Съюзът на юристите: Независимостта на магистратите не е безгранична и универсална
Независимостта на магистратите не е безгранична и универсална, а винаги конкретно и ясно дефинирана и е налице само доколкото магистратът осъществява непосредствено своите функции, т.е. при решаването на дела и преписки. Това заявява Съюзът на юристите в становище (пълния му текст виж тук) до Конституционният съд (КС).
Поводът за него е делото по искане на главния прокурор Иван Гешев, с което той оспорва възможността Народното събрание да дава препоръки по представените от него доклади, както и изискването да бъде изслушван най-малко веднъж на три месеца от правната комисия. Те са уредени в две разпоредби в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които Гешев настоява да бъдат обявени за противоконституционни.
Според обвинител №1 Народното събрание недопустимо е разширило конституционно предвидения контрол на законодателната над съдебната власт и така е нарушило принципа за разделението на властите. В искането си той посочи още, че регламентирането на този тримесечен срок може да се определи като вмешателство в независимостта на съдебната власт (повече за аргументите в искането виж тук).
Според Съюза на юристите изискването за изслушване на главния прокурор от парламента най-малко на три месеца не нарушава независимостта на съдебната власт. От организацията сочат, че какво стои зад понятието „независимост на съдебната власт“ е регламентирано ясно и точно в Конституцията (чл. 117 КРБ), а освен това то е тълкувано и разяснено в серия от решения на КС и от правната теория.
В становището се цитират множество решения на КС. В първото (№3 от 7.3.1998 г. по к. д. №1/98 г.) се казва, че „съгласно чл. 117, ал. 2 КРБ съдебната власт е независима като при осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона“. Във второто (№6/1993 г. по к. д. №4/93 г.) се посочва, че независимостта на магистрата се гарантира от това, че той се подчинява само на закона при вземане на решението си, че свободно може да изгражда своето вътрешно убеждение, че се ползва от професионален имунитет, че актът постановен от съд може да бъде отменен само от съд, че съдебните актове имат задължителна сила.
А в третото (№11/1998 г. по к. д. №10/98 г.), че „в системата от правни гаранции за защита на правата и законните интереси на гражданите съдебните са най-висши, защото съдът в своята дейност е независим и е подчинен само на закона“.
„От посочените решения се вижда, че независимостта на магистратите не е безгранична и универсална, а винаги конкретно и ясно дефинирана и е налице само доколкото магистратът осъществява непосредствено своите функции, т.е. при решаването на дела и преписки“, заявява СЮБ.
Становището специално се спира на още едно решение на КС (№1 от 14 януари 1999 г. по к. д. №34/98 г.), в което се подчертава, че независимостта на магистратите включва и правомощието на самостоятелно тълкуване и прилагане на законите, освен при задължително тълкуване, дадено по установения ред от компетентните органи. В това решение КС е разяснил, че при осъществяване на своята дейност прокурорите се подчиняват само на закона и никой друг орган, не може да се намесва в конституционните им правомощия за привличане към отговорност на лицата извършили престъпление.
„От това решение следва още, че независимостта на магистратите се отнася само до дейността им, съставляваща пряко и непосредствено упражняване на конституционните им функции – повдигане на обвинението, респективно решаване, на делото по същество. Само при осъществяването на тези дейности е наложително тълкуването и прилагането на законите“, пише СЮБ. И напомня и решение №15/1998 г. на КС, в което конституционните съдии стигат до извода, че разпоредба от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи не нарушава принципите за разделение на властите и независимостта на съдебната власт, защото нито визира конкретни дела, нито оказва как да бъдат решени такива.
Така Съюзът на юристите заключава: „От посочените до тук решения следва изводът, че независимостта на магистратите може да бъде накърнена само при нарушаване на условията за обективно и безпристрастно формиране на вътрешното убеждение относно характера на извършеното, вината на дееца и дължимата санкция“.
В становището се цитират и думите на проф. Живко Сталев за независимостта на съдията, които според СЮБ се отнасят до всички магистрати: „Независимостта на съдията се състои в забраните да се отправят до него във връзка с разглеждане и решаване на конкретно дело, каквито и да е нареждания от когото и да било, както и правото на съдията да се откаже да се подчини на такива нареждания. Съдията е подчинен не ведомствено, а само на закона. Между съдията и закона друг не трябва да застава. Съдията трябва да бъде гласът на закона. Тълкуването и прилагането на закона трябва да бъде дело само на съда“.
