Съд ще плаща за грешка на деловодител и нотариус, довела до 25 години дела
25 години след сключването на един предварителен договор за покупката на апартамент в Плевен районният съд в града беше осъден да плати 43 000 лв. заради грешка на нотариус и деловодител, допусната през 1995 г. (пълния текст на решението виж тук).
Съдебната сага започва след като продавачите не изпълняват задължението по предварителния договор и купувачите завеждат иск за обявяването му за окончателен. Исковата молба е вписана през октомври 1995 г. И на ищците им отнема 9 години, за да получат окончателно решение. Година преди Върховният касационен съд (ВКС) да се произнесе, т.е. през 2003 г., те научават, че след вписването на исковата молба апартаментът е продаден на друг. И понеже не знаели кой на практика владее имота, предявили ревандикационни искове срещу двамата продавачи и новия собственик.
Една полувписана искова молба
Те обаче са отхвърлени с окончателно решение от 1 август 2011 г. Срещу продавачите, защото не владеят имота. А срещу новия собственик, защото се установява, че исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана само по партидата на ищеца-купувач, но не и по тези на ответниците-продавачи и следователно решението по иска не може да се противопостави на третото лице – приобретател.
След като установяват това, неуспелите купувачи решават да заведат дело за непозволено увреждане. Те твърдят, че отговорността за липсващото вписване по партидата на продавача е на нотариуса, който е разпоредил това по тяхната партида. През 1995 г. нотариусите са все още държавни.
Несполучилите купувачи обаче първоначално решават да предявят иска си срещу Агенцията по вписванията. И на 1 август 2016 г. го завеждат в Административен съд София-град. Претендират обезщетение от 70 000 лв., както и малко над 2000 лв. за разноски по загубеното от тях дело по чл. 108 от Закона за собствеността.
Тогава в АССГ започва процедура по уточняване на иска и отстраняване на нередовности. След месец ищците заявяват, че всъщност предявяват исковете при условията на евентуалност и срещу Районен съд – Плевен, и срещу Министерството на правосъдието, а предпочитан ответник е Агенцията по вписванията.
В края на краищата делото е изпратено на гражданския съд и агенцията излиза от процеса. Производството започва срещу РС-Плевен (предпочитан ответник) и Министерството на правосъдието.
Безспорната отговорност
„Първият основен спорен въпрос е кое длъжностно лице не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по партидата на продавачите по предварителния договор за прехвърляне на апартамента в гр. Плевен нотариус при Районен съд-гр. Плевен или деловодител при същия съд и от тук кой е работодателят, който трябва да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД за бездействието на съответното длъжностно лице, от което са произлезли вреди за ищците – РС-Плевен или Министерството на правосъдието“, посочва апелативният съд във Велико Търново.
И заявява, че исковете са основателни и доказани по отношение и на двамата ответници, тъй като длъжностното лице-деловодител, чийто работодател е РС-Плевен не е изпълнило задължението си да впише исковата молба по партидата на продавачите по предварителния договор, а нотариусът, чийто работодател е МП, не е изпълнил задължението си да упражни контрол върху действията на деловодителя.
Великотърновският апелативен съд специално подчертава, че „съгласно Правилника за вписванията вписването на исковата молба се извършва с резолюция на нотариуса за вписване и отбелязване от деловодителя във входящия регистър, подреждане на исковата молба в книгата за искови молби, в партидната книга и в азбучния регистър“.
След като заключава, че искът е основателен, обаче съдът стига и до втория спорен въпрос – дали е предявен в срок. И приема, че е изтекла 5-годишната давност за завеждането му.
Спорът за давността
Апелативният съд посочва, че исковата молба по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите е подадена в последния ден преди давността да изтече – 1 август 2016 г. „След оставянето ѝ без движение с молба от 9 септември 2016 г. – един месец след изтичане на петгодишния давностен срок – с т.12 от същата са въведени като ответници по иска Плевенски районен съд и Министерство на правосъдието, но въвеждането им като нови ответници при отстраняване на недостатъци на ИМ не води до саниране на пропускането на давностния срок от ищците на осн. чл.129 ал.5 ГПК, както твърдят ищците в писмените си бележки. Вярно е, че поправената ИМ се смята за редовна от деня на подаването ѝ, но за да прекъсне давността следва да се предяви иск в съда в срок срещу ответника, спрямо който се цели настъпване на прекъсването, а не спрямо такъв, който не може да отговаря за задължението“, заявява втората инстанция.
Така въпреки че е доказан пропуск на деловодител и нотариус, който ги е ощетил, неуспелите купувачи на апартамента, остават без обезщетение и обжалват пред ВКС.
