Съдът отхвърли иска на Васил Петров срещу ВСС за 78 000 лева обезщетение
Бившият член на Висшия съдебен съвет (ВСС) Васил Петров загуби делото за исканото от него обезщетение за близо 78 000 лв. от кадровия орган и на втора инстанция. Софийският градски съд (СГС) отхвърли претенциите му, защото няма необходимите 10 години стаж за получаване на парите и не е бил магистрат след приключване на мандата му като кадровик.
Васил Петров беше член на ВСС от 3 октомври 2012 г. до 3 октомври 2017 г. Преди това беше три години и седем месеца инспектор в Инспектората към ВСС. А от 1981 г. до 1984 г. е бил прокурор и е ръководил районната прокуратура в Благоевград.
Той е изчислил, че има прослужени общо 11 години в съдебната система и затова през 2019 г. внесе иск в Софийския районен съд (СРС) срещу ВСС за сумата от близо 78 000 лв. – обезщетение по чл. 225 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Според разпоредбата при освобождаване от длъжност съдиите, прокурорите и следователите, които имат най-малко 10 години стаж като магистрати, имат право на обезщетение в размер на толкова брутни заплати, колкото прослужени години имат в системата, но не повече от 20.
В началото на 2020 г. обаче съдия Цветелина Костова от СРС отхвърли иска му, защото възнаградителният характер на обезщетението е за точно определен труд – на съдия, прокурор или следовател. А в случая Петров е бил освободен като магистрат през 1984 г. , а след това не е работил като такъв, за да има прекратяване на правоотношенията и съответно да може да получи обезщетение.
Тричленен състав на СГС с председател Виолета Йовчева и членове Мариана Георгиева (докладчик) и Симона Углярова споделя доводите на първата инстанция.
Тримата съдии припомнят, че според чл. 225, ал. 1 от ЗСВ (в редакцията към датата на прекратяване на мандата на Петров във ВСС на 3 октомври 2017 г.) при освобождаване от длъжност магистрат с над 10 години стаж като такъв има право на еднократно обезщетение в размер на толкова брутни заплати, колкото прослужени години има в съдебната система, но не повече от 20. Стажът като член на ВСС и като инспектор в ИВСС се зачита при определяне на общия такъв, за да се претендира за обезщетение за прослужено време, казва още СГС.
„Паричното вземане, уредено в чл. 225, ал. 1 ЗСВ, има характер на гратификация, на един израз на отблагодаряване за дългогодишна работа на длъжност за магистрата“, пише СГС. И обяснява, че, за да се прецени основателността на иска на Петров, трябва да се види дали са налице предпоставките за това, а именно да е съществувало правоотношение, по което бившият кадровик да е полагал труд като съдия, прокурор или следовател, което е прекратено, независимо от правното основание за това и дали преди прекратяване на правоотношението, е придобил повече от 10 години стаж общо на длъжности за магистрат.
„Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на СРС относно кръга материално легитимирани лица, които имат право да получат парично обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ. Посочената разпоредба в приложимата редакция определя изчерпателно категориите лица, които са правоимащи за предвиденото обезщетение, като предвижда, че съответната магистратска длъжност следва да се заема при настъпване на условията за изплащане на обезщетение, т.е. при прекратяване на правоотношението. Липсва основание за разширително тълкуване на нормата и включване в кръга на материално-легитимираните лица и други, в това число изборни членове на ВСС. Друг извод не следва от предвиденото в чл. 29, ал. 3 от ЗСВ, според която стажът като изборен член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл. 225, ал. 1. Посочената норма не предвижда равенство в статута на магистратите и изборните членове относно правото на обезщетение при освобождаване, а единствено зачитане на стажа при определяне общата продължителност на същия. В случая ищецът е освободен от длъжност изборен член на ВСС, като липсват твърдения, че след тази дата – 3 октомври 2017г. той да е заемал магистратска длъжност, поради което предявената претенция е неоснователна“, изтъква тричленният състав.
Същевременно СГС посочва, че самостоятелно основание за отхвърляне на иска на Васил Петров е, че той всъщност няма необходимите 10 години стаж в съдебната система, за да получи обезщетение. За да стигне до този извод втората инстанция изцяло стъпва на решение на Върховния касационен съд от октомври миналата година.
