председателят на ВКС отказа да съобщи какво още пише на финала на писмото, кръстен „Вместо епилог с отворен край“, защото Драгомир Кояджиков не присъстваше на заседанието. По информация на „Лекс“ той е с коронавирус.
Въпросът с атестацията на Василев беше отложен за днешното заседание на Съдийската колегия. Председателят на КАК Красимир Шекерджиев обясни, че докладът е готов и всеки може да се запознае с него без да става ясно какво съдържа. От думите на Атанаска Дишева се разбра, че комисията отказва да прекрати процедурата за периодично атестиране, както настоява Милен Василев, а предлага да бъде приета оценка „много добра – 96 точки“.
За какво става въпрос
В становището си съдия Василев, освен че възразява срещу инициативата на КАК да го покани на изслушване, излага правни аргументи защо процедурата за негова втора периодична атестация трябва да бъде прекратена.
Той припомня, че първата му периодична атестация е приета през април 2013 г. и обхваща периода 2008-2012 г. През май 2018 г. е открита процедура за втора периодична атестация по искане на председателя на Софийския апелативен съд.
От февруари 2020 г. обаче са в сила промени в Закона за съдебната власт, с които отпадна задължението за второ периодично атестиране на магистратите. Според чл. 196, ал. 1, т. 3 от ЗСВ атестирането се провежда периодично за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител и заместник-шеф.
Милен Василев отбелязва, че в ЗИД на ЗСВ липсва преходна разпоредба, която да предвижда „преживяване на отпадналите от чл. 196 ЗСВ основания за атестиране“ – второто периодично и предварителното за младши магистрати. Той отбелязва, че единствената преходна разпоредба е §72, ал 2 от ЗСВ, според която: „Разпределените на членовете на КАК преписки по изготвяне на комплексни оценки от атестирането до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред“.
„Видно от буквалния текст разпоредбата касае само и единствено процесуалния ред (процедурата), по която се довършва атестирането, а не материалноправното основание за атестиране, регламентирано в чл. 196 ЗСВ. Това следва и от основната промяна, внесена с посочения ЗИДЗСВ – да възроди помощните атестационни комисии (ПАК), като първо звено в процедурата. Ето защо, единственото предназначение на §72, ал. 2 ЗИДЗСВ е да разпредели функциите по висящите атестации между ПАК и КАК и нищо повече“, изтъква съдия Василев.
Според него материалните предпоставки и основания за атестиране, посочени в чл. 196 от ЗСВ, не са част от „досегашния ред“, което е трайно залегнало и в практиката на Върховния административен съд именно по дела по атестиране в контекста на променяща се законова уредба. Съдия Василев отбелязва, че по повод неговите възражения КАК е приела погрешно следното становище: „Правилото на чл. 196, ал. 1, т. 3 ЗСВ няма обратна сила. В ЗИДЗСВ няма преходни разпоредби, които изрично да му придават действие спрямо заварените процедури по периодично атестиране, образувани въз основа на посочените в измененото правило материалноправни основания. Атестационната процедура на магистрата е точна такава и следва да се довърши, а не да се прекрати“.
„Това становище на КАК доста развесели колегите от САС, на които го прочетох, а коментарите им бяха, че то е пример за чиновническо, а не за съдийско, мислене. Явно КАК бърка две базисни правни понятия – „обратно действие“ и „преживяване на отменен закон“. Правилото за действие във времето на новия закон е, че той урежда фактите, които са се осъществили след неговото влизане в сила, както и заварените висящи правоотношения за в бъдеще – действие ех nunc. Обратно действие (ех tunc) има законът, когато изцяло преурежда правните последици по правоотношения, приключили окончателно преди влизането му в сила. При неприключените (висящи) правоотношения към момента на влизане в сила на новия закон са настъпили само част от последиците, а настъпването на останалите предстои. За да продължи да се прилага вече отмененият закон спрямо висящи неприключени правоотношения, е необходимо новият отменителен закон да уреди т.нар. „преживяване на отменения закон“, т.е. разрешаване на неговото последващо прилагане и след отмяната му спрямо определени факти или правоотношения. Ако той не уреди такова, се прилага само новият закон и по заварените правоотношения. Това изрично следва от разпоредбата на все още действащия чл. 34 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на ЗНА, съгласно който „с преходни разпоредби се продължава действието на правила, отменени с новия нормативен акт, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени при действието на отменения акти. По аргумент от противното – ако подобно преживяване на отменен закон не е предвидено в новия закон, то отмененият закон спира да се прилага изцяло и по висящи към този момент неприключени правоотношения, а тяхното приключване зависи от новия закон“, казва още Василев в становището си.
И добавя, че през призмата на тези принципни положения трябва да се прецени каква следва да е съдбата на атестационни процедури като настоящата – започнали преди промяната в ЗСВ, но неприключили към момента на влизане в сила на новия закон, при положение че в преходните разпоредби на закона липсва изрично правило.
