С 2 на 1 гласа
Съдът не пусна предсрочно от затвора втория осъден за убийството на Мартин Борилски
Председателят на състава на Апелативния съд във Варна смята, че Георги Желязков вече се е поправил
Апелативният съд във Варна отказа да освободи предсрочно от затвора Георги Желязков, който е един от двамата осъдени за жестокото убийство на студента Мартин Борилски в Париж през 2000 г.
Преди месец окръжният съд пусна Желязков, който е в затвора от 2010 г., след като се съгласи и със становището на затворническата администрация, че се е поправил. Той покрива и формалните предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял близо 10 години от наказанието, а присъдата му е 19 години затвор. В последните години Желязков е на лек режим, като му е позволено да работи и на външни обекти.
Прокуратурата обаче протестира освобождаването му и днес състав на Варненския апелативен съд реши да го остави в затвора, след като в мнозинството си прие, че той не се е поправил достатъчно, а изводите на затворническата администрация са формални. Това е становището на докладчика по делото Росица Тончева и на съдия Десислава Сапунджиева, докато председателят на състава Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение. Според нея Желязков се е поправил и всички доказателства по делото подкрепят единствено този извод.
Пред съда Желязков е заявил, че е преосмислил случилото се, дълбоко съжалява за проваления живот на две семейства, за невъзможността да подкрепи болния си брат, който е починал, да помага на болния си баща и да се грижи за малкото си дете.
„Становището на мнозинството е, че към настоящия момент не е постигната специалната превенция на наложеното наказание, което сочи на преждевременност на прилагане на института на предсрочното освобождаване“, категорични са обаче съдиите Тончева и Сапунджиева.
В подкрепа на заключението си те подчертават, че рисковете от рецидив и вреди, макар и ниски, все още са налични. Съдът акцентира и на различните роли, които двамата осъдени са имали при убийството на Борилски. В началото на годината другият осъден Стоян Стоичков беше освободен предсрочно, след като беше осъден на 17 години затвор, но съдът е категоричен, че това няма отношение към евентуално освобождаване и на Желязков.
Мартин Борилски беше зверски убит през 2000 г. в Париж, след което френските криминалисти изброиха над 93 прободни рани, а с твърд тъп предмет са били натрошени лицевите кости и черепа му. На местопрестъплението бяха открити множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочиха като извършители Желязков и Стоичков. Две съдебни инстанции в България обаче оправдаха първоначално и двамата. След това Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане и така се стигна до осъдителните присъди през 2010 г.
За да откажат да освободят Желязков дори и след 10 години в затвора, мнозинството от апелативните съдии припомнят мотивите към осъдителната присъда, в които пише, че именно той е имал мотив да извърши убийството, свързан с натрупана злоба, завист, чувство за малоценност и желание за възмездие върху „неблагодарния“ Борилски. За Стоичков пък е изяснено, че е бил само „прислужник, носач на багаж и адресат на обиди“ от страна на Желязков и бил изцяло зависим и подчинен на неговата воля.
„Подсъдимият Ж., който се представя, като приятел на жертвата, на която много е помагал…е един провалил се студент, преждевременно завърнал се в България…“, припомнят още апелативните съдии от мотивите за осъждането на Желязков и добавят, че тези факти, съобразени и с данните от престоя му в затвора, говорят, че и администрацията там, и първата инстанция са подценили мотивацията за престъплението и начина на неговото извършване.
На следващо място апелативните съдии отбелязват, че затворническите власти прекалено схематично и формално са изготвяли годишните доклади за процеса на поправяне при Желязков. Те редовно отбелязвали нисък риск от рецидив и вреди, но изводът им не е подкрепян от изложени доказателства. Според съда примерното поведение на Желязков е дължимо, а и очаквано, доколкото е свързано и с мотивацията да излезе по-скоро от затвора.
„Засега доказателства за устойчивост, необратимост на настъпилата корекция в аспект на приключило поправяне и превъзпитание, не се съдържат в досието на Желязков. Фактът, че той се завръща своевременно от отпуск и от работа, е ирелевантен“, заключва мнозинството от състава.
Председателят Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение, защото е категорична, че съдът не може да откаже предсрочно освобождаване, когато са събрани единствено доказателства за поправянето му и никакви други, от които да се направи обратния извод. Тя посочва, че критиките към докладите на затворническата администрация не могат да се тълкуват във вреда на Желязков, за който се знае само, че е многократно награждаван, включително и за това, че спасил живота на друг затворник.
24
Коментирайте
Хайде сега да видим колко е последователна позицията на активната напоследък прокуратура. Съдиите във Варна са се произнеслии с определение, а не с решение. Нали това беше един от водещите аргументи да поискат и поддържат възобновяване на делото, по което бе освободен предсрочно Полфрийман.
Всички доказателства сочели в една посока и един единствен извод, но мнозинството от състава смята обратното.
Не разбирам логиката на Румяна Панталеева.
Поздравления за обвинението. Такива хора рядко се поправят.
Адмирации. При това жестоко убийство, решението е съвсем адекватно.
За първи път виждам закона да не се използва като оправдание, а да се приложи житейска логика. Браво!
Изключителни мотиви. Да ги прочетат крайните либерали и тези, които пуснаха Полфрийман.
А, нали и той помагаше на затворниците. Обаче след дъжд качулка.
Ще ме простите, но убийството на Борилски и убийството на Монов имат твърде малко общо фактология. Полфрийман и Желязков са много различни
А, ясно – бащата на Желязков вече не е полицейски шеф.
Чудя се как започва да тече поправянето при такъв изверг. Нещо в съзнанието му се обръща ли, какво…И, ако наистина се случва, първите мисли на нормалност не трябва ли да са преобладаващо суицидни?
При тези поправка няма.
Затворът не може да поправи характера ти, а само поведението и то много евентуално.
На този татко му май имаше съществена роля за забатачване на делото навремето.
Процесът беше срам за България години наред, а французите се бяха хванали за главите.
да пише веднага на Гешеф за възобновяване на делото и отмяна на ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
Най-справедливата присъда за убийство е смърт!mMU
Крайно време е да го върнат.
Понякога е трудно да се вземаш подобни решения, трудно е дори и отстрани, за себе си, да опиташ да отсъдиш обективно. В случая изпитвам удовлетворение, че не е освободен, но не съм убеден, че това е правилното според закона решение.
Ако перифразирам един голям съдия, в такива случаи отсъждаш със сърцето, пък после използваш правните познания да обвиеш решението с нужното съдържание.
Този съдия има предвид едни отминали времена. В днешно време процедирането по този начин ражда чисто и просто буламач оформен като съдебен акт.
А дали няма страх у съдиите след случилото се със състава по Джок Полфрийман?
И то какъв. Ако се направи статистика, ще се установи колко рязко е спаднал броят на условно предсрочно освободените. А и становищата на затворническата администрация станаха също толкоз рязко неположителни. Междвуременно ВКС продължава да си пипа ушите и да не се произнася по така умното искане за възобновяване на делото Полфрийман….Много сложно дело, ей!
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Браво на прокурора, обжалвал това определение. Свършил си е работата идеално, дори е изчислил с голяма точност излежаните години. Между другото, твърдя, че е много читав.