Съдът отмени таксата за призовки и кратки съобщения в „Държавен вестник“
Върховният административен съд (ВАС) отмени окончателно таксата от 20 лева, която се плаща за обнародване на призовка или кратко съобщение – до половин страница, в „Държавен вестник“.
Тя е определена в заповед на председателя на Народното събрание, която е издадена преди 4 години. В нея се казва, че от 1 януари 2019 г. се плащат 20 лева за „обнародване в неофициален раздел на „Държавен вестник“ за призовки на съдилищата, за обявяване на конкурси, за обявления и съобщения на министерства, други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техни органи, с обем до ½ стандартна страница“.
Делото във ВАС е заведено в началото на годината от гражданин, който иска съдът да обяви за нищожна или да отмени разпоредбата, като се мотивира, че размерът на таксата е определен произволно, без анализ и изчисление на разходите за услугата, а при издаването на заповедта не са спазени изискванията в Закона за нормативните актове (ЗНА) за провеждане на обществени консултации и определяне на срок за становища, за публикуване на проекта и мотиви към него.
Председателят на парламента е оспорил твърденията в жалбата, а главният секретар на Народното събрание е изпратил писмо, в която е посочил, че обжалваната в заповедта такса не е променяна от 2008 г., въпреки повишението на цените и инфлацията.
През май тричленен състав на ВАС с председател Илияна Дойчева, Бранимира Митушева (докладчик) и Мариета Милева прие, че заповедта е подзаконов административен акт, тъй като се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Съдът припомни, че освен таксата за кратките съобщения, в заповедта са определени дължимите суми за обнародване в „Държавен вестник“ и абонамент, а адресатите не са персонално определени или ограничени.
„Обстоятелството, че актът е озаглавен „заповед” не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието. Поради това, определянето на оспорената заповед като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл. 7 от ЗНА, в която са изброени видове подзаконови нормативни актове и в които не е включен акт с наименование „заповед”“, се казва в решението на ВАС (пълния му текст виж тук).
В него съдът приема за безспорно, че при издаването на заповедта не са спазени изискванията на чл. 26 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА за провеждане на обществени консултации, срок за становища и публикуване на проекта заедно с мотивите и предварителната оценка на въздействието му.
„В конкретния случай към представената преписка липсват каквито и да е доказателства за спазване на цитираните изисквания на чл. 26 от ЗНА при приемане на процесния подзаконов нормативен акт“, пише съдът. В решението си ВАС подчертава, че непубликуването на заповедта и недаването на възможност за становища на заинтересованите лица „не се санира от твърденията на процесуалния представител на ответника, че таксата в размер на 20 лева е останала непроменена от 2008 г. насам“.
Съдът е категоричен, че неспазването на изискванията на ЗНА е съществено нарушение на административно-производствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената разпоредба.
Решението е атакувано пред петчленен състав на ВАС, който обаче напълно споделя изводите на първата инстанция и го оставя в сила (пълния текст на решението виж тук).
В касационната жалба на председателя на парламента е била застъпена тезата, че разпоредбите на ЗНА се неприложими при приемането на заповедта, тъй като Народното събрание самоорганизира дейността си, то издава „Държавен вестник“, а той самият осъществява контрол върху издаването му.
ВАС отхвърля възраженията и цитира Решение №1 от 28 януари 2015 г. на Конституционния съд (по дело №22/2013 г.), в което е посочено, че „точното и еднакво спазване на законите и Конституцията се отнася до всички правни субекти. Това се отнася и до Народното събрание при осъществяване на публичната власт.“
„Задължението на НС да спазва законите на по-голямо основание се отнася до неговия председател. Предвид изложеното наведените в касационната жалба съображения, че разпоредбите на ЗНА са неприложими при приемането на оспорената заповед не могат да бъдат споделени“, пише в заключение ВАС.
Решението му вече е в сила, тъй като беше обнародвано в „Държавен вестник“.
27
Коментирайте
Понеже ме мързи да проверя в закона да питам-регистърът на особените залози къде да го търся-в МП, или в АВ?
МП
Ясно, благодаря за инфото.
