Апелативният съд във Варна отказа да освободи предсрочно от затвора Георги Желязков, който е един от двамата осъдени за жестокото убийство на студента Мартин Борилски в Париж през 2000 г.

Преди месец окръжният съд пусна Желязков, който е в затвора от 2010 г., след като се съгласи и със становището на затворническата администрация, че се е поправил. Той покрива и формалните предпоставки за предсрочно освобождаване, тъй като е изтърпял близо 10 години от наказанието, а присъдата му е 19 години затвор. В последните години Желязков е на лек режим, като му е позволено да работи и на външни обекти.

Прокуратурата обаче протестира освобождаването му и днес състав на Варненския апелативен съд реши да го остави в затвора, след като в мнозинството си прие, че той не се е поправил достатъчно, а изводите на затворническата администрация са формални. Това е становището на докладчика по делото Росица Тончева и на съдия Десислава Сапунджиева, докато председателят на състава Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение. Според нея Желязков се е поправил и всички доказателства по делото подкрепят единствено този извод.

Пред съда Желязков е заявил, че е преосмислил случилото се, дълбоко съжалява за проваления живот на две семейства, за невъзможността да подкрепи болния си брат, който е починал, да помага на болния си баща и да се грижи за малкото си дете.

„Становището на мнозинството е, че към настоящия момент не е постигната специалната превенция на наложеното наказание, което сочи на преждевременност на прилагане на института на предсрочното освобождаване“, категорични са обаче съдиите Тончева и Сапунджиева.

В подкрепа на заключението си те подчертават, че рисковете от рецидив и вреди, макар и ниски, все още са налични. Съдът акцентира и на различните роли, които двамата осъдени са имали при убийството на Борилски. В началото на годината другият осъден Стоян Стоичков беше освободен предсрочно, след като беше осъден на 17 години затвор, но съдът е категоричен, че това няма отношение към евентуално освобождаване и на Желязков.

Мартин Борилски беше зверски убит през 2000 г. в Париж, след което френските криминалисти изброиха над 93 прободни рани, а с твърд тъп предмет са били натрошени лицевите кости и черепа му. На местопрестъплението бяха открити множество веществени доказателства, както и многобройни следи от ДНК, които посочиха като извършители Желязков и Стоичков. Две съдебни инстанции в България обаче оправдаха първоначално и двамата. След това Върховният касационен съд върна делото за ново разглеждане и така се стигна до осъдителните присъди през 2010 г.

За да откажат да освободят Желязков дори и след 10 години в затвора, мнозинството от апелативните съдии припомнят мотивите към осъдителната присъда, в които пише, че именно той е имал мотив да извърши убийството, свързан с натрупана злоба, завист, чувство за малоценност и желание за възмездие върху „неблагодарния“ Борилски. За Стоичков пък е изяснено, че е бил само „прислужник, носач на багаж и адресат на обиди“ от страна на Желязков и бил изцяло зависим и подчинен на неговата воля.

Подсъдимият Ж., който се представя, като приятел на жертвата, на която много е помагал…е един провалил се студент, преждевременно завърнал се в България…“, припомнят още апелативните съдии от мотивите за осъждането на Желязков и добавят, че тези факти, съобразени и с данните от престоя му в затвора, говорят, че и администрацията там, и първата инстанция са подценили мотивацията за престъплението и начина на неговото извършване.

На следващо място апелативните съдии отбелязват, че затворническите власти прекалено схематично и формално са изготвяли годишните доклади за процеса на поправяне при Желязков. Те редовно отбелязвали нисък риск от рецидив и вреди, но изводът им не е подкрепян от изложени доказателства. Според съда примерното поведение на Желязков е дължимо, а и очаквано, доколкото е свързано и с мотивацията да излезе по-скоро от затвора.

„Засега доказателства за устойчивост, необратимост на настъпилата корекция в аспект на приключило поправяне и превъзпитание, не се съдържат в досието на Желязков. Фактът, че той се завръща своевременно от отпуск и от работа, е ирелевантен“, заключва мнозинството от състава.

Председателят Румяна Панталеева е подписала определението с особено мнение, защото е категорична, че съдът не може да откаже предсрочно освобождаване, когато са събрани единствено доказателства за поправянето му и никакви други, от които да се направи обратния извод. Тя посочва, че критиките към докладите на затворническата администрация не могат да се тълкуват във вреда на Желязков, за който се знае само, че е многократно награждаван, включително и за това, че спасил живота на друг затворник.