Върховните съдии Мария Иванова (председател на състава и докладчик), Жива Декова и Маргарита Георгиева първо напомнят, че засегнатият от някакъв процесуален недостатък иск прекъсва давността също като редовно предявения иск. „Прекъсването на давността става в момента на предявяване на иска. А според ГПК искът се счита предявен в момента на подаване на исковата молба, даже и нередовна ( чл. 100, ал. 4 ГПК ). Поправянето прави исковата молба редовна от деня на нейното подаване, а не от деня на отстраняване на нередовността“, изтъкват те трайната практика още по времето на Върховния съд.
Съставът от ВКС посочва, че районният съд в Плевен е работодател на деловодителя, който извършва техническите действия по вписването на исковата молба. „На осн. чл.56, ал.1,т.4 ЗСВ, отм., ред. към 27 октомври 1995 г., председателят на РС ръководи и контролира работата на нотариусите към РС – чл.158 и сл. ЗСВ, в случая на нотариуса, който разпорежда вписването и е следвало да упражни контрол над работата на деловодителя при извършването му“, пишат тримата върховни съдии в решението си.
И подчертават, че искът срещу РС- Плевен не е погасен по давност, тъй като той е конституиран като ответник в процедура по отстраняване на нередовности на исковата молба след указания на съда, а поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването ѝ.
Така 25 години след началото на съдебната сага районният съд в Плевен е осъден да плати 43 000 лв. на неуспелите купувачи на апартамента, като сумата е част от иск за общо 70 000 лв.
21
Коментирайте
В крайна сметка-добра развръзка на тази сага.
Изключително некоректни продавачи.
И високоскоростно правосъдие. И най-паче е добре че все пак има окончателен „акт“.
До къде може само да доведе грешка на деловодител и нотариус.
Цели 9 години, за да получат ищците окончателно решение.
Ми много добре, като се изключи дългия срок на тази сага. Но пък казуса показва, че има съд и съдии в България. Трябва да се има предвид, че и в Европа не е много бързо правосъдието или правораздването. Ако някой иска нека направи такава справка за да се убеди , преди да нападне нашата съдебна система. Да дълго е , но отсреща са се борили със всевъзможни средства. Хубавото на този казус е че показва, че е осъден един съдебен орган(РС-Плевен), а не е прикрит.
Бегай у Европа! Не зная какво имаш предвид под Европа, но там е точно обратното!
Трол скапан!
E аз имам делото от 2002 година и така-много са такива – жалко, че не са във владение, да си свиркат.
Изумителна е позицията на съда в Търново. Защо ми се струва, че там съдиите имат нужда от опреснителни курсове
Абсурдна направо, нямам думи. Нищо чудно, че доверието на хората към съда е такова. А след толкова години, поправената несправедливост също не помага за разрушеното доверие.
Горките хора. 25 години… на това му се вика „бързо“ правосъдие
Добре, че са намерили сили и имат търпение.
Деловодител сигурно се е пенсионира, а нотариусът трупа милиони
И нито лев няма да дадат. Но защо само те, съдилищата също са допринесли.
Толкова години дела, загуба на апартамент и 43000…
В днешно време с тези пари само ремонт може да направиш, както се казва
Малко са, да. С онези години можеше и да си купиш жилище за 70 хил. и то май Плевен, днес обаче няма да намериш на тези цени.
Е, за толкова им е частичният иск. Късно, ама все пак справедливост има.
Е, след толкова години ходене по мъките. Пак е нещо.
Нищо не е. Гола вода.
Прав е онзи с постовете ad nauseam.
Цялото ни кривосъдие е една подигравка с разума, нормалността, суверена. При това вече на цена 1 млрд. наша пара.
За да има работа за децата и да редим далавери тип Приморско.
Не 25 години, 30 години Андрей Карлович Главен кадровик на съда и прокуратурата – СТИГАТ!
Нова Конституция. Президентска република. Пълна изборност, мандатност, отчетност и отзоваемост на всички съдии и прокурори.
Без ВСС, ИВСС, учителски институт за повишаване на квалификацията на мисирки, роднини, милиционери и милионери, щерки, тьотки и аматьорки, пуцаджийки, рабфакаджии, задочници, вечерници и нощници и прочие йористи по пижами, съдебни ваканции и помощници, първа линия на Приморско и другото си го знаете.
25 години не стигнаха за да установят истината. При това наполовина обезщетени пострадалите! По Соломоновски, пардон – по Лукановски: и съдебната система цяла, и за оревалите орталъка – нещичко!
АМИН