Нататък Милен Василев отбелязва, че за магистратите атестирането не е субективно право, а е тегоба, задължение. „По тази причина не може да се говори за „придобито право на атестиране“ по стария закон, което магистратът да загуби поради новия закон, което би било пример за обратно действие. Атестирането е оценяване на магистрата за миналата му дейност, което той принудително трябва да търпи, а не е привилегия за тях (ако беше право, то заявявам, че с радост се отказвам от това си право по настоящата атестация). Няма нормален човек, който с удоволствие да се подлага на оценяване от трето лице (освен ако не е търсач на силни усещания), още повече, че няма гаранция, че изходът от това оценяване ще бъде положителен за оценявания. Това ясно следва и от началния текст на чл. 196 ЗСВ – „атестиране се провежда…“, а не „съдиите, прокурорите и следователите имат право на атестиране. По тази причина чрез основанията за атестиране по чл. 196 ЗСВ всъщност се урежда материалната компетентност на ВСС да постанови индивидуалния административен акт за провеждане на атестирането. За ВСС не съществува компетентност да атестира магистратите по принцип и когато реши, а съществува компетентност да извършва такова само в случаите, изчерпателно предвидени в закона – понастоящем има компетентност за едно атестиране за несменяемост, компетентност за едно предварително атестиране, компетентност за едно периодично атестиране и компетентност за извънредно атестиране, когато такова се налага. За други случаи на атестиране ВСС няма компетентност“, казва още Василев. И пояснява, че тази материална компетентност трябва да е налице към момента на постановяване на този индивидуален административен акт (ИАА) от кадровия орган, а ако тя липсва, той ще е нищожен.
По думите му сега „със страшна сила СК на ВСС се е насочила към постановяване на ИАА при пълна липса на материална компетентност, имаща един единствен възможен краен резултат – нищожност на този ИАА“.
Той категорично заявява, че ще упражни правото си да иска съдебното прогласяване на тази нищожност пред ВАС, независимо от резултата от атестацията. „Нищожният административен акт винаги уврежда правата на своя адресат, тъй като създава опасна правна привидност, а правното нищо никога не може да бъде благоприятен за адресата резултат, така че жалбата ще е допустима. Дори и да приемем, че не се касае до липса на компетентност, а до нарушение на материалния закон (чл. 146, т. 4 АПК), то порокът е съществен и достатъчен да обоснове отмяната на акта. Напомням, че съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а не към момента на образуване на административното производство. Аз не съм виновен нито за новоприетия закон без адекватна преходна разпоредба, нито за 3-годишното туткането на ВСС с настоящата процедура, която ако беше приключила навреме преди новия закон, нямаше да бъдем поставени в настоящата патова законова ситуация“, казва Василев.
Ако колегията не уважи искането му за прекратяване на периодично атестиране, тогава той иска да бъде коригиран периодът за извършване на оценка, защото е в противоречие на наредбата за атестиране.
Както стана ясно, днес атестацията на Василев отново беше в дневния ред на СК. Даниела Марчева благодари на КАК, че е систематизирала информацията, от която ставало ясно, че няма забавяне по вина на комисията или колегията, а то е по обективни причини. Освен това по думите на Марчева си личало, че към тази атестация се е подхождало с голямо обгрижване, като се е отговаряло на всяко възражение на съдия Милен Василев. По думите на Марчева процедурата не трябва да се прекратява.
Атанаска Дишева не се съгласи с нея, а предложи да се уважи искането на съдията за прекратяване по съображенията, които е изложил.
Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков предложи да се отложи атестацията, за да се уверят, че е спазена процедурата за отправяне на покана към Милен Василев да се яви за изслушване пред СК, както и да са сигурни, че той не иска да се яви.
С 6 на 4 разглеждането на атестацията беше отложено за пореден път.
20
Коментирайте
Няма да навлизам в дълбочина на правния спор,но е безспорно, че това е най безрезултатната СК на ВСС, с най забатачени конкурси, нищопрравещи членове с многочасови логорейни излияния,
Браво Милене ! Много точно си го написал , но нещата опират и до някакъв морал , а във ВСС такъв напълно липсва . Особено с атестациите отдавна са се на….ли – взеха пари , харчиха , ядоха и спаха по 4-звездни хотели , блокираха всичко с изродчето КАК и накрая шитнаха на ПАК-овете да им вършат БЕЗПЛАТНО работата . Писнало ни е от тези индивиди , но на гьонсурати каквото и да напишеш , полза никаква !
Този да спре да насилва правото. Продължаването на дейността по атестирането му е съвсем еднозначно уредена в пар.72 ал.2. И в правораздавателната си дейност ли тълкува така правните норми?
Този фалшив герой много ми падна в очите. Във възражението си пред КАК е оспорвал протокол от ОС на съдиите в САС, където обидите му са документирани, при положение, че десетки хора са ги чули.
Предложението на Чолаков никак не ми допада.
Иначе няма забавяне по вина на комисията или колегията, обаче се бавят цели три години.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет отново прехвърли топката.
Не се изненадвам и сюрпризирам на тъпотията на ВАС
ВАС са много зле
Надявам се, че това няма да се повтаря
Те са непредвидими.
И е прав съдията
Напълно.
ВАС да се научат, не може така
ВАС не ме изненадват с немървлитово си поведение
Надявам се да се разреши случая скоро.
Аз изненадана не съм
Тълкуването на КАК е неправилно
ВСС са мудни
Страшни глупости и излишни панаири. Да приемат оценката, после да обжалва и каквото реши Вас после. Останалото е крайно безсмислено.