24
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
gaksan
gaksan
17 февруари 2020 21:35
Гост

Браво на прокурора, обжалвал това определение. Свършил си е работата идеално, дори е изчислил с голяма точност излежаните години. Между другото, твърдя, че е много читав.

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2020 15:13
Гост

Хайде сега да видим колко е последователна позицията на активната напоследък прокуратура. Съдиите във Варна са се произнеслии с определение, а не с решение. Нали това беше един от водещите аргументи да поискат и поддържат възобновяване на делото, по което бе освободен предсрочно Полфрийман.

Питанката
Питанката
15 февруари 2020 11:36
Гост

Всички доказателства сочели в една посока и един единствен извод, но мнозинството от състава смята обратното.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 22:42
Гост

Не разбирам логиката на Румяна Панталеева.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 22:41
Гост

Поздравления за обвинението. Такива хора рядко се поправят.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 22:36
Гост

Адмирации. При това жестоко убийство, решението е съвсем адекватно.

Киро
Киро
14 февруари 2020 16:52
Гост

За първи път виждам закона да не се използва като оправдание, а да се приложи житейска логика. Браво!

Костов
Костов
14 февруари 2020 16:50
Гост

Изключителни мотиви. Да ги прочетат крайните либерали и тези, които пуснаха Полфрийман.

Симеон
Симеон
14 февруари 2020 22:45
Гост

А, нали и той помагаше на затворниците. Обаче след дъжд качулка.

Анонимен
Анонимен
16 февруари 2020 11:58
Гост

Ще ме простите, но убийството на Борилски и убийството на Монов имат твърде малко общо фактология. Полфрийман и Желязков са много различни

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 16:48
Гост

А, ясно – бащата на Желязков вече не е полицейски шеф.

Чичо Сам
Чичо Сам
14 февруари 2020 16:48
Гост

Чудя се как започва да тече поправянето при такъв изверг. Нещо в съзнанието му се обръща ли, какво…И, ако наистина се случва, първите мисли на нормалност не трябва ли да са преобладаващо суицидни?

Симеон
Симеон
14 февруари 2020 22:30
Гост

При тези поправка няма.

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 16:47
Гост

Затворът не може да поправи характера ти, а само поведението и то много евентуално.

123
123
14 февруари 2020 16:44
Гост

На този татко му май имаше съществена роля за забатачване на делото навремето.

UpiTon
UpiTon
14 февруари 2020 16:45
Гост

Процесът беше срам за България години наред, а французите се бяха хванали за главите.

аaa
аaa
14 февруари 2020 16:19
Гост

да пише веднага на Гешеф за възобновяване на делото и отмяна на ОПРЕДЕЛЕНИЕТО

san Diablo
san Diablo
14 февруари 2020 16:19
Гост

Най-справедливата присъда за убийство е смърт!mMU

Заза
Заза
14 февруари 2020 22:47
Гост

Крайно време е да го върнат.

Киров
Киров
14 февруари 2020 16:08
Гост

Понякога е трудно да се вземаш подобни решения, трудно е дори и отстрани, за себе си, да опиташ да отсъдиш обективно. В случая изпитвам удовлетворение, че не е освободен, но не съм убеден, че това е правилното според закона решение.

Стоянова
Стоянова
14 февруари 2020 16:10
Гост

Ако перифразирам един голям съдия, в такива случаи отсъждаш със сърцето, пък после използваш правните познания да обвиеш решението с нужното съдържание.

Гошо хубавеца
Гошо хубавеца
14 февруари 2020 16:49
Гост

Този съдия има предвид едни отминали времена. В днешно време процедирането по този начин ражда чисто и просто буламач оформен като съдебен акт.

страх
страх
14 февруари 2020 17:23
Гост

А дали няма страх у съдиите след случилото се със състава по Джок Полфрийман?

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2020 17:48
Гост

И то какъв. Ако се направи статистика, ще се установи колко рязко е спаднал броят на условно предсрочно освободените. А и становищата на затворническата администрация станаха също толкоз рязко неположителни. Междвуременно ВКС продължава да си пипа ушите и да не се произнася по така умното искане за възобновяване на делото Полфрийман….Много сложно дело, ей!