При отказ на всички наследници и правоприемство на общината по чл 11 от ЗН на недвижим имот, същата кой трябва да я конституира ? Дали не трябва служебно съда след изчерпване на всички наследници или е достатъчно с уведомително писмо от ЧСИ, че са се изчерпали всичките наследници и тя сама да задейства процедурата по извършване на опис?
ЗН: Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга. (2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество. …. Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато… Покажи целия коментар »
Цитирания по-горе член е описано „По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него“, но когато самото наследство е обременено от ЧСИ и трябва да се вземе цялото за Държавата/Общината остават да се плащат само едни такси и разноски. За това питам дали трябва самото ЧСИ да инициира това производство пред съд и вече съда да конституира Държавата/Общината, като наследник, понеже всички други са направили отказ поради по-горе посочените причини (че имуществото е обременено и няма да се получи… Покажи целия коментар »
Бият палци, може би защото темата на статията е друга, пък и не е много тук място да се задават разнородни въпроси. По Вашия казус държа да отбележа, че не се занимавам актовно с наследствено право, но от прочетената практика попаднах на тълкувателно решение, в което се казва, че производството по описа е едностранно охранително такова. Дали ЧСИ може да се квалифицира като „заинтетесовано лице“ е действително спорен въпрос, на който не мога да дам категоричен отговор, но може да се разсъждава в посока на същността на ЧСИ като изпълнител, т.е. лице на което се възлага да извърши определени правно… Покажи целия коментар »
и аз съм на това мнение, че няма как ЧСИ да „самосезира“, трябва да си изпрати молба до съда за да се конституира Държавата/Общината след изчерпване на всички наследници. Лошото е, че не намирам никаква практика по дадения казус.
Тъпа такса измислена по времето на ГЕРБ
Хайде сега съдът да отмени и незаконното увеличение (поради например, и не само: липса на икономическа обосновка за увеличението-инфлацията не е 300 процента, а около 15 процента) на незаконната наредба номер едно(изяснено от съда на Съюза), издадена от адвокатската монополна организация(незаконно е съсловна ,монополна организация да самоопределя незаконни минимални цени).
За мен това е добро решение
От тия таксички няма да забогатее държавата.
Така е. Ще забогатее ако спре да дава пари за направата на ужасни филми за родните възрожденци от някакви самопреценящи си фенове на Путин, какъвто точно е Максим Генчев. Кисел чичка!
Бе безуно да ги има
Да отмени и ежегодното увеличение на магистратските възнаграждения с 19-20% +другите им благинки, без да се съблюдава за качеството на съдебните актове. Наредбата не е пипана 10 години и никой не е длъжен да Ви работи безплатно…
„….заповедта е подзаконов административен акт, тъй като се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.“
Това изречение е тъпо.
И кое му е тъпото, като е вярно?
Тъпо му е, че свърши Нова година и не може да кърка по цял ден
Айде да не започваме със заяждането още от началото на годината карайте по същество.
Да не сте студент? 🙂 Логическата причинно-следствена връзка – няма как фактът, че е подзаконов административен акт (а не нормативен, както е посочено в решението на съда) да е обусловен от многократното правно действие и неограниченост на адресатите на „заповедта“.
Терминологично погледнато има неточност и този смисъл заключението е грешно, да не говорим, че „подзаконов нормативен акт“ е тавтология, защото всички административни актове по презумпция за подзаконови, но така пише в чл.75 от АПК, затова си мълча.
До за сведение:
* Поправка, имах предвид, че в „подзаконов администратвен акт“ им атавотлогия, както е написано в чл.75 от АПК:
АПК:
Определение на нормативен административен акт
Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Първоначалното изречение обаче остава неточно, така, както отбелязах.
Спокойно, това не фигурира в мотивите на решението на ВАС, за момент се бях стреснал, че те може да измислят такава „мъдрост“.
Добре, че си ти да ни просветлиш
До Ганев:
Пак заповядайте! 🙃
Чети тричленката, чието решение петчленката потвърждава. И виж колко пъти в решението е употребен изразът подзаконов нормативен акт https://info-adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=1897710&code=vas
Ти си тъп!
Трябва да се чистят навреме такива недомислици, защото все пак това е Държавен вестник. Но кой знае какво не е станало.