28
Коментирайте
АБСОЛЮТНО СЕ ПРАВИ КОЛЕГИТЕ ОТ СЪЮЗА НА ЮРИСТИТЕ, НО ПОВЕЧЕТО СЪДИИ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА СЕ КРИЯТ И ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ С ПРАВА КАТО ВИНАГИ ИЗТЪКВАТ ЧЕ БИЛИ НЕЗАВИСИМИ В АБСОЛЮТЕН СМИСЪЛ. МАГИСТРАТА Е НЕЗАВИСИМ ДА РЕШИ ДЕЛОТО, КОЕТО МУ Е РАЗПРЕДЕЛЕНО ИЗВЪН ДЕЛОТО ТОЙ НЯМА НИКАКВА НЕЗАВИСИМОСТ
Един виден български процесуалист – 30 години от неговата кончина – ПРОФЕСОР БОРИС ЯНОВСКИ (1919 – 1992) – българо-македонски юрист, адвокат, историк, общественик, професор по Граждански процес в Юридическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ (1971 – 1992). Роден през 1919 г. в Солун. През 1949 г. завършва „Право“ и „История“ в Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Асистент по граждански процес от същата година. През 1965 г. става доцент, а от 1971 г. професор по Гражданско – процесуално право в ЮФ на СУ. Специализира в Москва. Създател е на Македонския научен институт. Адвокат от 1955 г.
Допълнение: Проф. Борис Яновски чете лекции по „Граждански процес на Народна Република България“ в периода 1965 – 1990 г. Адвокат е към Софийската адвокатска колегия от 1955 г. до смъртта си през 1992 г. Автор е на монографиите- „Нотариалното производство по ГПК – някои характеристични особености“, „Производство по иск и иск на производство – особености и практико-приложни проблеми“ , „Производство по брачни дела и колективни спорове – коментар на идейно-естетическия проблем“ , „Охранителни искове“ и особено място заема неговата основна монография „История на арбитража и арбитражното производство по ГПК и Съветския ГПК“. Почива през 1992 г. на 73 – годишна… Покажи целия коментар »
„Българо-македонски“ ли е политкоректно да се казва вече? 😀
Атанас Славов, който води войната с Гешев, е син на Владислав Славов, който е написал настоящото становище. мислите ли, че бащата ще застане срещу сина си ?!
Много красива манипулация, но само манипулация. Ако на страната на бащата и сина е законът, мислите ли, че трябва да се ръководим от пристрастията кой чете закона? Или все пак е правилно да прочетем самия закон… който незнайно защо или не е познат на висш магистрат, или когото висшият магистрат е решил да пренебрегне. И в двата случая подобен човек не би следвало да е магистрат, камо ли висш такъв.
Синът на Владислав Славов е Петър Славов, който е адвокат, доц. Атанас Славов няма никаква роднинска връзка с него!
Ааа, значи презимето Владиславов е е случайност. То и Калпакчиев заради страхотни качества прескочи СГС и отиде директно в Апелативния, но какво да направи Стайков освен да го качи- все пак такъв корифей защо да има нормално кариерно развитие. Това, че му е кум, е досадна подробност. Лицемерието на розовите умнокрасиви демократи е най- големия им недостатък!
Не вярно.Синът на Владислав Славов се казва Петър Славов,бивш депутат от ГЕРБ
Ах, че пламенна защита! Само че Петър и Атанас са братя!
Милиционер и Конституция!?
Прасе с трюфели!
Ех, проф. Живко Сталев! Неповторим е.
Славов тотално е сбъркал темата наотговора и е „пришил“ независимостта към законовите правомощи прокуратурата да обвинява.
Славов и излезнал извън предмета на конситтуционното дело и не е схванал защо Гешев твърди,че нарушена независимостта на съдебната власт,а не на магистратите при изпълнение на функциите им.Славов,Славов!Иде реч за разделението на мастите и правомощията на всяка от тях.
Поздравления за становището!
Гешев е позор!
Оставка и затвор!
Да и аз не искам да си „причинявам“ да чета Гешев!
Поредната излагация. Не искам да знам за Гешев.
Независимостта на магистратите може да бъде нарушена…..
Всички са подкупни, каква независимост ви гони?
Не поставяйте всички под един знаменател.
Поредното недоразумение е Гешев в тая държава. И мъката да бъде махнат е огромна.
Този ВСС все протаква. Дано случим със следващият.
Абе това чучело Гешев няма ли д амлъкне най-после ?
Ей, не се спря! Само искания отправя.
Страшна констатация.
Определено се надявам, че ще им се даде повече свобода.
Те що смятат, че е ?
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Опитват се да изпишат вежди, а избождат очи. Въпросът за изслушването на главния прокурор от правната комисия е свързан с разделението на властите и с това дали главният прокурор има и други функции освен магистратските, които да обосноват необходимостта от подобна отчетност. Вместо да наблегнат на това, СЮБ са тръгнали в изключително опасната посока да тълкуват стеснително независимостта на магистратите. Така утре ще се окаже например, че административният тормоз над неудобни някому магистрати или медийният тормоз над някой нещастник, който си е позволил да не осъди на смърт пиян шофьор, не нарушава независимостта на магистратите, защото никой не е застанал… Покажи целия коментар »