ВКС определи:
Съдът по местоживеене групира наказанията, когато една от присъдите на българин е в друга страна от ЕС
Когато българин е осъден и в България, и в друга страна от Европейския съюз (ЕС), компетентен да групира наказанията е съдът по местоживеене. Това определи Върховният касационен съд (ВКС) след повдигнат спор за подсъдност от Софийския градски съд (СГС) (пълния текст на определението виж тук).
До казуса се стигна, след като осъденият във Видин и в Чехия Васил Славов е поискал да бъдат групирани наказанията му по двете присъди. С едната през 2017 г. Районен съд-Видин е осъдил Славов на година затвор за шофиране след употреба на алкохол, а другата е от 2019 г. и с нея окръжният съд в Пилзен (Чехия) е осъдил българина на две години затвор за грабеж на жена.
В края на миналата година СГС е приел за изпълнение присъдата на чешкия съд и заради това РС-Видин е преценил, че пак градският съд е компетентен да извърши кумулацията по двете присъди. Видинският съд се позова на чл. 39, ал.1 от НПК, според който групирането на наказания по присъди от различни съдилища се извършва от съда, който е постановил последната. Тълкуването на РС-Видин е, че след като СГС е приел за изпълнение присъдата от Чехия, той се явява последният, постановил присъда на осъдения.
Така делото стигна до СГС, където обаче съдия Мирослава Тодорова повдигна спор за подсъдност (пълния текст на разпореждането ѝ виж тук), като записа в разпореждането си, че видинският съд е смесил два несъвместими правни института – този, свързан с признаването и изпълнението на присъда, постановена от чуждестранен съд (по Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС) и този по съобразяването на последиците от такава присъда (по Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС).
В първия случай има процедура за признаване и изпълнение на присъдата на чуждия съд (чл. 463 от НПК), тъй като съгласно чл. 4, ал. 2 от НПК влязлата в сила чуждестранна присъда, която не е призната от българското законодателство, не подлежи на изпълнение. „Това обаче не изключва зачитането на нейните вторични правни последици“, напомни съдия Тодорова.
Зачитането на последиците от чуждата присъда пък е регулирано с Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС. То е транспонирано от България с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК, според която „влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на ЕС, за деяние, което представлява престъпление по българския НК, се взема предвид във всяко наказателно производство, което се провежда срещу същото лице в Република България“.
Според градския съд това означава, че чуждата присъда поражда същите правни последици като присъдата, постановена от национален съд. На проверка подлежи само дали присъдата е постановена срещу същото лице, но за друго деяние, което е престъпление и по българския НК. След това националният съд трябва само да прецени какви последици на чуждата присъда ще бъдат зачетени с оглед правната квалификация на деянието за повторност, опасен рецидив, отегчаващи обстоятелства, условно осъждане, определяне на общо наказание при съвкупност и т.н.
Съдия Тодорова цитира и решение по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС (Траян Бешков), което е за идентичен случай. В него съдът в Люксембург е посочил, че е приложимо Рамково решение 2008/675/ПВР. СЕС изрично е отбелязал, „че е недопустимо вземането предвид на предишната присъда на чуждата държава – членка да бъде обусловено от предварително провеждане на национална процедура по признаване на тази присъда, каквато е процедурата, предвидена в чл. 463 и сл. от НПК (признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд)“.
Цитираното решение на СЕС е задължително за всяка юрисдикция, пред която се поставя подобен въпрос, напомни градският съд и подчерта, че изтъкнатите съображения в още по-силна степен са приложими при трансфер на осъдени. Така СГС стигна до извод, че и без да е проведена такава процедура, въпросът за групиране на наказания трябва да бъде разгледан. Затова и компетентността не произхожда от определението на СГС, който е приел за изпълнение чешката присъда, а от разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК.
„При това положение компетентният съд по смисъла на чл. 39, ал. 1 НПК да извърши проверка за наличието на предпоставките за групиране на наказанието е съдът, чиято подсъдност се определя по правилата на подсъдността за престъпления, извършени в чужбина. В настоящия случай съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК това е съдът по местоживеене на лицето, тъй като то е български гражданин. Този съд, видно от справката за съдимост на осъдения, е Районен съд – Видин“, написа в заключение съдия Тодорова.
Съставът на ВКС с председател и докладчик Жанина Начева напълно сподели изводите ѝ.
„Застъпената позиция от Софийския градски съд, прецизно аргументирана в мотивите на определението, е законосъобразна и следва да бъде подкрепена. Делото подлежи на разглеждане от Видинския районен съд“, определи ВКС и сложи точка на спора.
16
Коментирайте
ВКС сложи точка на спора, след като се съгласи със СГС! Е, браво.
Добре, че беше Мирослава Тодорова.
Тя е изключителен магистрат. Не мога да разбера защо толкова искаха да й образуват дисциплинарки.
Добро решенеи без никакви спорове
Всичко е ясно.
Ами оперативно е ако това се случва. НЕ е лошо решението. Браво на СГС
Да и така е по-категорично и групирано
Наистина добре, че СГС го повдигна този въпрос
Е това не се ли определя на Европейско ниво
Вярвам на съдебната ни система
Да и аз го обожавам. Толкова е бърз и адекватен
Аз пък хич. Нещо да сте чули за Милен Цветков.?
Добре е
Хаха, ВКС голямо определение избара, добре, че беше СГС, че да анализира и да се аргументира.
Върховните не за първи път се излагат.
Няма да казвам в кой малък съд в Североизточна България без това определение на ВКС си групират наказанията от чужбина от време оно …