В него ВКС прие, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за прослужено време в съдебната власт. Това е така, според ВКС, защото за пръв път подобно обезщетение е предвидено през 1998 г. в чл. 139г от отменения вече ЗСВ. Тогава за магистратите са били предвидени 20 заплати при пенсиониране, ако са работили в системата през последните 10 години. След това условията за получаване на обезщетения вече не са обвързани задължително с пенсионирането. В решението си ВКС посочи, че разпоредбите на ЗСВ са материалноправни и затова имат действие занапред – от влизането им в сила, както и по отношение на висящи към същия момент правоотношения. „Разпоредбите нямат обратно действие, защото не е предвидено изрично и в двата закона съобразно изискването на чл. 14, ал.1 ЗНА преуреждане с тях на юридически факти (свързването им с различни правни последици в сравнение с тези по отменения закон), несъществуващи вече към момента на влизането им в сила“, заяви ВКС (повече за решението виж тук).
Затова СГС заключава, че стажът на Васил Петров като районен прокурор, придобит до 1 септември 1984 г., не може да бъде включен в общия му магистратски стаж по чл. 225, ал. 1 от ЗСВ. А останалият – като инспектор и член на ВСС, е 8 години и 7 месеца. „Следователно, към момента на прекратяване на правоотношението с ВСС – считано от 3 октомври 2017 г., ищецът не е придобил най-малко 10 години стаж като съдия, прокурор или следовател съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 ЗСВ“, изтъква СГС и отхвърля иска на Васил Петров. Решението може да бъде обжалвано пред ВКС.
Друг бивш член на ВСС – Незабравка Стоева, също поиска да ѝ бъде изплатено обезщетение за прослужено време. Тя казва, че има 6 години стаж като съдия в Благоевград (до юни 1992 г.), а през 2008 г. става инспектор в ИВСС, а от 3 октомври 2012 г. до 3 октомври 2017 г. е член на съвета. Изчислила е общия си стаж на 14 години и претендира за 14 заплати обезщетение – малко над 106 000 лева.
СРС отхвърли иска ѝ, но СГС обезсили решението и върна делото отново на първа инстанция, защото твърди, че искът е трябвало да бъде насочен към РС-Благоевград, а не към кадровия орган.
20
Коментирайте
Абе не знам как е, но след като е работил на тази длъжност, макар и с прекъсване, той е осъществил фактическия състав. Би следвало да си получи обезщетението. Но злобата българска край няма и завистта също. Утре и ваши права ще бъдат отрязани от някой буквоядящ съдия и ще ревете, но тези коментатори спецове по всички въпроси пак ще се радват на чуждото нещастие. Мисля, че текста от закона е пределно ясен но щом допуска такива тълкувания е по-добре закона да се промени. Отнемането на вече придобити права е незаконно според основните принципи на правото. По този начин много магистрати… Покажи целия коментар »
10 заплати – 78 000 лева. Не е зле. Да, никак не е зле.
11 заплати, все пак он твърди, че имал 11 години … пък и лихви вероятно?
Да звънне на бившия си зет и оня одма ше му даде не 78, а сто милки и даже няма да му иска лихва и връщане обратно. Особено, ако каже, че са за внучката.
Аз като го гледам може и държавата да погне да съди за 2 милиона ей така, да се намира на работа
Обдуали сте се и вече нямате реална преценка за парите и как и от къде можете да ги вземете
Явно човека му е зор да набара едни пари по бързата процедура
Наглее ми нещо човека. Наглее
Аз не знам точно как си е решил, че ще му ги дадат тия пари.
Изглежда ми на фотоса нагъл
Васил Петров беше един от най-малко активните членове на ВСС. Но пък беше полезен – натискаше копчето по команда
Наглостта май им е семейна черта.
Явно да.
Значи всеки,който си търси правата е нагъл.Що се не гръмнете,а
Прави ми впечатление, че спорът между СРС и СГС за това кой е работодател на магистратите прозира и в тези решения, макар и много косвено. Няма ли кой най-накрая да разреши този въпрос и да се сложи точка.
те здравната система не могат да оправят от години сега има един свестен министър на здравепазването, ти за тия ще ми говориш.
Софийски градски съд се произнесе по едно дело за това кой е работодател на магистратите. Докладчик беше съдия Анелия Маркова. Решението е в смисъл, че ВСС се явява работодател на всички магистрати.
Ей, ненаяли се бе. Не стига, че им приравниха заплатите с тези на тримата големи, ами сега искат още. Как не ги е срам
Песен на Ъпсурд – „Пара да барат, Еби ги…!“
Тъжно е правен сайт да е превърнат от някои коментиращи в клюкарник, кой зет, кум, сват… Въобще не познавам човека. Но в някое гето в ЮАР, сигурно клюкарството е на по-ниско ниво…